- Публикувана: 10 март 2013, 14:35 ч.
- Последно мнение: 10 март 2013, 19:53 ч.
ПЛОСЪК или ПРОГРЕСИВЕН данък?
БСП категорично се обявиха против плоският данък, който междувпрочем беше въведен от тях през 2008 година. Сега запяха друга песен...обаче отмяната на плоския данък ще бръкне в джоба на работниците и служителите с доход над 500 лева. Ако е облагодетелстван нискоквалифицирания труд, при който най-често се получават доходи до 500 лева, как ще се приеме решението от висококвалифицираните кадри получаващи доходи от порядъка на 1000 - 3000 лева. Техният доход ще падне най-малко с 13%. Ще се жертват ли те солидарно заради нискоквалифицираните си събратя?
Привърженик съм на плоския данък, но на въпроса " ще се жертвате ли" - ми НЕ, ама ако върнат прогресивния данък, едва ли някой ще ме пита.
Естествено е БСП да "пее" песента за лошите" богати" и добрите "бедни" и затова дайте да вземем от "богатите" и да дадем на "бедните".....
Аз съм наемник на твърда заплата, промяна на данъка за мен ще означава по-малко пари за семейството и децата ми (3 бр). Тези деца, за които държавата никога не ми е плащала "детски". Тези деца, за които няма места в държавните ясли и градини. И не, няма да гладуваме, ако ни се увеличат данъците, но определено ще ограничим много други разходи, които са движещата сила за всяка икономика; ще се свие разполагаемият ни доход, а това мултиплицирано в по-големи мащаби, означава свиване и на без това почти замрялото производство и допълнителен спад в БВП.
И понеже съм от малцината, осигурявани през всеки един ден от трудовия си живот върху реален доход, от мен държавата ще продължи да получава данъци (поне докато съм при настоящия си работодател), но много хора, които имат избор, ще се върнат отново в "сивата икономика". С това проблемите на държавния бюджет няма да се решат. Напротив ще нараснат - по-малко хора ще плащат по-високи данъци, повече хора не само ще спрат да плащат данъци, но може и по документи да започнат да се водят "социално слаби" и да започнат да получават от държавата различни социални помощи (с пари идващи от онези по-горе споменати данъци...., ако стигнат, де)
Естествено е БСП да "пее" песента за лошите" богати" и добрите "бедни" и затова дайте да вземем от "богатите" и да дадем на "бедните".....
Аз съм наемник на твърда заплата, промяна на данъка за мен ще означава по-малко пари за семейството и децата ми (3 бр). Тези деца, за които държавата никога не ми е плащала "детски". Тези деца, за които няма места в държавните ясли и градини. И не, няма да гладуваме, ако ни се увеличат данъците, но определено ще ограничим много други разходи, които са движещата сила за всяка икономика; ще се свие разполагаемият ни доход, а това мултиплицирано в по-големи мащаби, означава свиване и на без това почти замрялото производство и допълнителен спад в БВП.
И понеже съм от малцината, осигурявани през всеки един ден от трудовия си живот върху реален доход, от мен държавата ще продължи да получава данъци (поне докато съм при настоящия си работодател), но много хора, които имат избор, ще се върнат отново в "сивата икономика". С това проблемите на държавния бюджет няма да се решат. Напротив ще нараснат - по-малко хора ще плащат по-високи данъци, повече хора не само ще спрат да плащат данъци, но може и по документи да започнат да се водят "социално слаби" и да започнат да получават от държавата различни социални помощи (с пари идващи от онези по-горе споменати данъци...., ако стигнат, де)
... много хора, които имат избор, ще се върнат отново в "сивата икономика". С това проблемите на държавния бюджет няма да се решат. Напротив ще нараснат - по-малко хора ще плащат по-високи данъци, повече хора не само ще спрат да плащат данъци, но може и по документи да започнат да се водят "социално слаби" и да започнат да получават от държавата различни социални помощи (с пари идващи от онези по-горе споменати данъци...., ако стигнат, де)
БСП започват обичайната си популистка предизборна кампания. 
БСП започват обичайната си популистка предизборна кампания. Да, а видяхме как се развиха нещата във Франция.
Гласувах за прогресивния данък, но при условия:
-необлагаем минимален доход = средноартметично на средна заплата за страната и праг на бедност
-минималната ставка да не надвишава 10%
-данък за доходи до 5000 лв на месец да не надвишава 15%
По-нататък могат да си го правят както си искат. Не мисля обаче, че ще бъде въведен, още по-малко с подобни "параметри".
-необлагаем минимален доход = средноартметично на средна заплата за страната и праг на бедност
-минималната ставка да не надвишава 10%
-данък за доходи до 5000 лв на месец да не надвишава 15%
По-нататък могат да си го правят както си искат. Не мисля обаче, че ще бъде въведен, още по-малко с подобни "параметри".
Гласувах за прогресивния данък, но при условия:
-необлагаем минимален доход = средноартметично на средна заплата за страната и праг на бедност
-минималната ставка да не надвишава 10%
-данък за доходи до 5000 лв на месец да не надвишава 15%
По-нататък могат да си го правят както си искат. Не мисля обаче, че ще бъде въведен, още по-малко с подобни "параметри".
-необлагаем минимален доход = средноартметично на средна заплата за страната и праг на бедност
-минималната ставка да не надвишава 10%
-данък за доходи до 5000 лв на месец да не надвишава 15%
По-нататък могат да си го правят както си искат. Не мисля обаче, че ще бъде въведен, още по-малко с подобни "параметри".
При тези условия и аз гласувам за прогресивен данък при личното облагане. Но гласувам за плосък корпоративен данък
Притча за прогресивния данък
През последните дни все по-актуална става темата за данъчната система в страната. Няма съмнение, че повечето от коментарите са далеч от задълбоченото експертно мнение. Въпреки това, обаче, темата касае всеки един от нас и точно поради този факт е повече от наложително да се чуе внимателно всяко едно мнение. И така, плосък или прогресивен данък? Кой е по-справедлив? Аз съм категоричен привърженик на плоския данък. Не мога, обаче, да отрека наличието на рационални елементи във философията на прогресивния данък. Според мен същността на проблема трябва да се разглежда в два аспекта – събираемост и провеждане на политики по стимулиране. Искам изрично да направя уточнението, че изразявам мнението си най-вече като финансист. За да разясня тезата си, бих желал да ви разкажа следната притча:
Всеки петък, след работа, компания от десет приятели излизали да пият бира. Сметката им винаги била 100 лева. Поради различните доходи на всеки един от тях сметката се плащала по следния начин: петимата най-бедни не плащали нищо, шестият плащал 1 лев, седмият плащал 3 лева, осмият плащал 12 лева, деветият – 22 лева, а най-много плащал десетият – 62 лева от цялата сметка. Разпределението на финансовата тежест по плащането на сметката от петъчните събирания било възприето от всички като справедливо и никой не роптаел. Един ден собственикът на заведението ги извикал и им казал: „Вие сте постоянни клиенти на заведението и затова съм решил да ви намаля сметката с 20 лева“ , т.е всеки петък сметката щяла да бъде не 100, а 80 лева за същото количество бира. Добра сделка, нали? Групата била щастлива и с още по-голямо удоволствие споделяли заедно петъците. След отстъпката, която им направил собственика на заведението, сметката на всеки един от групата трябвало да се намали „прогресивно“ на база размера на плащаната от него сума преди. И ето какво се получило: десетият, който плащал 62 лева, трябвало вече да плаща с 19% по-малко, т.е. 50 лева, деветият трябвало вече да плаща с 18% по-малко, т.е. вместо 22 лева – 18 лева. При осмия съответното намаление било със 17% и плащаната сума паднала от 12 на 10 лева, при седмия намалението било с 33%, а плащаната сума паднала от 3 на 2 лева, при шестия намалението било 100% и съответно сумата от 1 лев, която плащал, просто изчезнала. За първите петима нещата, разбира се, че не се променили. Те просто не плащали нищо. С новото разпределение всички били щастливи. Този, който плащал най-много, получил 19% намаление на сметката, а този, който плащал най-малко, получил 100% опрощение. След поредната приятна вечер, напускайки бара, приятелите започнали да дискутират размера на реализираните спестявания след намаляването на цената. „Аз спестих само един лев“, казал шестия. Десетият се похвали, че спестил цели 12 лева. Тогава осмият казал: „ Това не е честно защо той спести цели 12 лева, а аз само 2?“. Тогава се намесили и първите петима: „Богатите винаги получават най-много! Ние не получихме абсолютно нищо“. Развихрил се скандал и в края на крайщата деветимата напердашили здраво най-богатия. Той, разбира се, взел решение да напусне тази компания и този бар завинаги. Дошъл, обаче, поредния петък и останалите деветима приятели се събрали отново да пият бира. Когато дошло време за плащане на сметката, те открили нещо изключително тревожно – нямали пари да платят дори и половината сметка. Изводът се налага от само себе си – Не бийте богатите.
Тази притча е показателна. От гледна точка на събираемостта на данъците страната определено може да бъде добър пример за успех при преминаване от прогресивен към плосък данък. Плоският данък стимулира и инвестициите, и бизнес предприемачеството, което, в края на краищата, рефлектира в откриването на нови работни места. Последното също е форма на социална политика, но основана на чисто пазарни принципи. Да, точно така, има елементи и на стимулиране за някои сектори. Някои колеги поставиха на диспут преференциалнто третиране на туризма. Аналогът, който правят колегите със САЩ, където има прогресивно данъчно облагане, е абсолютно нелеп, поради фундаментално различната данъчна философия. Прогресивният данък убива предприемачеството. Аз бих казал, че реинвестираната печалба изобщо не трябва да се облага. Да, в условия на финансово- икономическа криза звучи справедливо данъчното бреме да се прехвърли към по-богатите, но нека да си припомним и десетте принципа на „не можеш“, които Уилям Бьоткер създаде през 1916 година:
· Не можеш да постигнеш възход като обезкуражаваш спестовността.
· Не можеш да помогнеш на малките хора, като събаряш големите.
· Не можеш да засилиш слабите, като отслабваш силните.
· Не можеш да помогнеш на тези, които изкарват прехраната си със заплата, като унищожаваш тези, които им я плащат.
· Не можеш да помогнеш на бедните, като унищожаваш богатите.
· Не можеш да не изпаднеш в затруднения, като харчиш повече, отколкото получаваш.
· Не можеш да създадеш братство между хората, като разпалваш омраза между отделните социални групи.
· Не можеш да изградиш сигурност от пари, взети назаем.
· Не можеш да събудиш интерес и ентусиазъм към обществените дейности, като отнемеш инициативността и свободата на отделния човек.
· Не можеш да помагаш на хората, като постоянно правиш за тях това, което те могат и трябва да правят сами за себе си.
Как ви звучат – справедливо или социално? Наистина е по-добре да не гоним богатите от бара.
http://www.bissermanolov.com/2012/1531/
През последните дни все по-актуална става темата за данъчната система в страната. Няма съмнение, че повечето от коментарите са далеч от задълбоченото експертно мнение. Въпреки това, обаче, темата касае всеки един от нас и точно поради този факт е повече от наложително да се чуе внимателно всяко едно мнение. И така, плосък или прогресивен данък? Кой е по-справедлив? Аз съм категоричен привърженик на плоския данък. Не мога, обаче, да отрека наличието на рационални елементи във философията на прогресивния данък. Според мен същността на проблема трябва да се разглежда в два аспекта – събираемост и провеждане на политики по стимулиране. Искам изрично да направя уточнението, че изразявам мнението си най-вече като финансист. За да разясня тезата си, бих желал да ви разкажа следната притча:
Всеки петък, след работа, компания от десет приятели излизали да пият бира. Сметката им винаги била 100 лева. Поради различните доходи на всеки един от тях сметката се плащала по следния начин: петимата най-бедни не плащали нищо, шестият плащал 1 лев, седмият плащал 3 лева, осмият плащал 12 лева, деветият – 22 лева, а най-много плащал десетият – 62 лева от цялата сметка. Разпределението на финансовата тежест по плащането на сметката от петъчните събирания било възприето от всички като справедливо и никой не роптаел. Един ден собственикът на заведението ги извикал и им казал: „Вие сте постоянни клиенти на заведението и затова съм решил да ви намаля сметката с 20 лева“ , т.е всеки петък сметката щяла да бъде не 100, а 80 лева за същото количество бира. Добра сделка, нали? Групата била щастлива и с още по-голямо удоволствие споделяли заедно петъците. След отстъпката, която им направил собственика на заведението, сметката на всеки един от групата трябвало да се намали „прогресивно“ на база размера на плащаната от него сума преди. И ето какво се получило: десетият, който плащал 62 лева, трябвало вече да плаща с 19% по-малко, т.е. 50 лева, деветият трябвало вече да плаща с 18% по-малко, т.е. вместо 22 лева – 18 лева. При осмия съответното намаление било със 17% и плащаната сума паднала от 12 на 10 лева, при седмия намалението било с 33%, а плащаната сума паднала от 3 на 2 лева, при шестия намалението било 100% и съответно сумата от 1 лев, която плащал, просто изчезнала. За първите петима нещата, разбира се, че не се променили. Те просто не плащали нищо. С новото разпределение всички били щастливи. Този, който плащал най-много, получил 19% намаление на сметката, а този, който плащал най-малко, получил 100% опрощение. След поредната приятна вечер, напускайки бара, приятелите започнали да дискутират размера на реализираните спестявания след намаляването на цената. „Аз спестих само един лев“, казал шестия. Десетият се похвали, че спестил цели 12 лева. Тогава осмият казал: „ Това не е честно защо той спести цели 12 лева, а аз само 2?“. Тогава се намесили и първите петима: „Богатите винаги получават най-много! Ние не получихме абсолютно нищо“. Развихрил се скандал и в края на крайщата деветимата напердашили здраво най-богатия. Той, разбира се, взел решение да напусне тази компания и този бар завинаги. Дошъл, обаче, поредния петък и останалите деветима приятели се събрали отново да пият бира. Когато дошло време за плащане на сметката, те открили нещо изключително тревожно – нямали пари да платят дори и половината сметка. Изводът се налага от само себе си – Не бийте богатите.
Тази притча е показателна. От гледна точка на събираемостта на данъците страната определено може да бъде добър пример за успех при преминаване от прогресивен към плосък данък. Плоският данък стимулира и инвестициите, и бизнес предприемачеството, което, в края на краищата, рефлектира в откриването на нови работни места. Последното също е форма на социална политика, но основана на чисто пазарни принципи. Да, точно така, има елементи и на стимулиране за някои сектори. Някои колеги поставиха на диспут преференциалнто третиране на туризма. Аналогът, който правят колегите със САЩ, където има прогресивно данъчно облагане, е абсолютно нелеп, поради фундаментално различната данъчна философия. Прогресивният данък убива предприемачеството. Аз бих казал, че реинвестираната печалба изобщо не трябва да се облага. Да, в условия на финансово- икономическа криза звучи справедливо данъчното бреме да се прехвърли към по-богатите, но нека да си припомним и десетте принципа на „не можеш“, които Уилям Бьоткер създаде през 1916 година:
· Не можеш да постигнеш възход като обезкуражаваш спестовността.
· Не можеш да помогнеш на малките хора, като събаряш големите.
· Не можеш да засилиш слабите, като отслабваш силните.
· Не можеш да помогнеш на тези, които изкарват прехраната си със заплата, като унищожаваш тези, които им я плащат.
· Не можеш да помогнеш на бедните, като унищожаваш богатите.
· Не можеш да не изпаднеш в затруднения, като харчиш повече, отколкото получаваш.
· Не можеш да създадеш братство между хората, като разпалваш омраза между отделните социални групи.
· Не можеш да изградиш сигурност от пари, взети назаем.
· Не можеш да събудиш интерес и ентусиазъм към обществените дейности, като отнемеш инициативността и свободата на отделния човек.
· Не можеш да помагаш на хората, като постоянно правиш за тях това, което те могат и трябва да правят сами за себе си.
Как ви звучат – справедливо или социално? Наистина е по-добре да не гоним богатите от бара.
http://www.bissermanolov.com/2012/1531/
Гласувах за прогресивния данък, но при условия:
-необлагаем минимален доход = средноартметично на средна заплата за страната и праг на бедност
-минималната ставка да не надвишава 10%
-данък за доходи до 5000 лв на месец да не надвишава 15%
По-нататък могат да си го правят както си искат. Не мисля обаче, че ще бъде въведен, още по-малко с подобни "параметри".
-необлагаем минимален доход = средноартметично на средна заплата за страната и праг на бедност
-минималната ставка да не надвишава 10%
-данък за доходи до 5000 лв на месец да не надвишава 15%
По-нататък могат да си го правят както си искат. Не мисля обаче, че ще бъде въведен, още по-малко с подобни "параметри".
При тези условия и аз гласувам за прогресивен данък при личното облагане. Но гласувам за плосък корпоративен данък
Наистина ли си мислите, че условията ще са такива!??????
Това е абсурдно. По същата логика с плосък данък може да се освободят доходите до 500 лева от облагане.
Гласувах за прогресивния данък, но при условия:
-необлагаем минимален доход = средноартметично на средна заплата за страната и праг на бедност
-минималната ставка да не надвишава 10%
-данък за доходи до 5000 лв на месец да не надвишава 15%
По-нататък могат да си го правят както си искат. Не мисля обаче, че ще бъде въведен, още по-малко с подобни "параметри".
-необлагаем минимален доход = средноартметично на средна заплата за страната и праг на бедност
-минималната ставка да не надвишава 10%
-данък за доходи до 5000 лв на месец да не надвишава 15%
По-нататък могат да си го правят както си искат. Не мисля обаче, че ще бъде въведен, още по-малко с подобни "параметри".
Ето виж това.
http://faktor.bg/mnenia/intervyu/6831-prof-chavdar-nikolov-nad-5 … mcsr=facebook.com|utmccn=%28referral%29|utmcmd=referral|utmcct=/emil.kostadinov.7/posts/344531102323626
"....необлагаем минимум до 500 лв., до 2000 лв. – 10%, които са нормални, за да се съхрани една средна класа. От 2000 до 5000 лв. – 20% и над 5000 лв. – 30% данък. ...."
Гласувах за прогресивния данък, но при условия:
-необлагаем минимален доход = средноартметично на средна заплата за страната и праг на бедност
-минималната ставка да не надвишава 10%
-данък за доходи до 5000 лв на месец да не надвишава 15%
По-нататък могат да си го правят както си искат. Не мисля обаче, че ще бъде въведен, още по-малко с подобни "параметри".
-необлагаем минимален доход = средноартметично на средна заплата за страната и праг на бедност
-минималната ставка да не надвишава 10%
-данък за доходи до 5000 лв на месец да не надвишава 15%
По-нататък могат да си го правят както си искат. Не мисля обаче, че ще бъде въведен, още по-малко с подобни "параметри".
При тези условия и аз гласувам за прогресивен данък при личното облагане. Но гласувам за плосък корпоративен данък
Наистина ли си мислите, че условията ще са такива!??????
Това е абсурдно. По същата логика с плосък данък може да се освободят доходите до 500 лева от облагане.
Това са едни добри условия които съвсем не са абсурдни, но едва ли ще се приемат. И между другото - при въвеждането на плоския данък наистина беше грешка, че отпадна необлагаемият минимум. Но аз съм по-скоро за добре премерен прогресивен личен данък. За корпоративния - твърдо смятам, че е по-добре да е плосък. И това е много хубава идея - за освобождаване на реинвестираната печалба от данъци. Особено, ако държавата си определи някакви приоритети, които да развива и стимулира.
ЗА плосък данък, естествено!. Освен всичко изброено вече, плоският данък е И някаква компенсация за лошото управление на държавата.
И за хората с най-ниските заплати ли?