Как да накарам детето да обясни какво чувства?

Имате нужда от психолог.

Според мен говорете с учителя на детето и със самото дете - дали всичко в училище е наред и дали няма проблем с някое дете?   След това най-добре се обърнете към психолог .

В училище нямат ли психолог?
С децата от класа разговаря ли или и с тях е само на  "не знам" ?

И а това щях да предложа,да говорите с класната.
Има ли приятелчета, с тях как общува? Само в къщи ли е такъв?

Zdraveite... v u4ili6te nqma problemi ima si priqtel4eta ,hodqt si na gosti  ,ponqkoga prespiva tam...ina4e ima psiholojka v u4ili6teto ,govorih i s klasnata mu... tq kazva ,4e na momenti se zatvarql v sebe si...poiskah da se napravi sre6ta s psiholojkata i vse o6te 4akam koga 6te ima vazmojnost da stane tova ..... ot nqkolko dena zabelqzvam 4e ne moje da mi obqsni kakvo 4uvstva...

Моля,само пиши на кирилица!
Значи,ти си притеснена ,че детето само в къщи е такова необщително, иначе в училище и с приятелите си се държи нормално.

Притеснена съм ,че не казва нищо..каквото и да го питам  той гледа в една точка и ми отговаря ''незнам'',а аз искам да знам какво мисли и чувства,но явно не знам как да го направя. Днес госпожата му сподели ,че нещо явно го притеснява-защото от време на време си развалял почерка-за мен просто не внимава в такива моменти.....но кога ще може да отиде при детския психолог в училище не получих отговор.

Според мен,заведи го веднага при личния лекар да ви даде направление за специалист,не чакай среща с училищния психолог!

Дали тази промяна не е продиктувана от вашата раздяла с баща му?Допълнително бащата е далеч от БГ,още един факт,който може да кара детето да се чувства изоставено и съответно да се затваря в себе си.
И моето мнение е,че трябва да посетите психолог за да се опита да разбере какво тревожи детската главица.
Училищните психолози имат приемни часове.От друга страна можеш да заведеш детето при друг специалист,не е задължително да е в училище.

Отидохме при друг психолог не този В училище ,но тя иска да разговаря с бащата ,което няма как да стане..на вапроса ми какво се случва с детето каза че или сега трябва да си дойде баща му и да започнем консултации с нас и детето или на по касен етап съм щяла да дам страшно много пари за психолози-което за мен не е компетентен отговор-баща му е категоричен че няма да се прибере.... иначе в налалото и аз мислих ,че е заради раздялата с баща му...но седнах и му обяснявах ,че нвзависимо дали тати живее при нас или не -той винаги ще си го обича и ще се грижи за него.

Не каза ли психолога,какви съмнения има относно състоянието на детето? И защо държи да говори с бащата,каза ли ти?

смени психолога - несериозно е това, което е казал

Не бих давала съвет, но ще си кажа мнението, пък може нещо да ти е от полза. От това, което обясняваш за детето, не бих драматизирала и не бих го повела по психолози. Така в известна степен вниманието му се фокусира върху проблемното поведение, а нали желанието е да го изведем от това поведение? Разбира се, ако проблемът се задълбочи, винаги може да се потърси мнението на психолог.
На първо място, родителят трябва да се успокои и да не се чувства объркан и притеснен, защото това се предава и на детето. Да вярва, че се случва нещо временно, етап в израстването, който ще премине и от него детето ще излезе по-силно и зряло. Че след време ще си спомня с усмивка на снизхождение за преживените тревоги.
После, да не притиска детето с въпроси "как се чувства", "защо" и пр. Да му покаже, че е възприемано, разбирано и обичано такова, каквото е, с всичките му необясними реакции и поведение.
Да общува повече с детето, да споделя своите проблеми, дори да търси съвет от детето, така ще го предразположи и то да е по-открито.
Като родители рядко се замисляме доколко искрено и пълноценно общуваме с децата си. В забързаното ежедневие често се ограничаваме до чисто организационното ниво. Пропускаме СПОДЕЛЯНЕТО - на емиции, на мисли, на психически състояния.
Открила съм, че докато прочета една хубава приказка на моите деца, между нас се установява дълбок и смислен контакт, отношение на близост и в такава атмосфера не е трудно да се разкрият нещата, които ги вълнуват, тревожат, притесняват. Докато чета, прекъсвам понякога за обяснение, коментар или обсъждане на отделните моменти или герои и в тези разговори разбирам какво мислят малките човечета.
Важно е и детето да се чувства спокойно и закриляно. Много промени са се натрупали наведнъж в живота му и то се опитва да се справи. Дай му време и му покажи, че си до него и че винаги може да сподели с теб това, което го притеснява или обърква.

Вероятно имате  близък приятел или роднина, с когото детето е в по-близки отношения. Нека той си поговори с него.