Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 26 март 2013, 14:51 ч.

Пета тема на чакащите

  • 244 869
  • 2 547
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 87
Да дадам отчет - бебокът е готин, спокоен и бузан. Не ми обърна никакво внимание. Беше се съсредоточил единсвено и само върху едноседмичната брада на мъжа ми. Голямо увещаване беше да се обръсне преди да тръгнем да не се излагаме пред хората, но той беше категоричен, че "късметът няма да си го бръснел"  Rolling Eyes Явно е имало за какво  Laughing
Истината е, че ми е емоционална каша. Съжалявам, но се оказах от жените, които не си "разпознават" децата на първа среща и не тичат да подават декларация. Но пък със сигурност знам, че мога и да стана майката на това дете. В събота и неделя ще ходим отново да се видим (имаме късмет, че ние сме в Благоевград, а то в София).Надявам се до тогава да има поне малко ред в сърцето и ума ми.

# 31
  • Мнения: 31
Мария, съвсем естествено е да бушуват всякакви мисли и чувства в теб!Ние ставаме родители по различен начин от останалите!Важното е че си харесала бебока, чувствата не могат да дойдат с първата среща, ще дойдат с грижите за него!Успех Simple Smile

# 32
  • София
  • Мнения: 410
Мария, чудесно ми звучи това, което пишеш...Пожелавам ти спокойствие и ред в душата и разума ти. Със сигурност ще вземете най-правилното решение  Hug

# 33
  • Мнения: 1 418
Чудесна новина! (и аз не знам как бих реагирала при
първа среща...
Пожелавам ви много късмет и щастие!

# 34
  • Мнения: 690
Мария, много се радвам, че си харесала детенцето. И това, че не си хукнала веднага да подавате иска - ами едно разумно, трезво решение. Това за разпознаването на детето са си легенди - не на всеки му се случва.  И на мен не ми се случи така. Аз виждах едно хубаво, уплашено момиченце, очичките му плуваха в сълзи - аха, аха да заплаче. Чак след 2 нощи, я сънувах как спи на ъгловия креват в стаята на свеки и едни слънчеви лъчи огряваха главичката й. Нашето желание да осиновим дете, беше поради други причини, ние си имахме биологична дъщеря. А да си кажа, че и когато родих каката, пак в първия ден май не изпитвах такива някакви супер "фъркащи" емоции. 
Сега, като преспиш една нощ, като го видиш още няколко пъти в събота и неделя, ще започнат да бушуват мисли и емоции най-вероятно.  Hug
Стискам палци всичко да е на ред.

# 35
  • Мнения: 336
Да дадам отчет - бебокът е готин, спокоен и бузан. Не ми обърна никакво внимание. Беше се съсредоточил единсвено и само върху едноседмичната брада на мъжа ми.
Не можах да се сдържа да не пиша! Истината е ,че детето Ви е харесало и определено има интерес към Вас. Това , че се е съсредоточило  върху нещо непознато като брадата на мъжа Ви е страхотен плюс.При мен се получи почти същото , но чак сега след 2г. разбрах, че е било показател за любознателност. Късмет Ви пожелавам!

# 36
  • Мнения: 87
Благодаря от сърце за подкрепата, страхотни сте   bouquet
Днес съм по-добре. Вече си мисля за прозаични неща - ремонт на детската стая, колички, креватчета, дрешки... Wink

# 37
  • Мнения: 14
Здравейте, 21 дни откакто съм подала документите и все още чакам назначения ми социален да се сети да се свърже с мен. Доста бавна  ми се струва цялата работа и честно да си призная се питам защо е така?! Ходих и на първа среща с психолог-беше много приятен и непринуден разговор-доволна съм като цяло, въпреки, че имаше някои отрезвяващи епизоди...касаещи моите критерии, беше ми разяснено, че е по-добре да ги преосмисля и да ги променя, защото при така зададените едва ли ще имам щастието да си имам дете! Малко ме натъжи и факта, че социалните ще предпочетат да дадат дадено детенце на семейна двойка, а не на мен, просто защото те са семейство, а аз ще осиновявам сама.  Но в никой случай това не ме отказва, ще продължа напред и съм сигурна, че нещата ще се получат, само мудността ми идва в повече. Другата седмица е втората ми среща с психолога и честно да ви кажа не знам кое по-напред да питам-в главата ми много въпроси, а и тя каза, че на втората среща аз ще трябва да говоря повече и да питам...

# 38
  • Мнения: 207
Maria_Man, на нашата първа среща ние също не почувствахме "пеперуди в стомаха". Може би се дължи на притеснение, на кошмарното пътуване (и трите ни пътувания бяха в най-големите поледици, ядове с тогавашния ми работодател, който ми скъси живота с 5 години сигурно за 3 седмици, като разбра че сме получили писмо), но факт е че не почувствах нищо специално. Видяхме здраво, право, с будни очички дете. Дори самата среща не продължи много дълго, защото му се доспа и започна да клюма в ръцете ни. Дори не сме го събличали детето - чела съм, че някои кандидат осиновители събличат дечицата, за да ги огледат хубаво.  Излязохме и се спогледахме - ами сега. Може би 5 мин и двамата мълчахме. Питам милото какво ще каже, а той - "Каквото кажеш ти, на мен детето ми харесва" (дори пишейки го ми звучи грубо думата - все пак не харесвам телевизор). И решихме да подаваме документите, аз винаги съм вярвала на късмета си и до момента мисля че и този път не ме е изоставил (късмета имам предвид). Подадохме ги същия ден може би вземайки предвид и факта голямото разстояние - 300 км в едната посока. Второто ни пътуване, отиване и връщане, беше общо над 12 часа само път - сами можете да сметнете за каква средна скорост говорим, като сме се движили основно по магистрали и главен път. Като се прибрахме ръцете ми толкова трепереха, че чаша с вода не можах да вдигна. На връщане от изписването съм плакала с него през целия път, за щастие в момента в който си влезе вкъщи, все едно стана друго дете. На първата му снимка от вкъщи, няколко минути след влизането, е толкова усмихнат ..... Година и малко откакто сме заедно, а на мен всеки ден ми се насълзяват очите като го гледам - така че знам че ТОВА Е НАШЕТО ДЕТЕ. Знам че ни предстоят и много трудни моменти с казването, но не си позволявам да се притеснявам сега за това. Живот и здраве след някоя година ще кандидатстваме за още едно (а защо не и повече) и ще се справяме с нещата поетапно.
Вярвайте в късмета си бъдещи мами.
ПС - Забравих да напиша, че още докато бяхме при социалните и те се обадиха в дома да кажат че отиваме, от дома им казаха, че детето днес било много превъзбудено, все едно знаело че идва някой за него. Не знам дали го казват на всички и дали детето наистина е усетило, че денят ще е специален за него.

Последна редакция: пт, 19 апр 2013, 00:32 от dolly_holly

# 39
  • Мнения: 226
Здравейте, 21 дни откакто съм подала документите и все още чакам назначения ми социален да се сети да се свърже с мен. Доста бавна  ми се струва цялата работа и честно да си призная се питам защо е така?! Ходих и на първа среща с психолог-беше много приятен и непринуден разговор-доволна съм като цяло, въпреки, че имаше някои отрезвяващи епизоди...касаещи моите критерии, беше ми разяснено, че е по-добре да ги преосмисля и да ги променя, защото при така зададените едва ли ще имам щастието да си имам дете! Малко ме натъжи и факта, че социалните ще предпочетат да дадат дадено детенце на семейна двойка, а не на мен, просто защото те са семейство, а аз ще осиновявам сама.  Но в никой случай това не ме отказва, ще продължа напред и съм сигурна, че нещата ще се получат, само мудността ми идва в повече. Другата седмица е втората ми среща с психолога и честно да ви кажа не знам кое по-напред да питам-в главата ми много въпроси, а и тя каза, че на втората среща аз ще трябва да говоря повече и да питам...
Queen не ги чакай много много ами от време на време ги подсещай
И не приемай всичко от социалните като чиста монета
Препоръчват ти едно или друго и след време ти пуснат някой коментар от сорта "ами аз малко ви подведох"
Наистина те са хората с опит и трябва да има доверие към тях но имай едно на ум
И пак казвам подсещай ги

# 40
  • Мнения: 87
С риск да бъда досадна...
Малко съм се притеснила (малко, малко, колко да е малко  Embarassed) Бебокът е болен от сряда, температура, кашлица, правели му инхалации. Казаха ни, че често правел бронхити. Веднага като се е родил (недоносен) е направил двустранна пневмония. Някой да знае нещо за бронхитите при малки деца, че аз не знам  Embarassed

# 41
  • София
  • Мнения: 52
Maria_Man, когато отидох да видя дъщеря ми за първи път също беше много болничка и на антибиотик, всъщност всички деца бяха.Имай предвид, че в дома не получават качествено лечение колкото и да ми обясняват че повечето служители са с медицинско образование.Почти месец след първата среща си я прибрах вкъщи и тя не беше доизлекувана и кашляше като магаре.С правилно лечение след няколко дни нямаше и помен от болести и кашлица.Дъщеря ми е седмаче, родена с тегло кило и седемстотин и остра белодробна недостатъчност, като и чета картона е изкарала N брой бронхити и 3 пневмонии, а сега да чукна на дърво вече месец  и една седмица, дори била в контакт с болни дечица и не сме имали проблем с болести.Имам чувството, че си е изградила имунитет в дома и сега организма и доста трудно се поддава на гадните грипчета, които върлуват в това болно време.

# 42
  • Мнения: 87
Цвети, благодаря ти, отдъхнах си като ти прочетох поста. Уж всички тези неща и аз ги знам, а така се уплаших и в такъв филм се вкарах за нула време, че не беше истина!

# 43
  • Мнения: 690
Мария, както Цвети е писала, в домовете децата се гледат малко "по така". От една страна, не се извеждат навън редовно, всички се лекуват под строй. Понякога персонала се престарава и слага диагнозата малко на юруш. Когато взехме малката, в епикризата й имаше някакви страшни ортопедични изменения и проблеми. Като я заведох тук на консултации, и то на двама независими  специалисти се оказа, че няма нищо, че нещата са пресилени (най-вероятно за да се ползват средствата и консумативите). Като ни изписваха от дома, уж беше здрава, ама като влезнах в лекарския кабинет да си взема документите, видях наредени сиропите за кашлица. И нали съм си куче-следотърсач, веднага забелязах сиропа с нейното име. Та, здрава, здрава, ама си пиеше сироп за кашлица.  После, като се прибрахме в къщи, няколко месеца доста често ми настиваше, но си изгради имунитет, закали се и сега си е здравичка детенце ( да чукна на дърво). А за бронхита - не е страшно. Голямата ми дъщеря, на 5 месечна възраст направи жесток спастичен бронхит, на алергична основа. Няколко години, като стане юни месец, си бяхме на инхалации, вентолин и сиропи.  Израстна го.

# 44
  • Мнения: 312
Мария, чудесно миличка, радвам се за вас  Hug За бронхита другите мами са ти казали вече  Peace
Да се отчета и аз - днес мина и последната ни среща със социалната.Уточнихме всичко и сега остава само да се срещне със поръчителите, което ще направи преди празниците, че до 19.05. трябва да ни е вписала в регистрите.Оххх отдъхнах си, вижда му се края май.Ееее знам, че чакането предстои, но аз се притеснявах повече дали ще ни впишат /не, че имат някакви основания/.И така остава само да си подпишем доклада.Ограничихме само РДСП Ст.Загора, че като чета как бавят делата и като знам какви сме късметлии оттам щеше да ни се падне детенце  Mr. Green
Поразпитах я за отказите и ми каза, че в закона не е ограничено колко да са те и, че имало хора и с 5-6 отказа и това да не ни притеснява.Потвърди, че ако детето не отговаря на критериите ни не могат да ни го броят за отказ, както и ако получим писмо, но не се обадим за среща също не било отказ. Дано ме разберете  Peace

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт