Пета тема на чакащите

polito, съжалявам много за това, което се е случило. Разказът ти ме навежда на мисълта, че събират 3 отказа, за да впишат детето в регистъра за международно осиновяване. Каквато и да е причината, поставили са ви в много неприятна ситуация. Само недей да си вменяваш вина! Постъпили сте като отговорни хора - преценили сте реалните си възможности и сте взели правилното решение.

Горе главата! Всичко е пред вас, а някъде ви чака и вашето детенце Пожелавам ти скоро да се намерите! 

Поли много съжалявам  - точно се зарадвах за вас и си помислих, че социалните във Варна не заслужават лошото ми мнение и не са се съобразили с нашите критерии поради недоглеждане и ето, че пак се изложиха  . Напълно те разбирам, защото и аз съм в твоето положение - не е минал и ден /откакто отказахме детето/ без да си помисля за нея. Въпреки, че не съжалявам за решението си да го откажем се чувствам зле - ужасно зле.  Недей да съжаляваш и да се самообвиняваш - това е сериозно решение и щом сте преценили, че не е по възможностите ви, значи е по-добре да прекъснете процедурата още сега. Ще продължаваме да си чакаме нашите деца и сигурна съм, че ще ги дочакаме - търпение и вяра  .

Много съжалявам за недоразуменията и разочарованията от социалните служби в нашия град.Съжалявам, защото познавам не един и двама работещи в тази сфера с истински и големи сърца.Когато осиновихме нашето мъниче имахме леки колебания, по-точно аз, заради неясноти в здравословно отношение. Директорката на дома тогава ни предложи ако желаем, да заведем детето при доверен лекар, за независимо мнение.Имаше такава регламентирана процедура. Става въпрос за ДМСГ, Виница.Не се възползвахме от тази възможност, но мислихме около ден. Във всеки случай, не са ни подвеждали със здравни диагнози.

Съветът ми е- ако ви предложат детенце, чието здравословно състояние предизвиква колебание, попитайте дали има такава възможност- консултация с независим специалист.Не е срамно, нормално е.

Друго- не си създавайте комплекси за вина заради откази.Така ще бъдете неустойчиви и за следващите си избори. Не един и двама са тези, отказали детенце и спотаили тъга в сърцето си.Но за да сте стабилни за вашето детенце, трябва да се избавите от този комплекс за вина.

Предполагах, че е преодоляна тази тенденция- да се предлагат деца, само и само да се получат откази, но очевидно не е.
Друго- винаги ще говоря с адмирации за социалните във Варна поради лични наблюдения.И наистина, съжалявам за всяко разочарование, защото в тези сфери, наистина работят сърцати жени, майки по призвание. Но има и нещо друго- забелязала съм,  при др. наблюдения, че често в по-малки РДСП се работи с повече ентусиазъм и ангажираност, както и с грижа за децата.Наблюденията ми са от Североизточна България.

Извинете за дългия пост и с пожелание за бъдещи светли дни, изпълнени с детски смях и много обич! 

Поли, много съжалявам за ситуацията, много е неприятна и е много тежка. Както и другите момичета казват - не се самообвинявай, преценили сте и сте взели правилното решение.    Не искам да те плаша, но дълго време (да не казвам винаги) ще го помниш това и ще усещаш една тежест и мъка. Но .... Постъпили сте като отговорни хора - преценили сте реалните си възможности, претеглили сте плюсовете и минусите и сте взели правилното решение за Вас и за детето.
Скоро ще намерите Вашето детенце и ще бъде пълна къща с детски смях 
 
И мисля, че не е от социалните във Варна, по скоро е преценка, че след като има биологични деца и семействата са готови на всичко. Може и да греша. Но когато преди години аз се обадих в едното РДСП, социалната още преди да разбере защо отказваме, започна да ми обяснява, че то на детето още не са проявили симптомите, може и да не е болно, само се предполагало ....

Тути, вашето детенце да не е от ДМСГ "Св.Стилян", гр. Ветрен? Там има нещо като традиция да носят ортопедични гащи бебетата. И Маги е била с такива, като си я взехме я водих на консултация на ортопед в Горна Баня и лекаря ми каза каква е схемата. Това не е страшно. Картон не са ни показвали, но в епикризата при изписването бяха описани заболяванията , които е карала и имунизации, пълна кръвна картина, направена малко след като подадохме иска за осиновяване. За хъркането - може и трета сливица да е ( май не беше много бебе детенцето?). Разпитай ги следващият път повече подробности.

здравейте и аз съм чакаща кандидат осиновителка също съм много разочарована от РДСП Варна преди броени дни им звъннах за да попитам какво става защото всички с които бяхме на курса за осиновители вече осиновиха а пък ние още чакаме една госпожа ми отговори,че ми били разглеждали молбата няколко пъти на съвети по осиновяванията но не сме били отговаряли за интересите на нито едно дете странно защо мъжът ми е на 32 години аз на 37 години имаме много добри доходи но явно аз и на служителката казах понеже съпругът ми е чужденец така ме пренебрегват в случая определено става въпрос за дискриминация тя по телефона искаше да ме убеди,че щом съпругът ми е чужденец щял после да върне детето защото имали такъв случай в другите РДСПта ми обясниха,че още не са стигнали до нас но знае ли човек такава жалба ще им пусна само още малко ще чакам тука става въпрос за расизъм но пък за сметка на това една двойка от курса скоро осинови прекрасно бебе от Варна и са много доволни от служителите там а чакаха само един месец от вписването им в регистъра много съм разочарована от тая наша държава нали аз съм гражданка на България имам български паспорт но затова,че имам съпруг чужденец не отговарям за интересите на никое дете а защо всеки месец на този чужденец му се взимат над 300 лева данъци от заплатата и той като нас българите си плаща всичко

Здравейте - ето още една разочарована осиновителка от РДСП Варна. Май че станахме много....
Ние чакаме за второ детенце и затова болката от отказа, който направихме, отшумя по бързо, но все пак дни наред не бях на себе си. Чувството наистина беше ужасно. Аз разбирам, че събират 3 отказа, което е в интерес на детето, но може да са малко по-човечни и към нас осиновителите. Ако предварително, на срещата, се уточнят нещата(преди да се види детето), всичко би било в границите на нормалното( но не знам дали се брои за отказ, ако той е направен преди да се види детето). И нас също ни оставиха да си поиграем с детето(то беше малко - на 1г.2м.) и чак тогава дойде психолога и ни обясни всичко. Слава  Богу, че той беше много коректен и прям, като без заобикалки ни каза, че детето е с наследсвена обремененост и още от сега е със забавено развитие(при все, че вече 6 месеца  е било при приемно семейство), че БМ, която е с психически проблеми има още 2 деца, които имат вече доказано умствено изоставане... Е, ние поне сме близко до Варна. Не очаквам все пак да постъпват така и от по-далечните РДСП-та! Но...знае ли човек?!
След тази история минаха месеци и както казах, болката отшумя. Но ...някак и ентусиязма - намаля  ...Започнах да се страхувам от това, какъв избор ще направим.Все пак трябва да мисля и за първото си детенце. А, тя милата най-много от всичко иска да си има сестричка! 

Мили, момичета! Разбирам ви напълно как се чувствате... Все едно изоставяте това детенце и това не ви дава покой. Изпитала съм го преди 5,5 години, но с времето отшумява. Не казвам, че се забравя, но започвате да мислите за детето, че си има дом, че е намерило своето семейство. Аз имах общо две предложения, като второто беше за моя син. И в двата случая социалните бяха пренебрегнали някой от изискванията ни, но нещата се развиха по различен начин. Причината беше и различното отношение и подход към мен от страна на социалните в две различни РДСП. Първото дете отказах, защото скриха от мен произхода му. Това ок, но директорката на дома ми заяви в прав текст, че имам 24 часа да взема решение Моят съпруг не беше в страната по това време и се чувствах объркана, защото исках да говоря с него преди това. Не знам, може би ако ми бяха дали време да прекарам с детето, или време да събера мислите в глава си, нещата щяха да бъдат други. Не исках да бъда притискана за това важно решение и направих отказ веднага, щом така искаха. Второто предложение, беше за Алекс. Отново имаше разминаване в някой неща, но от към здравословен статут. Да, но хората ми казаха за неговите проблеми, още преди да се видя с него. Не ми даваха зор да вземам решение веднага, позволиха ми да заведа детето на педиатър в града, където беше той. Направих консулт с много специалисти, като им показах неговата диагноза и епикриза, защото той е бил опериран два пъти, докато е бил бебе. Имах време да помисля и да разбера за себе си с какво се захващам. Имах време да осъзная, дали бих могла да се справя с неговите здравословни проблеми. Да, реших, че мога и сега той е едно здраво дете. Тогава моят съпруг отново беше извън БГ, но имах време да говоря с него, да обсъдим нещата заедно... Нали сме семейство, все пак. Проблемите на Алекс бяха, вродени разширени уретери и рефлукс на урина. Казаха, че в момента е добре, но трябва да му правим изследвания на всеки 6 месеца, защото ако се върне проблема, може да доведе до увреждане на бъбреците.  Слава Богу, операциите са били успешни и всичко е наред. Но не мисля, че бих го осиновила, ако и там ми бяха казали, че имам 24 часа да взема решение. Напротив, там направиха всичко възможно да получа всичката информация за него. Само скриха от мен, че е палав и че яде много, казаха ми едва, когато подадох документите за осиновяване Заради него сложили пирони на всички врати и прозорци към балконите, защото отварял вратите и изкарвал децата там. Пожелавам всичко да се развие положително, както за вас, така и за децата!!! 

Тути, вашето детенце да не е от ДМСГ "Св.Стилян", гр. Ветрен? Там има нещо като традиция да носят ортопедични гащи бебетата. И Маги е била с такива, като си я взехме я водих на консултация на ортопед в Горна Баня и лекаря ми каза каква е схемата. Това не е страшно. Картон не са ни показвали, но в епикризата при изписването бяха описани заболяванията , които е карала и имунизации, пълна кръвна картина, направена малко след като подадохме иска за осиновяване. За хъркането - може и трета сливица да е ( май не беше много бебе детенцето?). Разпитай ги следващият път повече подробности.
[/quote]

Да, от този дом е. Въпреки всичко аз ще си държа да видя картона! На 5 м. е бебето, мъничко...Казаха ни, че хъркането било от недоразвити ларингс и гласни струни, което щяло да премине...Въпреки всичко аз искам да видя медицинският картон! Няма как да заведа педиатър там, но имам близка, която може да ме консултира то тел. като и изчета диагнозата. Иначе ако искате ми вярвайте, но все едно гледам себе си на тази възраст!

Тути, не съм лекар и не искам да те подвеждам, а и моят син беше на почти две, когато го осинових, но и той хъркаше. Даже хърка още, но при него проблемът е от анатомично уголеми сливици. Специалист по УНГ ми обясни, че при някой деца сливиците са по-уголемени в сравнение с размерът на главата и с времето това се нормализирало. Да, добра идея да направиш консулт с педиатър, защото причините може да са много. Успех, мила 

ТУТИ, при условие, че имаш притеснения относно здравето на детето би трябвало да получиш съдействие от социалните и от Директора на дома. Щом ги притесняват данните за б.р от картона могат да ти преснимат вътрешните страници с епикризите и от тях да диктуваш на твоята позната. А ако и това толкова ги притеснява, тогава нека е в тяхно присъствие разговора и после да си приберат ксерокопията. Стига да искат - винаги ще намерят начин да ти съдействат. Добре е да си знаеш правата и да си ги отстояваш. Решението, което трябва да вземеш е много отговорно, затова не отстъпвай от искането си!
Желая ти късмет!

Благодаря. Това е решение за цял живот! Естествено,  че ще държа на своето!

Повечето от вас знаят, че и ние преди да вземем решение да осиновим Александър имахме известни притеснения относно здравословното му състояние. От дома ни разрешиха да го изведем за консултация с пулмолог. По този начин получихме отговори на всичките си въпроси и обективно мнение. Така и взехме решение, че ще можем да се справим. Всичко това се случи с изключителното съдействие на директорката на дома. Но и с наше настояване, разбира се.
ТУТИ, аз бих те посъветвала някой и да погледне бебчо. Консултация по телефона на мен не би ми била достатъчна. Стискам палци всичко да е наред! 

Момичета, благодаря ви много за подкрепата! Прекрасни сте 

Наистина, много е тежко... Няма вечер, в която да не съм я сънувала. И сънищата са все неприятни - тя е сам самичка и съвсем леко облечена в една изоставена и много студена сграда и плаче... плаче... Няма да изпадам в подробности за това, как се чувствам, защото знам, че нито съм първата, нито ще съм последната, която отказва детенце. Всеки знае през какво е преминал и затова не искам да товаря темата.

Просто исках да ви кажа, че наистина сте прекрасни. Благодаря ви, че винаги се отзовавате с готовност и помагате със съвети и дорби думи!

Тути, а какво стана с второто детенце, за което получихте писмо?

Здравейте. Днес ни се обадиха и на нас от РДСП Варна за 2 дечица-близнаци,момиче и момче.Децата са на 3години и 3 месеца. Във Виница се намират.Във понеделник се разбрахме да отидем за среща. Здравословното им състояние било нормално,от ромски произход са,но без изявени черти. Вкарани сме в регистрите на 16 декември...доста бърза реакция от социалните-неочаквано дори. Днес ми беше и трансфера от поредния ин витро опит. След връщането на ембрионите ми се обадиха за 2те дечица, все още бях полудремеща след процедурата...

Да ви дам отчет и за второто детенце...Ами намира се в приемно семейство, където има и едно бебе.Искам да ви кажа, че беше някаква лудница в това семейство! Явно дъщерята е приемен родител, а майка и помага.Момиченцето я нарича " мамо", което за мен е просто непростимо! На нас ни казваше " кака" и " батко".Освен това на срещата присъстваше и някаква съседка, която през цялото време караше детето да показва какво знае и може!Като цяло срещата беше кошмарна, както за нас, така и за самото дете. Доколкото разбрах от социалната ( също присъстваше) това е 3 отказ от детето. Тези хора наистина не осъзнават какво причиняват....Съжалявам...но май бебенцето ще е нашето детенце! Стига всичко да е наред със здравето. Иначе момиченцето е 8 бременност на майката, живяло е в дома си до 6 месечна възраст, където майката и децата са имали тормоз от бащата и принудително е изведено в приемно семейство. На 6 месеца е тежало 3 кг....