Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 27 ян. 2006, 11:44 ч.

Моето секцио в "Света София"

  • 11 820
  • 184
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 078
преди по-малко от 3 месеца се чудих какво ме чака. отчасти знаех, но чак след това пъзелът се сглобява. надявам се да съм полезна на всички бъдещи мами, които ще раждат секцио.
Това е личният ми опит, допълнен с малко инфо от училището, което посещавах докато бях бременна (все пак някои от манипулациите самата майка не ги усеща).
пиша схематично, че и без това е мн. дълго.
Ако започне родова дейност – т.е. случат се едно от 3-те неща: а.) родови контракции; б.) падане на запушалката; в.) изтичане на водите – веднага се звъни на лекаря, който ще изражда или, ако няма такъв, се отива в болницата с все документи, твърдящи, че си за секцио, а не за нормално раждане. Аз отидох с паднала тапа 6 дни преди датата за секцио и ме върнаха. Така без тапа си дочаках операцията.
Ако се дочака денят на операцията (типичното планово секцио) – последователността на действията в самия ден е:
1   прави се клизма. Не е неприятно или страшно, както си мислих. Вливат 1 банка вода в дупето, постояваш малко, дохожда ти се да тоалетна и туй-то. Съвет – не бързайте да излизате от тоалетната.
2   пращат те да се измиеш
2   бръснат те. Препоръчвам сами да си направите тази процедура предния ден; иначе бръснели на сухо. А и акушерките не били особено мили
3   отиваш в предродилна.
4   пускат и запис на тонове, за да се види имаш ли, нямаш ли контракции и к’во става с бебето
5   хваща се венозен път – абокат на ръката
6   “наливат” те – т.е. вливат се няколко банки физ. разтвор
7   отиваш в операционната – там те посреща  анестезиологична акушерка. Качваш се на операционната маса (между другото, видът на масата ме изненада. Изглеждаше не така, както си я представях, а една тясна, крива, нестабилна).
8   слага се маншон за следене на кръвното на дясната ръка – тя е опъната в страни
9   слага се датчик на пръстчето за следене на кръвното (сатурация) – пак на дясна ръка – това по описание от училището за родители, в което ходихме – аз лично не го видях
10   слага се катетър – било неприятно. За да спреш напористите лелки-акушерки, за да не ръгнат по-рано катетъра, по съвет от училището “стисни кълките и направи цирк” – щели да мирясат и да ти го сложат след упойката – все пак без катетър не могат да започнат операцията. Аз специално се спазарих още в предродилна с една мн. готина акушерка да ми сложи катетъра след упойката. Цирк не правих, въпреки че се бях подготвила за сериозно изпълнение.
11   продължават да те “наливат” с течности
12   идва анестезиологът. Тук следва отклонение за упойките. Те са 3 вида:
а.) епидурална – по-бавно се задейства, но по-бързо се излиза от нея. Една поставена доза трае 40-60 мин, т.е. ако се наложи, поставят и втора доза. Слага се до дурата (вътрешната част на гр. стълб). Използва се и за обезболяване при нормално раждане – затова е на дози.
б.) спинална – по-мощна упойка; хваща бързо и държи повече време – около 2 часа и половина. Слага се между първата и третата мозъчна обвивка; след нея е възможно дни наред да има силно главоболие – следователно се снабди с беналгин. Обикновено за секцио се използвала тази.
в.) пълна – най-не добрата. Пълната упойка влияе на бебето и затова времето от поставянето на упойката до изваждането на бебето не трябва да е повече от 3-4 минути. Използва се, когато имаш сериозно гр. изкривяване, дископатия, дискова херния и т.н. (а сигурно и при други причини, които аз не зная) и не могат да ти дупчат гр.стълб, защото някакво си вътрешно налягане се променяло.
Първите две упойки се слагат  в областта на кръста – между L3 и L4. И двете не влияят по никакъв начин върху бебето. И двете упойки се слагат с местна упойка преди това – т.е. заставаш легнала на една стреана със свити колене (доколкото е възможно заради корема – т.е. обръщаш се наляво); после те боцкат, за да не усещаш нищо на самото място; после слагат една от двете упойки – за целта използват доста дебела игла, през която се прокарва едно маркуче (катетър) – за спинална - няма да навлизам в подробности, че не е приятно. След като ти ги сложат, мн. бързо те обръщат по гръб, че иначе упойката започва да действа и краката ти отказват да ти се подчиняват
Възможно е да падне кръвното – затова ще продължи “наливането”
13   краката се връзват, защото упойките обезчувствяват всичко от кръста надолу – т.е. възможно е краката да се “изсипят” от масата и да си предизвикаш счупване на бедрото, например. А, освен това, операционната маса е леко наклонена надолу – към краката, и на една страна (както казах по-горе – не изглежда така, както си я представях)– т.е. опасността да ти се “изсипят” краката не е за подценяване – т.е. вързването наистина не е поради садо-желание, а си е нужно – да не се шашкаш.
В тази връзка – с първите 2 упойки имаш усещане за допир, но не е възможно да усещаш болка, т.е. охкане и викане от това, че нещо си те е заболяло не може да има, например, когато те режат или шият – ще се усеща придърпване, но не и болка.
14   операционната акушерка отваря инструментариума – тогава преброява и инструментите (за да се знае броя им и да не ги забравят някъде из теб). По време на операцията се броят 3 пъти. Това обаче самата майка изобщо не го разбира.
15   идват 2-ма акушер-гинеколози – този в ляво е операторът, а в дясно е асистентът му.
16   режат те. Това аз изобщо не го усетих. Усетих дърпане, за което после мъжът ми каза, че е било защото операторите започнали да “дърпат корема, за да се разшири дупката, която са направили, за да може да издърпат бебето”. Т. е. аз така и не усетих разреза, а именно от него най-много ме беше страх. Вадят бебето, но това също не се усеща – чуваш го, когато изплаче;
17   в страни стои т.нар. “бебешка акушерка” - тя взема бебето и го отнася зад стъклото,
18   където стои педиатърът – дават му бебето за първоначален преглед по разни скали (на Абгър)
19   ако бебето е о.к.,  ти го носят, за да го видиш
20   освен всички тези хора, в операционната стоят и санитарка + реанимационна сестра – т.е. общо 7 човека.
21   цялата операция по “изгонването на плода”, демек раждането (т.е. от слагане на упойка, рязане и вадене на бебе), трае 6-7-8 минути
22   махат плацентата и те шият – максимум около 30-40 минути. Ако ти стане лошо през това време, се обаждаш, защото кръвното много пада и е опасно. Аз се обадих и анестезиологът нареди вливане на още течности
23   закарват те в реанимация – там се слагат обезболяващи от акушерките по определени стъпки. В реанимация се стои минимум до сутринта на др. ден. През това време не виждаш бебето (извън виждането непосредствено след раждането) и нямаш посетители. Някъде след 3-4 часа упойката започва да те отпуска от пръстите на краката нагоре. Съответно, имаш около 6 часа преди да те усетиш сериозната болка. Това е времето да се пишат смс-и и да си говориш по телефона. После те свива коремът.

Съвети от мен:
1. След първото ставане колкото повече се стои прав/седнал/полу-седнал, а не легнал в леглото, толкова по-добре. Но това със стоенето прав си е жив мит – твърде много боли, за да можеш да си стоиш на краката. Важното е, обаче, 7-8 часа след операцията, докато си още в реанимация, да започнеш да се мърдаш, т.е. да се въртиш, в леглото, за да “свикнеш” с болката. Колкото по-бързо се раздвижиш, толкова по-бързо ще те преместят в обикновена стая, толкова по-бързо ще си видиш детето, толкова по-бързо ще започне кърменето и толкова по-добре за бебето. Моето секцио беше запланувано за 14 часа, т.е. трябваше да ме оставят в реанимация не до другата сутрин, а още един ден. Аз обаче още на първата сутрин казах, че съм супер и станах, за да го докажа (не ме питайте как успях), защото в противен случай нямаше да си видя детето почти 48 часа.
2. Носете си ластичен колан/гащи – за прибиране на корема. Освен това, бельото, което трябва да се носи, да бъде колкото се може по-бабешко – дълбоки гащи (все пак ще имате шев) и шарени (защото има кървене)
3. Не яжте нищо първите 24-36 часа – възстановяването става по-бързо. Приемайте до 4 л. вода или сок от ябълки (защо такъв сок не ми стана ясно). Ама и без това секциата стоят гладни около 4 дни – т.е. има определена диета и не се дава храна.
4 След операцията започва яко треперене – защото като те отворят и организмът ти се охлажда. Не трае дълго - не се шашкайте.
В болницата се стои мин. 5 нощи, ако няма усложнения с майката или детето. Конците се махат около 7-я-10-я ден, ако имаш такива – аз нямах нищо за махане.
Ако присъства таткото (както беше при нас) – той стои зад стъклото докато се извади бебето. После може да влезе в операционната и да застане до главата на майката.
Пред майката се слага “екран” (демек чаршаф), за да не вижда какво става. Е, таткото, понеже е по-високо, си вижда всичко. На нашия татко нервите са си здрави. Ако обаче не са – препоръчвам таткото да не присъства Simple Smile
толкоз от мен. дано съм била полезна Simple Smile

Последна редакция: пт, 27 яну 2006, 11:57 от majceto

# 1
  • София
  • Мнения: 4 423
Мен май ме хвана страх... Sad

# 2
  • Мнения: 5 103
Много ти благодаря информацията е важна за мен, защото и аз съм планово секцио, но чак за Април в същата болница. Страх немога да кажа, че ме хвана.
Само имам един въпрос-Доста майки, който са раждали там ми казвам, че ако си платиш ти слагат доста силни обезболяващи и болка почти не се усеща, само при ставане е по-силна?

# 3
  • Мнения: 5 183
Мен май ме хвана страх... Sad
А мен ме втресе, хем съм раждала, макар и по естествен на4ин...и все пак така като се про4ете ... си е бррррррр стравни4ко

# 4
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 15 846
Описаното е доста точно и полезно, а и подробно. Wink
Аз раждах през 2004 год. със секцио в провинцията и ме държаха в реанимация до сутринта на по-следващия ден след секциото - почти 48 часа след операцията. Добре е, ако се изчака датата на плановото секцио предишните ден-два да се приема по-малко храна, а вечерта преди опеарцията да не се вечеря.
След операцията през няколко часа се слага антибиотик и се следи температурата на родилката, с цел избягване на инфекция. Има доста вливания, така че се пригответе за доста дупчици по вените... Thinking
Моите ръце имаха доста страшен син вид след тези процедури.
Като ме свалиха в родилно станах почти веднага. И се разхождах. Вероятно си зависи от човека, защото на една "колежка" й беше доста трудно да се раздвижи.
Изписаха ни на 7 ден след секциото - след като ми свалиха конците. Правят стерилна превръзка, която се сменя периодично в къщи.
В началото белега е доста стряскащ, но с времето много се свива и вече почти не ми личи.

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 554
И мен ме втресе, като четях. Моето секцио ( в друга болница) беше с пълна упойка без никакви негативни странични ефекти. Не бих понесла да бъркат из мен, докато съм в съзнание. Излязох от упойката след около два часа. бебчето си беше при мен. Повече ме болеше да се въртя в леглото, отколкото да стоя права. Големите болки са през първите 10-12 часа. Като се раздвижиш е много по-поносимо. Не съм стояла 4 дни, без да ям, още на втория започна захранване. Кървене от шева не съм имала, още след 20 часа ми махнаха лепенката и  можех да се изкъпя. Изобщо цялата работа стана някак без да разбера, и възстановяването ми беше много бързо. на всички желая такова леко раждане. И да не се страхувате предварително.
какви дупцици по вените? Монтираха ми абокат на китката и оттам вливаха всичко.

# 6
  • Мнения: 2 000
Аз съм следващата втресена  Laughing Хем раждах секцио преди 2 години, но като се сетя, че ми предстои същото след 2 месеца и ме хваща страх.

# 7
  • Севлиево
  • Мнения: 1 662
Незнам за какви болки говориш. Освен опъване и то леко на операцията нищо друго не съм усетила. Болки въобще не съм имала, така, че майчетата на които им предстои операция да не се шашкат.

# 8
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 15 846
Наистина се слага абокат за вливанията, но ако имате проблемни вени, които трудно се хващат тогава е неприятно. Освен това понякога се налага да се смени мястото на абоката, защото вената се възпалява и подува. На мен ми го сменяха три пъти Sad. Е за това говоря. Освем венозните антибиотици, слагат и мускулно - на дупето.

# 9
  • Abu Dhabi
  • Мнения: 8 386
Мен май ме хвана страх... Sad

недей, и другите мами, не се стряскайте, майчето го е описала много точно и съвсем реално. При това с чувство за хумор  Grinning въпреки че моето секцио беше в частна болница, е съвсем подобно на нейното, с разликата, че упойката ми я биха седнала, масата беше също тясна, но не и крива Simple Smile, а поставянето на катетъра преди упойката не усетих. Даже имах шарени бабешки гащи, но това по инициатива на мъжа ми Simple Smile И захранването беше вечерта на втория ден.
понякога самите думи са стряскащи, но всъщност не се усеща нищо болезнено, а треперенето след операцията се превъзмогва точно с говорене по телефон и писане на смси Simple Smile пък и мисълта за новото бебе е достатъчно разтреперваща също Simple Smile

мисля, че разказът ще е много полезен на бъдещите мами със секцио.

# 10
  • Мнения: 3 116
Мамчета, няма нищо страшно Simple Smile Раждах планирано секцио в Св. София преди около 7 месеца Simple Smile

Мамчето, много точно го е описала Simple Smile Единственото, което мога да добавя е че анестезиологът е до главата ти, говори си с теб. Ако започне да ти става лошо му казваш и той/тя ти слага кислородна маска и веднага се чувстваш по-добре Simple Smile Иначе по време на мойто секцио, докторите непрекъснато се майтапиха и беше весело  Hug

Относно обезболяващите след операцията, аз бях без такива по мое желание и болката си беше съвсем търпима Simple Smile

Цунки и леко раждане на всички  Heart Eyes

# 11
  • Мнения: 3 447
Само да допълня и мойте впечатления от секцио в Св. София.
Значи, на мен ми сложиха катетъра "на живо" и изобщо не е толкова страшно! Мамите по форумите така ме бяха наплашили, че... Не е приятно, но не е кой знае какво, той се слага за няколко секунди. На зъболекар е по-гадно Simple Smile Така че не виждам смисъл да се правят "циркове" и други чудеса, в крайна сметка никой не те е закарал насила там.
Аз бях със спинална упойка и не усещах абсолютно нищо - нито придърпване, нито допир, все едно тялото ми го няма от гърдите надолу.
Важно е след операцията да се наливаш с течности (вода и ябълков сок), за да се изчистиш от упойката. Превантивно за главоболието ни караха да пием Солпадеин.
Следоперативната болка е като средно силна менструална болка. Раздвижването боли, но не  непрекъснато, а при движение.
Мили мами, които вече сте родили със секцио, знам, че някои от вас са имали усложнения и че всеки има различен праг на болка, но моля ви не плашете тези, на които им предстои! Операцията изобщо не е толкова тежка и болезнена, колкото я описват повечето мами тук.

# 12
  • Мнения: 3 078
ние си плащахме за всичко - вкл. и за единичен вип. истината е, че обезболяващи се слагат на определени стъпки - неможе да се сложат повече дори ако си плащаш. операцията не боли много, ако не се движиш. ама целта все пак е да се раздвижиш. от момента, в който излезеш от реанимацията, никой не ти слага обезболяващи. но тогава ти сма можеш да си пиеш течен аналгин. друг е въпросът, ако си с канско главоболие заради упойката, но на мен това не ми се случи. против главоболие ни казаха още в реанимация да си набавим солпадеин - разтворими таблетки. аз, както казах, нямах проблеми.
а и всъщност болката е силна, но не е нетърпима. за успокоение мога да кажа, че на 9-я ден след операцията излязох уж на кратка разходка, а извървях 3-4 км. по улиците - значи не е толова драматично. но всичко зависи от личния праг на търпимост на болка. моят е висок. но не съм и нек'ва лигла Simple Smile
дона - никой никого не плаши. а ако се плаши някой - негов проблем. напротив - мисля, че е хубаво да се знаят стъпките, през които се минава, именно, за да не се плашат бъдещите майки. че на мен такива митова ми ги говореха - ум да ти зайде.
освен това - разбира се, че не е толкова страшно - иначе нямаше да има мами съсъ секцио, които раждат по второ, че и по трето дете. както мисля и аз да направя.
за  храната - в св. софия даваха сутрин кисело мляко и бучица сирене, а вечер кофичка грис в рамките на 4 дни. но глад не съм чувствала - нали се наливаш със сокове от ябълка. а и накрая излязох с 9 кг. по-слаба отколкото влязох. а влязох общо с + 10. така че ефектът от гладуването не беше никак лош.

# 13
  • Мнения: 3 447
Нямах предвид тебе, извинявай, ако така е излязло Simple Smile Напротив, много точно си го описала. Но аз докато си пишех постинга се сетих как трепетно четях тук, когато ми предстоеше секцио. И какви кански болки били нетърпими, а пък катетъра - леле ужас...Представи си с какво свито сърчице отидох в болницата. Та затова се ядосах. Твоя постинг си е ОК Simple Smile

# 14
  • София
  • Мнения: 3 544
страхотен разказ
Много ти благодаря!
въпреки че съм го преживяла вече някои неща не ги знаех...Sad

# 15
  • Мнения: 521
Масата е тясна, защото ако не беше докторите трябва да имат ааадски дълги ръце  Laughing

А по темата аз също раждах секцио във въпросната болница (непланирано, а по спешност) и почти нищо не разбрах. Само усещах как ми наместват вътрешностите. "Усещам" е силно казано. Нито клизма са ми правили, нито са ме бръснали. Да не говорим, че точно преди това бях преяла и бях пила кафе. Хвана си ме упойката без никакъв проблем. Там лекарите са номер 1  Hug Грам болка не съм изпитала. Само раздвижването ми беше леко болезнено, но се трае.

Много съм им благодарна, защото първо, че спасиха живота на детето ми и второ моя. Бяха се видяли в чудо. 100% съм убедена, че ако раждах другаде-нямах никакъв шанс за живот. Беше страшно.

# 16
  • Мнения: 3 424
От всичко прочетено най се стреснах от три неща:
1. Прави се клизма. Чувала съм, че някога и за нормалните раждания се правела.
2. Жената се бръсне. И това ли го има още?
3. Бащата не стои до главата на майката - да я гали, целува, бърше
потта, вдъхва сили, ами гледа отстрани, и то зад стъкло. Адски нечовечко.
Иначе всичко останало си е като при една рутинна операция.


# 17
  • на кой му пука, майна
  • Мнения: 5 301
Незнам за какви болки говориш. Освен опъване и то леко на операцията нищо друго не съм усетила. Болки въобще не съм имала, така, че майчетата на които им предстои операция да не се шашкат.



 Peace

Когато излезнах от пълната упойка, усетих една поносима болка, която е за предпочитане пред родилните болки/съвсем сериозно говоря, не бях планово секцио и усетих и родилните болки/. Качиха ме в реанимацията и ми сложиха силни обезболяващи и ако щете ми вярвайте болка няма ВООБЩЕ, на другия ден следва ставане и раздвижване тогава се усеща една тежест все едно ще ти падне корема и лека болка при ходене.

Гадното на секциото е че
1. Стоиш около 7 дена в болницата
2.Предстоят ти доста венозни вливания
3.Някой не успяват да закърмят изобщо
4.Трудно ставаш и се изправяш
5.Не можеш да вдигаш тежко, и бързо се уморяваш като държиш детето на ръце

Хубавото е че
1.Не се храниш около 4 дни и излизаш от болницата с минус 8-10кг по финна Laughing


Възтанових се за около 1 седмица и половина  Grinning /това включва 7те дни в болницата/, което значи че ходех бързо, кляках, ставах.
Когато се прибрах от родилния дом още на другия ден бях с прахосмокачката в ръка  Grinning

Така, че мами, които ще раждате секцио /планово или не планово/ не се притеснявайте и колкото се може повече ходете из коридорите и се раздвижвайте след операцията, това ще ви помогне да се възтановите много бързо  Grinning

Последна редакция: пт, 27 яну 2006, 14:43 от doniboni

# 18
  • Мнения: 666
 Абе много страшно го описвате , два пъти съм раждала секцио такива мъки не съм изживявала не ми е направило впечатление за изправянето чак толкоз да боли , клизма не са ми правили , епилирах се сама в къщи , така че мога да кажа , че почти нямаше болка , всъщност много зависи от нервната система на човека една и съща болка всеки я преживява различно , моят съвет към бъдещите майки е да се настроят позитивно и да не се плашат чак толкоз много

# 19
  • София, център
  • Мнения: 3 448
Едно уточнение от мен:

Болката, която изпитваш на мястото на разреза, след като станеш от леглото в реанимацията, не е точно болка, а е усещане като опарване от ютия, или ако някоя от вас се е мазала с Финалгон - ей така пари, а не боли! И честно казано, не е толкова страшно, аз нямах проблеми със ставането, като станах и не седнах повече! Ръгнах из отделението, а след мене тичат санитарки да ми се карат, да не взема да припадна! Против евентуално припадане - литри течности! В реанимация аз изпих 9 литра вода и сок от ябълка (само той се препоръчва, защото предизвиква перисталтика, а от перисталтиката изпръцкваш всички газове, от които те наболява корема)

Въобще не беше това, което очаквах, аз си мислех, че ще изтърпя адско изтезание, а то всъщност си беше ....едно нищо!

Споко бъдещи раждащи момичета!!!

# 20
  • Abu Dhabi
  • Мнения: 8 386
От всичко прочетено най се стреснах от три неща:
1. Прави се клизма. Чувала съм, че някога и за нормалните раждания се правела.
2. Жената се бръсне. И това ли го има още?
3. Бащата не стои до главата на майката - да я гали, целува, бърше
потта, вдъхва сили, ами гледа отстрани, и то зад стъкло. Адски нечовечко.
Иначе всичко останало си е като при една рутинна операция.


не се стряскай. Тези трите неща почти всяка седмица предизвикват нечие негодувание и се разразява спор за и против бръсненето.... но говорим за коремна операция все пак. Клизмата и обръсването на мястото улесняват работата на лекарите. Всъщност за да не променяме темата, има сума ти изписано в търсачката.
За бащата - то няма много пот за бърсане по време на секцио. Да вдъхва сили - най-много кръвното й да вдигне  Mr. Green

# 21
  • на кой му пука, майна
  • Мнения: 5 301
Едно уточнение от мен:

Болката, която изпитваш на мястото на разреза, след като станеш от леглото в реанимацията, не е точно болка, а е усещане като опарване от ютия, или ако някоя от вас се е мазала с Финалгон - ей така пари, а не боли! И честно казано, не е толкова страшно, аз нямах проблеми със ставането, като станах и не седнах повече! Ръгнах из отделението, а след мене тичат санитарки да ми се карат, да не взема да припадна! Против евентуално припадане - литри течности! В реанимация аз изпих 9 литра вода и сок от ябълка (само той се препоръчва, защото предизвиква перисталтика, а от перисталтиката изпръцкваш всички газове, от които те наболява корема)

Въобще не беше това, което очаквах, аз си мислех, че ще изтърпя адско изтезание, а то всъщност си беше ....едно нищо!

Споко бъдещи раждащи момичета!!!




Парене като от ютия също не съм усетила  Grinning

Най гадното от всичко ми беше абоката, който се налагаше да ми сменят през ден, мноого ме дразнеше и изнервяше

# 22
  • Мнения: 3 424
От всичко прочетено най се стреснах от три неща:
1. Прави се клизма. Чувала съм, че някога и за нормалните раждания се правела.
2. Жената се бръсне. И това ли го има още?
3. Бащата не стои до главата на майката - да я гали, целува, бърше
потта, вдъхва сили, ами гледа отстрани, и то зад стъкло. Адски нечовечко.
Иначе всичко останало си е като при една рутинна операция.

Да вдъхва сили - най-много кръвното й да вдигне  Mr. Green

 LaughingКакто една моя позната казва - посерковци.
И на тях им трябва по една клизма, преди да влязат в родилната зала.


# 23
  • Мнения: 99
Много точен и реален разказ! Поздравления! thumbsup
Аз раждах в друга болница, но всичко протече по подобен начин.
Относно пиенето на ябълковия сок - акушерките ми обясниха, че се препоръчва за "по-бързо и обилно млекоотделяне". Joy
За да присъства таткото трябваше да се плаща, затова той пропусна "шоуто", но за сметка на това имах 5-6-ма студенти като публика. moresmile

# 24
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
Много точен и реален разказ. Аз раждах в друга болница, но секциото навсякъде си го правят по еднакъв начин предполагам Simple Smile Като четох разказа ми настръхнаха косите, а по време на самата операция си беше доста забавно- сладки приказки, майтапи... Болка не усетих никаква. И студ не усетих. Бях със спинална, държа ме около час- после имаше болка, но ме надупчиха и с обезболяващи Simple Smile Ставането беше доста гадно, но след 3 часа вече бях долу на кафето- движение му е майката.
Хубав и много реален разказ.
Момичета, не се шашкайте, само звучи страшно. Hug
 

# 25
  • София, център
  • Мнения: 3 448
Да ама donoboni, на мене не са ми правили нито клизма, нито са ме бръснали, нито са ме преглеждали нито нищо! Само отидох и легнах на операционната, а абоката си го махнах сама след операцията, и не дадох повече да ми слагат!

ФУК ФУК, видя ли сега Grinning Grinning Grinning

# 26
  • София
  • Мнения: 895
Благодаря за разказа, на мен лично ми беше много полезен. Никой до сега не ми е обяснямав толкова подрабно, а от неизвестното човек се плаши повече...

# 27
  • Мнения: 36 068
Във всяка болница е различно, ако искате да сте подготвени, идете, разгледайте и разпитайте предварително, ето разликите с моята болница  Grinning

... Ако започне родова дейност – т.е. случат се едно от 3-те неща: а.) родови контракции; б.) падане на запушалката; в.) изтичане на водите...
Да добавя и кървене!!!

1. Не са ми правили клизма, излишна е.
2. Отпада по подразбиране  Mr. Green
3. Не са ми правили нищо, там нищо не оставям. 
4. Тези с плановото секцио не влизаха в предродилна.

Упойката си избрах /а и се наложи/ пълна, аз друга не признавам, затова и не се наложи "наливането"!

...В реанимация се стои минимум до сутринта на др. ден. През това време не виждаш бебето (извън виждането непосредствено след раждането) и нямаш посетители. ...

Не навсякъде е така, в моята болница в Интензивното ме чакаха мъжа ми, родителите и БЕБЕТО МИ, имаха непрекъснат достъп до мен, никой няма право да ви отказва достъп до детето ви!!!

Съвети от мен:
1. След първото ставане колкото повече се стои прав/седнал/полу-седнал, а не легнал в леглото, толкова по-добре. Но това със стоенето прав си е жив мит – твърде много боли, за да можеш да си стоиш на краката....

Не съм имала никакви проблеми със ставането, не ме е боляло, не съм била прегърбена.

2. Носете си ластичен колан/гащи – за прибиране на корема. Освен това, бельото, което трябва да се носи, да бъде колкото се може по-бабешко – дълбоки гащи (все пак ще имате шев) и шарени (защото има кървене)

Не носете! Ако се чувствате по-добре първите дни с него- ок, но след като спрете да чувствате дискомфорт на мястото на разреза /предполагам около 7-8-ми ден/- махайте го, за да не се отпускат мускулите на корема.

3. Не яжте нищо първите 24-36 часа – възстановяването става по-бързо. Приемайте до 4 л. вода или сок от ябълки (защо такъв сок не ми стана ясно). Ама и без това секциата стоят гладни около 4 дни – т.е. има определена диета и не се дава храна.

Бях 24 часа на системи, след това започнах да си ям, каквото беше сготвено в менюто, само 2-ри ден менюто на секциите се различаваше от това на нормално родилите, след това е еднакво. Течности не съм пила, системите бяха достатъчни.

Ако присъства таткото (както беше при нас) – той стои зад стъклото докато се извади бебето. После може да влезе в операционната и да застане до главата на майката...

При нас не беше разрешено  Confused

# 28
  • Мнения: 462
Мили бъдещи мамита Simple Smile
Аз съм раждала и нормално и секцио...
Не мога да кажа, че някое от ражданията ми е протекло тежко...но въпреки това, ако ме питате мен бих родила и втори път секцио...Не че не ме боля, не че нямаше шоу след раждането...Аз бях планово секцио, но така се случи, че ми дойде реда за операция преди да успеят да ме уводнят добре...а съм с ниско кръвно налягане...и когато се изправих за първи път колабирах Simple Smile Но пък ще ви кажа едно...не е страшно Simple Smile
Да, има болка...и тя е ужасяваща, когато упойката си свърши работата.-..но щом като съм съумяла да отказвам течния аналгин, който се поставя за намаляване на болката...значи че не е толкова страшно нали така Simple Smile
Така че...смело и безпроблемно раждане от мен Simple Smile
Когато родите и изтърпите тази болка...ще станете нови хора...бъдете сигурни в това Simple Smile
Още веднъж, успешно и леко раждане! Simple Smile

# 29
  • Мнения: 736
Ех, много съм благодарна на всички ви в този форум!
На мен, живот и здраве, ми предстои секцио и тук намерих много важна и насочваща информация. Поне ще знам какво да питам доктора преди това за да се чувствам спокойна Simple Smile

Болката наистина е нещо индивидуално...
По-добре е човек да знае какво го чака и да се подготви психически!

# 30
  • Мнения: 1 930
Майче, върна ме 3 месеца назад.....даже си поревах, много мило ми стана, и винаги ще го помня.

# 31
  • Мнения: 8 769
Мен май ме хвана страх... Sad
Няма нищо страшно! Два пъти съм го преживявала, втория път нямах търпение да започне и свърши, за да си видя бебето. И двата пъти се чувствах различно след операцията, но и двата пъти се възстанових бързо.
Много е индивидуално.
Успех на всички, решили по една или друга причина да раждат с операция! НЕМА СЕ ПУАШИТЕ! После ще ви е кеф да разказвате! Grinning

# 32
  • Варна
  • Мнения: 938
Харесва ми стила ти! Много точно и ясно си описала всичко, с доза майтап.
При мен имаше някои дребни проблеми, като това, че ми се падна скапана акушерка, която ми надупчи здраво ръката /4-5 пъти/, докато намери вена, за да вземе кръв за определяне на кръвната група. После пак някак си трудно успя да намести катетъра, не знаех, че е такава сложнотия. Просто нямах късмет с акушерката, която ме подготвяше.
Иначе какво -  има болка, но не е за умиране. А и като си помислиш за малкото сладко Бебче, просто нищо друго няма значение, наистина.

Ох, искам още едно детенце!
newsm32

# 33
Аз съм раждала два пъти със секцио.Първият път почти не усетих болка след операцията,но при ре-секциото 2-3 дена едвам ставах,много болеше и придърпваше.Ивсе пак няма нищо страшно ивсичко се забравя като видиш малкото ангелче.

# 34
  • Мнения: 63
Здравейте настоящи и бъдещи мами. smile3525И на мен ми предстои да раждам със секцио(планово) по мое желание.Искам да попитам вече раждалите за ефикасно болкоуспокояващо за след операцията и дали аз да си внеса от вън за по сигурно?Благодаря ви предварително.

# 35
  • Мнения: 1 930
Здравей, Ума!
По време на престоя ми в реанимация ми надупчиха дупето с аналгин - помагаше. А "отвън" могат да ти донесат Солпадеин- облекчава до някаква степен болката  Peace
Леко раждане!

# 36
  • Мнения: 843
Незнам за какви болки говориш. Освен опъване и то леко на операцията нищо друго не съм усетила. Болки въобще не съм имала, така, че майчетата на които им предстои операция да не се шашкат.



 Peace



Хубавото е че
1.Не се храниш около 4 дни и излизаш от болницата с минус 8-10кг по финна Laughing


Възтанових се за около 1 седмица и половина  Grinning /това включва 7те дни в болницата/, което значи че ходех бързо, кляках, ставах.
Когато се прибрах от родилния дом още на другия ден бях с прахосмокачката в ръка  Grinning

Така, че мами, които ще раждате секцио /планово или не планово/ не се притеснявайте и колкото се може повече ходете из коридорите и се раздвижвайте след операцията, това ще ви помогне да се възтановите много бързо  Grinning


 ОО, за килограмите.. излязох 4 кг. по- малко , отколкото ПРЕДИ да забременея:-)) Възстанових ги за отрицателно време. Няма и 3 седмици. После качих още.. сега се боря.. гледам Луната _/покрай лунните диети / и си вия на воля:-)


    А за Секциото... ох  , потръпнах , спомних си и ... стана ми някак добре.. Благодаря на авторката на темата.
   Добре и полезно си го описала:-))  за да няма страх.
   Макар, че аз съм  поддръжник на нормалното раждане:-) Когато  има избор, де:-)

# 37
споко майчета.....няма нищо страшно.....влезте в операционната с нагласата,че най после ще го гушнете това бебче....и болката изчезва.Има и значение на кой екип ще попаднете....аз се забавлявах през цялото време,оперираха ме д-р  Григорова и д-р Петков и мога да се похваля с много малък разрез newsm44... и не си забравяйте крема против стрии,че с този глад аз ги изпуснах и ми се появиха 10тина
КУРАЖ и здрави и красиви бебета

# 38
  • Мнения: 1 403
Божее  ooooh! Мислех да имам второ дете и да е със секцио,но сега като прочетох какво е писала majceto май няма да е секцио  newsm62

# 39
  • на кой му пука, майна
  • Мнения: 5 301
Да ама donoboni, на мене не са ми правили нито клизма, нито са ме бръснали, нито са ме преглеждали нито нищо! Само отидох и легнах на операционната, а абоката си го махнах сама след операцията, и не дадох повече да ми слагат!

ФУК ФУК, видя ли сега Grinning Grinning Grinning





 smile3534

Ама ти сигурно си била планово  Crossing Arms
Аз ако знаех че мога да откажа абоката, щях повярвай ми  smile3521

 Heart Eyes

# 40
  • София
  • Мнения: 2 163
Мислех някой ден, ако се навия за второ, да е секцио, но след този разказ ще се позамисля сериозно. То звучи по-страшно от нормалното раждане, бррр  Shocked
Иначе поздравления за авторката на темата, много изчерпателна и даваща отговор на много въпроси   bouquet

# 41
  • Мнения: 1 180
като четох разказа все едно преживях моето секцио отново. Едно към едно.

# 42
  • Мнения: 3 217
лелелееееееееее на мен ми предстои секцио и като го прочетох това ме хвана такьв страххххххххх no no no  Така предпочитам нормалното раждане,ама пита ли ме някой.

# 43
  • Sofia
  • Мнения: 1 259
Моето секцио също беше в "Св.София",така,че няма разлика с това на майцето.Но в сравнение с нормалното раждане е направо песен:-))))

# 44
  • Пловдив
  • Мнения: 554
Аз пък много исках нормално, но сега съм благодарна, че се наложи секцио, и, жиеот и здраве, за второ дете изобщо няма да си помисля за нормално раждане. Секциото не е толкова страшно, стига сте всявали паника у бъдещите майки.

# 45
  • Мнения: 526
Може би въпросът ми не е точно за тук, но няма ли да се намери някоя мама, да разкаже и за нормалното раждане пак така точно и подробно???

# 46
  • Abu Dhabi
  • Мнения: 8 386
нормалното раждане може да протече по най-различни начини, за разлика от секциото.

# 47
  • София
  • Мнения: 2 659
Може би въпросът ми не е точно за тук, но няма ли да се намери някоя мама, да разкаже и за нормалното раждане пак така точно и подробно???
Точно това щях и аз да помоля и разбира се да кажа на Majceto МНОГО БЛАГОДАРЯ ЗА ИНФОТО  smile3525, НАИСТИНА Е ЦЕННО ДА ГО ИМАШ ОТ ПРЪВА РЪКА И ОТ ТВОЯТА СТРАНА НА  РОДИЛНАТА МАСА!

# 48
  • Sofia
  • Мнения: 1 259
нормалното раждане може да протече по най-различни начини, за разлика от секциото.

имах в предвид моето нормално раждане:-)))

# 49
  • Мнения: 2 309
Нормалното раждане не може да се докладва с точност!Освен процедурите преди двете раждания-клизма,бръснене,измиване,мерене на тоновете...Има едва ли не легенди за нормалното раждане,които всяка бъдеща мама която не е раждала по-добре да не слуша Laughing

# 50
  • Мнения: 3 078
е-хе, каква разумка отворих без да ща Simple Smile а то понеже си нямах работа - петранка спеше (което рядко се случва) и се чудех какво да правя. та си рекох -"що да не всея малко смут в бъдещите мйчета  Laughing?"
шегичка, милички  Laughing
а на есен с бодра песен ще запретнем ръкави, че да отметнем и второто, че после и трето искам.
това май трябва да стига като доказателство, че едно секцио не е чак толкоз страшна работа. по-гадно е петранка да реве ежедневно и непрекъснато. но пък тогава й се кефя на ентусиазма да вдига непрекъснат шум Simple Smile

# 51
  • Мнения: 575
Това беше най- страшната тема която съм чела през живота си...Понеже съм от най- страхливите относно болка, от както съм бременна, вече два месеца, не спирам да се чудя, кой е най - безболезния начин за раждане...До сега си мислех че е секциото, като си го представях с пълна упойка...ама сега вече не знам...ужасно ме е страх и не мисля, че мисълта, че ще видя бебето си и тн. ще ми помогне да преодолея този...ужас....Моля ви кажете ми кой е най- най- най- най- безболезнения начин...

 #2gunfire каква съм лигла....ама наистина много ме е страх...

# 52
аз много исках да родя нормално,но.....сега въобще не съжалявам Hug
а относно болката.....винаги я има Sad
мисля,но не съм сигурна,че избягват упойка при нормално раждане,защото не могат да се контролират напъните.....няма много алтернативи,а и бях гледала филм,където обясняваха как с началото на родова дейност започва да се синтезира хормон,под чийто действие забравяш болките,за да приемеш веднага причинителя им-бебок,най-сладък......кураж мамета

# 53
  • Abu Dhabi
  • Мнения: 8 386
Това беше най- страшната тема която съм чела през живота си...този...ужас....Моля ви кажете ми кой е най- най- най- най- безболезнения начин...

 #2gunfire каква съм лигла....ама наистина много ме е страх...
мда....права си....ако знаше само какво е страшна тема, нямаше да пишеш така. И да ти кажа, всичко е в главата ти. Периодът след раждането също може да бъде болезнен или страшен по други причини. Изобщо, който го е страх от мечки, не ходи в гората.

# 54
  • Мнения: 1 672
Тити, секциото не протича по един и същи начин за всички, да знаеш. Всяко секцио е различно, както и всяко нормално раждане...

# 55
  • Abu Dhabi
  • Мнения: 8 386
ами добре, разкажи за различното.

# 56
  • Мнения: 8 769
Може би въпросът ми не е точно за тук, но няма ли да се намери някоя мама, да разкаже и за нормалното раждане пак така точно и подробно???
анкета за раждането ви

# 57
  • Мнения: 1 672
Тити, нямам против да разкажа, но нали тук си говорите, че не трябвало да се плашат нераждалите момичета Simple Smile
Моето продължи например 3 часа и нали се сещаш, че доста неща могат да се свършат за това време Simple Smile
От сърце пожелавам леко раждане на всички, които очакват да станат майки Simple Smile  bouquet

# 58
  • Мнения: 22 099
10   слага се катетър – било неприятно. За да спреш напористите лелки-акушерки, за да не ръгнат по-рано катетъра, по съвет от училището “стисни кълките и направи цирк” – щели да мирясат и да ти го сложат след упойката – все пак без катетър не могат да започнат операцията. Аз специално се спазарих още в предродилна с една мн. готина акушерка да ми сложи катетъра след упойката. Цирк не правих, въпреки че се бях подготвила за сериозно изпълнение.

аз също бих препоръчала на всички да искат катетър след упойката
при мен го сложиха така по настояване на лекарката ми, аз усетих болка и се оказа, че спиналната не е хванала добре и можеше да ме резнат неупоена  #Crazy; лекарят ме пита дали имам признаците за това да ме е хванала упойката /забравих ги  Embarassed/, аз ги имах, но въпреки всичко усещах болка! поставянето на катетъра буквално ме спаси  Praynig; биха ми втора доза спинална и за всеки случай ме бодоха с игла, за да проверят дали е хванало  Peace

# 59
  • Мнения: 4 369
А ако се ражда с пълна упойка?
И защо е по добре да се сложи катетъра след упойката? Каква е разликата?

# 60
  • Мнения: 26
и аз родих със секцио в света София, но моят разказ далеч не е толкова розав.
Предварително се бях уговорилая с докторката /завеждащ отделение/ за сумата за упойката и т.н./секциото беше наложително Марио се роди 4.450//
Бях много спокойна когато постъпих, правят клизма, слушат тоновете и ти вливат течности за да повшат кръвното налягане.
Е дойде време за операционната, до там си ходиш сам като в ръцете си крепиш банката с р-ра, масата е тясна и крива. Дойде анестезиоложката, накараме да легна и да се свия , до тук добре, нямаше никаква местна упойка, немога да ви опиша болката която изпитах когато тази жена ме прободе. За съжаление очевидно тя не улучи от първия път каза че ев попаднала на кост, не улучи нито от втория нито от третия път вече не си спомням то4но от кой път стана , но такава болка не бях изпитвала , с ноктите си бах издрала боята под опер. маса.
............В последствие се оказа , че упойката е предозирана има ужасно много стреанични реакции и тем подобни усложнения, а докторката забрави да ми предпише антибиотик, съответно аз направих някаква инфекция, абе ужас не искам да си спомням.
Преди два дена открих че съм бременна, много съм щастлива, но и малко изплашена. Моля ви, преоръчайте ми доктор и анестезиолог.
Надявам се моята история да не плаши бъдещите майки , а да им помогне да са бдителни и внимателни и много да питат.....
  bouquet

# 61
  • София
  • Мнения: 895
А можеш ли да напишеш името на анестезиолога и докторката, за да знаят и другите майки за тяхното невежество? Благодаря! На мен също ми предстои раждане скоро в тази болница и не искам да попадам на същия екип.

# 62
  • Мнения: 3 861
хем съм го преживяла, но като те четох и ми прималя.... Sick
само дето нямам спомен от болката при поставянето на упойката, незнам дали е от анестезиолога или от това, че ме оперираха по спешност и  бях с пълно разкритие и бях минала през всички мъки и болки на нормалното раждане, но за мен поставянето на спинална упойка си беше облекчение защото спря да ме боли за първи път от 18 часа...

# 63
  • Мнения: 26
Името на анестезиоложката така  и не узнах /колко удибно/, а докторката е КИРОВА от руски произход. Пазете се момичета.
Има и нещо друго , колкото повече се "глезите", т.е. търсите си правата толкова повече получавате , колкото сте по-тихи и търпеливи, толкова по-зле.

# 64
  • София
  • Мнения: 895
Сега би ли избрала нормално раждане? Аз съм в дилема...

# 65
  • Мнения: 26
Извинявам се но името е д-р КОЛЕВА ,а не Кирова Mr. Green
Незнам дали след секцио е всъзможно да се роди нормално.
Това което съм чувала от лекар е че секциото е по малко рисковано ?????
В форума прочетох много добри отзиви за д-р Колева , защо с мен се получи така незнам. Сега съм се насочила към д-р Дяволов или Св. Лазар.
Дайте съвет? newsm78

# 66
  • Мнения: 4 369
Момичета , кажете защо е по добре да се сложи катетъра след като е поставена упойката?

# 67
  • София
  • Мнения: 895
До колкото съм чувала-за да не боли при поставянето.

# 68
  • Мнения: 992
zdraveite az sa6to rodih v tazi bolniza po spe6nost sekzio 4akahame za normalno 3-ma lekari me preglejdaha dokaraha mi kontrakzii na minuta i se poiavi moia spasitel dr.kirov pregleda me i kaza sekzio po spe6nost bebeto e obarnoto i e opasno stra6no sam dovolna ot negovoto vnimanie strahoten spezialist prosto niamam dumi s men se otnasia6e po dobre ot kolkoto se otnasiaha izbranite lekari kam pazientkite si strahoten e prepora4vam go na mai4etata koito se 4udiat za lekar

# 69
  • Мнения: 2 309
Извинявам се но името е д-р КОЛЕВА ,а не Кирова Mr. Green
Незнам дали след секцио е всъзможно да се роди нормално.
Това което съм чувала от лекар е че секциото е по малко рисковано ?????
В форума прочетох много добри отзиви за д-р Колева , защо с мен се получи така незнам. Сега съм се насочила към д-р Дяволов или Св. Лазар.
Дайте съвет? newsm78

Ползвала съм услугите на д-р Дяволов,понеже имах проблем със забременяването и останах с лошо впечатление към него.Той е точно от тези,които те гледат в ръцете.Дори нищо не разбрах от професионализма му.Измисляше всевъзможни изследвания само и само да се влача при него с двайсетачки.Както и да е.Може и да е добър в израждането,незнам.Не се стигна до там...

# 70
  • Sofia
  • Мнения: 1 336
Много много благодаря за информацията, слагам си я при фаворитите и ще я чета от време на време, за да се подготвям психически.

# 71
  • Мнения: 36 068
Момичета , кажете защо е по добре да се сложи катетъра след като е поставена упойката?

За да не усещаш поставянето, при някои жени е болезнено. Аз имах късмета да попадна на много опитна акушерка, не усетих нито поставянето, нито махането, а не бях под упойка.
Но сега, ако знаех, че може така, не бих рискувала, щях да искам да е след упойката  Wink
Леко раждане  Grinning

# 72
И двата пъти раждах секцио. Болката зависи не само от организма, а и от екипа! За всеобщо учудване от второто секцио се възстанових изключително бързо, а след първото цял месец едва пристъпвах... Моята лекарка твърди, че обикновено възстановяването след ре-секцио е по-трудно, но при мен беше точно обратното. За седмица бях забравила за операцията, чувствах само леко придърпване от време на време. За което благодаря на кадърните лекари Heart Eyes
За мен слагането на катетъра наистина беше проблем, а и махането му също - акушерката каза, че се случва много рядко такава чувствителност Sad Не че се глезех, просто наистина нещо не беше както трябва, защото след като го махнаха имаше няколкочасов период, през който не можех да контролирам уринирането - страшно гадно Sick Така че ако има възможност да ви сложат катетъра след упойката - нека го направят така, поне ще ви спестят едно неприятно изживяване Peace
Не се плашете, майчета, секциото не е страшно ако сте в ръцете на добри лекари Peace А това можете да си го осигурите предварително Wink
Успех на бъдещите мами Heart Eyes

# 73
  • София
  • Мнения: 1 736
Ее, браво за разказа, аз раждах там секцио при Д-р Б. Ташков, много съм доволна, но сега научих нови неща, като например, че краката се връзвали и че се брояли инструментите.

Това с катетъра изобщо не е толкова гадно, малко е по-дискомфортно, след операцията изобщо и не усещате, че имате катетър. Другото неприятно е упойката, мен ме беше гушнала една сестра, докато съм свита на кълбо и така ми я сложиха. Малко боли, но минава бързо.

До операционната ме заведе сестра, всички бяха много мили, в операционната не знам точно колко човека имаше, но имаше и трима студенти, на които им обясняваха. Иначе при операцията малко се чувстваш като плат в ръцете на шивачи, едно дърпане се усеща и после видях дупето на бебата - едната крушка на лампата не светеше и общо взето си гледах операцията (не ми махнаха очилата, които бях сложила вместо лещите).

А като почнете да се възстановявате и вече можете да ходите, се опитайте да не се прегъвате, а да ходите изправени. Възстановяването става по-бързо, а болката не е по-голяма.

Леко раждане на всички и кураж.

# 74
  • София
  • Мнения: 3 327
Искам лично да ти благодаря за темата за секциото в СВ. София. През цялото време лекарката ми обесняваше, че ще родя нормално, два дни преди термина ми каза, че отива на ски и ме прехвърля при друга, а в деня преди термина другата лекарка само като ме видя каза, че мн.трудно ще родя нормално. След прегледа го потвърди и насрочи секциото за другия ден. Представяш си как се чувствах. Прочетох темата ти като се прибрах - и благодарение на това отидох абсолютно спокойна, защото знаех какво ме чака. Така че БЛАГОДАРЯ ТИ още веднъж!!!
Роси

# 75
  • Мнения: 330
Ами,дойде и моя ред да разкажа как протече операцията.Преди да родя се бях начела на страшни безумства и се бях настроила,че секциото е нищо работа.Тази илюзия ми изигра лоша шега,защото изобщо не бях психически подготвена за малкия ад по време и след операцията.Има неща,които ако се знаят най-малкото могат да бъдат предотвратени или поне да не ти дойдат неочаквано.Ясно е,че няма леко раждане.Ето как проточе моето:

Бях си избрала да ми прави секциото Д-р Красимир Недялков,който е шеф на оперативна гинекология в бившата Тина Киркова.При него ходих и на консултации преди да родя.Хубав мъж и жесток професионалист,макар и не от мазните доктори,които ти свалят звезди от небето.Впоследствие разбрах,че анестезиолог ще ми бъде Д-р Николова(препоръчвам я).

Влизаш в предродилна,където ти дават ношница и ти взимат нужните документи,за да те впишат.Лягаш на магарето,бръснат те ако не си го направила вкъщи,а после ти правят клизма-най-безболезненото от всичко.Вкарват ти едно маркуче,на което има супер тънък накрайник и трябва да ти влеят една банка вода(а може и половин,ако усетиш,че ти е много)Хубаво е ден преди секциото да не сте яли тежки и мазни храни.След клизмата тичаш до тоалетната,където е хубаво да стоиш поне 3 мин.После отиваш в другата стая,където ще ти сложат абокат-нищо особено като усещане,система и катетър.Слагането на катетъра е меко казано отвратително.Не е точно болка,макар че някои ги болеше.Аз усетих самото вкарване в канала,което е доста гадно.Ако може да Ви го сложат след упойката ще е най добре.

Слагат те в количка и те водят към операционната.Там преди операцията ти слагат шапка и ти разперват ръцете на облегалки-на едната ръка имаш уред,който ти измерва кръвното,а на другата е системата,където,ако се наложи ти вливат разни работи.За упойката трябва да се свиеш много хубаво на кълбо и да не мърдаш.Аз бях със спинална упойка,която е в гръбначния стълб.Боцнаха ме 2 пъти,защото 1 път не ме хвана.Не е нищо особено като болка,мен само 2 път ме заболя по-силно,може би защото анастезиоложката беше сменила иглата.Усещаш топлина на стъпалата,после малко по нагоре и си блок.Караха ме да се обърна сама,но аз не успях и го направиха те.Не е приятно,парализиран си от кръстта надолу.Николова постоянно ми говореше нещо,за да ме разсее.На 2-рата мин ми падна кръвното,чух,че изравнявам граници,вкараха ми нещо в системата и после ми сложиха кислородна маска.Междувременно сестрата и анестезиоложката гледат постоянно да те разсеят с приказки...Самото рязне не съм го усетила.Имах чаршаф,който беше доста на високо и не съм видяла,кога Д-р Недялков е взел скалпела.След като ми се оправи кръвното получих сърцебиене и не можех да дишам.Не си спомням какво точно стана.Пак бях с кислородна маска и анастезиоложката повтаряше името ми и ме питаше дали съм добре.Започнаха да дърпат бебето.Усещах го точно като някакво растение с корен,имах чувството,че и тялото ми се повдига.Не можаха да я издърпат и в продължение на 2-3 мин започна най неприятния ми спомен от всичко-някакво яко натискане на ребрата ми с всичка сила,от което започнах да се заушавам.Извадиха бебето ми.Чувствах се адски изморена и отпаднала.Имах сили,обаче да се обърна(тя беше някъде зад мен) и да я потърся с очи,защото не я чух да изплаква.Криси беше много измъчена,с лилавеещо личице и много подута.Показаха ми я за секунда.Поставиха ни и на двете номерчета.Сложиха ме на едно легло и ме заведоха в реанимацията.Там започва вливане на физиологичен разтвор,тресе те яко близо час и нещо.След два часа някъде те отпуска упойката и започват страшни болки в областта на матката,която контрактира.Идват сестри,които ти натискат корема(много боли),за да видят дали всичко е ок и които ти сменят превръзката.Боцкат ти болкоуспокояващи,които действат не повече от половин час.Не прекаляват с тях,защото предозирането водело до повръщане.Някои от жените в стаята си носеха болкоуспокояващи на таблетки.Аз не пиех нищо.Бях стиснала зъби и търпях.Кървях яко,което сестрите казаха,че е добре.Не можеш да се обърнеш на страни.Лежиш по гръб,като е хубаво да помръдваш с крака и да се опитваш да се обърнеш(много внимателно),за да се възстановиш по-бързо.Нощта не се спи от болки,приличат на менструалните умножени в пъти.На сутринта идват и ти помагат да се изправиш.ТРЯБВА да го направиш и да стоиш колкото се може по-дълго права.Спомням си,че първите ми две крачки бяха страхотно усилие,но и страхотна радост.Колкото повече се движиш,толкова по-бързо ще се възстановиш.Легнеш ли след като си станала,после пак отначало-страшна болка...За това аз и не легнах близо 4 часа.На 5 час вече ходих макар и приведена.Пишкането не беше страшно(катетърът ти го махат сутринта и не боли).Пропуснах да добавя,че ни казаха да пием много сок от зелена ябълка(към 2 литра),а след операцията е хубаво да имаш спортна минерална вода(от тази с биберона),защото няма как да се повдигнеш,за да пиеш от нормалната.На 3 ден ме махнаха от реанимацията,взех си бебето при мен и я водих само,за да и сменят памперса и да ни дават шишета с изкуствено мляко и вода,защото още нямах кърма.Благодарение на Криси се възстанових бързо.При всяко плачене нощем ставах да я утеша и така болката,която бавно отшумяваше отиде на последен план:)

В болницата бях 5 нощи,на 6 ден ме изписаха...

Смятам да имам още едно дете,но този път ще бъде секцио с пълна упойка.

Родих на 1 март,правих секс на 30 ден Blush,но още се възстановявам от операцията.Няма лесно раждане,но нека мамите,които сами са си решили да раждат със секцио добре да си помислят с каква упойка да бъде и дали наистина да е секцио...И ако някой иска нещо да ме пита или да ме ругае Flutterможе свободно да го направи на лични.На всички бъдещи мами им пожелавам най-прекрасните и здрави дечица Hug



# 76
Oх, много мъчно ми стана...
Аз съм раждала нормално и изобщо не мога да сравня с описаното от теб. Определено съм привърженик на естественото раждане.

# 77
  • Пловдив
  • Мнения: 554
жалко, че си преживяла толкова болки, но невинаги и не навсякъде секциото е такъв ужас. аз бях секцио с пълна упойка - абсурд е за мен да си представя дори, че съм в съзнание и ме режат- и наистина не мисля, че е толкова ужасно, а аз съм много страхлива. Не бих се и замислила втори път - със сигурност секцио с пълна упойка.

# 78
  • София
  • Мнения: 536
Аз пък два пъти съм раждала секцио и изобщо не е толкова страшно и болезнено.

# 79
  • Мнения: 36 068
Честито   bouquet
Аз бях с пълна упойка и си спестих всичко това  Laughing
Възстановяването е индивидуално, на мен ми отне само 8 дена  Simple Smile
И мен като MIAOW не ме болеше толкова, менструалните ми болки преди раждането бяха с пъти по-силни  ooooh!

# 80
  • Abu Dhabi
  • Мнения: 8 386
съвсем нормално секцио Simple Smile явно при теб прагът на болка е по-нисък, по-чуствителна си...
честито ти бебе, а това ще го забравиш Simple Smile

# 81
  • На погрешната планета
  • Мнения: 2 737
Честито бебче  bouquet!
Съжалявам,че така е протекло раждането ти.Аз също раждах секцио със спинална упойка.Е,не мога да кажа,че всичко беше песен,но поне моето,не беше така ужасно,като твоето.

# 82
  • Sofia
  • Мнения: 3 860
съвсем нормално секцио Simple Smile явно при теб прагът на болка е по-нисък, по-чуствителна си...
честито ти бебе, а това ще го забравиш Simple Smile

И аз не видях нищо страшно и различно от моето секцио.
Няма безболезнено раждане, нормалното боли по време, секциото след.

# 83
  • Мнения: 330
Реших да споделя моето секцио,защото от прочетеното във форума преди да родя,бях останала с впечатлението,че то не е нищо особено.И болката наистина ме свари неподготвена.А и си трябваше да е с пълна упойка.Не искам никога вече да изживявам този ад по време на операцията,която уж била лека ooooh!

И да не забравя Grinningмерси на мамите  bouquetБебка е страхотна и си умирам за малкото ми човече Heart EyesЦелувки по дупетата на вашите пораснали бебоци Hug

# 84
  • Мнения: 650
Мама миа. Радвам се че всичко е зад гърба ти! и секс на 30-ти ден-ихаа-ти си герой за мен-честно!
Само ще вметна че истинската епидурална упоика когато е направена както трябва не те парализира -е не моге да ходиш нормално, но си движиш краката и в същото време нищо не усещаш. така че не бих казала че анестиозоложката си е свършила работата. Аз лично препоръчвам епидурална упоика и нормално раждане-става фасул-колкото страх брах предварително-а после беше песен

# 85
  • Мнения: 5 373
Реших да споделя моето секцио,защото от прочетеното във форума преди да родя,бях останала с впечатлението,че то не е нищо особено.И болката наистина ме свари неподготвена.А и си трябваше да е с пълна упойка.
Сега, като те чета, си мисля, че явно си е до праг на болка....и може би съм щяла и по нормален начин да го изкарам без проблем, ама нещата се закучиха, та под ножа.
Не беше толкова отдавна моето секцио, ама като те чета тебе-узтръпвам. При мене сложиха пълна упойка и единственият негатив е леко предраното гърло и кашлица, която избива, а не можеш да кашляш.
Но чак непоносими болки-май не съм изпитвала? И за спането по гръб се преживява, даже после у дома продължих по навик да ляяяяягам постепенно и да ставам на лакти. hahaha

# 86
  • Мнения: 3 447
Само ще вметна че истинската епидурална упоика когато е направена както трябва не те парализира -е не моге да ходиш нормално, но си движиш краката и в същото време нищо не усещаш. така че не бих казала че анестиозоложката си е свършила работата.
Епидуралната - да, но спиналната те блокира напълно от гърдите надолу, все едно изобщо нямаш крака.
Иначе... явно всичко се възприема много индивидуално. Манипулациите, които си описала, бяха едно към едно с мойте (дори и повдигането от леглото, когато вадят бебето). Но на мене ми се стори леко, може би заради адски болезнения ми мензис Sad Болките след операцията ми бяха в пъти по-слаби от менструалните Rolling Eyes
Бързо възстановяване и целувки на бебчо  bouquet

# 87
  • Мнения: 330
Манипулациите, които си описала, бяха едно към едно с мойте (дори и повдигането от леглото, когато вадят бебето). Но на мене ми се стори леко, може би заради адски болезнения ми мензис Sad Болките след операцията ми бяха в пъти по-слаби от менструалните Rolling Eyes
Бързо възстановяване и целувки на бебчо  bouquet

 Whistling
  bouquet

# 88
  • Мнения: 1 427
Явно при всеки е различен прагът на поносимост към болка, както са казали някои мами по-горе.Аз раждах също със спинална, готова бях на 10-та минута да повторя.След това боля, но за мен съвсем поносима болка беше.Така, че е индивидуално Peace

# 89
  • Мнения: 5 103
И аз съм със секцио в същата болница, като те прочетох и ме втресе и ми се дорева какво ме чака, ох дано не е така при всекииии, ужас

# 90
  • Мнения: 3 447
И аз съм със секцио в същата болница, като те прочетох и ме втресе и ми се дорева какво ме чака, ох дано не е така при всекииии, ужас
Мимка, споко бе, я преброй мненията на мамите, които са казали, че не е страшно Simple Smile И аз отидох наплашена от форума, а то на фона на очакванията ми наистина не беше нищо особено. Слагането на катетъра става за секунди и с извинение за сравнението, не е по-неприятно от анален секс Wink Контрахирането на матката е сравнимо с менструалните болки. Първите няколко ставания са болезнени наистина, но стискаш зъби, болката е само при движение. Освен това такава еуфория те обзема като си видиш и гушнеш бебчо, че забравяш всичко Heart Eyes Аз специално съм много доволна от тази болница като професионализъм и отношение Peace

# 91
  • Мнения: 4 966
Явно при всеки е различен прагът на поносимост към болка, както са казали някои мами по-горе.Аз раждах също със спинална, готова бях на 10-та минута да повторя.След това боля, но за мен съвсем поносима болка беше.Така, че е индивидуално Peace

Бих повторила казаното, с тази разлика, че при мен и след това нямаше абсолютно никаква болка. Мястото беше като изтръпнало около месец (т.е. не усещах нищо там), а непосредствено първите дни след операцията имаше само леко придърпване.
Другият път пак искам така  Wink.
Имай предвид обаче, че пълната упойка е доста по-опасна, а и излизането от нея е много по-тежко. Т.е. не си пожелавай нещо, което не познаваш.
Родих в същата болница, но от мен извадиха 2 бебета - натискът по ребрата аз го усещах като гъдел отвътре и ми беше смешно.
След това не съм кървяла много, понеже ме бяха изчистили много добре.
Не съм пила болкоуспокояващи (дори и аналгин не дадох да ми бият, понеже имам тънки вени) - вкл. вечерта отказах и диазепама (спах си като къпана, докато едно момечи не почна да вика от болки - тогава си поисках хапчето, за да мога да се наспя).
Не чаках да дойдат да ме раздвижат - още преди да ме отпусне упойката започнах да правя усилия да си движа краката (първо само пръстите, после глезените, коленете и т.н.).
Честно казано, секциото беше най-приятната част от бременността ми (карах ужасно тежка патологична бременност).

# 92
  • Мнения: 36 068
И аз съм със секцио в същата болница, като те прочетох и ме втресе и ми се дорева какво ме чака, ох дано не е така при всекииии, ужас

мимка, я по-спокойно  Hug болките от секциото ми се сториха песен, в сравнение с това, което преживях по време на контракциите преди него и менструалните болки преди раждането  Peace
Кактетърчето също не ми беше проблем, но за твое успокоение, уговори се с доктора да ти го сложат след като те е хванала упойката.
И клизма не са ми правили, нея също можеш да "договряш"   Laughing

# 93
  • Мнения: 1 704
получих сърцебиене и не можех да дишам.

.Започнаха да дърпат бебето.Не можаха да я издърпат и в продължение на 2-3 мин започна най неприятния ми спомен от всичко-някакво яко натискане на ребрата ми с всичка сила,от което започнах да се заушавам.

Същото беше и при мойто секцио в Св.София при друг лекар. Още първите няколко минути по гръб и сърцебиенето вече зверски ме задушаваше.. донякъде бях подготвена за това, защото през бременността имах същото това сърцебиене и много трудно мереха тоновете на бебето когато бях по гръб те се учестяваха много както мойте.. В операционната ми вкарваха нещо постоянно в системата..  да ме отпуска уж, обаче едва си дишах.. направо имах чевството че ще се гътна .. и като капак на всичко дружно ми смазаха ребрата като не можаха опериращите да извадят бебето от раз  Rolling Eyes Е няма такава болка просто и такъв ужас - няма въздух, 4 човека натискат с пърна сила и не пускат, крещят ДИШАЙ ДИШАЙ ЗА БЕБЕТО, а аз горката за себе си не можех да поема въздух, камо ли за бебето.. е направо си помислих, че още само 1 секунда и умирам Cry и като пуснаха взех да си рева тихичко, те се хилят и шият, а аз си рева и си мисля за малко да си пукна.. ей така докато раждам  Cry Това беше единственото нещо, за което не бях подготвена около секциото, за всичко друго си бях научила урока добре.. После около 2 седмици ме боляха ужасно ребрата при всеки опит да дишам нормално . смазаха ме направо тия хора, ама явно се налага  Rolling Eyes
А да и слагането на катетъра беше гадничко, ама това защото ми се случи няква смотана патка да се упражнява на мене.. ръчка, ръчка, сълзи ми излязоха чао... накрая като станах той падна и старшата ме съжали та дойде да ми го сложи за 5 сек и без въобще да ме боли Rolling Eyes

Забравих само да добавя, че самото секцио мина супер бързо, а на другия ден бях станала преди да дойдат да ни вдигат и почти не сядах по цял ден обикалях напред-назад, така че като ме изписаха след 5 дни въобще нямаше и помен от болката на мястото на операцията.. не помня да ме е боляло особено след първите няколко часа, вкъщи пък въобще не помня да съм имала проблеми заради операцията, нито съм кървила, нито нищо  Peace

# 94
  • Мнения: 3 926
Господи, като прочетох и изтръпнах...
Манипулациите в началото - същите. Иначе нищо общо. Раждах в МД с уговорка при д-р Дуковски. Анестезиолог - д-р Керемедчиева - стахотна жена - държа ми ръката през цялото време и ми говореше забавки. Обясни, че само чувствам, че не мога да дишам, защото упойката отпуска долната част на дихателната мускулатура (диафрагмата) и усещането е все едно качваш стълби, ама всъщност си дишаш нормално.
Болката - явно е до човек, зещото аз много се ядосвах, като ме питаха акушерките непрестанно - боли ли, боли ли? Ми не ме болеше, пък хич и не ми се мислеше за това - бях майка и се пръсках от любопитство на кого прилича беба Grinning
До мен имаше една мацка с второ секцио и тя не ме остави цяла нощ да стоя на едно място - постоянно ме караше да се въртя и се заливахме от смях двете и така в закачки, сън и въртене мина нощта, и на сутринта като дойде рехабилитаторката вече бяхме почти раздвижени.
Иначе да, боли на ставане и на лягане... и да не дава господ да се изкашляш или изкихаш. Аз кихнах само веднъж, на третия ден и имах чувството, че ми се отваря шева Embarassed такава болка беше Shocked

# 95
  • Abu Dhabi
  • Мнения: 8 386
мимка, споко. Има и друга тема за секцио в Света софия - много позитивна тема.
Като ви чета, имам чувството, че не съм раждала  newsm78

# 96
  • Sofia
  • Мнения: 723
Mоето секцио също беше в Света София. Същите процедури без обаче болката.Като станах по скоро ме дърпаше раната отколкото болеше. Повече ме болеше главата като почнах да излизам от упойката Wink, но ми дадоха солпадеин и ми мина.
Второто пак така живот и здраве Laughing

# 97
  • Мнения: 143
И аз родих секцио , но нямам такива лощи спомени спестих си ги , защото бях с пълна упойка.  Въстанових се за около седмица, единственото по неприятно ми беше катетара. И на мен не са ми правили клизма.
мимка ти с каква упоика ще бъдеш?  Не се притеснявай ! Късмет и леко раждане  Peace

# 98
  • Sofia
  • Мнения: 723
Уф че съм заспала ooooh! усмивчица,честити бебче! да ти е живо и здраво

# 99
  • София
  • Мнения: 2 530
А защо не раждате нормално,  момичета.? Все пак това е естественото раждане.

# 100
  • Мнения: 36 068
А защо не раждате нормално,  момичета.? Все пак това е естественото раждане.

Защото сме болни.

# 101
  • Мнения: 3 926
newsm10
Много ме съмнява дори 10% от раждалите секцио в този форум да са си го избрали сами Grinning

# 102
  • Мнения: 7 282
А защо не раждате нормално,  момичета.? Все пак това е естественото раждане.

Защото сме болни.
и обичаме да ни е гадно.

# 103
  • Мнения: 1 878
Честито ти бебче, много много да се радвате и обичкате

И при мен не беше толкова болезнено секциото newsm78 нито страшно. И двете ми раждания са секцио в Шейново. Всичко протича по така описания начин, но на мен ми беше приятно, че съм в съзнание и си говорим с лекарите и сестрите, даже и музика по радиото се слуша, защото имам операция и с пълна упойка и мога да заявя че усещането тогава е пъти по-гадно, както и възстановяването, то затова и навсякъде по света се ползва вече спиналната. Разликата в описаното в началото раждане е в обезболяването през нощта -  боцнаха ни не аналгин, а нещо друго на което за съжаление така и не запомних името, та то ни държа обезболени 12 часа. Започнах да се въртя часове след операцията и даже с момичетата в стаята правихме плахи опити за гимнастика  Blush, защото знаех че  е добре. После боли при ставане - да -основно 2 дена и отшумява, но си имаме стимул - нали  Wink

Естествено или нормално не родих, защото баткото беше едър и после второто вече шанса за нормално протичане рязко пада, а на мен не ми се рискуваше, но имам приятелка, която си го отнесе - хем нормално 12 часово раждане, хем след месец операция за повдигане вследствие напълането - иначе нищо лошо  Peace

# 104
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
А защо не раждате нормално,  момичета.? Все пак това е естественото раждане.

Защото сме болни.
и обичаме да ни е гадно.

и да ни упояват на аванта

# 105
  • Мнения: 7 282
и да ни упояват на аванта
моля-моля, някои и по няколкостотин еврА са дали Crossing Arms
Стига сме спамили, модовете трябва да спят и те

# 106
  • София
  • Мнения: 2 530
Не мога да разбера с какво ви засегнах толкова? По стандартите на БГ и аз съм "болна". Тогава бях на 32 , първа бременност, след стерилитет и миомен възел и др. Но в деня, просто отидох в МД/ с изтекли води/без уговорен предварително лекар, опитах се да се полигавя и да обясна колко съм болна, никой не ми обърна внимание и взех, че родих нормално. И двамата сме живи и здрави, макар че аз бях болна. Бързо оздравях. И ако Господ е рекъл да ме дари с още едно дете пак ще родя нормално, без да търся болничната пътека / не че не ми я предложиха/.

# 107
  • Мнения: 36 068
... Но в деня, просто отидох в МД/ с изтекли води/без уговорен предварително лекар, опитах се да се полигавя и да обясна колко съм болна, никой не ми обърна внимание и взех, че родих нормално ...

При повечето от нас е протекло като при теб, но не със същия финал  Wink
Аз отидох с паднала тапа, нищо не съм обяснявала, за нормално раждане ме приеха, ама след известен брой часове с контракции и бебе със завъртяна е.ем страна глава + 7 сантиметрова миома точно да главичката и още две за разкош в други части на матката, взеха, че ме свалиха в операционната  Laughing

# 108
  • София
  • Мнения: 2 530
Ето това е нормалния отговор, не като предния път, защото сме болни или защото обичаме да ни боли. Безмисленни отговори лъхаще на заяждане. Не съм си задала въпроса, за да се заяждам, а защото има много момичета, които си плащат, за да раждат по този начин. Т.е. доброволно се подлагат на този кошмар.

# 109
  • Мнения: 3 447
Т.е. доброволно се подлагат на този кошмар.
Защо пък реши, че е кошмар newsm78

# 110
  • Мнения: 8 769
Не съм си задала въпроса, за да се заяждам, а защото има много момичета, които си плащат, за да раждат по този начин. Т.е. доброволно се подлагат на този кошмар.
Има достатъчно теми за и против секциото, как да родя и прочие. Въпроса ти беше не на място, реакцията на момичетата в случая - адекватна.

# 111
  • Мнения: 1 284
ЛЕЛЕ ужас и аз съм за там секцио какво ме чака незнам нали при всеки е различно но е вярно че повечето мнения са положителни

# 112
  • Мнения: 3 447
ЛЕЛЕ ужас и аз съм за там секцио какво ме чака незнам нали при всеки е различно но е вярно че повечето мнения са положителни
Ако трябва да бъдем точни, всъщност само едно е отрицателно Peace
Освен това хората наистина възприемат по различен начин. Жената, която раждаше преди мене, опищя орталъка, докато й слагаха катетър, докато й слагаха система, докато й слушаха тоновете... сигурно и по време на бръсненето е пищяла. След операцията рева, пъшка, искаше болкоуспокояващо... но върха беше когато я миеха на подлога - и тя пак "Оооооооооооооооохххх". Акушерката, стреснато "Ама какво става, боли ли те нещо?". А тя "Не, ама.... таз вода много студена, ооооооххх" Joy Та представи си тази жена ако реши да си опише секциото, как би прозвучало - като 9 кръг на ада #Crazy Най-странното е, че вече беше раждала 2 пъти естествено и това й беше трето раждане newsm78

# 113
  • София
  • Мнения: 536
ЛЕЛЕ ужас и аз съм за там секцио какво ме чака незнам нали при всеки е различно но е вярно че повечето мнения са положителни

При всеки е различно.Може би при теб ще мине леко.
Извинявай Усмивчица,че ти отговорих малко по-рязко,но много бъдещи майки четат тук и не бива да се притесняват излишно.

# 114
  • София
  • Мнения: 2 437
Честито бебче!   bouquet

Включвам се и аз да успокоя четящите бъдещи мами, че и при мен (както при повечето включили се по темата) нямаше такива болки, такова чудо...

Естествено, че има болка, няма начин, но болката беше търпима, поносима, не са ме включвали на кислород и т.н. Важно е анестезиолога да дозира и постави правилно упойката. Важно е раздвижването веднага щом кажат, че може за да бъде по-лесно и безболезнено (преди да те пуснат обезболяващите и да започне срастването на раните).

Изобщо, секциото в Св.София мина прекрасно!

Не се плашете, мами, всичко минава, като насън и с малкото бебче в ръце всичко се забравя  Hug

# 115
  • Мнения: 7 282
Не мога да разбера с какво ви засегнах толкова?
не си засегнала никого, просто това

 
А защо не раждате нормално,  момичета.? Все пак това е естественото раждане.
дойде от никъде и прозвуча като заяждане

# 116
  • Мнения: 3 116
При мен по-време на секциото също ми падна кръвното, но това е от упойката, биха ми нещо и след минутка-две се оправих. Дишането е по-трудно защото упойката блокира коремното дишане. Беба излезна веднага с помощта на д-р Киров, 1АГ (  Heart Eyes ) и не се наложи натискане по ребрата. В реанимацията бях без каквито и да е обезболяващи а болката беше като при силен менструален цикъл, т.е. нищо особено ! В реанимация бях около 20 часа и на другия ден трудничко но ходех по етажите, на 10 ден вече бях забравила че съм оперирана. Това което казвам е абсолютна истина, без преувеличение и геройства !

Момичета, всеки човек е различен и по-различен начин възприема нещата ! Настройте се положително за първата среща с вашето бебче Simple Smile

Леко раждане на всички бременлийки  Heart Eyes

# 117
  • Мнения: 36
брей,че и аз раждах в Св.София,секцио със спинална и при все, че не издържам хич на болка,нямаше такива чудесии като при авторката на темата.Започвам да си мисля,че анестезиоложката й не е била много читава,щото за Недялков съм чувала и аз хубави неща.Аз раждах при един от неговите подчинени от същото отделение,но всичко мина чудесно,дърпането на бебето наистина се усеща,има и сърцебиене и другите описани от усмивчица неща,но те далеч не са толкова страшни,колкото ги описва и съвсем леко се усещат.Но да знаете,че не само опериращите трябва да са добри,а и анестезиолозите.Но за съжаление,тях не си ги избираме.

А към майките,които ще раждат там със секцио - не се плашете,няма нищо кой знае какво около тази прословута операция,а обезболяващите в никакъв случай не действат само половин час,говоря за обикновения течен аналгин.

Не съм раждала нормално,но от това което знам и видях и чух  докато пребевавах в болницата,мога да заключа,че секциото е песен в сравнение с нормалното раждане! Казвам го категорично,като човек,който сам е избрал метода на раждане на детето си.Но разбира се,без никакви болки не може да се мине при който и да е метод на раждане.

# 118
  • на брега на Дунав
  • Мнения: 1 566
Съжалявам мила, че секциото за теб е било кошмар, но както обичам да напомням всичко е много относително независимо дали раждаш секцио или нормално. Дори относно упойката както препоръчваш всеки да се замисли, нещата стоят по същия начин. Не мисля, че има оптимален вариант относно това как е най-добре да родиш. За всеки това е строго индивидуално. Аз самата раждах секцио и то с пълна упойка. Сега ще раждам втори път и изрично искам упойката да не е пълна. Проблемите ми след пълната упойка бяха повече от тези, които ти описваш след спиналната. От тръбата, която вкарват в гърлото имах много проблеми с гадни секрети които непрекъснато ме караха да кашля, а това както разбираш след секцио е супер болезнено. Цяла седмица не можех да легна защото кашлицата ме побъркваше, та се наложи да спя почти седнала. Много неприятно. Така че всеки решавайки сам за себе си, дали ще се довери на лекаря, дали ще избере секцио с пълна или спинална упойка трябва да е готов да понесе последствията от своето решение независимо дали те са много позитвини или негативни. Пожелавам на всички бъдещи майки да имат и да пазят само приятни спомени от раждането на своите деца.

# 119
  • Мнения: 135
Добре че изчетох цялата тема....При мен също може да се наложи секцио....и ако бях прочела само първия разказ...щях волю неволю да искам нормално, пък ако ще да ослепявам Cry

# 120
  • Мнения: 330
Здравейте!Не исках никой да плаша с това,което съм написала,целта ми беше друга....Като се чудих как да раждам и влезох във форума,за да прочета всичко споделено от мамите,които са минали през секцио.Колебаех се дали да е нормално с епидурална или секцио със спинална.след като изчетох всичко,заключих,че секциото е нещо супер безобидно и реших да раждам така.Впоследствие се оказа,че имам проблем с ретината на едното око и всъщност нямам избор.Но има бъдещи мами,които без да са "болни" си избират този метод на раждане...И аз се обръщам към тях!Вярно е,монетата има две страни,но от всичко прочетено за секциото преди да родя моята "монета"имаше само една страна.И тази една страна,в случая за мой късмет наклони везната към секцио...

Благодаря на всички мами за пожеланията към бебка и Ви желая възможно най-лекото раждане и което е най-важното-здрави бебчовци!  bouquet

# 121
  • Мнения: 3 078
еееее, я не се шашкайте толкова бъдещи майчета. каквото-такова. и 1000 пъти по-силни болки да трябва да изтърпим - ще изтърпим. все пак нашите деца са най-важното за нас, нали?

Последна редакция: сб, 08 апр 2006, 12:39 от Аурелия

# 122
  • София
  • Мнения: 5 250
Честито бебче, Усмивчица!
Ако искаш пусни си историята и в тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=74975.0 (тук са само разкази на различни мами Simple Smile)

# 123
  • София, център
  • Мнения: 3 448
Изтръпнах от разказа...

При мен беше обратния вариант, а въобще не съм с висок праг на болката! На стоматологичен стол не сядам без упойка!

Явно при теб е имало усложнения, и какъв е този престой от 3 дни в реанимация?

Мили бъдещи майки, моля ви недейте да очаквате кръстови мъки при секциото!

А на теб, авторке, пожелавам болката, която си изпитала при секциото, да е последната в живота ти  Grinning!

И честито бебенце!

Р.S. И аз раждах в св. София, не са ме бръснали (имам практика да се обезкосмявам сама), не са ми правили клизма, не ме е боляло при поставянето на катетъра,  не са ме държали 3 дни в реанимацията, а 24 часа, не са ми натискали корема, не ме е боляло адски от контрахирането на матката!

# 124
  • Мнения: 330
[quote author=Nansen link=topic=89328.msg1560160#msg1560160 date=1144233091
Явно при теб е имало усложнения, и какъв е този престой от 3 дни в реанимация?


Нямаше свободна стая и за това бях 3 дни в реанимация Laughing

Мислех,че на всички се натиска корема newsm78Нали трябва да се види дали матката се е прибрала.Всяка сутрин го правиха,но силната болка е само първите 2 дни...

И благодаря за пожеланията  bouquet

# 125
  • Мнения: 650

[/quote]
Епидуралната - да, но спиналната те блокира напълно от гърдите надолу, все едно изобщо нямаш крака.

[/quote]
аз мислех че са едно и също и все още продължавам да мисля така-каде пише че са различни? просто ми стана интересно дали съм в грешка-поне моя доктор така ми е обяснил и му вярвам 100%. освен това със сигурност знам че епидурална упика се използва за секцио.

# 126
  • Мнения: 3 447
Епидуралната - да, но спиналната те блокира напълно от гърдите надолу, все едно изобщо нямаш крака.

[/quote]
аз мислех че са едно и също и все още продължавам да мисля така-каде пише че са различни? просто ми стана интересно дали съм в грешка-поне моя доктор така ми е обяснил и му вярвам 100%. освен това със сигурност знам че епидурална упика се използва за секцио.
[/quote]

Тук например Wink
http://www.biberonbg.com/specialisti/obezbolqvane.htm

# 127
  • Мнения: 994

аз мислех че са едно и също и все още продължавам да мисля така-каде пише че са различни? просто ми стана интересно дали съм в грешка-поне моя доктор така ми е обяснил и му вярвам 100%. освен това със сигурност знам че епидурална упика се използва за секцио.

аз съм раждала със СПИНАЛНА упойка секцио. Упойката се слага в гръбначния стълб еднократно и те парализира.

вторият път родих нормално с ЕПИДУРАЛНА упойка. Също се поставя в гръбнака, но остава една тръбичка, залепена с лепенка, от там се регулират дозите. При епидуралната упойка не се усещат болките от контракциите, но можеш да си мърдаш крайниците

съжалявам, но не съм запозната с точните медицински темрини и обяснения - това по-горе е практическо обяснение Simple Smile

# 128
  • Мнения: 650
мерси за информацията. прочетох линка там не пише че трябва да те парализира изцяло спиналната-един вид е еднократно и като мине действието мама миа ако не си родил... То като се замислиш-защо да те парализират напълно-как ще се напъваш, нали-малко няма логика. по скоро е в приложението сигурно за операции където е ясно точно колко продължават и кадето не се иска твое участие Laughing а може би е и по евтино, но пак това парализиране нещо ... не съм доктор, просто чета и разсъждавам newsm78

Ей това ми хареса мноого в тази статия-супер-ама за съжаление като изчетете форума малко стои само на хартия Sad
Според съвременната медицинска наука и практика, да се твърди, че родилната болка е задължителна необходимост и майката трябва да я приеме като даденост, е меко казано несериозно.

# 129
  • Abu Dhabi
  • Мнения: 8 386
мерси за информацията. прочетох линка там не пише че трябва да те парализира изцяло спиналната-един вид е еднократно и като мине действието мама миа ако не си родил... То като се замислиш-защо да те парализират напълно-как ще се напъваш, нали-малко няма логика. по скоро е в приложението сигурно за операции където е ясно точно колко продължават и кадето не се иска твое участие Laughing а може би е и по евтино, но пак това парализиране нещо ...
Лана, точно така е, спинална се слага при секцио, където няма как да не си родила, а епидуралната е за нормално раждане, с нея можеш да се напъваш. Тя може и да се удължава като времетраене. И изобщо винаги може да се подаде допълнително упойка. Това за евтиното  newsm78

# 130
  • Мнения: 3 926
Само да кажа - прочетете поста на мама Кенга Grinning Тя беше човекът, който ми вдъхна най-голямо спокойствие относно секциото. Нищо не преувеличи, но не ми спести информацията за болката Hug и за обезболяването. Всичко се разви според очакванията ми от "разговорите" с нея, освен треперенето. Хич не ме тресе, ама аз съм си катилче Wink и много лесно ме пускат упойки Grinning
Глава няма да ви боли ако ви е бил читав анестезиологът.