Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 30
  • Мнения: 5 467
И ти ли стигна до тези главоблъсканици? Много е трудно, да. Раздялата с детето, с което си свикнала всеки ден и да го дадеш в ръцете на непознати жени... хич не е лесно.
Моето не плака първите 3 дни. Влизаше си вътре и не м етърсеше въобще. Повтарях си - Супер!... обикалях кафетата на Надежда и подсмърчах тъжно. 3 дена си я взимах на обяд и на 4-тия, когато реших да я оставя за цял ден, тя ме сграбчи за крака, ревна и после се тръшна на земята. Лелята я отнесе навътре и излезе, да каже, че е спряла да плаче. Как се почувствах, сигурно си представяш... Тя реве и аз рева. Все едно я пращам на заколение. Ама е на... Blush, не мога да се стегна и да не ревна и аз след нея... И така около седмица ooooh!. Цял ден я мисля, после почнах работа и звъня по 2 пъти на ден, да питам как е, все ми казват, че е добре. Не плачела, спяла по 2 часа, играела си с децата, водила ги за ръчичка тук там, ядяла... все хубави работи. Никога не са ми я връщали мокра или неизмита, не мога да кажа нищо лошо за гледането. Започна да си мърмори под нос някакви песни, на които не им се разбира кои са, но личи, че пее Crazy. Та така с яслата...
НО боледува. Ето това не е хубавото на яслата. Болести - бол... За 1 месец - 2 антибиотика пи. Високи температури, безсънни нощи, кашлици, възпалени уши... всичко на куп. Сега 15 дена стои в къщи и в понеделник я пращам пак. Имам параноя вече от течащи носове и кихане. А колко сиропи изпи за имунната система... ефект - нъц! Пак си боледува.
Не знам, какво да те посъветвам. Пробвай с яслата, ако искаш, но не съм сигурна вече, че ще останеш възхитена...
Аз винаги съм била от защичничките на яслите, ама вече май не съм. Confused

# 31
  • Мнения: 1 983
Може би Бабалюга е искала да каже, че знанията на детето се обогатяват в детската градина.


Дуци е отговорила вместо мен  bouquet

blekuta, не е хич важно, просто самото дете има желание да се обогатява музикално и т.н., иначе това не е някакъв норматив, който трябва да се спази Peace

# 32
  • Мнения: 3 271
Дуци, почти нямам какво да допълня към другите мами. Според мен това решение си е доста трудно и е много индивидуално. Само ти можеш да решиш най-правилното, защото си познаваш детето. Сигурна съм, че ще свикне бързо, но все пак мисля, че септември ще е по-добрият избор, за да си стане на 2. Ти знаеш доколко добре можеш да четеше с него. Опитай сега, виж как ще върви. Ако можеш да си отметнеш изостаналите изпити лятото с него - идеално. Ако пък не става, може би го пусни април, поне да опиташ. Моите свикнаха доста бързо, но бяха заедно. Когато Вики остана за едно дълго боледуване у дома, Катето го преживя там доста. Но те са свикнали да са непрекъснато заедно. Във вашият случай ще е различно.
В частните им отделят доста внимание, групите са малки, по-малко боледуват. Не, че има абсолюти неща, де. Колкото и да е боледувал за тази възраст имунитет тепърва ще гради, така че не мисли, че ще се размине боледуването. Но не е и сигурно, че ще кара тежко всичко.

Не ти помогнах много. Но все пак според мен на около 2 годинки би бил дорият баланс. Септември времето още е чудесно (обикновено), ще имат време за навън, а за 1-2 месеца докато дойде захвалжането, той ще е свикнал.

Успех в мисленето и изпитите  newsm51

# 33
  • Мнения: 4 371
Ако щете вярвайте, но за тези два дни си смених мнението 100 пъти, ужас ooooh!
Сега обмислям вариант да го пробвам в държавната ясла за половин ден, но да видим дали ще стане и дали няма да реша друго след 15 минути Mr. Green Хич не ми е смешно всъщност Rolling Eyes
Ако не върви ще го давам септември и това е. Тамън ще я преслушам яслата и ще реша дали да остане тази или в частна да го даваме.
Благодаря ви за отговорите  bouquet

# 34
  • София
  • Мнения: 2 210
Дуци, само да ти кажа, 4е продължителното взимане на обяд е нож с две остриета- на тази възраст лесно свикват и биологичното им 4асовни4е бързо се настройва, 4е мама ще го вземе на обяд и после адаптирането към "целодневния" вариант е по-труден за детето....Персоналът в яслата е с достатъчно голям опит и те също ще ти помогнат в това да решиш кога е момента да го оставиш за цял ден. УСПЕХ отново! А за боледуването може би трябва да се подготвиш психи4ески (което е трудно- никой не приема охотно, 4е детето ще боледува), 4е е период на адаптация, който е невъзможно да се преско4и. От вси4ки разговори тук и с други родители на по-големи деца, установих , 4е първите 6 месеца си е така- 1 седмица в яслата, 2 вкъщи. И после се оправяли нещата. та аз 4акам да минат още два месеца Rolling Eyes Rolling Eyes

# 35
  • Мнения: 356
Останалите мами са написали достатъчно. Аз ще споделя другата крайност.
Любо отива с огромно желание на ясла. Не иска да си тръгва от там и това е голям проблем. Снощи го вземах към 17.10 часа, плака че го вземам и стоя с якето и шапката в къщи до 17.00 часа и не спря да плаче. Сутрин като си отвори очите първо търси якето и шапката и иска да тръгва. Повярвайте ми и така не е добре.

# 36
  • Мнения: 2 534
Пуснах Поли на ясла на десет месеца , сега (година по-късно) все още не съжалявам за решението си .
Ти намери най-доброто решение за себе си .

# 37
  • Мнения: 137
И ти и той ще свикнете за няколко седмици, това не е толкова голям проблем.

Аз имах много добро желание малкия да ходи на ясла, но просто не става. Харесва му там, общителен е, играе си, занимава се. Нооо за половин година бяхме 3 пъти в болница. Щом отиде и най-късно на третия ден е болен и започват мъките. То не бяха бронхити, пневмонии, чревни вируси, големият пък от чести инфекции прави абцес на сливиците, пълен кошмар.
А си имах две що годе здрави деца, боледуващи 1 път годишно. Много ми е интересно мнението на твойта педиатърка, че бил изболедувал всичко, направо е смехотворно мен ако питаш.
Искрено се надявм при вас да е различно, но ти казваш че детето е болнаво.

Иначе нашата ясла е супер, и като отношение към децата, занимания, материална база, много се вбесявам, че вместо да ходи там да дивее ми къса нервите по цял ден от скука, ама какво да правя .....

# 38
  • Мнения: 2 700
Мен обстоятелствата ме принудиха да дам дъщеря ми на 1,8 г. на ясла /държавна/, за което категрично не съжалявам. Адаптацията и на двете ни трая точно 1 седмица /тя от към рев сутрин, аз от към притеснение/. Превантивно бях давала имуностимулатор и за първата си година социален живот Линда се разболя 1 път / т.е. правилото с болестите има и изключения/. Специално за болестите, смятам дори, че в държавните контролът е по-строг -  в частните  дори не искат контактна бележка /че детето е здраво/.
Що се отнася до пропуснатите моменти майка/дете, мисля, че станах по-пълноценна майка след като се разделихме с дъщеря ми. Аз не обичам да седя на едно място и майчинството ми се отрази буквално изнервящо. След като тя тръгна на ясла, аз чаках с нетърпение момента, в който ще я видя и вечерите и уикендите бяха наситени с положителни емоции, а не с досада.
Изборът, разбира се, е само твой.  Понякога, обаче, отлагането на проблема не е решаване на проблема.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт