Бих искала да разкажа за премеждията на 33-мата българи, решили да използваме Караджъ Турс и да прекараме Великденските празници в Гърция, с богатата екскурзионна програма по маршрута - Солун, Паралия-Катерини, Метеора, Вергина, Верия, Едеса и Мелник с тръгване от София на 3.05.2013 в 6 часа и връщане в София на 5.05.2013 в 22 часа.
Аз съм човек, който обича да се застрахова и затова избрах по скъпата екскурзия, в сравнение със същата дестинация предлагана от другите туроператори, спазвайки максимата, че скъпото е по-качествено и излиза по-евтино, но явно съм сгрешила.
Седмица преди да отпътуваме, след като бях платила всички суми по екскурзията за мен и мъжа ми (общо 574,20 лв за всичко, което можеше да се плати предварително), изпратих запитване на имейл sales@karacitours.bg, с въпроси за самия автобус, категория-звезди, капацитет, услуги и други, за да добия представа за комфорта при пътуването, защото се притеснявах да не се случи нещо с автобуса, както на всички ни е известно, че не веднъж са били излъчвани в медиите репортажи за закъсали автобуси, та дори и запалили се.
Ето и извадка от моите въпроси:
„…..
3. Колко местен ще е туристическият автобус?
4. Каква ще бъде категорията му 2 или 3 звезди?
5. В автобуса ще има ли климатик, видео система и мини бар?”
Отговори от г-жа Даниела Петкова от Караджъ турс:
„….
3.Тъй като още не е ясно с точно кой автобус ще пътувате не мога да отговоря на този въпрос/ не знам обаче дали вие сте наясно какво точно означават звездите в автобусите/
4.......прочети точка 3.
5. Във всички автобуси, с които извършваме екскурзиите има климатик и телевизор/ DVD е системата/, мини бар няма - това не е хотелска стая.”)
След тези отговори, (като хотелиер с повече от 10 години практика в управлението на хотели), бях потресена от отношението към клиента. Реших да не отговарям на заядливия и обиждащ ме имейл на г-жа Петкова, защото не исках да си развалям настроението преди пътуването, но явно тя не беше запозната с изискванията за получаване на определена категоризация на автобусите. (И в тази връзка искам да вметна, че се засичахме с автобусите на другите туроператори пътуващи по същата дестинация и си направих труда да ги огледам отвън и от вътре при престоите ни. Само за информация - те далеч не бяха извън употреба като нашия, а напротив- удобни и комфортни, при това с услуга мини бар- дори в близост до шофьорите имаше залепен ценоразпис на топлите и студени напитки, които можеха да се купят в автобусите, въпреки че не бяха хотелска стая.)
В деня на отпътуването, не можете да си представите, колко изненадани останахме аз, мъжа ми и всички пътници при вида на автобуса, с който щяхме да пътуваме, (но все пак беше с означение 3 звезди). Възрастта му (според мен, а и според всички пътуващи) беше около 25 години – извън употреба, който не ставаше и за междуселски превози, а камо ли за международни маршрути като нашия. Автобусът беше изключително раздрънкан, моторът му бръмчеше и тракаше ужасно, климатик имаше, но той не можеше да се регулира от всяко място - или умираш от студ или когато шофьора го спре се сваряваш от жегата, а климатика се пускаше долу горе на около половин час за по 5 минути и то само по наклонен надолу път, защото моторът на автобуса губеше мощност, а да не говоря за неудобните седалки, да имаше DVD, ТV монитор и радио, но те явно бяха за украса в автобуса.
Още при преминаването на границата, в автобуса се размириса на изгоряло и спря (малко след границата, на гръцка територия). Шофьорът, който все едно караше ТИР, а не превозваше пътници, беше мултифункционален- професионален шофьор и автобусен механик-монтьор. Някакъв болт се бил развил и трябваше да бъде стегнат. Така негодувайки на вън от автобуса, на сред едно голо поле на жегата, на магистралата за Солун, за около половин-един час проблемът беше отстранен и тръгнахме. Благополучно стигнахме до Солун и след това до Паралия-Катерини, където нощувахме и двата дни. Тъй като автобусът беше паркиран пред хотела (Hotel Honorata в Паралия) всички станахме свидетели на това, как автобусът беше ремонтиран до 12 часа през нощта, като дори шофьорът беше повикал помощници монтьори, които разбрахме че са от Караджъ Турс дошли, за да оправят проблема с болтовете, но всъщност се оказа, че проблемът бил горивната помпа.
На следващия ден при пътуването до Метеора, автобусът ни закара и върна без проблеми, но не беше така в последния ден от екскурзията при завръщането ни в България.
Тъй като 5.05.2013 Великден беше почивен ден, не можахме да посетим Гробницата-музей на Филип II - бащата на Александър Македонски във Вергина, защото беше затворена, въпреки че си бяхме платили за пътя до там. Съмнявам се, че от Караджъ Турс не са знаели, че на връх Великден музеят няма да работи. След последната ни спирка в Едеса и Водопадите, към 13:15 потеглихме за България, но…
След два часа път, около 15:05 часа на около 100 км от Кулата, автобусът буквално изпуши, замириса на масло, мотор и отново спряхме на магистралата с голи полета от двете й страни. Всички мъже сред пътниците (включително и мъжа ми), които разбираха от поправка на автомобили, се наложи да се включат и да помагат на шофьора при поредния ремонт, защото беше минало повече от час, шофьорът продължаваше да рови под капака и ние все още висяхме в полето. Не разполагахме с много вода, защото по план беше предвидено да спрем малко преди границата в един огромен супермаркет, от къде смятахме да пазаруваме. Но часовете минаваха, ние си седяхме в полето, защото в автобуса беше като в оранжерия, нямахме тоалетна, вода и храна, имаше възрастни хора, които страшно много се бяха изплашили, краката им се подуха, кръвното им се покачи… Все пак, мъжете локализираха проблема – пробит маркуч до термостата и трябваше да го срежат с подръчни средства - нож от една от пътничките и пътната мантинела, за да се махне спуканата част. И пак да го върнат на мястото му, смазан с крем за ръце на друга пътничка. Да, мъжете трудно се справяха с проблема, защото в автобуса нямаше никакви инструменти. Стана 17 часа, ние все още си висяхме в полето. Получихме уверение от придружаващия ни екскурзовод Гергана Георгиева (служител от офиса на Караджъ Турс в Благоевград), че е изпратен автобус от Благоевград да ни прибере и по наши изчисления, той трябваше да пристигне при нас около 20:00 часа. За радост, но за нещастие прекалено кратка, мъжете поправиха маркуча (отстраниха термостата) и ние тръгнахме, но след по-малко от километър, спряхме отново, защото двигателят изхвърли маслото. Така единствената ни надежда беше да чакаме автобуса от Благоевград да дойде към 20 часа. Междувременно всеки от нас, който имаше роуминг, започна да звъни на познати да съобщи за проблема и да се разпространи по медиите за случката. Дори се наложи да звъннем на Консула ни в Гърция, който каза, че не можел да реагира по никакъв начин, но щял подаде сигнал за случая и щял да се опита да вземе лиценза на превозвача. Предполагам, че автобусът беше предоставен от подизпълнител на туроператора, намерен в последния момент, защото номерът на автобуса не е посочен в списъка на автобусите в договора, както и в сайта им. Спасителният автобус дойде чак в 22 часа, но през цялото време през което го чакахме, отговорните лица от Караджъ турс, с които нашия гид Гергана Георгиева поддържаше връзка, не й даваха точна информация, къде се намира автобусът и кога ще дойде при нас, а всеки път когато тя им звънеше, отговорът беше „пътува към вас”. Автобусът, който дойде в 22 часа беше същата трошка, по моему с 10 години по млад от предишния.
Та на финала ето я и равносметката от екскурзията:
- Невероятна дестинация-заслужаваше да се види всяко място, което посетихме;
- Пропусната визита във Вергина и Гробницата на Филип II – задължително платена, без входа от 8 евро;
- Пропуснат пазар във големия гръцки супермаркет преди границата;
- Пропуснато посещение в Мелник- обявено в маршрута;
- Нощен преход, какъвто не трябваше да има и пристигане в София на 6.05.2013 в 03 часа, вместо на 5.05 в 22 часа;
- Повечето от пътниците, които бяха от Варна, Враца, Русе и Разград изтърваха връзките си до съответните градове;
- Последните часове, шофьорът макар и професионалист не знаеше на кой свят се намира, макар ще през цялото време ни успокояваше, а всъщност него някой трябваше да го успокоява;
- Да, пристигнахме живи и здрави, за което може би трябваше да благодарим на Караджъ Турс, но с опънати докрай нерви, високо кръвно, изтощени и разбити от път.
За всички тези пропуснати ползи и причинени вреди - морални, психически и физически, нормалните и уважаващи себе си туроператори биха изплатили обезщетение на всички пътници, като компенсация за случилото се. Но Караджъ Турс ни отговориха с официално писмо, че автобусите били машини и такива неща се случвали, нали те били реагирали адекватно, като ни изпратили нов автобус. Едва ли не, какво искаме още! Нали сме се прибрали живи!
Та случаят е подаден като жалба до онбудсмана на България, до новините на bTV и NovaTV и до Комисията за Защита на Потребителя. Да видим дали ще има някакво възмездие и наказани по случая!
Аз съм човек, който обича да се застрахова и затова избрах по скъпата екскурзия, в сравнение със същата дестинация предлагана от другите туроператори, спазвайки максимата, че скъпото е по-качествено и излиза по-евтино, но явно съм сгрешила.
Седмица преди да отпътуваме, след като бях платила всички суми по екскурзията за мен и мъжа ми (общо 574,20 лв за всичко, което можеше да се плати предварително), изпратих запитване на имейл sales@karacitours.bg, с въпроси за самия автобус, категория-звезди, капацитет, услуги и други, за да добия представа за комфорта при пътуването, защото се притеснявах да не се случи нещо с автобуса, както на всички ни е известно, че не веднъж са били излъчвани в медиите репортажи за закъсали автобуси, та дори и запалили се.
Ето и извадка от моите въпроси:
„…..
3. Колко местен ще е туристическият автобус?
4. Каква ще бъде категорията му 2 или 3 звезди?
5. В автобуса ще има ли климатик, видео система и мини бар?”
Отговори от г-жа Даниела Петкова от Караджъ турс:
„….
3.Тъй като още не е ясно с точно кой автобус ще пътувате не мога да отговоря на този въпрос/ не знам обаче дали вие сте наясно какво точно означават звездите в автобусите/
4.......прочети точка 3.
5. Във всички автобуси, с които извършваме екскурзиите има климатик и телевизор/ DVD е системата/, мини бар няма - това не е хотелска стая.”)
След тези отговори, (като хотелиер с повече от 10 години практика в управлението на хотели), бях потресена от отношението към клиента. Реших да не отговарям на заядливия и обиждащ ме имейл на г-жа Петкова, защото не исках да си развалям настроението преди пътуването, но явно тя не беше запозната с изискванията за получаване на определена категоризация на автобусите. (И в тази връзка искам да вметна, че се засичахме с автобусите на другите туроператори пътуващи по същата дестинация и си направих труда да ги огледам отвън и от вътре при престоите ни. Само за информация - те далеч не бяха извън употреба като нашия, а напротив- удобни и комфортни, при това с услуга мини бар- дори в близост до шофьорите имаше залепен ценоразпис на топлите и студени напитки, които можеха да се купят в автобусите, въпреки че не бяха хотелска стая.)
В деня на отпътуването, не можете да си представите, колко изненадани останахме аз, мъжа ми и всички пътници при вида на автобуса, с който щяхме да пътуваме, (но все пак беше с означение 3 звезди). Възрастта му (според мен, а и според всички пътуващи) беше около 25 години – извън употреба, който не ставаше и за междуселски превози, а камо ли за международни маршрути като нашия. Автобусът беше изключително раздрънкан, моторът му бръмчеше и тракаше ужасно, климатик имаше, но той не можеше да се регулира от всяко място - или умираш от студ или когато шофьора го спре се сваряваш от жегата, а климатика се пускаше долу горе на около половин час за по 5 минути и то само по наклонен надолу път, защото моторът на автобуса губеше мощност, а да не говоря за неудобните седалки, да имаше DVD, ТV монитор и радио, но те явно бяха за украса в автобуса.
Още при преминаването на границата, в автобуса се размириса на изгоряло и спря (малко след границата, на гръцка територия). Шофьорът, който все едно караше ТИР, а не превозваше пътници, беше мултифункционален- професионален шофьор и автобусен механик-монтьор. Някакъв болт се бил развил и трябваше да бъде стегнат. Така негодувайки на вън от автобуса, на сред едно голо поле на жегата, на магистралата за Солун, за около половин-един час проблемът беше отстранен и тръгнахме. Благополучно стигнахме до Солун и след това до Паралия-Катерини, където нощувахме и двата дни. Тъй като автобусът беше паркиран пред хотела (Hotel Honorata в Паралия) всички станахме свидетели на това, как автобусът беше ремонтиран до 12 часа през нощта, като дори шофьорът беше повикал помощници монтьори, които разбрахме че са от Караджъ Турс дошли, за да оправят проблема с болтовете, но всъщност се оказа, че проблемът бил горивната помпа.
На следващия ден при пътуването до Метеора, автобусът ни закара и върна без проблеми, но не беше така в последния ден от екскурзията при завръщането ни в България.
Тъй като 5.05.2013 Великден беше почивен ден, не можахме да посетим Гробницата-музей на Филип II - бащата на Александър Македонски във Вергина, защото беше затворена, въпреки че си бяхме платили за пътя до там. Съмнявам се, че от Караджъ Турс не са знаели, че на връх Великден музеят няма да работи. След последната ни спирка в Едеса и Водопадите, към 13:15 потеглихме за България, но…
След два часа път, около 15:05 часа на около 100 км от Кулата, автобусът буквално изпуши, замириса на масло, мотор и отново спряхме на магистралата с голи полета от двете й страни. Всички мъже сред пътниците (включително и мъжа ми), които разбираха от поправка на автомобили, се наложи да се включат и да помагат на шофьора при поредния ремонт, защото беше минало повече от час, шофьорът продължаваше да рови под капака и ние все още висяхме в полето. Не разполагахме с много вода, защото по план беше предвидено да спрем малко преди границата в един огромен супермаркет, от къде смятахме да пазаруваме. Но часовете минаваха, ние си седяхме в полето, защото в автобуса беше като в оранжерия, нямахме тоалетна, вода и храна, имаше възрастни хора, които страшно много се бяха изплашили, краката им се подуха, кръвното им се покачи… Все пак, мъжете локализираха проблема – пробит маркуч до термостата и трябваше да го срежат с подръчни средства - нож от една от пътничките и пътната мантинела, за да се махне спуканата част. И пак да го върнат на мястото му, смазан с крем за ръце на друга пътничка. Да, мъжете трудно се справяха с проблема, защото в автобуса нямаше никакви инструменти. Стана 17 часа, ние все още си висяхме в полето. Получихме уверение от придружаващия ни екскурзовод Гергана Георгиева (служител от офиса на Караджъ Турс в Благоевград), че е изпратен автобус от Благоевград да ни прибере и по наши изчисления, той трябваше да пристигне при нас около 20:00 часа. За радост, но за нещастие прекалено кратка, мъжете поправиха маркуча (отстраниха термостата) и ние тръгнахме, но след по-малко от километър, спряхме отново, защото двигателят изхвърли маслото. Така единствената ни надежда беше да чакаме автобуса от Благоевград да дойде към 20 часа. Междувременно всеки от нас, който имаше роуминг, започна да звъни на познати да съобщи за проблема и да се разпространи по медиите за случката. Дори се наложи да звъннем на Консула ни в Гърция, който каза, че не можел да реагира по никакъв начин, но щял подаде сигнал за случая и щял да се опита да вземе лиценза на превозвача. Предполагам, че автобусът беше предоставен от подизпълнител на туроператора, намерен в последния момент, защото номерът на автобуса не е посочен в списъка на автобусите в договора, както и в сайта им. Спасителният автобус дойде чак в 22 часа, но през цялото време през което го чакахме, отговорните лица от Караджъ турс, с които нашия гид Гергана Георгиева поддържаше връзка, не й даваха точна информация, къде се намира автобусът и кога ще дойде при нас, а всеки път когато тя им звънеше, отговорът беше „пътува към вас”. Автобусът, който дойде в 22 часа беше същата трошка, по моему с 10 години по млад от предишния.
Та на финала ето я и равносметката от екскурзията:
- Невероятна дестинация-заслужаваше да се види всяко място, което посетихме;
- Пропусната визита във Вергина и Гробницата на Филип II – задължително платена, без входа от 8 евро;
- Пропуснат пазар във големия гръцки супермаркет преди границата;
- Пропуснато посещение в Мелник- обявено в маршрута;
- Нощен преход, какъвто не трябваше да има и пристигане в София на 6.05.2013 в 03 часа, вместо на 5.05 в 22 часа;
- Повечето от пътниците, които бяха от Варна, Враца, Русе и Разград изтърваха връзките си до съответните градове;
- Последните часове, шофьорът макар и професионалист не знаеше на кой свят се намира, макар ще през цялото време ни успокояваше, а всъщност него някой трябваше да го успокоява;
- Да, пристигнахме живи и здрави, за което може би трябваше да благодарим на Караджъ Турс, но с опънати докрай нерви, високо кръвно, изтощени и разбити от път.
За всички тези пропуснати ползи и причинени вреди - морални, психически и физически, нормалните и уважаващи себе си туроператори биха изплатили обезщетение на всички пътници, като компенсация за случилото се. Но Караджъ Турс ни отговориха с официално писмо, че автобусите били машини и такива неща се случвали, нали те били реагирали адекватно, като ни изпратили нов автобус. Едва ли не, какво искаме още! Нали сме се прибрали живи!
Та случаят е подаден като жалба до онбудсмана на България, до новините на bTV и NovaTV и до Комисията за Защита на Потребителя. Да видим дали ще има някакво възмездие и наказани по случая!
