И така: постъпва в болницата за прекъсване на бременността(считат го за раждане, всъщност). Очаква асистенция, като и без това е достатъчно разстроена психически. Казва, че буквално я хвърлят в леглото и зарязват три дни в постоянни, непоносими болки. По думите й, болките при раждане на първото й дете са нищо в сравнение с това, което е изпитала през тези дни. На третия ден "ражда" в леглото, напълно сама, принудена да гледа агонията на умиращото дете - да, става дума за съвсем оформен плод! Лекарите се появяват след много време, за да го отнесат. В момента е буквално съсипана психически и е на границата сама да иска постъпване в психиатрия. На всичкото отгоре, се налага да обяснява на детето си, защо вече в стомаха й "няма бебе" и не може да си говори с него. Допуснала е грешката да подготвя малкото за новото братче/сестриче, позволявайки му да го гали и целува през корема й(никога не го правете по този начин!).
Въпросът ми към тези, които са преживели подобен ужас или са работят в областта на медицината е: действително ли няма начин да се спести тази травма на жените?