Прекъсване на бременност

  • 3 594
  • 13
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4
  Здравейте! Следя форума, въпреки че се въздържам да пиша. Но вчера позната разказа собствената си история, която ме потресе. В шестия месец получава изтичане на водите и индикации за прекъсване на бременността. От форума виждам, че подобни неща се случват. Но това, което тя разказа поне за мен е като сцена от хорор филм. Предварително казвам, че няма да цитирам държава, град или болница. Да приемем, че не е в България.
  И така: постъпва в болницата за прекъсване на бременността(считат го за раждане, всъщност). Очаква асистенция, като и без това е достатъчно разстроена психически. Казва, че буквално я хвърлят в леглото и зарязват три дни в постоянни, непоносими болки. По думите й, болките при раждане на първото й дете са нищо в сравнение с това, което е изпитала през тези дни. На третия ден "ражда" в леглото, напълно сама, принудена да гледа агонията на умиращото дете - да, става дума за съвсем оформен плод! Лекарите се появяват след много време, за да го отнесат. В момента е буквално съсипана психически и е на границата сама да иска постъпване в психиатрия. На всичкото отгоре, се налага да обяснява на детето си, защо вече в стомаха й "няма бебе" и не може да си говори с него. Допуснала е грешката да подготвя малкото за новото братче/сестриче, позволявайки му да го гали и целува през корема й(никога не го правете по този начин!).
Въпросът ми към тези, които са преживели подобен ужас или са работят в областта на медицината е: действително ли няма начин да се спести тази травма на жените?

# 1
  • Sofia
  • Мнения: 4 477
Естествено, че има начин, но тук подобни практики са явно нормални. Чела съм доста подобни истории, включително и за раждане в леглото без персонал. Докато бях в болница една жена от съседната стая се мъчи 24 часа и накрая роди в манипулационната срещу нашата стая, докато ние ужасени слушахме крясъците й. Никой не й обърна внимание цял ден, но поне не роди сама.

# 2
  • София
  • Мнения: 7 990
Извинявам се, но подфорум "Рискова бременност" надали е точното място за споделяне на размисли върху темата.

# 3
  • Мнения: 54 404
За какво прекъсване на бременност става дума ?
Тази жена е родила преждевременно , доколкото разбрах ?
Под прекъсване на бременност , лично аз , разбирам аборт по желание . За това ли става дума ?

# 4
  • Sofia
  • Мнения: 4 477
Какво желание, на жената са й изтекли водите. Доколкото разбирам, авторката е потресена от последвалото раждане и иска да знае такава ли е практиката и защо. В този подфорум има и тема за бременност след раждане на бебета с малформации, където се споделят и подобни неща, както и в темата за бебета с Даун...

# 5
  • Мнения: 54 404
Ясно , но заглавието на темата е подвеждащо . Confused

# 6
  • Мнения: 4
Между другото, "авторката" е автор, но едва ли е толкова важно. Заглавието е такова, защото и при други генетични увреждания(не само синдром на Даун), доколкото разбирам, процедурата е абсолютно същата. С тази разлика, че "раждането" се предизвиква с медикаменти. Т.е. за мен това е ПРЕКЪСВАНЕ на бременнпостта. На друга позната беше диагностирано хидроцефалит на плода чак в напреднала бременност, въпреки че имаше три спонатнни аборта преди това и очевидно(за мен, неукия в областта), попадаше в категорията "рискова бременност". Не знам какво са гледали на консултациите, но преживя същия ужас. И тук идва онази част, заради която поставих темата в този раздел: висок риск при дабъл тест. Оказва се, че за амниоцинтеза трябва да се чака да напредне бременността. Т.е. пак се отива на пети-шести месец и излагане на същия кошмар при установяване на увреждане, въпреки че този резултат се знае в третия месец. Това ли мяксимума на медицината при сегашното развитие -да се чака да се убие вече формирано дете и то по такъв начин, при който майката да се "справя сама"?

Последна редакция: ср, 15 май 2013, 12:58 от Emilen

# 7
  • Мнения: 54 404
Значи става дума за прекъсване на бременност , поради малформации на плода ?

В БГ не се прави така , да оставят майката да се мъчи сама .
Имам приятелка , която работи в АГ , всичко се прави под упойка , но със сигурност не е в леглото и не продължава с дни .

Съжалявам за загубата ви ... Sad

# 8
  • Мнения: 4
Слава-богу, не става дума за нас... И действително не става дума за България. Прочетох темата за "треперенето заедно" и някои от постовете са наистина много трогателни. Прави ми впечатление, че очевидно, колкото и изкривени медицински работници да има, са останали и такива - истински.

Последна редакция: ср, 15 май 2013, 16:51 от Emilen

# 9
  • Мнения: 14 478
Ако си направите труда да напишете в Гугъл за късен аборт на английски ще излезе и как правят процедурата. Страшно и жестоко е. Чудила съм се толкова ли е трудно просто едно цезарово сечение да направят, за да не се мъчи жената и физически и психически. По тези причини аз не пожелах да си направя БХС или амнио, въпреки че бях на години при втората бременност-просто не можех да си представя как ще вземя решение да прекъсна една бременност след 5 месец. казах си каквото бог дал това ще е , но просто имах късмет. За съжаление не всички имат късмет и моите искрени съчуствия към тази жена, която е преживяла едно слизане в ада. А за докторите, които са я оставили да се мъчи така, само мога да им пожелая един ден да изпаднат в положението на молещия и да няма кой да им помогне. Заслужават го според мен.

# 10
  • Мнения: 96
На мен ми е изключително трудно да повярвам,че у нас ще оставят жената да се мъчи като животно 3 дни,още повече,ако е областна болница.Освен това вече мисля,че изместиха възрастта и поддържат живота на преждевременно родените от 22 седмица,а в 6 месец жената със сигурност е била в 22 седмица и нагоре,това означава,че не могат да оставят плода на произвола.Чета също,че в европейските държави оставят бременните да карат супер натурална бременност - без намеса от страна на мед.лице,ако прокърви,не се правят опити за спиране на кървенето,не им правят ехографски прегледи и др.Личното ми мнение е ,че ако се беше случило това тук,хората спокойно биха могли да заведат дело,а за психическото състояние на жената... мога само да се моля за нея и да И съчувствам.

# 11
  • Varna
  • Мнения: 115
Много съжалявам за това, което се е случило! Дано успее да се възстанови горката жена, да се радва на детенцето, което вече има и да успее да забременее пак скоро! Историята е потресаваща.... не знам къде се е случило това и какви са тези бездушни лекари, това е зверство.... Някой беше попитал защо просто не се прави цезарово сечение. Аз преживях подобен ужас, но бях в самото начало на 5ти месец (в 6ти  предполагам е и много по-страшно!), при мен ситуацията беше по-различна и трябваше да се предизвика раждане поради смърт на плода. Когато разбрах, че трябва да се роди по естествен начин, си помислих, че това е варварско и ужасна травма за психиката, питах се защо просто не стане по оперативен път. Сега съм благодарна, защото секциото щеше да е причина да чакам много повече време до следващо забременяване и физическото  възстановяване щеше да е много по-бавно. Доколкото знам, в общия случай се процедира по този начин. За психиката обаче наистина е голяма травма. Ако трябва да съм честна, на мен също не ми беше обърнато особено внимание, бях сама, когато излезе бебчето, нищо че молех една акушерка да извика дежурната за нощта лекарка, защото чувствах ужасни болки, но тя така и не дойде. И това се случва в частна гинекологична клиника. Разбира се, случаят, разказан от автора на темата е много по-тежък, няма и база за сравнение. Дано се възстанови жената!

# 12
  • Мнения: 224
Много тъжна история  Cry Аз лежах 2 месеца в МАйчин дом и мога да кажа, че се наслушах и нагледах на подобни случки  Sad Най-лошто е, че наистина няма никаква подкрепа от страна на персонала.... Да не говорим, че тези жени ги настаняваха в стаи с момичета, борещи се да задържат бебетата си... това беше както травма за жената, губеща бебето си, така и за съквартирантката й, която точно за да не стане същото лежи на легло...

# 13
  • Мнения: 4
От това, което четох в темата на жените, забременели след прекъсване на бременността по медицински причини, останах с впечатлението, че нещата са доста по-добри, поне от гледна точка на отношение на лекарите. Шокиращи истории са тези как са им позволили да обвият мъртвороденото с розово одеалце или предложението на лекарите да има направят отпечатък от ръчичка и краченце... Наистина потресаващо, но поне има човешко отношение. Но това, което ме накара да пусна темата беше невъзможността да възприема случая като реалност. Някога се опитвах да запиша медицина. Не се получи и бързо установих, че съм за по-друга сфера. Но подбудите ми са били много по-различни от тези на сегашните лекари. По стечение на обстоятелствата, съпругата ми е медицински работник и онова, което чувам, ме е отвратило от лекарите като съсловие. Да ме извиняват онези, които не попадат в негативната част на тази професия.

Последна редакция: вт, 21 май 2013, 12:24 от Emilen

Общи условия

Активация на акаунт