Детето ми удря другите деца

Днес едно малко дете, което няма 3 години надра детето ми около дясното око. Майката не го гледаше и си говореше с друга майка в другия край на площадката. Дори не разбрах в продължение на половин час коя е тя. Хванах му ръката и му казах, че детето ми нищо не и е направил и не се прави така. Не мисля, че проблем има в децата, могат да проявят агресия към някого във всеки един момент и тя да е инцидентна, но е недопустимо да не си покрай детето си и да не виждаш какви мизерии прави.

Ясно е, че е неприятно да си обект на агресия.
Но тук темата е за съвсем друго - майка търси съвет точно как да стопира едно негативно поведение у собственото си дете. Рядкост са такива родители, като нея. Купища са другите - които винаги намират друг за виновник и се оплакват.
Нека оставим тази тема чиста, да се разисква попоставения в нея въпрос.
Теми за агресията на чуждите деца без друго има достатъчно.

Специално за теб ще си префасонирам мнението, че явно не е меродавно и ти разводнявам темата. Децата могат да проявят агресия. Просто бъдете до тях, обяснявайте, изтеглете ги от неприемливи ситуации, докато го израснат. Инциденти стават постоянно.

Няма нужда нещо да правиш за мен.
Просто темата е друга. 
Ако я прочетеш, а не само да разпишеш пишеш по нея, оплаквайки се от нечие чуждо поведение, щеше да ти е ясно, че тук е питала майка, която е очевидно загрижена, а не такава, оставила детето си надалеч и неинтересуваща се от него. За последното има амнайсет теми в този форум. Пиша го за последен път тук. Тази не е такава.
Не "бъдете с тях" - няма нужда точно тук от подобно назидание.
 

Далеч съм от мисълта, че детето ми е надрано, защото видиш ли другото е било агресивно. Децата на тази възраст са непохватни и именно заради това не изключвам и детето да е искало да погали моето. Освен това децата на тази възраст правят връзка какво за какво служи, но едва ли разбират концепцията, че някакъв пластмасов боклук е нечий и не се пипа. Виждат нещо, изграждат идея в главата си какво искат да направят с него и се втурват през глава да го направят. Било то, че трябва да побутне някое друго дете, за да достигне целта си. Темата е доста актуална и днес ако моето дете е надрано, то утре може да бутне някое друго. И да смятам ,че за дете на година и девет месеца, майка му трябва да иматърпение и да бъде до него докато стане по- осъзнато и го израсте. Това е публичен форум и всеки си излага мнението, дори и да не ти харесва.

Лично аз съм до тук със спама извън темата. 

Темата е от 2013-та година. Най-вероятно вече авторката се интересува от раници, тетрадки за 15.09.

Темите тук са с цел помощ на хора, които имат подобни терзания и проблеми.
Мен не ме вълнува, например, от коя година е една тема. Намирам такава, която да отговори на актуалните ми питания и я чета с цел да си отговоря на тях, ако има полезна информация в нея.

Моето дете беше сравнително кротко, никога не е била агресивна. От малка я оставях да се отдалечава от мен, никога не е имало проблеми. Усещаше кога някое дете е заплаха и бягаше от него. Един път обаче се случи да захапе друго дете. Не знам той какво направи, но знам, че на нея ѝ нямаше нищо, а неговата ръка беше с дълбоки следи от зъби. Извинявах се на майката, притесних се много. Не се беше случило никога преди това и не се повтори. Но майката и досега може би си мисли, че аз съм безотговорна майка, която си говори в другия край на площадката.

Този нов форум постоянно извиква стари теми. Вече няколко пъти изчитам половината, докато се усетя, че не е актуална

Ти поне си била далеко.Аз се чудя още как Cassiopeia 99,която е стояла до детето си не е успяла да го предпази и са го надрали.Тези дето стоят далеко ги разбрах,ама тези дето стоят до децата си как им ги бият не разбирам.
Ама моето е на 8г.И го бият и той бие.И се обиждат и се плюят.После пак се обичат и играят.Свикнах.Знам,че и другите родители говорят на децата си,но се случва да се скарат за нещо.

Еми Деси, да почна да държа всички надалеч от чедото, белким никой да не му направи нищо. И другата майка нямаше да може да реагира на време, но не съм аз тази, която трябва да и възпитава детето. Нещата стават бързо, не винаги може да реагираш. Но си права, в един момент ще претръпнем и ще сме над тези неща.

Моето момиченце е на година и 7 месеца и се държи по сходен на описания начин. Значи не само твоето е такова На кратко какво наблюдавам, чета и мисля:

Първо за тръшкането - т.нар. "тантруми" (изблици на неконтролируема емоция, при които детето дори ляга на земята, прави дъги, пищи и т.н.) били най-чести в диапазона 1-2г. и се причинявали отчасти от невъзможност детето да се изрази вербално - нашето на тази възраст разбира страшно много неща, но не може почти нищо (или направо нищо) да казва. Не е нещо необичайно или притеснително според мен (и според материала, който четох), трябва на детето да му мине, добре е да сте близо до него, не е необходимо да го лигавите, гушкате, цункате и т.н.

Какво наблюдавам - бебе-детето си е необуздано зверче, особено ако е активно като нашето. Няма задръжки и не мисля че може (или трябва) да има на тази възраст. Но преди да почне да ходи по-активно на ясла, се ограничаваше до бутане и дърпане и подскачане на място като иска нещо. На яслата изглежда е малко като в казарма - по-силният се налага - виждал съм сутрин как от влизането по-голямо дете й взима бисквитката от ръката. Един ден друго по-голямо момиченце я беше нахапало, защото й дърпала играчката. Неизбежно и тя започва да усвоява подобни навици - напр. ме ухапа като се опитвах да включа защитата за деца на пералнята преди да разбъзика бутоните. За да не внушавам някаква вина, че сте си пуснали детето на ясла на подобна невръстна възраст от година + вместо да го гледате и кърмите вкъщи поне до 16 години, ще добавя, че по площадките е същото поведението на повечето деца. Масово идват по-големи деца на очевидно бебешки катерушки, катерят се като маймунки, понякога я бутат, понякога правят още по-гаден номер - застават пред нея и тенденциозно седят и не мърдат. В началото й позволявах да ги бута подобни лекенца, но после спрях да й разрешавам, защото тя не може да направи разликата кога някое дете нарочно се бави (по очевидно пасивно-агресивен начин) и кога наистина не може, страхува се, разсеяло се и т.н. Единици са родителите, които вървят заедно с другите деца - обикновено си седят отстрани на пейките и от време на време се провикват. Предполагам, че в повечето случаи са уморени хората и нямат сили. Но това неизбежно води до реалността, която е, че децата практически се оправят сами. Което всъщност не е толкова лошо, защото рано или късно трябва да го усвои това нещо детето.

Какво мисля - мисля че сложни обяснения са безмислени на тази възраст. Мисля, че трябва всички усилия да са насочени към конкретни лоши навици - примерно хапането е такъв навик, който трябва в зародиш да се маркира като напълно неприемлив. Удряне и особено грубо блъскане също. Мисля, че да му крещиш и да му се караш на такова малко дете няма особено голям ефект, трябва строго и сериозно да му се каже "НЕ" (тази дума вече я разбира перфектно със сигурност), ако не слуша - да загуби привилегията да си играе там за момента. Мисля, че тантрумът трябва да бъде изчакан и да не бъде излишно насърчаван с гушкане и прекалено успокояване и в никакъв случай ако става дума за нещо принципно, да не бъде начин детето да получи това, което иска. Според мен тази възраст е етап, който няма кой знае колко да се отрази на възпитанието или навиците на детето, т.е. да се влагат някакви гигантски усилия във "възпитание" на дете на година и 7-8 месеца ми се вижда безмислено, усилията трябва да са насочени към опазване на детето от околните деца и на последните от него ) всичко това без прекомерни емоции