Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 9
Здравейте дами, търсих по темите но не намерих конкретно Вашият опит по тази тема: има ли тук осиновителки на дечица, които са живяли при приемни родители? Ако има, споделете опита си моля ви.

Аз съм от Варна и вчера ми се обадиха - момиченце на 2,4 годинки и ако правилно съм разбрала живяла е само в приемно семейство досега. Първата ни среща е във вторник (приемното семейство имаше други ангажименти в понеделник). Много се вълнувам, дори малкото което знам ме кара да се чуствам нереално. Това е първото обаждане и много се надявам това да е моето момиченце  Heart Eyes

Сърдечен поздрав

# 1
  • София
  • Мнения: 46
Здравей ,пате яки поздравления дано това да е твоето момиченце .Аз не съм осиновила дете от приемно семейство, но имаме близки приятели които са с три приемни деца и ние често ги гледаме когато приятелите ни имат работа затова реших да ти споделя опита си с тях ,дано да ти е от полза .    Всяко семейство е различно и отглежда децата по различен начин спрямо своето виждане за живота.  За мен едно от най -важните неща които ми направиха впечатление в  децата от приемно семейство е, че  в зависимост от това от колко време са там те имат изградена връзка с приемната майка наричат я мама, но  вероятно на под съзнателно ниво знаят че това е временно затова когато в живота им се появи нов човек които ги обгражда с внимание те почти веднага започват да наричат и него "мамо " .Пиша ти това защото  мен лично ме притесняваше това че детето което ще осиновя ще обича друга жена като майка,а аз ще трябва да прекъсна тази връзка и да я заменя с нова с мен .Важно е да направиш прехода плавно ,ако това е твоето детенце и искаш да му спестиш част от стреса намери начин да си с него ежедневно  и увеличавай времето ви заедно с всеки ден ,като постепенно все повече време без приемната майка,забавлявайте се, но  вършете и ежедневни неща заедно .Така прехода към вашия си живот няма да го стресира .От приятелката ми знам че ако откъснеш детето рязко само след 3-4 срещи за по час-два то изживява сериозна травма и може после да имаш проблеми и дори да ти се наложи да търсиш психолози за помощ при адаптацията,така се е случило с едно от децата за което тя се е грижила а после са било осиновено . Всичко е строго индивидуално спрямо детето разбира се , а  зависи и от приемните родители дали ще ти съдействат,но ако ги е грижа за детето не мисля че ще ти откажат по-чести и продължителни срещи, стига ти да имаш възможност да погостуваш на Перник за седмица -две преди да се приберете окончателно с госпожицата, според мен ще си спестиш доста главоболия в бъдеще. Пожелавам ти успех   bouquet

# 2
  • София
  • Мнения: 32
Здравей Пате Яки,
моето дете също дойде при нас от приемно семейство. До колкото знам това само може да е в плюс за детето, защото приемно или не детето все пак се отглежда в семейна среда. Грижите за него са индивидуални от 1-2 човека, а не от непрекъснато сменящ се персонал. Има 2 вида приемана грижа професионална и доброволна. Мисля че професионалната е по застъпена и най вероятно и при вас ще е така. Зависи си от хората, но всички приемните родители са дълго и специално обучени, че детето е временно при тях и би трябвало да ти окажат пълно съдействие.
Нашето приемно семейство беше от възрастна двойка, много симпатични и сърдечни хора - истински късмет:).  Приемната майка я нарича баба и до днес. Постарахме се да запазим връзка с приемното семейство, което мисля също е добре за детето. Чуваме се по телефона, в началото по често, в момента от време на време. Имахме и една среща с тях. Бяхме им на гости и Криси ни показа къде е живял.
Няма как детенцето да не страда по приемните си родители след осиновяването. Но с времето и това се преживява. При нас отне 3 - 4 месеца.
Пате Яки момиченце на 2.4 годинки е страхотна новина. Стискам ти палци всичко да е наред:)

# 3
  • Мнения: 609
  Пате Яки,
 И аз като Шу-ши смятам, че детето известно време ще страда по приемните си родители. Но носталгията ще отмине. И си мисля, че колкото повече обич и сигурност са му дали приемните родители,толкова по-устойчиво и силно е детето и то по-безболезнено ще преодолее раздялата с тях .

 Шу-ши, вашият случай е идеалният. Това, че сте харесали приемното семейство е щастливо стечение на обстоятелствата . Не знам колко често приемни родители и осиновители си допадат взаимно, то не е и необходимо, но със сигурност се случва  и да не си допаднат.

    Кандидат-осиновителите могат да откажат детето. Или както вече споменах-да не си допаднат  двете страни.
 И в тази насока  всъщност  смятам, че приемните родители имат ангажимент да съдействат на ДЕТЕТО, не на кандидат-осиновителите.

  Определено смятам, че приемните родители трябва да имат право на мнение как да се подходи в тази драматична ситуация на първа среща с кандидат-осиновителите и детето. Те най-добре познават характера, темперамента  и чувствителността на детето.
   Само искам да обърна внимание,че В името на детето, двете  страни трябва взаимно да си сътрудничат.И да не показват пред детето неодобрение едни към други. Тогава се получва конфликт на лоялност в душата на детето и това му вреди.Казвам го за всеки случай,защото вече има и такива случаи.
 В този смисъл ми харесва какво е пожелала julka72: дано това да е твоето момиченце. И както има добра традиция в този подфорум и аз ти пожелавам да отидете на срещата с предварителната настройка,че това дете ще е вашето.
   тъй като досега няма опит във взаимоотношенията приемни семейства-кандидат-осиновители, надявам се повече да пишете в тази теми, без да жалите време и сили Grinning

Последна редакция: нд, 02 юни 2013, 12:34 от Танюшка

# 4
  • Мнения: 9
Благодаря ви момичета! Много ми помогнахте! Какво ли не минава през главата ми, тези три дни ми се струват доста дълги. Ще пиша с удоволствие Танюшка Simple Smile А аз така съм и настроена, че това е моето момиченце, макар че дебелите книги често казват да отидеш без очаквания на тази среща. Е при мен не става, не мога да изключа надеждата пък и вярата в социалните (все си мисля че няма да подлагат детето на мъчения ако и те не вярват, че може да съм подходящ родител за нея ).
Поздрави

# 5
  • на топло.....до морето
  • Мнения: 1 157
Пате Яки
Нашето момиченце дойде в дома ни от професионално пиемно семейство. Ако наистина това е твоето дете, мога да ти дам няколко съвета. Сега, от дистанцията на времето вече мога да си го позволя с единствената идея ако мога да ти помогна, за да не изживееш шока, с който се сдобих аз.
Ако  успееш да запазиш здрав разум ,какъвто а мен явно ми е липсвало, и ако иматеп овече от 1 среща, много внимателно наблюдавай
- отношението, което детето има към приеманат майка и нейното към нея. Ако има възможност, прекарай повече от 24 часа в дома им, за да разбереш как притча един обичаен ден на мъничето.
- непременно разпитай какво обича да хапва и кога, дават ли се различни лакомства между храненията, дава ли се шоколад, забелязвани ли са алергии. Това ще ти спести мног неудобни за теб самата ситуации - аз лично бях преследвана от едно освирепаяло хлапе, което повтаряше ам ам ам ам... до като разбера че иска царевични пръчици.В началото категорично отказах, но явно колкото и да яде от тях, не й десйтва и си хапва и по време на основните хранения повече от достатъчно.
- отношение към вода, как се къпе,  с душ или във ванчка.
- с какви дрехи е свикнало да се облича- моята мома в началото като видеше пола и пищеше. и до сега ако има нов тоалет ,се показва няколко пъти до като свикне и тогава се облича

# 6
  • на топло.....до морето
  • Мнения: 1 157
И продължение
- какво обича да пие
- спи ли самостоятелно в стая
- много ли я гушкат и носят ли я на ръце
- има ли опит с пътувания, ако не е , и имате дълъг път се запаси с резервни дрехи, мокри кърпички и пликчета, може да повърне  Laughing
На прима виста е това.
Искай контакти и ако има нужда ,се обаждай за съвет. Стига приемните да са отворени хора и да искат да го направят .
на прима виста е това
пожелавам ви успех

# 7
  • София
  • Мнения: 735
Здравейте,

Дано това е вашето детенце!

Радвайте се, че е било досега в приемно семейство - това значи, че му е било по-леко, по-уютно, живяло е в по-здравословна и в обичлива среда. Ще има да наваксвате по-малко - децата в домовете в една или в друга степен и физически, и психически трябва доста да дръпнат... С което те се справят просто невероятно, но стреса за тях е голям. Повярвайте, това е по-добрият вариант и за детето, и за вас.

И за да не се вълнувате излишно - всички деца и от домовете, и от приемните семейства ще трябва да се адаптират, всички те трябва да свикнат с родителите си, за всички това си е шок... Постарайте се да направите прехода плавен, да подходите с търпение и разбиране, да запазите спокойствие и много радостно настроение. Знаете ли колко много значи някой просто да може да ви отговори на въпроса от какво е боледувало детето, вдигало ли е висока температура, (съответно ще разберете този обрив от първата висока температура ли е или е непоносимост към антибиотик), какво обича да яде?

Спокойно и успех!  Hug Hug

# 8
  • ...miracle...
  • Мнения: 1 343
Здравейте, възможно ли е от приемен родител да стане осиновител или процедурата е прекалено тежка и дълга? Благодаря, предварително на отзовалите се.Hearts

Последна редакция: ср, 20 сеп 2017, 13:28 от Съншайн



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт