Здравейте.
Дълго време мислих да пусна тема, но се отказвах. Сега вече нямам избор. Искам да чуя обективен съвет. Няма да обвиня абсолютно никого, ако получа обиди, обвинения и нападки! Вероятно го заслужавам.
Проблемът ни е семеен и е много отдавна.
Преди доста време се изнесохме от жилището на родителите на съпруга ми. Живеехме сами. Причината беше в това, че бяхме изцяло контролирани от родителите му. Нареждаше ни се какво да правим, кой да влиза в жилището, кой да не влиза. Имаше многократни караници между съпруга ми и тях. И на практика бяхме принудени (да не кажа изгонени) да напуснем жилището. Намесва се и алкохолът.
В продължение на доста години аз съм критикуваната снаха. Според близки и приятели, съм прекрасен човек, но не и за тях. Аз настройвам сина им, аз му влияя да не ходи у тях и т.н. Това не е така.
В същото време съм им признателна за много неща, но откакто се изнесохме аз не комуникирам с тях. Не се чувам с тях, не се виждам. Съпругът ми не им говореше много месеци, но се сдобриха и той ходи. В прекрасни отношения са. Докога, не се знае. Не го спирам да комуникира с тях. Не искам, а и нямам право. Дете им е. Караха се, биха се, сдобриха се. Кръв са. Кръвта вода не става.
Искам да отбележа, че със съпруга ми сме имали много проблеми. Свързани са с алкохола и голямото количество бира в последно време. Преди пиеше водка, ракия и други спиртни напитки. Спря да пие, но в последно време започна да пие отново, но бира. По 2 литра на ден, понякога по 4, понякога и по шест. Мърморя му, говоря му да спре, че не тръгва по хубав път. Отношението ми към него се превърна в безразличие, когато прекалява с бирата. Вероятно имам вина за това, но не мога да преглътна това да го виждам опиянен. Физиономията му се променя. Все едно не е той.
Проблемът идва сега, че съпругът ми иска да се върнем отново в жилището на родителите му, а аз не искам. Прощавала съм, преглъщала съм много неща, но този път няма да се върна. Не зная дали се влияя и от съветите на приятелите ми, които смятат, че ако се върна ще направя грешка. Веднъж се бях изнесла, върнах се..и нищо не се промени. От семейството им(умишлено няма да цитирам от кого) чух приказки, че съм боклук, парцал, че никой няма да ме вземе, ако не е мъжът ми. Била съм комплексарка, свиня за разплод и т.н. В същото време се кълна, че аз не съм таила лоши чувства към тях. Всичко е било тяхното вадене на изводи. Винаги съм се държала културно и на ниво. Не съм им повишила тон, защото възпитанието ми не го позволява.
Мъжът ми сега иска да се виждам с родители му, да ходя в тях с него. Кара ме да се чувствам виновна и наистина успява. Чувствам се виновна. Дали наистина грешката е в мен?! Дали да разваля семейството си, заради всичко това. Не искам да го дърпам назад. Заради мен и той да живее под наем, да теглим кредит за собствено жилище и т.н. след като той смята, че може да живее в бащиното си и нищо нямало да е същото като се върнем. Проблемът е наслагван и аз не мога да се примиря и с бирата му, макар, че не всеки път прекалява. Стари обиди от родителите му и от тяхното семейство, аз си ги спомням и ме карат да не се връщам никога назад. В същото време съпругът ми се измъчва. И казва..ти се чувствам унижена, а никой не пита мен аз как се чувствам..
Питайте ме, ако имате въпроси. Писах объркано, колкото съм и аз самата. Дайте ми обективен съвет. Какво да правя?! Чувствам се виновна........
Дълго време мислих да пусна тема, но се отказвах. Сега вече нямам избор. Искам да чуя обективен съвет. Няма да обвиня абсолютно никого, ако получа обиди, обвинения и нападки! Вероятно го заслужавам.
Проблемът ни е семеен и е много отдавна.
Преди доста време се изнесохме от жилището на родителите на съпруга ми. Живеехме сами. Причината беше в това, че бяхме изцяло контролирани от родителите му. Нареждаше ни се какво да правим, кой да влиза в жилището, кой да не влиза. Имаше многократни караници между съпруга ми и тях. И на практика бяхме принудени (да не кажа изгонени) да напуснем жилището. Намесва се и алкохолът.
В продължение на доста години аз съм критикуваната снаха. Според близки и приятели, съм прекрасен човек, но не и за тях. Аз настройвам сина им, аз му влияя да не ходи у тях и т.н. Това не е така.
В същото време съм им признателна за много неща, но откакто се изнесохме аз не комуникирам с тях. Не се чувам с тях, не се виждам. Съпругът ми не им говореше много месеци, но се сдобриха и той ходи. В прекрасни отношения са. Докога, не се знае. Не го спирам да комуникира с тях. Не искам, а и нямам право. Дете им е. Караха се, биха се, сдобриха се. Кръв са. Кръвта вода не става.
Искам да отбележа, че със съпруга ми сме имали много проблеми. Свързани са с алкохола и голямото количество бира в последно време. Преди пиеше водка, ракия и други спиртни напитки. Спря да пие, но в последно време започна да пие отново, но бира. По 2 литра на ден, понякога по 4, понякога и по шест. Мърморя му, говоря му да спре, че не тръгва по хубав път. Отношението ми към него се превърна в безразличие, когато прекалява с бирата. Вероятно имам вина за това, но не мога да преглътна това да го виждам опиянен. Физиономията му се променя. Все едно не е той.
Проблемът идва сега, че съпругът ми иска да се върнем отново в жилището на родителите му, а аз не искам. Прощавала съм, преглъщала съм много неща, но този път няма да се върна. Не зная дали се влияя и от съветите на приятелите ми, които смятат, че ако се върна ще направя грешка. Веднъж се бях изнесла, върнах се..и нищо не се промени. От семейството им(умишлено няма да цитирам от кого) чух приказки, че съм боклук, парцал, че никой няма да ме вземе, ако не е мъжът ми. Била съм комплексарка, свиня за разплод и т.н. В същото време се кълна, че аз не съм таила лоши чувства към тях. Всичко е било тяхното вадене на изводи. Винаги съм се държала културно и на ниво. Не съм им повишила тон, защото възпитанието ми не го позволява.
Мъжът ми сега иска да се виждам с родители му, да ходя в тях с него. Кара ме да се чувствам виновна и наистина успява. Чувствам се виновна. Дали наистина грешката е в мен?! Дали да разваля семейството си, заради всичко това. Не искам да го дърпам назад. Заради мен и той да живее под наем, да теглим кредит за собствено жилище и т.н. след като той смята, че може да живее в бащиното си и нищо нямало да е същото като се върнем. Проблемът е наслагван и аз не мога да се примиря и с бирата му, макар, че не всеки път прекалява. Стари обиди от родителите му и от тяхното семейство, аз си ги спомням и ме карат да не се връщам никога назад. В същото време съпругът ми се измъчва. И казва..ти се чувствам унижена, а никой не пита мен аз как се чувствам..
Питайте ме, ако имате въпроси. Писах объркано, колкото съм и аз самата. Дайте ми обективен съвет. Какво да правя?! Чувствам се виновна........
