Искам бебе, но ме е страх от... лекари

  • 1 426
  • 7
  •   1
Отговори
  • Мнения: 349
Здравейте Simple Smile

Напоследък се замислих колко ще е хубаво да си имаме бебе, но...идва проблем, който много от вас биха нарекли лигавщина.

Имам прекомерна непоносимост към медицински интервенции - вземането на кръв води до припадане, ако лекар се опита да ми огледа гърлото с натискане на езика с шпатула, следва писък и изподрани ръце, след преглед на корема с напипване, лекарят ме пита какво тренирам за толкова здрава коремна мускулатура Simple Smile, посещението при гинеколог пък е съпроводено с прием на валидол и така нататък.

Както се вижда, не знам как бих изживяла 9 месеца изследвания, а за  самото раждане - не ми се мисли.  

Моля ви не ме нападайте, темата ми е сериозна и имам проблем. Опитвала съм да го разреша като говоря с приятелки, минали през това, но първо - те не са много, и второ - нямат такава непоносимост към медицински интервенции. Чела съм доста теми тук, както и литература от какво може да е породено и как да се справя. Основният проблем според мен тръгна от детството операция от апандисит с усложнения - опитвам се да преодолея нещата и там Simple Smile

Имам нужда от подкрепата ви. Моля ви споделете дали сте преминали през това и как сте се справили  Hug

На ниво разум напълно осъзнавам, че не би трябвало да е така, но ... като видя лекар подготвящ се да ми прави нещо буквално ми се реве.

Последна редакция: пт, 26 юли 2013, 19:53 от Burmichka

# 1
  • Мнения: 229
никой не може да ти помогне освен самата ти да си помогнеш....стегни се и си кажи какво пък толкова не съм нито първата нито последната...ние няма как да ти помогнем освен да те успокояваме но трябва ти сама да се успокояваш и да надвиеш чувството за страх....УСПЕХ  Hug

# 2
  • Мнения: X
Burmichka, ти не учеше ли психология? Трябва ти работа с терапевт, не само четене на литература, за да преодолееш тези страхове.
Хората, които нямат представа за какво става дума, ще ти повтарят, че трябвало да се "стегнеш", но ти вероятно сама знаеш, че въпросът не е до "стягане".

# 3
  • Мнения: 39 291
Определено имаш проблем.
Преди бих те подминала, защото и за мен това са лиготии. Но за съжаление скоро чаках едно лекарство да се натрупа в организма ми и да спра другото. Докато започне да действа, буквално умирах всеки ден и всеки опит да разкажа на другите какво ми е беше неуспешен. Съчувстваха ми всички, но никой просто не знаеше какво ми е.
Така, че трябва сама да си помогнеш.

# 4
  • София
  • Мнения: 1 289
Съчувствам ти, мила.
Специално за следене на бременността няма от какво толкова да те е страх, единствено от кръвните изследвания. Никой няма да ти бърка никъде и няма да те боли. А като дойде момента на раждането няма да го мислиш толкова според мен, само ще искаш да излезе по-бързо. Успех, надявам се да преодолееш този страх, защото да имаш детенце е най-хубавото нещо в живота.  Hug

# 5
  • Мнения: 349
Благодаря ви, момичета Hug Разбира се, че ще се справя, просто търся начин да не ме стресират прегледите и най-вече мислите за самото раждане:))) Много ще се радвам ако споделите вие как сте се чувствали и че позитивната емоция е надделяла над притесненита:)

Алексчи, правилно си разбрала за психологията, но мисля че ще се справя без терапевт:)) Хубаво би било да чуя успокояващи истории и налко инфо за самите изследвания.Simple Smile)

# 6
  • Мнения: X
Изследванията не са нищо особено - 3-4 пъти взимане на венозна кръв е единственото по-"инвазивно" (при нормално протичаща бременност) . Но аз не припадам, когато ми взимат кръв, а реакциите, които ти описваш са доста... крайни, да го кажа така.
Що се отнася до самото раждане, каквито и притеснения да е имал човек преди това, когато дойде моментът, прави каквото се налага, защото друг вариант няма - бебето трябва да излезе по единия или другия начин.

# 7
  • Мнения: 39 291
Какво има да го мислиш толкова раждането. Няма неродено бебе.

Общи условия

Активация на акаунт