Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 39
Здравейте на всички,които четете това.Дълго обмислях дали да създам такава тема,но мисля,че може да бъде полезна.Историята е следната:
Преди 11 год.получих подуване зад лявото ухо.Започна се ходене по лекари,лежане по болници,пиене на различни видове антиобици и всичко без резултат.Накрая ми писна и отидох при мой познат хирург и той,като на шега предложи да ме оперира и аз с 18 годишния си акъл веднага приех.Операцията беше лека извършена с местна упойка-нищо сериозно.След десетина дни излезе резултата от хистологичното изследване,който показа че образуванието е доброкачествен тумор на слюнчената жлеза,който може да рецидивира.
От около 2 год. установих,че на същото място подутината отново се е появила и нараства,но подсъзнателно се опитвах да я игнорирам мислейки,че като си заровя главата,като щраус в пясъка проблема ще изчезне.Естествено много глупава и безотговорна постъпка.
Тази пролет майка ми забеляза колко много се е подуло мястото и заедно със съпруга ми почти насила ме накараха да отида на лекар.Отидох в Бургас при онколога д-р Павел Хрусанов,от който съм с чудесни впечатления и  след прегледа ми каза,че без да отлагам трябва да потърся лицево-челюстен хирург,който да ме оперира.До преди 7-8 год.онколозите са извършвали тези операции,но след това здравната каса изисква  да се правят от ЛЧХ.Започнах да ровя в интернет и така открих доц.Цветан Тончев от УМБАЛ"Св.Марина"-гр.Варна.Обадих му се, прие ме още на другия ден.
Необходимите изследвания бяха-ехография,скенер на глава и шия и биопсия.Диагнозата беше плеоморфен аденом на паротидната жлеза.Резултата от биопсията щеше да излезе на другия ден.Не ме питайте как изкарахме това денонощие в очакване на отговор доброкачествен,или злокачествен ли е тумора и какво следва после...Искам да вметна,че в по-голяма част от случаите тези тумори са доброкачествени,затова не се шашкайте,като мен предварително.На другия ден се обадих говорих с доцента и ми каза,че за момента мога да си поема глътка въздух,защото биопсията показва,че тумора е доброкачествен.Най-сигурен обаче е резултата,след операцията от хистологичното изследване,когато се изследва образуванието,което е отстранено.
 Оперираха ме чак след две седмици,защото се падаха великденските празници и направо полудявах от очакване и трвоги,както  и всички около мен.Приеха ме в болницата на 07.05.2013,операцията беше на 8.05.Не искам да заблуждавам никого,наистина интервенцията е много тежка,тъй като ми отстраниха цялата паротидна жлеза.Операцията се извършва с пълна упойка и продължава средно около 4 часа.Болките са ужани,а смея да кажа,че доста търпя на болка,но няма какво да ви лъжа първото денонощие след операцията е много трудно.
  Преди операцията лекарите ми обясниха,че в голяма част ,след този вид операции,пациентите получават временна парализа на едната половина на лицето.Лицевия нерв,който отговаря за движението на тази половина е разположен непосредствено до паротидната жлеза.По време на операцията е травмиран,от интервенцията и се нарушава функцията му.За съжаление при злокачествени тумори се прави радикална паротидектомия,тоест отстранява се цялата жлеза,заедно с нерва и лицето остава завинаги парализирано.Слава богу при доброкачествените,както в моя случай се прилага консервативна паротидектомия,което ще рече,че се премахва паротидната жлеза,но се запазва цялоста на лицевия нерв.
  Не можех да затварям окото си,не можех да се усмихвам,не можех да си отварям устата,просто лявата половина от главата ми все едно я нямаше.Лицето ми беше изтръпнало и отекло,а ухото ми нямаше никаква чувствителност,все едно беше от стъкло и ако го докосна ще се счупи.Няма смисъл да обяснявам още,наистина най-лошото преживяване в живота ми.Престоя ми в болницата беше 6 дни.Няма да ви разказвам деня в който ми свалиха превръзките и ме изписаха-тогава видях белега за първи път.Цял ден плаках,изпаднах в депресия,имах чувството,че съм  някакъв белязан изрод.На всичкото отгоре заради отока явно е било,лявото ми ухо стоеше по-надолу от  другото беше абсолютно несиметрично,че и стърчеше.При опита да си сложа очила,те се изкривяваха на една страна,заради тази несиметричност и просто всичко беше ужасно.Мислех,че никога няма да бъда същата,както преди.Последваха още 10 трудни дни в очакване на окончателния резултат,който за щастие отново беше добър.
  Сега 5 месеца по-късно,мога да кажа,че почти всичко си дойде на мястото и имам сили да вдъхна кураж на всички,на които им предстои да преживеят такава операция.Тук е мястото да спомена силиконовия гел Дерматикс,който почти направи чудо с белега ми.От сърце се радвам,че пред кабинета срещнах едно момче-Цецо и много му благодаря,че ми каза за този крем.Препоръчвам това мазило за белези на всички,които имат нужда,цената му не e ниска,но повярвайте ми заслужава си.Белега почти не се вижда,остаnа лека вдлъбнатина на мястото където е рязано,но няма как да не е така все пак е изрязвана жлезата и околна тъкан.Парализата на лицето ми,или така наречения фациалис ,почти отшумя,все още имам леко напрежение в окото,но вече мигам и го затварям почти напълно,устата ми се изкривява,когато правя широка усмивка,или говоря бързо.Общо взето  не го отчитам вече ,като проблем,имайки предвид пораженията в началото.Напредъка във възстановяването е огромен,надявам се до края на годината да е цялостен.
  Сърдечно благодаря на доц.Тончев и неговия екип: др.Джабалян и др.Сливовска,както и на др.Дюлгеров,др.Желев и на всички мили и внимателни сестри от ОЛЧХ .Благодаря ви от сърце-бъдете здрави и работете със същия хъс и грижа за пациентите и занапред!
  Създадох тази тема,защото,когато аз чух диагнозата и търсех решения не открих почти нищо в интернет,освен научни статии и по някое мнение във форумите.Ще се радвам,ако моя разказ е помогнал поне на един човек да бъде по-информиран и да знае какво да очаква.Разбира се всичко е строго индивидуално,а и аз не съм лекар и всичко написано от мен е това,което разбрах от моя опит.Пожелавам на всички много здраве и дано да са много малко хората,които ще попаднат на тази тема ровейки в интернет,тоест надявам се болните да са много,много малко:) Ако някой иска да пита нещо,с радост бих отговорила,бих добавила и снимки,от които ще можете да видите подобрението на белега,но не знам как:)

# 1
  • Мнения: 0
Здравей, искам да ти кажа че много ми помогна с информацията.Искам само да попитам, дали при теб протичаха нещата безсимптомно и безболезнено.Аз съвсем случайно усетих тази подутина и тръгнах по този път.Сега ме чака операция и съм доста притеснена, защото това безсимптомно протичане мн притеснява лекарите и така и аз се притеснявам.Благодаря още ведъж за инфорацията.

# 2
  • Мнения: 449
Винаги съм вярвала, че в тези форуми, човек може много да научи. Важно е когато се споделя преживяно, то наистина помага.

 Преди няколко месеца минах през ада с моя син.  В края на февруари му се поду под дясното ухо, сина ми беше на 17 /вече стана на 18/, разумно и интелигентно дете, показа ми и след време отиде при личния лекар, тя го изпрати на ехография и там се  установи запушване на слюнчена жлеза /миналата година и дъщеричката ми имаше подобно запушване, което се повлия веднага от лечението/, предписаха се препарати за пиене, но при него нямаше ефект. Тогава го пратиха на стоматолог, който отхвърли проблема да е в зъбите и ни препрати на консултация с ЛЧХ.

От тук се почна мъката ми, чух неща и не само аз и детето, какви ли не, естествено с не добри прогнози.  Веднага отсякоха - операция, като преди това да направим скенер, за да се локализира образуванието. Направихме , но от него нищо по конкретно не се разбра, все си мислех, че ще кажат тумор ли е лимфен възел ли е , но НЕ, нищо на казаха, само клатеха глава многозначително и притеснено.

Операция беше единствения изход за тях, след която щеше вече да се разбере лимфен възел ли е , доборкачестен или злокачествен тумор.   Слава богу преди да назначим дата за операция единия лекар/ние се консултирахме с трима/ излезе в отпуск и хей така м/у другото му даде да пие антибиотик докато се върне. На петия ден от антибиотика имахме консултация с друг доктор, но още нямаше повлияване и отока си стоеше. Месеца вече е май, междувременно сина ми вдигна кръвно и при преглед при личен лекар- дежурен, беше изследван и за мононуклеоза- негативен. През тези месеци аз постоянно опипвах подутината и ми направи впечатление, че тя ту намалява ту се възстановява, но не се увеличава.  Доктора каза "типично поведение на не знам си какъв тумор"...........Датата за операция беше в края на май, всички подробности с възможността от засягане на нерва, почти  100 %, с обезобразеното лице за неизвестен период от време ни бе обяснено подробно................. след приключване на антибиотика обаче отока изчезна и не се появи. Три дни преди назначената операция отидохме на преглед и лекаря каза "няма да има операция"  предписа още един антибиотик и това беше.

Не си мислете ,че не съм питала "нахално и безразсъдно", не може ли да се пробва с лекарства преди операцията, питах и ме нахокаха, видиш ли какво искам аз, "тумора" да се превърне от доброкачествен в злокачествен докато чакам.   

Сега си давам сметка, че може би упорството ми и разтакаването дори и малко във времето ми спести , на мен и детето ми хиляди тревоги.   Два месеца не бях на себе си, мислите които са минали през главата ми не бих ги споделила на глас, потресаващи са, ужасявам се да ги изговоря.

Колкото до това дали е болезнено или не, сина ми каза, че има само леко опъване от самата подутина, но не го боли.  Симптоми нямаше никакви, кръвни изследвания перфектни, аз може би затова не исках да повярвам на това което ми говорят и не бързах. 

# 3
  • Мнения: 39
stefanova_sl ,аз нямах никакви симптоми,освен подуването,нямаше никаква болка,нито каквото и да е друго,но ето че тумора се оказа доброкачествен.На мен също ми казаха,че най-лошите болести са без симптоми,а доброкачествените болят,но абсолютно не е така.В болницата срещнах доста хора с нашия проблем и при всички ни е било така безсимптомно. Интересното е ,че поне още трима човека с които говорих,със същата операция,казаха,че са спяли по-често на страната от която е бил тумора.Аз също спях на тази страна,ако чете някой лекар ще се смее и аз мисля,че е глупаво и няма връзка,но за портокала може да споделиш имаш ли такива наблюдения:)Наистина недей да се тревожиш,това че не боли не означава,че е лошо.Съветвам те да се съгласиш на биопсия,само ако със сигурност ще те оперират и дано да те оперират скоро след това.Казвам го защото след биопсията,явно се разбутва там нещо и аз не знам,но образованието започва да расте много бързо.При мен след биопсията имаше две седмици до операцията заради празниците и трябва да ти кажа,че значително се увеличи тумора и започнах да чувствам и слаба болка и напрежение там.Другите пациенти,с които го обсъждахме са забелязали,че процеса на нарастване се е ускорил и при тях  след биопсия.Къде ще ти правят операцията?

# 4
  • Мнения: 39
my mom got, изживявам всичко отново,четейки поста ти.През моята глава също минаха много  страшни мисли,даже се усетих,че правех и казвах неща,които сякаш бяха,като сбогуване и психически се подготвях за най-страшното.Слава Богу,нещата не бяха толкова страшни,колкото страховитите картини в съзнанието ми.Радвам се,че се случи на мен,защото ако трябваше да го преживея с детето си,не знам щяха ли да ми стигнат силите.Сега имам параноя вече и следя сина ми постоянно,опипвам го,проверявам...Не дай Боже  да е настинал и да му се уголеми някой лимфен възел и изпадам в паника,добре че личната лекарка ми свикна вече:)Има една приказка: Дано да не ти се случва,това което ти мисли майка ти,та и моята работа.Навремето ,ако закъснеех с 20 минути майка ми веднага мислеше,че съм блъсната от кола,изнасилена,ограбена и какво ли още не...Извинявам се за това лирично отклонение,но се опитвам да добавя хумор в тази иначе сериозна и важна тема.Поздравявам те за куража и за късмета,който си имала да ви се размине този ад.Като жена,която малко или много има своята суета,това изживяване ме срина психически,но сега мога да кажа, въпреки че няма никога да бъда същата визуално,поне жива,здрава и със семейството си. Следи момчето  си,проверявай как са нещата,стискам палци всичко да се е разминало завинаги.Пожелавам много  здраве на цялото ти семейство и дълги години щастие и хармония!
Относно кръвните изследвания,искам да кажа,че и аз си правех редовно и ми бяха перфектни,явно не показват всичко.

# 5
  • Мнения: 1
Искам да попитам Luскy82 с каква големина е бил аденома.

# 6
  • Мнения: 449
lucky82 , благодаря ти за хубавите думи. Дано всичко и при теб се е разминало с малкия дявол, пожелавам ти го от сърце.
 Мислите в такъв момент са страшни, но човек наистина не предполага колко сила има в същност.
Твоите мисли за сбогуването /като го пиша и си спомня тръпки ме побиват/ минаваха и на мен, а мислите на майка ти са ми ежедневие, все пак сина ми навърши тези дни 18, даже по зле съм, 20 минути са ми супер много  newsm10


Здраве, здраве и пак здраве на теб и семейството ти  newsm51

# 7
  • Мнения: 0
Здрасти Lucky82, още не съм направила операцията. Аз живея в Англия, но тук много бавно стават нещата и чакам за биопсия. Но при мен има засегнати и лимфни възли и затова се притеснявам и мисля най-лошото. Ако до края на месеца тук не ми се изяснят нещата мисля да се прибера в България и да си направя операцията във ВМА при доктор Славков или при доктор Павел Станимиров.След като се случат нещата и аз ще публикувам инфо за всички които се интересуват.

# 8
  • Мнения: 39
Искам да попитам Luскy82 с каква големина е бил аденома.
Аденома при мен беше 3,5 на 2,5 см

# 9
  • Мнения: 39
Здрасти Lucky82, още не съм направила операцията. Аз живея в Англия, но тук много бавно стават нещата и чакам за биопсия. Но при мен има засегнати и лимфни възли и затова се притеснявам и мисля най-лошото. Ако до края на месеца тук не ми се изяснят нещата мисля да се прибера в България и да си направя операцията във ВМА при доктор Славков или при доктор Павел Станимиров.След като се случат нещата и аз ще публикувам инфо за всички които се интересуват.

Трябва да ти кажа,че наистина нашите специалисти не отстъпват на западните.Понеже живея на морето,през лятото видях няколко чужденки-две германки и една норвежка със същата операция и ми направи впечатление,че разреза е абсолютно същия,като моя, с тази разлика,че те явно не са се мазали с нищо и дори след години белезите им личаха,докато моя почти изчезна.При германката беше срязан и лицевия нерв и жената беше необратимо увредена.Чувала съм,че във стоматологичния факултет в София,работи д-р Факих,който е много добър лекар,това съм научила от форумите и съм чула от пациенти.Добри са отзивите и за доц.Свещаров.Ти си реши при кого да отидеш.Аз например съм доволна от доцента,който ме оперира,като свършена работа,но като хуманност и човешко отношение съм отвратена.Мога да го препоръчам,като специалист,но знаейки какъв грубиян е ми се изпарява желанието.Не се съгласявай на биопсия,ако не е сигурно,че ще те оперират и ако ще те бавят много, наистина най-добре се прибери в България,обърни се към добър специалист и съм сигурна,че нещата ще се оправят.Какво значи,че има засегнати лимфни възли?Къде точно е образуванието?

# 10
  • Мнения: 449
Доктор Станимиров,най-добрите отзви  съм чула за него.

# 11
  • Мнения: 0
Аз си направих скенер с контрастно вещество и диагнозата беше аденом на лява паротидна жлеза и двустранно подути лимфни възли с големината на аденома (около 2см) с неправилна овална форма.
Изобщо не се съмнявам в професионалността на нашите специалисти, даже сега съжалявам, че не останах лятото в България и да си направя операцията. Специално в Англия толкова много бавят нещата, че направо си е притеснително, все пак такава диагноза и направени изследвания и засега няма никакво движение по въпроса. Специално за този ккрем, който препоръчва Lucky ще се позаинтересувам, но на фона на желанието ми да съм със семейството си и всичко да е с добър край специално белега и визуално как ще изглеждам тези неща седят на последно място.

# 12
  • Мнения: 1
Az  napravih neobhodimite izsledvaniq i okonchatelnata diagnoza e pleomorfen adenom s policiklichni ochertaniq i razmer 24/17/21. Sega mi predstoi operaciq pri d-r Radev/lecevo-chelusten hirurg/ ot Burgas.

Ako nqkoi ima vpechatleniq ot d-r Radev, molq da go spodeli.






 

# 13
  • Мнения: 39
Az  napravih neobhodimite izsledvaniq i okonchatelnata diagnoza e pleomorfen adenom s policiklichni ochertaniq i razmer 24/17/21. Sega mi predstoi operaciq pri d-r Radev/lecevo-chelusten hirurg/ ot Burgas.

Ako nqkoi ima vpechatleniq ot d-r Radev, molq da go spodeli.


Онкологът д-р Хрусанов,при който отидох първоначално ме насочи към този д-р Радев,но по времето,когато търсех лицево-челюстен хирург,той беше в чужбина и затова се насочих към Варна.Нямам впечатления конкретно за този лекар,като цяло отзивите за бургаските хирурзи в тази област май не са много добри.Дори и личната лекарка ме посъветва в никакъв случай да не се оперирам в Бургас,макар че там ми беше най-близо.Разбира се това се хипотези и слухове,аз няма как да давам оценки за лекари и болници ,с които съм нямала контакт.Наистина горещо бих ти препоръчала болница Света Марина във Варна д-р Дюлгеров,или д-р Желев,страхотни лекари са и двамата,но масово хората държат да се оперират при доцента,който оперира и мен,защото доцент звучи по-така...Не че човека не е професионалист,работи перфектно,но е брутално груб и апатичен към пациентите,не можеш нищо да попиташ,срязва те на момента,а в такива моменти човек има нужда да се отнесат с внимание към него и да е максимално информиран.Пожелавам ти успех,да минава бързо и безпроблемно.



 

# 14
  • Мнения: 39
Аз си направих скенер с контрастно вещество и диагнозата беше аденом на лява паротидна жлеза и двустранно подути лимфни възли с големината на аденома (около 2см) с неправилна овална форма.
Изобщо не се съмнявам в професионалността на нашите специалисти, даже сега съжалявам, че не останах лятото в България и да си направя операцията. Специално в Англия толкова много бавят нещата, че направо си е притеснително, все пак такава диагноза и направени изследвания и засега няма никакво движение по въпроса. Специално за този ккрем, който препоръчва Lucky ще се позаинтересувам, но на фона на желанието ми да съм със семейството си и всичко да е с добър край специално белега и визуално как ще изглеждам тези неща седят на последно място.

Да ти кажа и аз преди операцията се вълнувах единствено всичко да мине успешно и не ме беше грижа за белега и т.н Дори,докато чакахме да кажат тумора доброкачествен ли е си говорихме със съпруга ми и тъй като знаехме,че е възможно да се наложи да се среже лицевия нерв и да остана изкривена завинаги той каза нещо,което наистина обезсмисля притесненията относно белези и т.н. Думите му бяха:"Ако ще и с половин лице си,изкривена,обезобразена...каквото и да е,само да си жива!" Ето това е смисъла да сме живи и здрави на другото майната му.Когато мине операцията обаче и едно по едно нещата започнат да си идват на мястото,постепенно започнах да обръщам внимание и на другите детайли.Така сме устроени хората да искаме още и още и да се стремим,всичко да върви към по-добро.Отначало си казвах само да започна да си отварям устата и да спра да се капя като ям и пия-това ми стига.Това мина,после си казвах,само да започна да си затварям окото,другото карай...затворих След това,само да  се поотпусне лицето и да не са ми толкова криви мимиките и повече нищо не искам.....И така само това,само онова и си искам още и още докато си стана предишната аз,защото не съм възстановена напълно,но скоро невроложката ми каза,че и на това положение да остана,пак съм си истинска късметлийка,защото е виждала и по-страшни неща и е абсолютно права.Късмет момичета,стискам палци на всички ви!

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт