Какво би ви накарало да имате повече деца?

мен, по-скоро нас, ни спира само и единствено липсата на финансова възможност
за момента планираме 2 деца, но ако някой слънчев ден успеем да си осигурим достатъчно средства, без колебание бих родила и още едно или две
знам, че мечката играе според тоягата и че ако човек има желание и воля може да се справи и с повече деца и с по-малко пари, но все ми се ще децата ми да имат повече от това, което имах аз...
иначе не ме притесняват ни най-малко непрекъснатите грижи
четейки темата как минават денят на една многодетна майка ми се прищя това да бях аз... мисля, че бих се чувствала страшно щастлива и горда

за промени в законодателството .. не знам... честно да си призная не съм се замисляла
семейното подоходно облагане със сигурност е задължителен елемент

Ами не е мой избор. Просто второ не ще да става. И съвсем не съм изолиран случай - познавам и др. мами с по едно дете, които не могат /поне за сега/ да имат друго.
И все пак, ако зависеше от мен бих спряла на 2-то или 3-тото, защото повече не бих могла да осигуря добре. Безотговорно е да създадеш дете без да си сигурен, че можеш да го облечеш и нахраниш добре и да му осигуриш образованието.

Страхът дали ще мога да ги осигуря. Не само финансово. Всякак - емоционално, интелектуално... Дали няма да задоволя някакакъв свой егоизъм или празнота и това да е за тяхна сметка...

Мен самата нищо не ме спира. Искам. Убедена съм, че предпочитам  по-скромно финансово, но по - богато в емоционален аспект семейство. Но съпругът ми е безкрайно отговорен човек. Изпада в паника, ако не е убеден, че сме осигурени за дълъг период в бъдещето. С две думи - иска му се ама не му стиска. Счита че цялата отговорност е на негов гръб, мен ме смята за едно от децата, май.
За първото той ме навиваше сума време, аз все не бях готова да спра работа, да се откажа от доста неща.....Радвам се, че когато реших, бях напълно готова. Сега вече знам, че искам  още деца и явно е мой ред да го навивам. Като му уври главата, ще свирна.
Аз имам брат и сестра и мога да заявя, че нямам по-близки хора от тях на Земята, освен Лора и мажо, разбира се, но то е друго. Липсват ми ужасно -сестра ми е на 450 км., а брат ми на 1000км от мен. Родителите ми са прекрасни и им благодаря за всичко, но детството ми е било щастливо и пълноценно в голяма степен благодарение на кака и батко

За мен лично - единствено финансовата страна на въпроса,тъй като неработейки в момента(аз),ни е наистина трудно свързването на двата края Страшно много искам трето дете и съм сигурна,че след някоя и друга година,като поработя отново и малко се закрепи положението,ще подхвана офанзивата
Таткото ни не иска повече деца.От една страна,защото финансовата отговорност пада почти изцяло върху него и това наистина го товари (в смисъл,той е много отговорен човек и се чувства едва ли не виновен,че не може да подсигури повече пари отколкото реално му е по силите),от друга - в емоционален план за него две деца го карат да се чувства завършен и не мисли,че би имал сили за повече (а той влага наистина много от себе си в отношенията с децата). Трето дете би го натоварило съвсем определено - видях колко му беше трудно дори с дребната да свикне,независимо че беше желано,планирано и доста почакано бебе.
Ноооо...за мен това не променя нещата и няма да ме спреда го навивам.Не знам къде е границата и къде трябва да се направи компромис...

Никога, ами никога не съм си и помисляла, че ще искам да остана с 1 дете, но ето че сега мисля така ... Спира ме това, че не живеем в собствено жилище и трябва да стане чудо, за да си имаме такова. Това едно на ръка и второто е, че няма кой да ми помага за второто дете. Това е.

Писах много, ама нещо ме изхвърли и сега съм без пост. Тоя път ще бъда кратка.
Идеята на помощите трябва да бъде от тях да не се възползват циганки с професия родилки (даже не бих им казала майки), а да са насочени основно към работещите майки.

- Семейно подоходно облагане със значително нарастване на необлагаемия праг за 2-3-4 и т.н. дете;

- (Данъчни?) Преференции на работодатели, които:
* наемат млади майки
* осигуряват работни места (условия за работа, комуникации...) от вкъщи
* поемат образование, здравеопазване, транспорт на децата на служителите си;

- Възможност за гъвкаво работно време, намален работен ден. Тук в скобички, едно момиче, живеещо в англия, веднъж беше разказало за две жени, делящи заедно отговорен работен пост. Така работодателят има постоянно запълнено раб. място, а те и доходи и време за семейството.

- Подкрепа на сдружения от родители. Облекчаване на процедурите по легализация на детски забавачки/занимални. Идеята е група родители, или работодател да може, ако поиска да организира собствена забавачка, която да е легитимна, а не апокрифна. И съответно да ползва някакви бенефити от инициативата си.

- Удължаване на отпуските. Възможност за ползване на няколко свободни дни в месеца (2-3) допълнително и отделно от отпуската. Идеята е, когато детето не се чувства добре инцидентно, родителят да може да остане спокойно 1 ден вкъщи, без необходимост от болничен. А също така и да може да си позволи почивки от по 3-4 дни всеки месец за да се посвети само на децата си...

- Идеята ти за ваучърите е добра. Но трябва да се помисли как може да се защити от злоумишлено ползване. Защото манги ще си вземе ваучърите за 7-те си деца, ще се разбере с треньора и ще си делкат 50:50 парите, без дечицата въобще да помиришат басейн.

Едно време в дир.бг много ги обсъждахме тези неща и имаше ценни идеи, но скапаната им търсачка не работи.

На другия въпрос - гледам детето си абсолютно сама. Няма баби, а с мъжът ми сме заедно 1-2 уикенда в месеца (за сега) Плюс това работя по 10-тина часа на ден. Към момента не мога да нося още една диня. Но чакам и се надявам и на нашата улица да изгрее слънце и да действаме. Фин. страна, макар да е много важна, мога да пренебрегна за известно време. По-важна е перспективата, а не това, че 1-2 години ще сме в 50 квадрата и само на боб и леща. Но пък идеята, че напр. заради липса на пари, няма да мога да им дам добро образование, ме побърква. За това и искам основните приоритети при гледане на дете - образование и здравеопазване, някак да се стимулират.

С мъжа ми определено искаме да имаме и второ детенце, но определено за повече не се замислям. Условията в България за многодетни семейства са много тежки и определено ще ни е трудно. Иначе като идея не е лошо за едно семейство с много палавници. Ние сме се спряли на две, но никога не се знае съдбата какво ще ти поднесе. Мога да поздравя майките с повече от две деца за тяхния избор.

Любовта!!!!!
Много, ама много ми се ще Преско да си има братче, след няколко годинки, и към 35-36 да им подарим едно малко сладко сестриче. Ама дали ще стигнем до там, изобщо не ми е ясноЗ засега се справяме , да е жив и здрав таткото ни, после ще видим. И преди съм искала деца, и сега пак продължавам да искам.
Чувствам се доста по-млада и по- щастлива до детето ми и виждам смисъл във всяко мое действие!
Да сме живи и здрави и дано да имаме възможност всички в БГ да гледаме така желаните от нас деца 

В момента имам две деца. Имаме желание за трето, но ни спира липсата на достатъчно финанси и това, че нямаме баба в София да ни помага. 

Винаги съм искала две деца.Но най-вече факта,че аз нямам нито брат,нито сестра,на мъжа ми сестрата е в Дания с детето и след време ако останем само с едно дете,то то няма да си има никой близък.За това съм категорична,че искам поне още едно дете.

Ами такива като вас (с повече деца)!  
Честно да ти кажа, като четях в темата за ежедневието на многодетните мами, така  се възхитих от всички ви, че даже малко ви завидях.  
Въпреки че финансовата страна на въпроса не ме притеснява (поне засега), съм съгласна  с Tinkerbel за промените в законодателството.

Единственото което ме спира е липсатана собствено жилище!Ако имахме такова веднага щяхме да започнем с бебеправенето 

И мен ме спира липсата на собствено жилище, финансовата страна не толкова! Просто в момента живеем в гарсониера и трима човека + бебе в една стая не мога да си представя. А така искам...