Моята мечта се сбъдна!Вярвайте!

  за мама бууч   

Благодаря ви,много сте мили.Въпреки че не сме си писали,аз зная историите ви-даже тъжните,защото съм ги чела в други форуми.Но важното е,че щастливият край ни е споходил,нали.Много, много ми се иска да сме упование и вяра за онези отчаяни майки,които все още чакат...

Когато миналата година загубих близначките си /от вътреутробна смърт/ доста често надниквах в тази тема и ужасно много исках да напиша Вярвайте ... моята мечта се сбъдна! и ето, че е факт, който в момента спинка в креватчето си!
Искам да нипиша как точно се случи това, но в ден когато ще имам повече време, обещавам  ... защото искам да вдъхна кураж на всички мами на ангелчета и мами минали потежък и трънлив път 

Прегръщам ви всички и скоро ще се включа с разказ 

 чакаме мила.

F.a.t.e. Когато прочета че се е сбъднала още една мечта ме обзема щастие, настръхвам цялата, усмихвам се и си представям щастието на тази майка която го е написала.Неописуемо.
 Дано, Господ дари повече майчета с това щастие на света.
 Прегръщам Ви мили майки

Здравейте момичета,явно ще съм първата записала се в тази тема за новата година! С огромна радост  и гордост искам да извикам,че и МОЯТА МЕЧТА СЕ СБЪДНА!!! След като на 10 януари миналата година загубих сина си,на 14 януари тази година се появи най-прекрасното същество на света,моята дъщеря!!! Беше една изключително тежка година, която премина в безкрайни притеснения и тревоги да не ни сполети същото.Слава Богу всичко премина успешно и сега тя ни радва безкрайно много. Искам да кажа на всички,на който мечтата им все още не се сбъднала,да вярват,да не се предават и да бъдат упорити.Вярвайте ми заслужава си!!!

i.o.g.i. браво мамче, ти си герой 

     ЧЕСТИТО !!!



И от тук нататък само хубави неща да ти се случват

Здравейте, искам да споделя, че  през 2010 г. разбрах , че съм бременна и ще си имаме момченце. На 14 .02. 2011г. на гинекологичен преглед докторката ми съобщи най ужасното плода няма сърдечна дейност. Сега съм най щастливата мама и съм горда , че на 28.01.2013 родих син Павел. Така съкровенната мечта стана реалност. Вярвайте и тя ще се сбъдни. Успех на всички.

Честито Лорин-здраве и любов да е само пред вас

i.o.g.i. ,lorin29 момичета много, много се радвам за Вас.
 Бъдете живи и здрави Вие, малките бебоци и семействата Ви.

Честито Lorin29 

Много детски смях и радост в дома ти 

Благодаря Ви момичета и пожелавам на всички, които като мен влизаха тук за да четат за успелите мами, горе главата и гледайте само напред. След два неуспешни опита , бих казала , че чакането си заслужава имам най милото и невинно създание моето ангелче Павел. Прегръщам Ви и чакаме всяка от вас да се похвали.

Искам и аз да споделя моята история и да кажа, че и моята мечта се сбъдна, както и да вдъхна кураж на всички преживели загуба, така както аз влизах да чета тази тема и си казвах „ Ето, значи все пак е възможно!”
Забременях през 2009 г., бременността ми вървеше добре, нямах никакви проблеми / според доктора при който се следях/, а и се чувствах добре. Изследванията ми бяха в норма, терминът ми беше за 1.07.2010 г., но бебка не се беше обърнала и трябваше да съм секцио. В един юнски понеделник отидох да уговорим секциото за 30.06, тогава лекарят ме прегледа отново и ми пусна да чуя сърцето на бебето. След два дена през нощта получих контракции, беше на 10.06.2010 г.започнаха да се усилват и сутринта отидох в болницата, не можаха да намерят тоновете на бебето. Прегледаха ме на ехограф и съобщиха на следящия бременността м и гинеколог, че няма да се радва на бебе, бебето е починало в мен. Последва едно дълго и болезнено нормално раждане. После тъга, много тъга. Питах се защо се случва точно на мен, заслужила ли съм го с нещо, не исках и не можех да погледна майките с бебета по улиците. Тогава влязох за първи път в този форум и открих, че не съм сама. Четох и се успокоявах, че един ден и моята мечта ще се сбъдне. Живота продължи някак си лека полека. След известно време с таткото ходихме до Плевен за да си направим изследвания и да  видим къде е проблема и се оказа, че няма такъв, което ме успокои доста. На последния преглед при гинеколога  - д-р Бързашки / беше ноември/ каза, че ми пожелава след Нова година да се видим с тест с две лентички и да отида веднага при него, защото бременността трябва да се следи стриктно. И наистина след празниците бях бременна, но прокървих и ми забраниха да пътувам, така съдбата ме срещна с д-р Стефанов, който също преглежда в Плевен, но и тук в Стара Загора. Благодарение на него успяхме да овладеем ситуацията с много лежане и хапчета до четвъртия месец, а след това бях и с контракции и все си мислех, че и този път ще ми се случи същото. Исках да съм секцио, не можех да преживея още едно нормално раждане в живота си и така на 12.09.2012 г. в Плевен се появи сина ни.  Чувството да си родител е прекрасно!
Като се връщам назад си казвам, че нищо не е случайно, че така е трябвало да стане, за да се радваме сега на нашето бебче! На бременните мами, които познавам, и които се притесняват за бременността си казвам „Щом аз успях да родя, всеки може”.
Моята мечта се сбъдна! Вярвайте!

П.С. Пожелавам на тази тема, да се напълни с много истории и все така да дава утеха и надежда!

  Пожелавам го на всички това щастие ,добре ме зареждат такива постове.