Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 15 авг. 2005, 13:07 ч.

Моята мечта се сбъдна!Вярвайте!

  • 167 506
  • 324
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 82
    Миналия март само тук намирах сили да продължа да живея....Имало е защо-една година по-късно малкото ми съкровище ме гледа с очи,в които е събран целият ми свят!
    След аборта ми беше много тежко,но скоро след това отново видях две черти на теста.Бременността ми като цяло беше безпроблемна,но аз бях много неспокойна,както всички,преживяли загуба!Имаше седмици,в които бях едва ли не всеки ден на лекар,имам 38 ехографси снимки,а колко пъти съм си тръгвала без снимка от докторите и аз не помня...Но всичко си заслужава-сега се радвам на прекрасно малко момиченце!
    И моята мечта се сбъдна!Вярвайте!

# 46
  • Мнения: 135
Ето ме и мен вече горда мама мога да споделя и аз ,какво мие било и как се чуствам сега.
След аборта ми беше много тежко и трудно да преживеяа загубата, но тук , винаги се намираше , някой да ми даде сили. Тогава един ден избърсах сълзите вдигнах глава и си казах , че , ще имам дете много скоро. И така и стана забременях но имаше голям страх 9 месеца бяха трудни за най малкото нещо ,че не е мръднала или нещо подобно плачех. Но със всяка наближаваша се седмица вярвах все повече , че ще прегърна моята малка Никол. И ето ,че на 4 март със секцио се появи беба защото и се загубиха тоновете. Когато яа извадиха се расплаках от щастие сега сия гледам и немога да повярвам ,че е в прегрътките ми.
Вярвайте в бог и в себе си ,че чудото ,ще стане. Simple Smile

# 47
здравейте скъпи мами! моята история не е точно такава но и тя има място тук. аз не изгубих бебето си след спонтанен аборт. моето бебе с вродена  . не се развиваше черепа и то практически нямаше глава. предизвикаха ми раждане в началото на пети месец. изтърпях си всички болки на раждането а в  ми пише аборт. звучи така сякаш сама съм решила да го махна. казаха ми да изчакам шест месеца но аз не чаках . след три месеца бях отново бременна и сега съм майка на 3-месечния Алекс. аз съм  жена на света!!!! можете и вие никога не е късно да бъдем щастливи!!!

# 48
  • Мнения: 3

newsm44 Two Hearts
Истински,ако искаш и желаеш рано или късно то се сбъдва!Хубаво е да има с кого да споделиш,защото не всички са на твоето...
И така аз не съм от най-младите майки,навърших 40.Учих,завърших и винаги съм вярвала,че ще имам деца.Така още същата година забременях и родих момче.След това отново учих,напрежение голямо в работата,исках си тайно момиченце,но на прегледа в самото начало се оказа момче.Работа,работа...Итака в края на 8 м.то почина,спасиха мен,но си казах трябва да си силна напук на всичко и продължих!Имах колежка родом от Търново и тя ми разказа за чудотворната икона!Отидох,имах чувството ,че тя иконата ми говори!Правеха реставрация!Чужденец пратил пари,защото се помолили и жена му родила!И тъй като съм възпитавана в друго време стоях и слушах...Мина известно време,казах си карай по-спокойно и много не обръщай внимание на всичко.И ето,че отново забременях.Родих момче,но разликата бе вече голяма!Водя го на градина,а там само млади майки и шушукащи погледи!Преглъщах и си казвах напред все няма да е в градината.Вече на никой не му прави впечатление!А,относно разликата се разберат добре и двамата братя!
Не мислих да споделям всичко това,но сега с промените в закона бих посъветвала по-младите майки,гледайте си децата,че парите никога не стигат.Бабата си е баба,но като каже мама....
Това,което истински желаеш рано или късно се сбъдва!Успех на всички! newsm10  love001

# 49
  • София
  • Мнения: 278
И моята мечта се сбъдна!
През 2002г загубих моята принцеса в 6ти месец. Сега си имам принц Кристиян.
Пожелавам на всички такава радост!

# 50
  • на дъното
  • Мнения: 1 262
 smile3525 нека те радва много малкия принц и не на последно място да ти е здрав

# 51
  • Мнения: 190
Ето, най-накрая събрах кураж да пиша тук... Моята мечта се сбъдна! Вярвайте!
Не знам дали ще го прочете, но най-накрая искам да благодаря на [Деси]. Мила [Деси], мисля че благодарение на твоята сила и вяра имам най-прекрасното момченце на света. Имаш моята вечна благодарност!!!!  Hug
…а сега отначало. Всичко започна по най-прозаичния начин на света – искахме дете, забременях сравнително бързо и в 6-7 седмица много силни болки, обилен кръвоизлив, липса на сърдечни тонове и кюртаж /отвратителна дума/. Възстанових се емоционално сравнително бързо и нов опит /това е било лоша случайност и т.н./ Втори опит –в 6 седмица отново силни болки, кръвоизлив. Този път имаше тонове, бях в болнични почти един месец, ходех всяка седмица на УЗИ. Уж всичко беше наред до 10 седмица – силни болки, нов кръвоизлив и отново кюртаж. Лекарите пак казаха, че е лоша случайност най-вероятно, но да поизчакаме половин година. Изчетох тонове информация. Открих, че съм с отрицателен резус фактор, на което никой не беше обърнал внимание /защото седмиците били много малки?!/. Изчакахме даже повече и видях за трети път заветните две чертички. Бях спряла цигарите, ядях само „полезна храна” за да се изчисти организма. Ноооо в същата 6 седмица болките и кръвоизлива се потретиха. Приеха ме в болница, изписаха ми лекарства за задържане. Кървях си по-малко, но човечето имаше тонове и растеше. Много плахо се включих в отчетната тема на януарки 2006. Лежах си в къщи, не мърдах …дишах внимателно и въобще изпълних всичко, което ми предписаха лекарите. Преживях поредица ужасни прегледи, отвратително отношение от страна на лекарите – нищо не помогна – в края на 10 седмица направих толкова обилен кръвоизлив, че за момент си помислих, че ще ми изтече кръвта… Този път си купих и ми биха антиД-гамаглобулин, въпреки мнението на лекарите, че няма нужда. Направихме всички необходими изследвания за да открием причината. Всичко ми беше наред и за трите неуспешни опита няма обяснение. Не исках да виждам бяла престилка. Света спря и аз потънах много, много надълбоко. Спаси ме форума. В отчетната тема на януарките четох постовете на [Деси], чиято трета успешна бременност беше с доста кървене /разбирах какво преживява и стисках всичките си палци/. Нейната сила и борбеност ме извадиха от дупката и реших, че при следващата си бременност ще следвам съветите на [Деси] и нейните лекари. Отчаяно реших, че щом е станало значи е трябвало и може би моят организъм прави болезнени спазми, контракции в 6 седмица и, че така трябва да бъде, че може би за мен това е нормално и после става фал, защото се паникьосвам и спирам да вярвам… Не казах на никого, когато за четвърти път установих, че съм бременна. В с 6 седмица се случи отново – болезнени контракции и кървене. Опитах се да го приема по възможно най-спокойния начин и си повтарях, че моят организъм просто е различен, че този път имам антиД ваксина, че този път ще успеем, увеличих си приема на фолиева киселина, проверявах с кръвни проби увеличаването на ЧХГ в организма си, започнах да пия магнезий и чаках, чаках … да минат 10 седмици. Имах съвсем бледо кафеникаво течение, много леки болки. Ходех си на работа и се стараех да си поддържам нормалния ритъм на живот. В 11 седмица отидох на лекар /в 10-12 седмица се пускат първите изследвания за антитела при отрицателен резус фактор/. Всичко си беше наред. Човечето даже беше една седмица по-голямо. Отпуснах душата си и изживях най-прекрасната бременност на света. И сигурно, защото изобщо не ми пукаше за тези неща – не повръщах и качих само 11 килограма. Ходих на работа до последно. Пътувах до Гърция в петия месец. Правех това, което мислех за правилно, без да следвам сляпо препоръките на докторите /не пих но-шпа/папаверин/утрогестан и други подобни лекарства, не си лежах в къщи/. Учих се да карам сноуборд в първите месеци… Сега планираме второ дете и вярвам, че всичко ще бъде успешно!
Написах плашещо дълъг и объркан пост… Извинявам се, ако съм отегчила някого. Ако модераторите преценят, могат да го изтрият или съкратят…
Моята мечта се сбъдна! Вярвайте!!!
 Hug Hug Hug

# 52
  • Мнения: 540
аз също имам загубено дете историята си няма да я разказвам защото е много дълга и много мъчителна за мен.Днес мечтата да имам дете се сбъдна той е на 10мес. пожелавам и вашата мечта да се сбъдне                                                                                                                                                                                                                                                                                                    моята мечта се сбъдналвярвайте

# 53
  • Мнения: 678
Ето, най-накрая събрах кураж да пиша тук... Моята мечта се сбъдна! Вярвайте!
Не знам дали ще го прочете, но най-накрая искам да благодаря на [Деси]. Мила [Деси], мисля че благодарение на твоята сила и вяра имам най-прекрасното момченце на света. Имаш моята вечна благодарност!!!!  Hug
…а сега отначало. ….................. Извинявам се, ако съм отегчила някого. Ако модераторите преценят, могат да го изтрият или съкратят…
Моята мечта се сбъдна! Вярвайте!!!
 

Мен не ме отегчи, напротив - впечатли ме! И защо да ти трият поста, темата е прекрасна и написаното от мамите е прекрасно! Както на теб едно момиче ти е дало сила да продължиш напред, така сега ти самата вдъхваш надежда на нуждаещите се от помощ. Успех ти желая в по-нататъшните планове!   bouquet

# 54
  • Мнения: 108
 Peace

# 55
  • Мнения: 4
Скъпи дами намесва се един щастлив татко на близнаци (на 4месеца сме  момче и момиче) след  3 спонтани аборта със жена ми се бяхме отчаяли . Годините си вървят (гоним 40) и двамата и последният опит .. и стана .Така че надеждата винаги умира последна. Успех

# 56
  • Мнения: 510
 Hugтова ме зарадва много-да са ви живи,здрави имного да ви радват,защото от тук натам ви предстоят само хубави моменти.Радвам ви се много Heart Eyes

# 57
  • Мнения: 163
Здравейте момичета ще висподеля и моята история.Бях бременна с близнаци бременноста ми преминаваше с кървенета в 7 ят месец получих силни контракции и най лошото стана родих две прекрасни момченцо,но починаха още същата нощ.Това беше най големият удар за мен и съпруга ми много трудно го преживяхме.След една година забременях отново едновременно изпитвах много страх ,но биах и най щастливата.Бременноста ми премина почти без проблеми на 8 декември 2006 един месец преди термина ми се роди нашето златце Божидар сега е на 1 и 6 месеца и е голяма лодетинна да ни е жив и здрав.ПОЖЕЛАВАМ ВИ НА ВСИЧКИ ТАЗИ РАДОСТ И ЗНАМ ЧЕ ЩЕ Я ИЗПИТАТЕ просто трябва търпение и не се предавайте духом.

# 58
  • Мнения: 384
Да са ви живи и здрави дечицата  bouquet
Дано един ден мечтата на всеки се сбъдне и да можем да се похвалим като вас  Hug Hug Hug

# 59
  • Мнения: 163
Момичета горе главите ще дойде и вашето време когато ще гушкате малки бебоци.Ще стискаме палци Praynig

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт