Напоследък имаме голям проблем.Синът ми е на 1 година и всяка нощ се буди,изправя се и почва да крещи да го взема.От 2 месеца сме така.Аз го вземам при нас,и като заспи пак го оставям в кошарата.След час-два,пак същата работа.ако го оставя цяла нощ при нас,спи без да се буди.Вие имате ли такива проблеми?
- Публикувана: 9 фев. 2006, 11:08 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2006, 04:51 ч.
Вземате ли вашето дете нощем да спи при вас
Имаме го същият проблем, точно откакто стана на година.Едната причина са зъби, преди да изкара някой е доста често при нас.Все едно търси успокоение от болката в гушкане.Другата причнина са емоциите.Когато е имал по-емоционален ден, явно преживява нещо на сън, буди се и плаче.Като го взема и заспива.Но не го слагам всеки път при нас, понякога минава номера и с потупване по памперса в леглото.Така го успокоявах като бебе и номера все още важи.
Дано скоро всички си спим по местата 
Ами,да,спи при нас от 2 месеца.Кърмим се през нощта и така ми е по-удобно.Но не го гушкам нощем.Нашето легло е много голямо и той спи сам в едната половина,а ние с баща му в другата.
Само не знам как ще се отучваме после,защото има навика насън да си протяга ръчичките към мен да го хвана.Сигурно се успокоява така,но после ще е трудно.
Само не знам как ще се отучваме после,защото има навика насън да си протяга ръчичките към мен да го хвана.Сигурно се успокоява така,но после ще е трудно.
Взимаме 
От ранна бебешка възраст (няколко месечна) до 2 годинки спяхме заедно. После я преместихме в нейно легло, до нашето. Чат-пат се срутва при мен или понякога идва през нощта или рано сутрин, но спи в нейното с удоволствие.
Но пък - ние с мъжа ми сме привърженици на co-sleeping и family-bed.
От ранна бебешка възраст (няколко месечна) до 2 годинки спяхме заедно. После я преместихме в нейно легло, до нашето. Чат-пат се срутва при мен или понякога идва през нощта или рано сутрин, но спи в нейното с удоволствие.
Но пък - ние с мъжа ми сме привърженици на co-sleeping и family-bed.
От 4-5- месечна възраст спи при нас. Тогава започнаха да я тормозят зъбките, да се буди по 1000 пъти на нощ, върна си нощните кърмения и това беше единственото удобно за всички решение. Понякога след заспиване я местя на нейното креватче, но след 1-2 часа я връщам обратно при нас, защото се събужда и плаче. След време, предполагам, сама ще поиска да спи отделно.
Дори преди няколко седмици,когато я затормозиха кучешките зъби,опитахме да я приспим при нас (тя заспива към 21ч,а беше почти полунощ),но не се получи номера.Върнахме я в нейното си легло и отмърка веднага.
Не съм правила тази грешка да я взимам при нас дори и когато е била болна, но кошарата е била винаги долепена до леглото. Дори и да не спи спокойно или да иска да идва я хващам за ръчичката и тя се успокоява. Не че не е пробвала многократно и настойчиво да дойде при нас, винаги съм била непреклонна. УСЕТЯТ ЛИ СЛАБОСТ ТЕЖКО НИ. ПРОБВАЙТЕ С КОШАРА ДОЛЕПЕНА ДО ЛЕГЛОТО. АКО ИМАТЕ МАХАЩА СЕ РАМКА МОЖЕ ДА Я МАХНЕТЕ. Така всеки си спи в леглото. НЕ ЕЧЕСТНО заради детето да се разделяме с баща й, аз със нея, а той сам.
Започна да спи при нас от 8-мия месец,вече имаше 4-ри зъба и може би е свързано и с тях,но е и от нуждата да е близо до нас.Спи между мен и мъжът ми-немога да се лиша от него,защото аз пък съм свикнала и не мога да спа добре без таткото.Често я връщам в креватчето й,когато се одреме,тя пак се буди пак и отново я взимам,и така,но докога?На приятелката ми детето вече ще стане на 5-ет,а спи с нея на спалнята,а мъжът й в детската.
Взимаме
От ранна бебешка възраст (няколко месечна) до 2 годинки спяхме заедно. После я преместихме в нейно легло, до нашето. Чат-пат се срутва при мен или понякога идва през нощта или рано сутрин, но спи в нейното с удоволствие.
Но пък - ние с мъжа ми сме привърженици на co-sleeping и family-bed.
От ранна бебешка възраст (няколко месечна) до 2 годинки спяхме заедно. После я преместихме в нейно легло, до нашето. Чат-пат се срутва при мен или понякога идва през нощта или рано сутрин, но спи в нейното с удоволствие.
Но пък - ние с мъжа ми сме привърженици на co-sleeping и family-bed.
И ние така.И не сме гонили таткото-има място за всички
Обожавам даже да спим заедно,но с порастването тя самата се отказва.В тази връзка-нямах проблем с "отучването" да спи при нас-сама изяви желание да си спи на нейното легло и сутрин, като се събуди-идва да се гушкаме,а аз пък обожавам нейния мирис 
Честно казано точно това ми реши много от проблемите,защото аз ходя на работа, а ако не спях нощем-щях да се срина от преумора.
oh gorkite tatkovzi deto spiat na kanapeto
НЕ ЕЧЕСТНО заради детето да се разделяме с баща й, аз със нея, а той сам.
Ама защо си гоните мъжете на канапето, бе, хора?! Не го разбирам... Спим на стандартно легло, 164 см широко, мъжът ми е едър, аз не съм баш фина, детето вече е на 2г 6м и не е малко бебе и пак има място за всички, когато спим заедно понякога. 
Не, досега откакто се е родила никога не е спала при нас.
Смятам, че и на трима ни ще ни бъде неудобно и няма да се наспим.
Няколко пъти съм я вземала сутрин да я кърмя в спалнята при мен, но след като се нахрани почва да ме скубе, щипе, дращи, бърка ми в очите, устата... Представям си и ако трябва да спи при нас
Смятам, че и на трима ни ще ни бъде неудобно и няма да се наспим.
Няколко пъти съм я вземала сутрин да я кърмя в спалнята при мен, но след като се нахрани почва да ме скубе, щипе, дращи, бърка ми в очите, устата... Представям си и ако трябва да спи при нас
Не я взимам да спи при нас. Не съм привърженик на това. Смятам, че всеки има право на малко лично пространство и поне вечер като заспи с татко и можем да се излегнем спокойно в нашето си легло само. Рядко се случва да я вземем при нас сутрин, за да поиграем малко преди ставане. И трябва да ви кажа, че тя не се чувства особено комфортно в нашето легло и едва ли би заплала там. Ако спеше при нас за мен това значи нито мъжа ми нито аз да можем да спим спокойно от притеснение да не би случайно да се обърнем и да я затиснем.
Да, нощем като се събуди, и неиска да заспи я взимам. Вече съм се научила да различавам кога ще мога да я преспя в нейното си креватче, и кога ще се наложи да я взема при нас. И ние си спим тримата. Малкта спи от мойта страна и е барикадирана с нощно шкафче и табуретка. Надявам се все пак да е период, не че ми е неприятно, ама...да не все пак до 5-ти клас 
Ох, болна тема ми е в последно време 
Допреди месец и нещо Алекс изобщо не проявяваше такива желания и аз си бях много спокойна и щастлива от това. Но оттогава насам - да е спал най-много 2-3 нощи целите в креватчето си Не знам как се получи така - беше с хрема и се будеше често, аз го взимах при нас, щото ми се спеше и ми беше студено да вися до креватчето му - и оттогава, та досега. Не искам като стане 5-ти клас да спи пак при нас и много се надявам да се отучи бързо 
Допреди месец и нещо Алекс изобщо не проявяваше такива желания и аз си бях много спокойна и щастлива от това. Но оттогава насам - да е спал най-много 2-3 нощи целите в креватчето си
Не знам как се получи така - беше с хрема и се будеше често, аз го взимах при нас, щото ми се спеше и ми беше студено да вися до креватчето му - и оттогава, та досега. Не искам като стане 5-ти клас да спи пак при нас и много се надявам да се отучи бързо 
И при нас, като започнаха да го мъчат зъбки и беше малко болничък, понякога го вземах при нас, за да може и той да се наспи, а и аз. Иначе се получава висене над него в креватчето около 1 час, за да го успокоявам и приспивам. Предпочитам да си го гушна, хем да му стане по-добре, хем да се наспя.
А напоследък се буди в 7, когато става тати и се налага да го взема при мен, ако искам да подремна още 1 час.
Щом и на двамата ни е приятно, значи ще продължавам да го правя, когато се налага.
А напоследък се буди в 7, когато става тати и се налага да го взема при мен, ако искам да подремна още 1 час.
Щом и на двамата ни е приятно, значи ще продължавам да го правя, когато се налага.
Ох, болна тема ми е в последно време
Допреди месец и нещо Алекс изобщо не проявяваше такива желания и аз си бях много спокойна и щастлива от това. Но оттогава насам - да е спал най-много 2-3 нощи целите в креватчето си Не знам как се получи така - беше с хрема и се будеше често, аз го взимах при нас, щото ми се спеше и ми беше студено да вися до креватчето му - и оттогава, та досега. Не искам като стане 5-ти клас да спи пак при нас и много се надявам да се отучи бързо
Допреди месец и нещо Алекс изобщо не проявяваше такива желания и аз си бях много спокойна и щастлива от това. Но оттогава насам - да е спал най-много 2-3 нощи целите в креватчето си
Не знам как се получи така - беше с хрема и се будеше често, аз го взимах при нас, щото ми се спеше и ми беше студено да вися до креватчето му - и оттогава, та досега. Не искам като стане 5-ти клас да спи пак при нас и много се надявам да се отучи бързо Бъди сигурна в това-няма на 5 да ви е в леглото-ненасилвайки го и чувствайки се "неизгонено" от вашето легло-само ще предпочете в един момент своето собствено.Просто трябва да уцелиш момента.
При нас този проблем беше доста по рано.Имаше ужасни болки в коремчето, но не от колики,направи алергия към белтъка 
и така се свиваше и ревеше горкото,че по цели нощи не сме спали .Накрая видях ,че като е гушната до мен заспива,може би така като е гушната се затопля и болката отшумяваше,незнам,но доста време изкарах така.
Сега след дълги нощи отново бодуване успях отново да я приуча да си спи в креватчето.Беше се научила че като ревне през ноща ще я гушна и ще я сложа до мен и ми беше трудно да я отуча,но се получи
Мислех,че всичко ще започне отново,когато зъбките започнат да пробиват,но за мой късмет не беше така 
и така се свиваше и ревеше горкото,че по цели нощи не сме спали .Накрая видях ,че като е гушната до мен заспива,може би така като е гушната се затопля и болката отшумяваше,незнам,но доста време изкарах така.Сега след дълги нощи отново бодуване успях отново да я приуча да си спи в креватчето.Беше се научила че като ревне през ноща ще я гушна и ще я сложа до мен и ми беше трудно да я отуча,но се получи
Мислех,че всичко ще започне отново,когато зъбките започнат да пробиват,но за мой късмет не беше така 
И нашата мома спи при нас,откакто почнаха да я мьчат зьбите.Може педагогически да не е много правилно,но аз слагам потребностите на детето ми на пьрво място!Ако насила я оставя да се дере в неиното легло,както сьветва прочутият доктор Спок,може някога да си *отмьсти* с често будене нощем.Поне така четох някьде.Общо взето,деиствам по интуиция в повечето случаи,касаещи бебето ми и досега не сьм се разочаровала 
Да, случва ни се доста често.
Калоян се буди всяка нощ по 5-6-,... пъти и когато не успея да го успокоя го мятам при нас и положението е овладяно
А сега в студа го взимам в нашето легло по-често, че много се отвива, а чувалче не търпи, пък и на мен ми е студено да се разхождам 
Калоян се буди всяка нощ по 5-6-,... пъти и когато не успея да го успокоя го мятам при нас и положението е овладяно
А сега в студа го взимам в нашето легло по-често, че много се отвива, а чувалче не търпи
, пък и на мен ми е студено да се разхождам 
Не я взимам да спи при нас. Не съм привърженик на това. Смятам, че всеки има право на малко лично пространство и поне вечер като заспи с татко и можем да се излегнем спокойно в нашето си легло само. Рядко се случва да я вземем при нас сутрин, за да поиграем малко преди ставане. И трябва да ви кажа, че тя не се чувства особено комфортно в нашето легло и едва ли би заплала там. Ако спеше при нас за мен това значи нито мъжа ми нито аз да можем да спим спокойно от притеснение да не би случайно да се обърнем и да я затиснем.
И при нас е така.
Не, не взимам нито бебето, нито пък съм взимала каката. Понякога съм имала огромно желание да го направя, но просто никой не спи като хората и се отказах. Ако бебето се събуди нощно време си го кърмя легнала в нащо легло и после си го прехвърлям в неговото. Каката понякога се присламчва сутрин към нас, но това е само понякога и то в почивните дни
Да!
Таткото в началота беше против, но после с неохота се примири, че го взимам да спи до мен. Обаче тия дни бях болна и тати ставаше през нощта да храни бебо. събуждам се по една време и гледам спят двамката заедно гушнати сладко, сладко. Сега и на двамата тезата ни е, че по добре гушнати отколкото по два часа да се приспиваме.
Таткото в началота беше против, но после с неохота се примири, че го взимам да спи до мен. Обаче тия дни бях болна и тати ставаше през нощта да храни бебо. събуждам се по една време и гледам спят двамката заедно гушнати сладко, сладко. Сега и на двамата тезата ни е, че по добре гушнати отколкото по два часа да се приспиваме.
Иван е на 2г. и 3м., от половин година се приспиваме на спалнята. След като заспи го прехвърлям в неговото легло и по някое време през нощта се мята обратно при мен. Бащата в началото много му се радваше, но след 2 седмици безсънни нощи (той е 1.95 и 120кг, а и аз съм по-едър калибър) се принуди да се премести в хола, така или иначе става рано за работа и ни будеше. Сега като чета,че има и други родители спящи разделно малко се успокоих. Чудя се, ако Иван спеше в собствена стая дали пак щеше да идва при нас?
(той е 1.95 и 120кг, а и аз съм по-едър калибър) се принуди да се премести в хола, така или иначе става рано за работа и ни будеше. Сега като чета,че има и други родители спящи разделно малко се успокоих. Чудя се, ако Иван спеше в собствена стая дали пак щеше да идва при нас? 
Това ми е болната тема. До 6-я месец си заспиваше сама, и спеше по цяля нощ. СЕга е ужас - буди се постоянно. ЕДна нощ не съм спала като хората. Взимам я при мен и единствено тогава спи без проблем. Мъжа ми оба4е много мрънка, че съм я научила така, защото и през деня не иска да си спи в леглото, а има вероятност скоро да я пусна на градина, и това ще е проблем предполагам. Днес дори легнах в нейното легло с нея, и така заспа, ама гледката беше смайваща просто
Мартина се буди често нощем да суче. Като ми писне да я пренасям от едното легло в другото, я оставям при нас. Ужасно ме боли кръста и това натоварване ми идва в повече. Понякога почва да реве, като я върна в креватчето й и за да има мир я взимам на спалнята, моментално се успокоява. Това обаче не е всяка вечер и не мога да разбера дали я свикнах да спи при нас, или е просто моментно настроение.
Цитат
Не я взимам да спи при нас. Не съм привърженик на това. Смятам, че всеки има право на малко лично пространство и поне вечер като заспи с татко и можем да се излегнем спокойно в нашето си легло само. Рядко се случва да я вземем при нас сутрин, за да поиграем малко преди ставане. И трябва да ви кажа, че тя не се чувства особено комфортно в нашето легло и едва ли би заплала там. Ако спеше при нас за мен това значи нито мъжа ми нито аз да можем да спим спокойно от притеснение да не би случайно да се обърнем и да я затиснем.
На същото мнение съм!!!
Напоследък имаме голям проблем.Синът ми е на 1 година и всяка нощ се буди,изправя се и почва да крещи да го взема.От 2 месеца сме така.Аз го вземам при нас,и като заспи пак го оставям в кошарата.След час-два,пак същата работа.ако го оставя цяла нощ при нас,спи без да се буди.Вие имате ли такива проблеми?
не смея.... откакто четох за синдрома на внезапната детска смърт някакси не мога 
Да, голямото няма какво да го вземем, то само идва. Малкото-да, вземам, защото и бездруго сме зомбирани от неговото неспане, а не знам какво ще стане, ако се разхождаме вечер по 100 пъти до неговото легло и обратно. За сведение - имат си отделна стая с легло за всяко дете, аманай-много им харесва прекия контакт с родителското тяло... 
Никога. При нас просто не заспива. Само в леглото си в нейната стая. Така е свикнала от бебе. Пък и при нас си е направо опасно, таткото много мърда и дори аз едва се опазвам! 
Понякога ми се иска да си я гушна и да си поспя с нея, ама тя като я вземем в нашето легло го удря на игра. Имам чувството, че даже не разбира, че на това място се спи.
Понякога ми се иска да си я гушна и да си поспя с нея, ама тя като я вземем в нашето легло го удря на игра. Имам чувството, че даже не разбира, че на това място се спи. 
И го забавлявам полуспяща, така съвсем скоро и той заспива и така до 10, тогава и двамата ставаме наспани.
Мдааа...той си заспива сам и в неговото без проблеми и си спи по цяла нощ там. Когато има проблеми със зъбките обаче/от близо четири месеца/по някое време на нощта/обикновено след четири часа/ става прав и започва да мрънка. Ако не го взема се разбужда и започва безкрайно приспиване. Обаче аз вече даже не помня и кога точно ставам и го вземам- просто сутринта е на нашето легло. Нито аз , нито мъжа ми се притесняваме от ситуацията и двамата спим спокойно без да ни пречи детето изобщо.
Ами ние още не, но се приспиваме като лягаме двамата на нашето легло люшкам го докато заспи и после го премествам в кошарата, която пък е залепена до леглото ни и той може да си идва когато поиска при нас, това става обикновено като се събуди и иска да ни събуди. Наложи се да направим тази схема за да можеш по бързо да го обслужваме нощно време, понеже много се буди и така докато отидем до кошарата да му дадем сок, и ние и той се разсънваме, пък така докато каже гък, ние бутаме шишето в устата и той цоква и се унася и заспива, така и ние не ставаме от леглото и съответно не се разсънваме. Но няма претенции да спи в нашето легло при нас. Пък и аз не мога да спя когато е до мен, всъщност до сега само със съпруга си съм можела да спя в едно легло и то от първия ден, странно.
Никога. При нас просто не заспива. Само в леглото си в нейната стая. Така е свикнала от бебе. Пък и при нас си е направо опасно, таткото много мърда и дори аз едва се опазвам! Понякога ми се иска да си я гушна и да си поспя с нея, ама тя като я вземем в нашето легло го удря на игра. Имам чувството, че даже не разбира, че на това място се спи.
Понякога ми се иска да си я гушна и да си поспя с нея, ама тя като я вземем в нашето легло го удря на игра. Имам чувството, че даже не разбира, че на това място се спи.
Да. От половин година спим тримата в едно легло и не само вечер, а и по време на обедния сън. Мен ме устройва, защото на обяд в неговото легло не е спал повече от 40 мин. В нашето спи 3 часа Спокоен е там и това е
Да ви кажа, че не е страшно, не е неудобно, има място за всички и ни е по-скоро приятно. Когато той реши да спи в леглото си тогава ще го местим. Няма заради предразсъдъци да си измъчвам детето
Спокоен е там и това е Да ви кажа, че не е страшно, не е неудобно, има място за всички и ни е по-скоро приятно. Когато той реши да спи в леглото си тогава ще го местим. Няма заради предразсъдъци да си измъчвам детето
Такава грешка не съм правила-всеки да си знае мястото.....макар, че се буди нощем през 30 мин....
И каква полза от това, че не я правиш тая грешка 
Да - вече не просто го взимаме, ами не заспива другаде. Спеше си в леглото до 6-7 месеца, после като се будеше за среднощни кърмения все по-трудно почнах да го връщам в леглото му (почти на всяко прехвърляне се будеше) и за да успея да поспя го оставях при мен до сутринта. Докато не започна да се тръшка да си ляга с нас. Мога пак поне в началото да го оставям в леглото му, но като се върти и се опре до решетките по-лесно се буди, а след като се събуди пак ще трябва да го взема при нас. Надявам се към 2 годинки и нещо да успея да го убедя да спи в леглото си.
При нас вече е навик детецца да спи при нас.
На 1год. при никнене на три зъбки едновременно вдигна Т 39. Понеже татито го нямаше, а аз много се притесних, взех малкия при мен да го следя през нощта ииииииииииии....... така вече сме на 3год, а спим детенце, мама посредата и тати най-отвън.
На 1год. при никнене на три зъбки едновременно вдигна Т 39. Понеже татито го нямаше, а аз много се притесних, взех малкия при мен да го следя през нощта ииииииииииии....... така вече сме на 3год, а спим детенце, мама посредата и тати най-отвън.
Не. Тя си има креват и го ползва по предначначение.
Такава грешка не съм правила-всеки да си знае мястото.....макар, че се буди нощем през 30 мин....
И каква полза от това, че не я правиш тая грешкаПолзата е, че сме си само двамата на спалнята, а и не виждам нищо смешно....временно се буди-никнат ни зъбки....
Синът ми по-принцип не се буди засега. Онзи ден се събуди - отидох в стаята му погушках го и като се успокои пак го сложих да си легне в неговото си креватче. Това се повтори 3 пъти за около 2 часа. После си заспа и повече не се е будил през въпросната нощ. За нас това е по-добрият вариант, отколкото да спи с нас в едно легло 
Такава грешка не съм правила-всеки да си знае мястото.....макар, че се буди нощем през 30 мин....
И каква полза от това, че не я правиш тая грешкаПолзата е, че сме си само двамата на спалнята, а и не виждам нищо смешно....временно се буди-никнат ни зъбки....
Смешно е, защото много хора си въобразяват, че най-голямото нещастие на света е детето им да спи при тях и да им разваля спокойствието. А като се буди бебчо на 30 мин. какво спокойствие можеш да имаш? Не спиш, нито ти, нито то. Дразня се, че едва ли не е срамно и престъпно детето ти да спи при вас.
Пожелавам ти да е наистина само временно. Всеки сам си решава какво да прави в подобни ситуации.
Такава грешка не съм правила-всеки да си знае мястото.....макар, че се буди нощем през 30 мин....
И каква полза от това, че не я правиш тая грешкаПолзата е, че сме си само двамата на спалнята, а и не виждам нищо смешно....временно се буди-никнат ни зъбки....
Смешно е, защото много хора си въобразяват, че най-голямото нещастие на света е детето им да спи при тях и да им разваля спокойствието. А като се буди бебчо на 30 мин. какво спокойствие можеш да имаш? Не спиш, нито ти, нито то. Дразня се, че едва ли не е срамно и престъпно детето ти да спи при вас.
Пожелавам ти да е наистина само временно. Всеки сам си решава какво да прави в подобни ситуации.
Мерене зподозрях още в началото на темата
.И на мен ми е много смешно-полувъзмутено да казват как си спят в леглата техните деца.А сега-да ви кажа-то си зависи от детето-като си му е удобно там-да си спи-естествено насила на спалнята няма да го карам.И стига вече с това-свикне ли веднъж-няма отвикване.Не знам дете на 10 години да спи с родителите си.Тези, които срещат трудности с преместването на детето на собствено легло според мен просто не уцелват подходящия момент.И го правят на всяка цена-със седмици ревове на детето.
Не знам дете на 10 години да спи с родителите си.
Абе сигурно има, така е ...и патологични случаи, ама все си мисля, че и в такива случаи майката не е уцелила момента на пренасяне...Около мен семействата с деца, които "отвикват" децата да спят при тях , го правят "силово" и става трудно. Всеки си знае детето и си прилага методите, но не ми е приятно да ми насаждат идеята, че греша за каквото и да било.Щом детето ми е добре, развива се нормално и не драматизира с лягането в собствено легло, въпреки, че е отгледано до тук на спалнята-смятам че въобще не съм сгрешила.Наричам го инстинкт кое е добро за детето ми в различни периоди и съобразено с нуждите на всички-не само неговите или само нашите 
...и патологични случаи, ама все си мисля, че и в такива случаи майката не е уцелила момента на пренасяне...Около мен семействата с деца, които "отвикват" децата да спят при тях , го правят "силово" и става трудно. Всеки си знае детето и си прилага методите, но не ми е приятно да ми насаждат идеята, че греша за каквото и да било.Щом детето ми е добре, развива се нормално и не драматизира с лягането в собствено легло, въпреки, че е отгледано до тук на спалнята-смятам че въобще не съм сгрешила.Наричам го инстинкт кое е добро за детето ми в различни периоди и съобразено с нуждите на всички-не само неговите или само нашите 
В началото го оставях да спи в креватчето му, но когато го видях една вечер почервенял и не дишащ, а беше само на 5 месеца, от тогава спи постоянно при нас. Знам, че повечето ще кажат, че не е хубаво, но тогава не мислех за това . Случвало се е до към годинка да го усещам как не може да си поеме въздух. Тогава го разтърсвах леко и той се оправяше. Не знам какво щеше да се случи, ако не беше до мен и не бях усетила... Сега вече сам започва да си иска в своето легло. Та според мен, ако детето се нуждае от вас, не пренебрегвайте нуждите му. Те скоро ще порастнат и докато се усетим вече няма да ни дават да ги прегръщаме.........
В началото го оставях да спи в креватчето му, но когато го видях една вечер почервенял и не дишащ, а беше само на 5 месеца, от тогава спи постоянно при нас. Знам, че повечето ще кажат, че не е хубаво, но тогава не мислех за това . Случвало се е до към годинка да го усещам как не може да си поеме въздух. Тогава го разтърсвах леко и той се оправяше. Не знам какво щеше да се случи, ако не беше до мен и не бях усетила... Сега вече сам започва да си иска в своето легло. Та според мен, ако детето се нуждае от вас, не пренебрегвайте нуждите му. Те скоро ще порастнат и докато се усетим вече няма да ни дават да ги прегръщаме.........
Toчно за това пишеше в статията,която четох скоро!
В началото го оставях да спи в креватчето му, но когато го видях една вечер почервенял и не дишащ, а беше само на 5 месеца, от тогава спи постоянно при нас. Знам, че повечето ще кажат, че не е хубаво, но тогава не мислех за това . Случвало се е до към годинка да го усещам как не може да си поеме въздух. Тогава го разтърсвах леко и той се оправяше. Не знам какво щеше да се случи, ако не беше до мен и не бях усетила... Сега вече сам започва да си иска в своето легло. Та според мен, ако детето се нуждае от вас, не пренебрегвайте нуждите му. Те скоро ще порастнат и докато се усетим вече няма да ни дават да ги прегръщаме.........
и аз съм за гушкането и спането в нашето легло когато детето си иска
