Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 18 юли 2005, 17:27 ч.

Нека се представим и още нещо

  • 287 539
  • 978
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 916
Здравейте и от мен!

Първо искам да благодаря на Деси, че отвори тази тема. Надявам се, че този форум, освен място, където можем да си излеем мъката, ще се превърне в един много полезен съветник за всички нас. Знам, че болката от загубата на нашите дечица (родени или не) никога няма да отмине напълно, но аз бих искала всички да гледаме напред и да си помогнем, когато това е възможно, за да не се повтаря най-лошото. Убедена съм, че е много важно да вярваш на лекаря си, но въпреки това вярвам първо на себе си. Искам да знам всичко, искам да имам обяснение за всичко! Когато изгубих и второто си бебе, едно момиче, което наскоро беше изживяло същото ми писа, че не иска да рови в причините, за да не сипва сол в раната. Аз пък искам да съм наясно. Не защото съм мазохистка, а за да не преживея отново същото. Искам да знам за всички опасности, които ни грозят, защото вярвам, че можем да им противодействаме.  Предполагам, че повечето от вас мислят така, щом толкова активно пишат в bg-mamma.

И така, ето я и моята история. Забременях сравнително лесно от човека, когото обичам и с когото живея от почти 6 г. Едва сега си давам сметка колко много ме е измъчвала на подсъзнателно ниво липсата на дете през цялото това време. Въздържахме се не по здравословни, а по социални причини - повече или по-малко измислени. Накрая все пак претеглихме плюсовете и минусите и взехме решение.  Скоро след това мензисът ми закъсня. Той беше убеден, че съм бременна, аз обаче не смеех да повярвам. Ден след ден мензисът ми не идваше, гърдите ми се подуха, но тестовете бяха отрицателни. Някъде на втората седмица от закъснението - о, чудо! - се появи бледорозова чертичка, която само след няколко дни беше напълно отчетлива. Толкова се зарадвах! Не мога да се похваля с блаженото състояние, което повечето от вас описват, защото наред с радостта изникнаха и нови въпроси, които не ми позволяваха да се наслаждавам пълноценно на бременността си, но в името на детето си наложих да бъда спокойна. Нещо повече - дали от хормоните или от съзнанието, че ще си имам едно малко съкровище, но почувствах как с всеки ден ставам по-уравновесена и гледам по-философски на живота. Изумително е как това крехко същество в мен ми стана силната опора в живота!
При първия видеозон - шок! Две плодни сакчета, две тупкащи сърца. Май повече се уплаших, отколкото се зарадвах - с моята крехка фигурка и тесен таз... Добре, че таткото умее да "ме работи" както си иска. Той толкова се зарадва на новината за близнетата, че ентусиазмът му се предаде и на мен - и три да бяха, бях твърдо решена да си ги родя.
На следващия видеозон - пак шок! Едното плодно сакче се беше смачкало, а съдържимото му беше изтекло. Така въпросът ми "какво беше това, което изтече толкова внезапно и обилно оня ден" намери ужасяващо обяснение. За капак и другото не изглеждаше добре - беше идеално оформено, но не си отговаряше на гестационната седмица. Докторката ме успокои, че може и бременността да е настъпила по-късно, но аз си знам, че съм точна като часовник и не може да има грешка. А и с тези съвременни тестове за овулация знаех едва и не часа, в който съм забременяла.
След няколко дни спряха да ме болят гърдите - направо се побърках! Не мога да се оплача, че съм карала тежка бременност, но си усещах всички симптоми. И в един момент просто спрях да се чувствам бременна. Крепеше ме единствено мисълта, че няма кървене - уви, това продължи само няколко дни. Отново видеозон и най-големия шок - второто сърчице също беше спряло.
Няма да ви описвам как се чувствах - всички вие сте го изпитали. Благодаря на човека до мен, който, макар че не разбира защо плача (сигурно никой мъж не е в състояние да го разбере) с грижа и любов ми помогна да преодолея депресията. Сигурно и той страда по своему, щом ми заяви, че сега е още по-твърдо решен да имаме дете. Или пък е защото не търпи поражение Simple Smile При всички положения това много ми помогна.
Резултатите от хистологичното изследване показаха възпаление, което е причинило изменение на тъканите и недостатъчно хранене на зародишите. Огнище - левия ми яйчник. Глупавото е, че преди няколко месеца посетих лекарката, при която ходя за цялостна диагностика (тя гледа на ултразвук) и я помолих да обърне внимание на левия ми яйчник, който ме болеше, тъй като преди време там имах малка киста. Киста нямаше и решихме, че болката е именно от спукването й. Явно възпалението е било малко и не се е видяло на ехографа. После болката отшумя и забравих за нея.
Може да звучи странно, но въпреки че си е за яд да се получи такава беля поради най-банална причина, почувствах облекчение. Все пак имах ЛОГИЧНО ОБЯСНЕНИЕ за проблема и самият проблем е отстраним. Поне така се надявам и послушно си пия антибиотиците...

Ами, това е... Прегръщам всички сестри по съдба!
Обещавам да ви чета редовно, да се постарая да задавам само умни въпроси и да пиша, ако има какво.

# 16
  • Мнения: 2 123
здравейте...
през май месец с моя любим мъж научихме най-хубавата и мечтана новина на света - че ще си имаме човече, наше любимо бебенце!!!
терминът ми беше за 11.02...
седмиците минаваха без каквито и да е ненормални проблеми - нямах кървене, нямах болки в корема - само обичайното гадене и болки в гъдите - като по учебник...
бях много много щастлива. решихме и да се оженим...
бях непоносимо щастлива и си казвах, че няма да съм фаталист и че вярмвам, че всчко ще е ок.
в 9та седмица отидох на поредния ехограф където бездарната лекарка първо ми каза, че всичок е супер... сърце...светещ ембрион и т.н, но когато АЗ погледнах установихме, че размерът не съответства на седмиците.. настоях з авагинален ехограф... с него се видя, че липсва сърдечна дейност...
ужасна мъка, шок и чувство, че светът свършва за мен... думите ми бяха - СИГУРНА ЛИ СИ, ЗАЩОТО АКО ТОВА Е ИСТИНА МИСЛЯ, ЧЕ НЯМА ДА ГО ПОНЕСА....
не искам да влизам в подробности, но явно Господ ни дава да носим толкова , колкото можем...
дни наред не спрях да плача, нямах сън, нямах апетит, на всичкото отгоре се получиха и тежки усложнения. наложи се да ми спасяват живота - буквално.... едва тогава разбрах, че всъщност още ми се живее, че още има надежда, че това се е случило за доброи че същата душичка ще си изчака реда, за да дойде пак при нас...
след няколко дни съм булка... благодаря на господ, че се случи това, а не нещо по-страшно по-нататък или пък нещо с човека, когото обожавам!

# 17
  • Мнения: 660
След всички истории,които прочетох тук моята ми се струва съвсем прозаична,но все пак ще изброя фактите.
Аз съм една от всички вас,с аборт в 11 седмица. На 18.03.2005г. гинекологът видя два плодни сака,в единия не улови изобщо сърдечна дейност.Много дълго ме оглежда,после с вагинален.Преди да ми съобщи диагнозата ми беше вече ясно,че нещо не е наред.Изчакахме още 10 дни...сърдечната дейност почти беше изчезнала.На другия ден нямаше бременност.
След това потънах в тотална дупка,детето ми не спираше да боледува,след два месеца се наложи повторно чистене(първия си беше оставил ръцете).Сега месец след месец си стъпвам на краката,но усмивка няма на лицето ми...просто няма.
Засега нямам никакво намерение да опитвам пак...
Мисля,че в този форум ще се чувствам добре.

# 18
  • в края на града
  • Мнения: 4 306
Здравейте. Аз направих спонтанен аборт в 22г.с. преди три години. Колкото и дълбоко да се опитвам да заровя спомените, обаче болката си остава... В момента се радвам на прекрасно момченце, но в душата си никога няма да забравя предишното си момченце, което не успя да се роди.
Всъщност аз съм описвала историята, карах нормална първа бременност, плодът се развиваше напълно нормално, всеки месец на видеозон, иследвания в норма и така до 19-20г.с, когато получих леко кървене, веднага при гинеколога и във ІІ г-ка болница за задържане. Още с първите лекарства кървенето спря, всичко се успокои, изписаха ме на 3-4ден, всчко беше нормално. И така до 22г.с., когато получих контракции, кървене нямаше, но контракциите бяха доста силни, отидохме в МД (уж при познат), до ден днешен се проклинам за това си решение. На прегледа се установи, че имам доста силни контракции и малко разкритие, решиха да правят серклаж. Да ама докато ме приемат в болницата висяхме цял предиобяд във фоайето, минах на гинекологичен преглед, където ме гледаха 100 човека, след това ме вкараха в една стая, където сама трябваше да си оправям леглото (щото нямаше чаршафи), накрая легнах, пуснаха ми една система магнезий и това беше. Аз обаче усетих, че контракциите се засилват и викнах сестрата, дойде едно противно лелче, пипна ме за корема и каза, че си въобразявам. "Познатата" лекарка ме прегледа преди да си тръгне, всичко било наред, на видеозона тоновете на бебчето си бяха в норма, не обърна никакво внимание на факта, който много ме притесни, че контракциите бяха постоянни на 15 минути, щели да минат. Да ама не минаха, вечерта почнах да кървя, няма сестри, бременните момичета от стаята обикаляха по коридорите, намерили някаква сестра, която заявила, че не може сега да дойде щото си сменяли смените и така ги чаках още час, като кървенето непрекъснато се засилваше. Най-накрая ме прие някакъв дежурен лекар, който като ме видя, лошо му стана, а още повече като разбра за лечението ми. Оказа се, че "познатата" въобще не ми е дала спазмолитик, който се прилага успоредно с магнезия за отпускане на контракциите, а е трябвало да приема 3 дози до момента. Нашариха ме с инжекции, но човека си ми каза, че шансът е малък... Късно вечерта направих аборта, пак нямаше сестра, накрая дойде няква санитарка, сложи ми найлони под мен да не цапам, мушна ми една подлога и ме заряза сама... в стаята... с още две бременни жени... Не знаех да напъвам ли , да не напъвам ли, стисках до последно, ако може за запазя бебчето... Най-накрая дойде лекар.... Кюртажът беше без упойка, защото бях яла, но болката не можеше да се сравни с шока от изживяната загуба, чистиха ме около час, а аз все кървях, много се бяха притеснили... И така после 3 дена лежах с бременните, да ме наблюдават за всеки случай, три дена сис стисках сълзите денем и нощем ревях безшумно да не преча на другите момичета... За капак болката съвсем избухна, когато на 3-тия ден ми дойде кърма и не спря повече от месец, въпреки лекарствата...
Не исках да погледна доктори, лекуващата лекарка имаше наглостта да ми каже, че аз съм си била виновна, как не я пребих тогава - не знам, толкова бях озверяла. На човека, който ни свърза с нея, явно и е станало неудобно, заявила, че бебето сигурно е било с малформация и от това е абортът.
Да но хистологията показа, че не е имало никаква малформация и си е било момченце, напълно развито за възрастта си... А ние знаехме вече, че ще е момче, мислехме за име, бяхме се похвалили на всички...
После депресии, ужас, болка, до момента, когато пак забременях. когато видях втората чертчка дори не можах да се зарадвам от срах дали всичко ще е наред. Цялата бременност съм треперила, но е то сега си имам едно прекрасно слънчице, което ми пълни душата...

# 19
  • Мнения: 238
Здравейте сродни по съдба момичета!
Препрочитох няколко пъти всички теми постинги в този форум преди да се реша и аз да напиша за своята загуба.
Забременях в края на миналата година - малко непланирано и неочаквано, но всички приеха новината с истински радост и възторг. Още при констатирането на бременността се оказа, че има леко отлепване на плодния сак и същевременно миомен възел на шииката на матката. Започна огромно пазене и надежда всичко да завърши добре. С таткото толкова искахме бебчето, че правехме всичко, което ни кажеха, изпълнявахме всички предписания. Бебчето започна да се развива добре, а с това и нашите надежди ставаха все по-големи. На всеки преглед гледахме малката душица на видеозона и му се радвахме, как му тупа сърчицето, как става все по-голямо и голямо.
И така до рожденния ден на съпруга ми - 6 март. Всичко мина великолепно, радвахме се на празника. 2 дни по-рано се бяхме сгодили, обсъждахме предстоящата сватба. Всички бяха изключително щастливи. На 6-ти по обяд за 3-4 минути почувствах съвсем лека болка в кръста. Болката бързо отшумя. Вечерта си позволихме да идем на пица с приятели. Въобще щастието ни бе пълно. Към 12 през ноща се събудих с ужасна болка в кръста, нямаше кръв и затова бях спокойна - в интерес на истината помислих, че е бъбречна криза. Извикахме такси и в 12:20 бяхме в Бърза помощ във Варна. Там обясних, че съм лежала в гинекологичното отделение за задържане на бебето и веднага много любезно ме изпратиха там при дежурния лекар в отделението. Точно тогава започна кошмарът ми. Попаднах на двете най-безсърдечни жени на този свят. Болките от контракциите бяха толкова силни, че буквално влязох пълзейки в отделението. Там вместо помощ преживях най-ужасните 2 часа в живота ми. Лекарката и акушерката, които бяха дежурни най-основната им грижа бе, че няма да успеят да се наспят. След като ме оставиха 30 минути да се моля за помощ, коленичила на земята ме накараха да сляза до Бърза помощ за направление. Сляза е силно казано, аз се влачех по колене и за направлението слезе съпруга ми - аз останах пред отделението легнала на мръсния под като животно, разкъсвана от болка. Докато дойде съпруга ми с направлението - мина санитарката, която започна да ме дърпа и да ми обяснява да се държа нормално и че "като са ми правили бебето" не съм се гърчела така. Часът бе вече 1:33 все още никой не бе прегледал, започнах да се моля и да заявявам, че колкото и пари да искат ще ги дам само да ме прегледат. Смилиха се и направиха преглед, след който не ми казаха нищичко. Написаха ми бележка за изследвания и така от 4-ти етаж трябваше да сляза до първия за да ми вземат кръв. Междувременно съпруга ми се обади на родителите ми и на лекаря, който ме лекуваше в същото това отделение. Взех за секунда телефона от него и изплаках: "Докторе умирам моля Ви елате, защото тези жени не са хора". За трети път същата вечер влачейки се по колене стигнах до лабораторията, където ми взеха кръв за изследвания. Останах пред лабораторията, защото не можех да се кача отново до отделението. По коридора се зададе и моят лекар, като ме видя в състоянието, в което бях се изплашии намери количка, с която ме качиха горе. Поисках да отида до тоалетна, докато той се разправяше с дежурния екип. В тоалетната видях от мен да излизат 2 краченца. Бях шокирана и излязох в коридора, като вече нямах сила дори дума да отроня. Майка ми като ме видя не можеше да повярва, лицето ми е било синьо- лилаво. Веднага ме сложиха да легна, но за бебто вече бе късно и трябваше да направят "абразио". /Мразя я тази дума/ В залата, в която се прави процедурата бе не повече от 16 градуса, преди да заспя помня как майка ми стоеше и молеше: "Нека да си завия детенцето, тя цялата ми е измръзнала". Абразиото започнало в 4:20. А аз бях там няколко часа по-рано. Часове, в които ме оставиха да родя бебето си на пода. Беше идеално оформено и много красиво момченце. Събудих се на легло без чаршави, цялата в кръв. Близките ми ги бяха изгонили още след операцията. На сутринта акушерката от нощната смяна дойде да ми каже, че защото сме правили секс е паднало бебето, а ние не бяхме правили секс почти 4-5 месеца.
Мислех си да съдя цялата болница и дежурния екип, но реших, че системата в България е такава, че няма смисъл.
Сега съм бременна отново, моля се денонощно да родя живо и здраво детенце. След половин час отивам да чуя тоновете на бебето. Преживяното обаче остави неизличими следи у мен и близките ми. Приятеля ми/сега вече съпруга ми/ седмици не можеше да спи, сънуваше кошмари, майка ми получи сърдечен пристъп и сега е паникьосана от новата ми бременност. Аз самата ходя през 15 минути до тоалетна, за да видя да не би да има кръв, броя дните и умирам от страх и при най-малката болка в кръста.
Извинявайте за дългия пост, просто исках да излея мъката си пред някого.
Благодаря Ви за вниманието!

# 20
  • На един клон
  • Мнения: 1 014
Здравейте и от мен.Надявам се,всички ние да намерим сили за нов ,по-добър живот.
Ето и моята история съвсем накратко.
http://www.bg-mamma.com/index.php?PHPSESSID=827c4eed60d32c87e0c7 … c=31201.msg603003

# 21
  • Mediterraneo
  • Мнения: 20 962

Много ме натъжихте!Моите сълзи не ще пресъхнат никога,но се старая да се усмихвам повече заради бебето,което ни радва вече три месеца.
Ето и моята история-Владимир се роди 2000година-голямо и красиво момченце.Беше радост за всички.Растеше будно и умно дете.Разболя се на годинка и 4 месеца.От левкемия!!!!Дълго и упорито бебчето ми се бореше за живота си.Година и половина.......Докато не издъхна в ръцете ни само на две годинки и 9 м.Този септември ще станат 2 години,дълги и мъчителни.
Знам,че той е ангелче.Знам,че бди и закриля малката си сестричка Силия.Вярвам,че нашата малка звездичка винаги ще й показва пътя и ще я пази.

Последна редакция: сб, 20 авг 2005, 21:21 от dimana78

# 22
  • Мнения: 177
Здравейте и от мен
аз доста пъти виче писах моята история на кратко родих секцио заради преносване със 17 дни, на17.01 но се оказа че бебчо не може да изплаче, оттам-изследвания и резултат малформация от която почина на следващия ден. Знам че за всички майки техните бебчета са най красиви така е и при мен нашият малък Иван беше най прекрасното бебче на свата толкова силен и толкова борбен бори се до края със своето малко сърциче и не искаше да се предава дакато не му спряха системите.Толкова спокойно беше след това леко усмихнато англче дано е щастливо там където е
никога няма да го забравим newsm46 знаем че ни гледа и ние сме с него

# 23
  • Sofia
  • Мнения: 3 310
Днес синът ми щеше да празнува своя шести рожден ден.

Нямам сили да разкажа цялата история, толкова мъка и гняв има в душата ми, дори и след толкова време, че се страхувам от думите...
Не е минал ден, в който да не си спомня за момченцето си...
Беше най-красивото бебе, толкова беличък и добре оформен...видях го за първи път на 5 дни. Родих по спешност със секцио в Тина Киркова, два дни никой нищо не ми каза, лежах с току-що родилите, накрая се довлачих до неонатологията, попитах за детето си, исках да го видя, казаха ми преведено, аз не можех да мисля, а те ми се изсмяха, че не знам какво е това...
Никой никога нищо не ми обясни, всички вдигаха рамене - най-нормалната бременност на света, завършила със секцио по спешност и дете с увреждания, настъпили при раждането...

Калоян почина на Коледа, на две години и половина. Казват, че на такива празници умират праведните...

Съжалявам, не мога повече, като че ли не ми стана по-леко. Днес ще запаля свещичка за всички дечица, отишли си невинни от този свят.

# 24
Привет милички и от мен   bouquet
Какво да Ви кажа за себе си....освен, че и аз съм една от Вас... направих спонтанен аборт в 8 г.с. на 12 юни 2005 г. ... за болката няма да говоря тя е все още голяма и едва ли някога ще спре да ме боли, а и вие знаете за какво говоря...
 
Сега като чета тук виждам колко мъка и страдание всяка една е изживяла...мога само да Ви се възхищавам от сърце и да се радвам, че продължавате смело напред и така трябва да бъде!!!
Желая на всяка една от Вас огромно щастие, защото всички вие го заслужавате  bouquet

Обичам Ви и Ви гушкам Heart Eyes

# 25
  • Sofia
  • Мнения: 2 865
Здравейте и от мен. В далечната 1995 г., 2 мес. след сватбата ми, разбрах че чакам бебе. Беше най-хубавият момент в живота ми. Отидох да се регистрирам при гинеколог, при първият преглед с ехограф лекарката каза, че и изглежда плосък ембрион.Не знаех какво е , но разбрах, че не е хубаво.Отидох в МА, майчин дом, гледаха ме 10 човека с вагинален ултразвук, и заключението беше-всичко е ок.Минаха 2 мес, кървене и лекарства, до момента в който получих кръвоизлив /вече около 13-14 г.с./Веднага хукнахме с мъжа в същата тъпа болница/там ни беше района/, приеха ме по спешност и се започнаха изследвания и т.н.В продължение на 4дни,един смотаняк/няма да цитирам имена/ ме гледаше всеки ден на ехограф, и казваше, че всичко е добре, дори че имам двоен сак.На 5тия ден, случайно докато ме гледаше в кабинета влезе друг лекар, просто да каже нещо.Само като погледна от вратата, и се развика, че ще ме умори, и какво чака, та още не ме е кюртитал.Изпаднах в ужас, беше рожденният ми ден,а това беше най-ужасния подарък.На другата сутрин ме кюртираха, оказа се, че плодът е спрял да расте месец по рано.имах някакъв луд късмет че съм жива, и сега, слава богу, имам две прекрасни момченца.Не се отчайвайте,а живейте с мисълта, че все пак всичко ще завърши успешно.Желая на всички успех, и не се предавайте.

# 26
  • Мнения: 1 214
Моят ангел щеше да навърши 4г. този ноември.Ден не е минал без да мисля за него.Казваше се Мартин и живя  само 8месеца.Роди се с увреждания и порок на сърцето.Изживях най-ужасните дни от живота си.Не ми се живееше.Да носиш 9м. дете в утробата си   и да го загубиш е най-страшното нещо за една майка.Сега имам прекрасно момиченце здраво и много живо ,благодарение на подкрепата на съпруга си и голямата любов ,която ни свързва.Целувам ви всички и ви прегръщам и ви желая здрави деца и много щастие! Hug

# 27
  • Мнения: 89
Здравейте! Преди една година  влязох в болницата за задържане, имах кървене и жив плод, но явно допуснах грешка ,че влязох в болницата(можех да си лежа и в къщи ),там сякаш бях в ада!Натъпкаха ме с лекарства, най -врапиращо беше че ми изписаха и Геритамин с доза , която е недопустима за бременност(разбрах го в последствие)!Изписаха ме след 10 дни без да ме прегледат, после лежах в къщи ,събирах сили за сватбата ни,която беше на 4 септември!Пет дни след нея отидох при лекарката ,която ми следеше бременността,тя ми даде направление за антитела(защото съм  с отрицателен резус фактор) и неискаше да ме гледа на видеозон!Аз настоях и тя ме прегледа! Немога да опиша шока ,който изживях след като ми съобщи ,че плода е с по-малки размери и няма сърдечна дейност(бях 18 седмица , а той беше с размери на седмицата в болницата тоест 14седмица)!
Отново попаднах в болницата, бях на системи за предизвикване на контракции и така след 4 дена се разделих за винаги с моето бебе!Нямам думи да опиша болката от загубата!При мен обаче страха от нова бременност е взел превес и не сме правили опити, много ме е страх ,незнам колко време трябва да мине, за да  събера сили за нов опит!Като чета написаното от всички вас разбирам ,че нещастието няма граници и ада има много измерения! Толкова ми е тъжно ! Желая ви успех на всички и силно ви прегръщам!

# 28
  • Мнения: 249
Нека се представя и аз...  Някои вече знаят моята история навярно.. Та с големи надежди и любов започнахме да действаме по въпроса за бебе с моето момче(още гаджета) - получи се от първия път. Всичко беше наред, положителни тестове, симптоми... Докато не прокървих... Няколко дни беше съвсем слабо... 2 седмици след това получих криза - спешно - операция - извънматочна! smile3518. Последваха прегледи - причина неизвестна - никога не съм имала възпаления - тръбите са в идеално състояние. Заключение - АМИ СЛУЧВА СЕ! Година по- късно като подновихме опитите - отново веднага се получи- отново извънматочна - 8г.с. операция! Чухме сърчицето само минути преди това...  Операция! Cry Cry Cry  Няма да описвам чувствата си, защото сигурна съм вие сте ги изпитвали. След 6 месеца подновихме опитите, получи се сравнително бързо. Всичко е наред, казва лекарката - вече съм в 9г.с. кървене няма, болки няма... Живея с мисълта как септември ще си гушна моето бебе... (разбрах, че съм бременна точно на нова година). Занизаха се седмиците - всичко беше наред изкарах до 12г.с. и тогава отново всичко се повтори...  Започнахме изследвания (по наше настояване), цветна снимка(отново, защото я изискахме). Резултат - две безвъзвратно запушени тръби, следствие от последните две операции... Шанс за бебе - само инвитро.... Щях сега да съм майка на три слънца... но съдбата явно друго е казала. Cry

Не мога да си представя мъката, която сте изпитали - тези, които сте държали вашите бебета в ръце!!!! !Но като знам,тази, която аз изпитвам - мога само да ви се ВЪЗХИЩАВАМ!!!!
ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ НАС МНООООООООООГО СИЛИ И ВЯРА! И ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД! ВЯРВАМ ГО!
ЕДИН ДЕН ВСИЧКИ ЩЕ СЕ ПОХВАЛИМ!
ЦЕЛУВКИ И МНОГО ПРЕГРЪДКИ НА ВСИЧКИ ВИ!!!  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet

# 29
  • Мнения: 430
Трудно ми е, но... реших и аз да се представя Embarassed

Първа бременност: и чакана, и не чакана. Не бях правила тестове, отидох на лекар заради повишено вагинално течение, а той ме изненада със снимка на плодно сакче. Съобщих на таткото от уличен телефон, като не можех да си поема въздух от рев. И аз не знам защо плачех. Той дохвърча веднага - с огромен букет рози и с една керамична фигурка на патка, вирнала задника си Simple Smile Още си я пазя. Беше толкова щастлив...
Три дни по късно загубих бебето. С много кръв и болки... Трябваше да се пазим 6 месеца. След това веднага забременях и, въпреки случилото се, някак си бях абсолютно уверена, че този път всичко е наред. След една сравнително лека бременност, родих дъщеря си, която обичам повече от всичко на света. Веднага след раждането бях уверена, че искам детето ми да има братя и сестри, които да обича и да го обичат...
Трета бременност: януари 2005. След положителния тест, веднага се появи слабо течение. Тичане по спешни кабинети, инжекции... Знаете как е. Всичко завърши със спонтанен аборт в 7-ма седмица. Чувствах се смазана Cry Трябваше да се пазим поне 3 месеца, но на следващия отново бях бременна. Този път двете чертички ме ужасиха. Бях като парализирана и не можех дори да се зарадвам. Явно съм предчувствала това, което щеше да последва. Трудно ми е да го описвам, затова пускам линк
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=budeshtimaiki&Number= … &sb=&vc=1

Сега, уж пак не се пазим, но май че и двамата избягваме "най-вероятните" дни. Или поне аз Sad С изследванията ми, дотук всичко е наред и прогнозите за нормална следваща бременност са добри, но... и аз незнам, май още ме е страх Embarassed

Ужасих се колко мъка са преживели другите момичета, писали тук. И аз прибавих своята. Дано оттук нататък светлите мигове да са повече от тъжните! Пък то, болката винаги ще си я носим...

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт