Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 18 юли 2005, 17:27 ч.

Нека се представим и още нещо

  • 287 192
  • 978
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 30
Здравейте, радостна съм, че вече има подобен форум. Когато преди три години погребах сина си  Ники нямаше с кого да си поговоря за това, да споделя болката си... Изкарах лека бременност до шестия месец и след това като се почна едно ходене по-болници - бебето се развиваше с няколко седмици назад и малко на тегло. Лежах два месеца в болница, което се отрази ужасно на психиката ми. След раждането останах още три седмици с бебето, всеки ден беше борба. Ники беше здраво бебе, но слабичък - роди се 1,850кг., но тъй като родих в Майчин дом, нямах съмнения че добре ще се грижат за него. Изписаха ни живи и здрави. Прибрахме се в къщи, всички роднини и приятели много се радваха за нас. Две седмици по-късно се наложи да го оперират от херния. Рутинна операция, казаха лекарите, няма нищо страшно, защо толкова се притеснявате... Да, ама не... 12 часа след операцията издъхна в ръцете ми... Защо? Никой така и не ми каза... Нямах сили да търся отговорност, но за мен всичко си остава непрофесионално отношение на лекарите... Всички майки преживели загубата не детето си знаят, че такава загуба не се преживява, просто се научаваш да живееш с нея... Сега съм майка на две прекрасни близначки, но трябва да ви кажа, че по време на бременноста всеки ден съм треперала да не им се случи нещо. Постоянно се интересувам от всички медицински въпроси около тяхното здраве, случва ми се често като ги гледам блажено заспали да ги побутвам, за да се уверя дали са живи... Всеки ден благодаря на Богородица, че ме дари със здрави деца и се моля моят малък Ники да е добре и да бди над сестричките си. Единствената ми утеха за сина ми е, че може би сега на небето се чувства добре и е щастлив... Мислила съм си кое е най-голямото нещастие, което може да се случи на човек - и реших, че след загубата на дете, по-голямо нещастие е да гледаш детето си болно и да не можеш да му помогнеш.... В този смисъл си мисля, че Бог е бил милостив към моя малък Ники и го е отървал от мъките...
Почивайте в мир, всички наши малки ангелчета!
Дано да сте добре!

# 31
  • Мнения: 830
Нека и аз се представя тук . Вярвам  , че споделяйки нашите нерадостни истории  , ще помогнем на тези , които сега минават през това  и на тези , които още не са успели да имат бебче след загубата .

Имах желана , планирана и безпроблемна бременност . Като първо раждане , се страхувах от това как ще мине , и лекарката при която ходех , ми предложи планирано секцио . Аз приех .
В уречения ден постъпих в болницата за предварителните изследвания . В къщи бях приготвила с много трепет всичко нужно за едно бебче ...Носех отделна чанта с бебешките неща за болницата ... Съпругът ми ме остави сутринта , бяхме в прекрасно настроение и чакахме да видим бебето ни . По обед отидох на рутинния видеозон . Лекаря изведнъж застина , пъшка , въртя ме .... и каза " Много съжалявам , но няма сърдечна дейност .....Искате ли да се обадя на някой ваш близък , какво мога да направя за вас ..." Беше много внимателен и се постара да ме успокои и да отговори на въпросите ми ....Беше се случило съвсем скоро , беше безвъзвратно , не се виждаха данни за инфекция или малформации на плода .
Успях сама да се обадя на мъжа ми с думите да дойде веднага изречени през много хлипания ...
Казаха ми че ще трябва да родя нормално , секциото вече не било оправдано . Което си беше шок за мен , настроена за секцио ...
Кошмарно е да раждаш мъртво бебе  , кошмарно е да го знаеш , изобщо тази загуба е жестока , както и всяка друга загуба на бебе ....Раждането мина с  индукция , много бързо и леко . Разрешиха на мъжа ми да бъде с мен през цялото време  . Само зърнах момиченцето ни , питаха ни дали искаме аутопсия - ние потвърдихме  ,че искаме пълни и всевъзможни изследвания ...
После , както и някой друг беше писал , слизането на млякото беше другата болка за преодоляване ..че няма бебче което да храниш . Лошото беше  , че оставаш в отделението на родилките , чуваш денонощно рева на бебетата , разминаваш се с щастливите майки , постоянно влизат в стаята и питат "Къде е бебето " .... Поглеждат към листа ти - " Аха , мъртво раждане " .... Добре че бях сама в стая . Добре че нямаше до мен майка и бебе .... Добре че случих на лекари с човешко отношение и професионалисти . Добре че акушерките също бяха мили и състрадателни , благодаря им безкрайно ....Особено на акушерка Мартинова  ( ВМИ - Пловдив ) ,  която наистина направи много за мене в онези черни дни . Тя беше тази , която пое следващите ми две бебета в ръцете си , тя върза пъпчетата им ...

Не се установи никаква причина за това мъртво раждане . Нито при бебето , нито при мен . Нормално тегло , нормална плацента , не усукана пъпна връв ...Нищо .
Най-трудното беше връщането в къщи ( пуснаха ме почти веднага , въпреки няколкото шева , за да не се травмирам излишно в отделението , за което също много благодаря ! )  , обясняването на всички къде е бебето .....Разминаването с майките с колички по улиците ...

Много ме вълнуваше въпроса кога мога да мисля за друга бременност ?  Гинеколожката ми каза - 1 година . За мене това беше безкрайно дълго време ...Четох по нет-а , консултирах се с  безброй доктори от различни места и школи . 6 месеца - и веднага забременях . Вече с още по-голямо внимание следяха бременността ми  , която пак беше безпроблемна , ходих 2 пъти в София при доц. Томова . Родих по нормален начин , но с индукция . Страхувах се да чакам до последно , срахувах се да чакам до онази седмица , в която загубих първото си бебе . Роди се Бояна , жива и здрава , пак родих леко и бързо . Две години и 8 месеца след нея по същия начин се роди и Ангелина .
Но винаги се прокрадва мисълта , че можех да имам 3 дъщери ... Не знам дали времето лекува - по скоро , времето те научава как да живееш с болката си . Яна щеше да се казва първата ни дъщеря , затова кръстихме Бояна с част от това име , в памет на Яна , която не живя и ден .
Мили момичета , бъдете силни и вярвайте че ще имате и  други деца !!! КОгато през сълзи обяснявах на близки и съседи , на продавачките по магазините дори , къде е бебето ми ,  срещнах много състрадание , и много жени споделяха техните истории . бях изненадана колко много от нас са преживели подобни загуби !!!! И винаги ме успокояваха - "Я го виж сега калпазанина ми / калпазанката . Ще имаш и други деца ! "
Прочетох и една статия , която сестра ми изпрати от "чужбински " вестник - озаглавена е "Legacy of the lost chlidren " с подзаглавие " One in a hundred prospective parents still has to fase the shock of stillbirth after an apparently healthy pregnansy . Doctors are only just beginning to understand what goes wrong " 
Става въпрос за Англия и за едно заболяване холестаза по време на бременност . Ако някой се интересува , да ми пише на лични , ще му пратя ксерокопие . 1 на 100 е страшно висок процент ....да загубиш бебето след нормална бременност ...

# 32
  • Мнения: 2 497
Нека и аз да разкажа моята история.....

Първата ми бременност беше планирана и желана....протичаше тежко с болки и контракции-редовно ходех на консултации, когато не бях хоспитализирана и в 7-я месец на поредната консултация с ултразвук лекарят беше категоричен, че трябва да прекъснат бременността ми....диагнозата беше ХИДРОЦЕФАЛИЯ.....Няма смисъл да ви казвам как се чувствах....на др. ден ми предизвикаха раждане....роди се моето първо бебе-момченце...дори и изплака, но после не чух никога повече гласът му...последваха куп генетични изсленвания....мъката е несравнима, но както казват хората ВРЕМЕТО ЛЕКУВА....2 год. по-късно се роди Симона, а тази година Господ ме дари и с още една рожба....

Понякога си мисля, че аз съм виновна за 1-то ми бебе, защото много исках да имам дъщеря.....

Момичета, зная, че ви е тежко, но знайте, че щастието ще споходи всяка от вас...

ЖЕЛАЯ ВИ ГО ОТ СЪРЦЕ!!!

# 33
Здравейте момичета дълго време стоя пред клавиатурата и незнам от каде да започна .Може би от там че преди много време ми направиха операция от извънматочна бременност и тогаваразбрах че нняма да мога да имам деца по нормален път #CrazyЗапочнаха се ходиния по мъките иследвания ;доктори; пари и инвитро.Бяхме испълнини с толкова много надежда ивяра че ще си имаме бебче, но бог не чу молбите ни зачеване нямаше rotfImbo.Последваха две години премирение събиране на сретства кураж и ново ин витро,но и този път ништо  smile3511 решихме да не губим повече време годините все пак си текат продадохме си колата ,иследвания и ето ни отново пред кабинета след половин година.Казахме си е неможе този път да не стане и бог чу молбитени получисе smile3501 ,но не за дълго. Намесисе дявола и всичко развали.Първо единия близнак малки надежди за втория и........кюртаж newsm45Изминаха пет дълги години

# 34
  • Мнения: 4 068
Ето ме и мен тук при вас.
Известно време изчаквах преди д напиша историята си. Исках първо да се роди бебка и тогава. Е, тя вече е при нас и си я гледкаме с таткото.

Та моята история е следната. През 1999 година съм оперирана от голяма киста на десния яйчник. Вседствие на тази операция имам доста сраствания. През 2000 г. се омъжих и естествено със съпруга ми искахме да имаме дете. Започнахме веднага опитите, но нещата се закучиха. След една година все пак забременях. Радостта ми обаче беше кратка. Лежах две седмици за задържане и уж ме изписаха, защото вече съм добре. На другия ден пометнах. Казаха ми, че си били два плода. Изплаках си очите. За мен това беше ада. Някак си успях да се съвзема и да издържа 6-те месеца почивка. Веднага след това започнахме пак опитите. За моя огромна мъка 3 години нищо не се получи. Минахме през сума ти доктори и изследвания и стимулации и нищо. На третата година забременях. Не можех даже да се зарадвам на двете чертички. Изпитвах само страх. Така изкарах до 4-тия месец. И тогава пак без никакви индикации, че нещо не е както трябва прокървих и пак направих аборт. Оказа се, че плода е спрял да се развива. В този момент ако не беше подкрепата на съпруга ми и неговата вяра щах да рухна тотално. Открих и този форум и момичетата тук ми помогнаха много да преодолея кризата. След аборта реших, че няма да чакаме 6 месеца. Още от първия цикъл започнахме опити за бебе. На 6-тия месец вече почти се бях отказала, когато видях заветните две черти. Няма да ви разказвам сега какви са били чувствата ми в онзи момент. И така изкарах следващите 9 месеца в смесица от страх и радост. Бременността се оказа лека и безпроблемна и накрая преди около 10 дни се роди нашето слънце Благородна. Не мога да опиша щастието ни. Не съм предполагала, че човек може да е толкова щастлив. Пожелавам и с цялото си сърце се моля всички момичета така силно искащи бебе да изпитат това щастие!
Това е от мен. Дано не съм ви досадила с историята си.

# 35
  • София
  • Мнения: 1 510
Здравейте и от мен!

Тежко е всичко оново,което сме събрали в душите си!

Аз преживях два аборта,но не за това искам да ви говоря...

Родителите ми са загубили сестра ми,когато е била на 11 години! След това съм родена аз! И до ден днешен за нея се говори в семейството! Все още тази загуба не може да се преживее,няма и начин това да стане! Но Тя,Моята сестра е винаги с нас и думи нямам да опиша как желая да е до мен и да я познавам!Искам да ви кажа,да не затваряте мъката вътре в себе си! Плача и почти не виждам клавишите!

Не оставяйте ангелчетата си сами дори и за миг и винаги ги споменавайте!

# 36
  • Мнения: 5 208
Аз също искам да се представя в тази тема. В началото на миналата година имах спонтанен аборт в 6-та г.с. Бременността ми не беше планирана, но беше изключително желана и бях много щастлива - в продължение на три дни. Три дни след като разбрах, че съм бременна, започна силно кървене и след няколко дни загубих бебето.
Когато бях на 16 години почина моят брат, който тогава беше на 19 години. Бяхме страшно близки, той беше най-добрият ми приятел. Мислех си, че разбирам какво им е на родителите ми, колко страдат от загубата му и какво преживяват. Сега, когато имам дете, вече знам, че изобщо не мога, а и не искам,  да си представя какво са изпитвали и изпитват все още. Това е най-страшното нещо.
Надявам се родителите, загубили дечицата си, да получат поне мъничка утеха в този форум.  Heart Eyes

# 37
  • Мнения: 7 708
Здравейте!
Вече мина 1 месец и реших да ви разкажа моята история. 
На 20.07 тази година разбрах,  че съм бременна в 5г.с., потвърдено от гинеколог. Не беше планирано, но с приятеля ми бяхме решили, че искаме бебе и бяхме много щастливи до 6.08, когато се събудих с кървене и болки в стомаха - съвсем като при мензис. Веднага отидохме в болницата и дежурният лекар в АГ ме прегледа с видеозон. Бях шокирана и ужасена, когато д-р М.  ми каза, че не съм бременна, а мензисът ми е закъснял с 2 месеца и сега ми е дошло. Според него на видеозона не се виждало нищо, била съм бременна на друго място и т.н., след което ме изпрати да си ходя. Кървенето намаля, но болката ниско долу в стомаха остана - остра и гадна, на интервали.
На 8.08 отидох на преглед при друг лекар, д-р А. Той също ме прегледа с видеозон и установи, че СЪМ БРЕМЕННА, а кървенето и болките са от спонтанен аборт заради КУХО ЯЙЦЕ. На следващия ден, който е и рожденния ми ден, бях в болницата за кюртаж. Следващите 10 дена бях на лекарства, които ми действаха приспивно и потискащо...по цял ден плачех и спирах, защото не ми оставаха сили, после пак...не искам да си спомням...
Мили момичета, бясна съм как така д-р М не е видял нищо на видеозона, а след 2 дена д-р А го видя, при положение, че е било слязло много надолу и вече се е показвало от мен Sick Sick
Как може лекар, който минава за един от най-добрите в нашия град да допусне такова нещо?!
Всички ми казват, че никой не е умрял, защото кухото яйце е било ембрион, който е изтекъл. Но в 8-9г.с. детенцето ми е имало глава, тяло, очи, крайници и най-важното: СЪРЦЕ!
Не е никой, то е моето ангелче Cry

# 38
  • Мнения: 3 077
Здравейте момичета! и аз съм преживяла загуба, ама честно казано хич не ми се пише... С две думи - поради потвърдена лекарска грешка родих момиченце със много сериозни органови увреждания. Сара почина на 16-тия ден! Бог да я прости! Беше много силна! Сега се опитвам да продължа напред! Все пак минаха 4 години! надявам се, че съм се възстановила психически. някои от вас знаят моя случай! Трябва да гледаме ведро напред!!! сега се опитваме пак да си имаме бебе!!! желая на всички сили, здраве и късмет!!!

Последна редакция: пт, 30 дек 2005, 11:32 от Ламята Спаска

# 39
  • Мнения: 733
Здравейте силни мами. Като чета тази тема незнам как да се изкажа даже. Прекланям се пред силните Ви характери най-вече на тези, който са видяли рожбите си, но те вече не са до вас.
Миналата година април месец ми се наложи да направя аборт в 7г.с. имах миома, която притискаше плода и не му позволяваше да расте. Дилемата беше да пробвам ли да го износя или да видя дали ще доживее до 4 месец. Повечето лекари казаха, че ако миомата расте с тези темпове в 4 месец ще извадят не само бебето, но и цялата ми вътрешност  #Crazy Поради тази причина и това, че силно исках бебе направих аборт. В началото се обвинявах, че сам убила това нежно създадние растящо в мене, ни когато септември една прекрасна лекарка /благодаря на доц.Попова/ ми извади 3 миоми и запази родовите ми функции вече не мислех, че сам убиица. Сега в мен расте бебок, който искрено се моля да се роди жив и здрав. Съжалявам, че нама по-голямо братче или сстриче /така и не пожелах да знам какво е било/ Sad, но се надявам да има по-малки такива.
Прекланям се пред силната Ви воля. Желая ви цялото щастие на земята и най-красивите и здрави бебета на света.

# 40
  • Мнения: 779
Здравейте силни майчици. Не мога да изкажа възхищението си към всяка една от вас. Съчувсвам ви за болката и ви прегръщам за силата , с която всеки ден преглъщате загубата.Ужасно е, толкова е ужасно! Желая ви цялото щастие на света и най- прекрасните дечица.
 Аз не съм преживявала лична загуба, но бях съпричасна на болката на моя близка- леля ми , която ми е като втора майка. Преди 16 год. тя загуби бебето си по изключително нелеп начин. Синът й се роди в средата на 8-мия месец в бургаската болница ( не зная точно кога) и след 2 дни и съобщиха , че са го задавили , докато са го хранели Shocked. Тя така и не видя телцето му и все още не може да повярва и да го приеме за истина  Cry.
Целувам ви всички, мили момичета  Hug.

П.П.  Дано не е много нахално от моя страна, че пиша тук, споделяйки чужда история.

# 41
Здравейте всички! Прочетох доста за мъката на много от вас и искам да посъветвам всички да бъдат много много силни и да не се отказват в опитите си да имат деца. Аз съм щастлива, че успях да родя две здрави деца след 1 тежък спонтанен аброт в пети месец и 2 много тежки и мъчителни бременности. Лежала съм два пъти по 9 месеца като втория път дори се хранех в леглото и имах много бъбречни кризи, тромбоцитна и хемоглобинова анемия и куп алергични реакции. Синът ми Александър е на 6 г. и 2 месеца, а дъщеричката ми Диана на 4 м. и 6 дни. Беше много трудно и страшно, но си заслужава! Бъдете смели мили момичета, не се отчайвайте и се борете!!!

# 42
  • Мнения: 160
eto me i men.istoriata mi ne e po-rasli4na ot vasata i vapreki 4e s godinite bolkata stava ponosima ili ako sam po-to4na filmat pone ne e pred o4ite mi nikoga ne bih sabravila.as sagubih 3 de4iza v na4aloto na 6m.sabreminiah blagodarenie na in vitro i se slu4i mnogo neo4akvano sastoto nikoi ne viarvase.
parvata mi bremenost mina dosta normalno i oste si spomniam ziala ve4er ne spah i pri vsiako hodene do toaletna usestah nesto 4e ne e nared.sutrinta otidoh na rabota i ve4e biah sigurna 4e ste si sagubia bebenzeto.rashodih ku4eto si i vidiah monahinia salsite mi te4aha i taka mi  se iskase da i kaja moli se da ne mi se slu4i tosi kosmar....
rodih si mom4enzeto-Noel i go darjah v razete si 3-4 4asa.v na4aloto bese topal i postepeno usestah kak istiva.dobre e 4e is4akaha da po4ine predi da predisvikat rajdaneto-usestah go kak se vartese....uffffffff tosi film....a i  denia bese takav 15.8.2001 prasnik.....
pogrebahme go a as ne moga da opisa kak se 4uvstvah.vseki pat  kato se ka4iah v kolata se moleh da se blasna i...da spre tosi film....
sled niakolko meseza sabreminiah otnovo i profesora iskase da me sasie no se okasaha blisna4eta i toi mi kasa 4e niama smisal i 4e niama da stigna do 14sedmiza.e ne bese savsem prav no nikakva polsa sagubih 2 momi4enza.
dobre e 4e bese s palna upoika i tosi pat si mislih boli no ne sam gi vidiala niamam snimka niamam otpe4atak ot kra4eto tova e samo los san....
tara i juli na 27.5.2002
dori niamaha dalgo vreme imena,no  ako mosaka se opita da sabravi 4ervata  ne  prostavat....
biah kato martvez i po tova vreme napravih 3 katastrofi ili po to4no 3 pati me blaskaha.tolkova mnogo se promenih.
1 godina sled sagubata na blisna4kite si osinovih mom4enze.
problemat bese 4e bese nedonoseno i kato mi go podadoha prili4ase na noel pla4eh ot stastie i nadejda jivotat prodaljava i nai-posle si imah bebenze.
vsi4ko prejiviano ostava sledi mom4enzeto mi e na 2 godinki i ve4e moga da kaja 4e si ima normalna mama koiato ne e tajna i vatresno martva.
makata triabva da se pogrebe sa da mojeme da prodaljime da jiveeme i da se naslajdavame na stastieto koeto imame.
spored men e hubavo da se prieme profisioalna pomost sa sajalenie riadko se pravi i as ne go prieh.no stana slu4aino mom4enzeto mi bese na  8m i ne iskase da varvi a si  e sdrav.det.lekarka me isprati na fisioterapoitka koiato bese i psiholojka i as sam i mnogo,mnogo blagodarna sastoto tia me ismakna ot tasi dupka.okasa se 4e sinat  mi niama problemi a pomosta polu4ih as.

# 43
Zdraveite na vsichki maicheta i na tezi, koito sa izgubili svoite tolkova chakani dechica! Za sajalenie az sam ot vtorite. Zaradi glupava lekarska nebrejnost zagubih momchenceto si v 7-8 mesec, veche daje mu biahme izmislili ime Cry S tova bih iskala ne samo da se predstavia, no i da obarna vnimanie na vsichki badesti maicheta - otstoiavaite pravata si, iskaite si izsledvaniata vseki boji mesec sled ustanoviavane na bremennostta, iskaite specialno vnimanie i ako ne go poluchite prosto smenete lekaria.
Moiata istoria e slednata.Za sajalenie zavarshi s tajen krai, no iskam da razkaja za da moga da predpazia vsichki sled men ili pone da gi nakaram hubavo da se zamisliat. eto ia i neia:
Prez mart razbrah che sam bremenna i sas sapruga mi prelihvahme ot shtastie. Prez juni se naloji da zamina za Sofia i da ostana tam okolo mesec. Tam poluchih leko stiagane na korema i edno svetilo, kato kazvam svetilo naistina tova imam predvid, me pregleda (ne na videozon, za da mi spesti zaplastaneto mu) i mi kaza che imam chuvstvitelna matka i triabva da si pochivam kolkoto moje poveche. Izpisa mi hapcheta i mi kaza da sledia za drugi takiva stiagania. Az saobstih na burgaskata si lekarka, kato predpolagah che ste go ima v predvid za ponatatak. Varnah se i pregledite prodaljiha. Normalni pregledi na videozon, no ne i izsledvania. Popitah ia, biah v shestia mesec, dali niama da mi pusne takiva, a tia samo - drugia mesec ne se pritesniavai. Mejduvremenno se pochuvstvah mnogo otpadnala, pochnaha da mi se poduvat krakata, racete i daje liceto i az otidoh izvanredno - da i kaja. Spored neia tova beshe napalno normano. Edva po-kasno razbrah che ne e bilo taka. No nali za  tova te sa lekari, ne samo da vzimat pari i da ia karat prez prasti Cry I taka veche pochnah da obikaliam magazinite za bebeta i da oglejdam tova onova, kogato svetat se sruti. Otidoh na ejemesechnia kontrolen pregled i se okaza che moeto momchence e martvo. Ne viarvah na ushite si, ne znaeh kade se namiram. Izpratiha me v patologiata -  za tam niama da razpraviam. Blagodarenie na blizka priatelka i mnogoto poznati na maja mi mi obarnaha specialno vnimanie. Poradi golemia mesec triabvashe da se predizvika rajdane. Za stastie to mina barzo. Akusherkite kazaha cje sam bila stastlivka - povecheto kato men chakali po sedmica i to s kontrakcii. Togava, ot lekarkata koiato me izrajdashe razbrah ujasnia fakt: placentata mi bila prenosena POVECHE OT MESEC I POLOVINA. No ne tova beshe ujasiavasto, a replikata che tova i slepec stial da go vidi na videozona. Izpadnah v shok, dotogava si misleh che deteto ne e bilo razvito kato horata ili nesto podobno i vsichko e bilo za tova. A vsastnost to se okaza porednata lekarska greshka ili po-skoro rezultat ot porednata lekarska nebrejnost. Tajno, no fakt Cry
Ne spomenavam imeto na nito edna ot lekarkite tuk, no v chernia i v belia spisak ste gi upomena.
Sega se opitvam da se vazstanovia, da podredia mislite si i da se ubedia che sledvastia pat ste e razlichno. . I da se podgotvia za novite opiti! Pojelavam i na vas uspeh i kasmet!!!

# 44
  • Мнения: 6 358
С огромно съжаление и аз пиша тук за моето бебче, което се роди, за да живее само няколко часа. Преди един месец и един ден прекрасната ми и безпроблемна 8-месечна бременност завърши фатално. Бебчето ми Йоан се пресели при ангелите, а аз се питам как и защо стана така.  Cry
 Лекарите помогнаха много - повечето да се стигне до този изход с високомерно и безхаберно отношение и няколко да направят чудеса, за да спасят два живота. Успяха само с моя.
Моля се да съм последната, която я споходила тази огромна мъка и трагедия. Сега съм силна заради семейството ми и заради една невероятна омраза - към хората, които така безумно подходиха към мен и още много други и към един изрод от женски пол, позволил си да се гаври със скъбта на майчицата ми, пускайки й бебешки плач по телефона. Господ да я благослови за "безграничния" й хуманизъм.

Мили майчици, преминали по моя път, съжалявам че ви натоварих с омразата си.   

Последна редакция: ср, 02 ное 2005, 19:45 от рони

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт