Ясла?!

Права си - решението е доста трудно...
Аз съм на работа вече трети месец - стоях вкъщи точно една година.
Моят мъж също работи на две места - това, че вече вземам пари, не ни решава финансовите проблеми и той скоро няма да спре да се трепе... 
Мисля си, че е по-добре да поостанеш още вкъщи - докато стане на годинка. Вярно е, изолацията е лошо нещо, но детенцето ти е още мъничко. За ясла е твърде рано - аз Маргарита не знам дали въобще ще я дам. Толкова е безпомощна и капризна - няма да се радва на много добро отношение... 
Естествено, решението е твое. Винаги можеш да си вземеш и детегледачка, което е по-добрия вариант, според мен, от яслата...
Упех, каквото и да решиш! 

Напълно те разбирам. Много трудно е за една майка да реши кога е правилният момент да повери детето си в чужди ръце и да се върне на работа. За съжаление трудно е човек да те посъветва, това е нещо много индивидуално, но моят личен опит е следния.
Върнах се на работа, когато Дими беше на 11 месеца като 2 месеца го гледа майка ми (взе си отписка) и след това взехме бавачка. Тя обаче го гледа 2 месеца и се отказа  тогава решихме, че е достатъчно голям и го пратихме на ясла - на 1год и 4 мес. Та....... специално при моето дете (защото всяко дете е различно) нямаше нкакъв проблем, когато аз тръгнах на работа и го оставих с баба му, която той мнго обича и се чувстваше добре. На мен също връщането сред хора ми подейства много ободряващо. Абсолютн съм съгласна с теб, че стоенето вкъщи те кара да се чувстваш затъпял. Имам абсолютно доверие на майка ми, когато й оставям детето, че стриктно ще спазва инструкциите, които съм й дала - все едно, че аз съм с него.
После обаче, когато наехме бавачка постянно бях притеснена и следях дали го гледа добре (той още не може да говори и да си каже как е през деня докато ни няма) - жената не излезе мнго коректна, макар че към детето се държеше добре и мога да кажа, че си въздъхнах с облекчение като тя каза, че напуска.
Относно ЯСЛАТА - трябва предварително да разпиташ майки от яслата, която си изберете дали са доволни, защото всяка ясла е различна. Дими ходи на ул. 6 септември до Френската гимназия и съм много доволна. Грижат се добре за децата, професионалисти са, има добри битови условия, а не е за подценяване и факта, че когато са сред други деца и гледат едно от друго децата по-бързо усвояват нови умения - ходене на гърне, самостоятелно хранене, говорене, игри, танци и др. Така, че аз съм доволна от яслата. НО има го обратния момент - воденет сутрин, рев, сълзи, на мене ми се къса сърцето като го оставям самичък да протяга безпомощно към мен ръчи Това продължи 2 месеца - има деца, които въобще не плачат като тръгнат на ясла или плачат само ден два и свикват, но за съжаление ние нямахме такъв късмет. Но пък през деня е спокоен, не плаче, играе си и лелките все ме успокояваха, че скоро ще спре да плаче и сутрин като си тръгвам. Доживях този момент съвсем на скоро Сега всички сме спокойни, че Дими ходи без драми на ясла и аз не сечувствам вече като майка престъпничка, която си зарязва детето, за да работи.
Аз лично те съветвам да изчакаш поне да направи годинка преди да пробваш с ясла. КОлкото по-големи са дечицата, по-лесно свикват да са без мама.

Аз мисля да си гледам детенце докато стане поне на годинка и половина. И аз съм се откъснала от външния свят, живея само за детенцето, но така ми е добре. Подали сме молба за детска ясла, искам да свиква отрано с другите деца, да не стане саможив. Пък след време ще му мислим за братче или сестриче.

аз ще съм вкъщи още поне година със сигурност,но мисля че тогава пак няма да искам да ходя никъде .Чак ме хваща срам. А относно гледачката-да,това е добра  идея,но нали въпроса е да е сред деца.А и не знам дали бих се доверила на чужд човек  ,абе май прекалявам,а?Като че ли само аз съм майка.А относно бабите-всички са в провинцията и не могат да отсъстват от работа.

Аз съм подала вече молба за ясли. Смятам да я пусна на годинка и два-три месеца. Никак не ми се иска да се отделям от нея, още повече, че се пада октомври-ноември да я дам на ясла. Но дотогава има много време, не се знае какво ще случи.

Аз тръгнах на работа, след като Ивайло направи две години. Месец преди това го дадох на ясла, за да свиква с обстановката. Много бързо свикна, стана по-самостоятелен и започна да говори повече.
Струва ми се, че не трябва да избързваш с връщането на работа, постои си още вкъщи, пък и нали майчинството е две години /нали не бъркам?/, защото аз бях платено майчинство точно две години, плюс няколко месеца за отпуските през годините.  Иначе аз съм ЗА яслата!

Здравейте,
мен ме принудиха да се върна на работа, когато Ния беше на 9 месеца... оттогава я гледа детегледачка. През април мисля да я запиша на ясла... тогава тя ще е на година и 4-5 месеца. Знам, че и е по-добре вкъщи,но няма как все някога трябва да се сблъска и с външния свят. Когато и да тръгне все няма да  е подходящият момент- така че....

Моето мнение е,че детето трябва да е достатъчно голямо да се защитава и да може да се обслужва,за да тръгне на ясла или детска градина.Все си мисля,че като са малки ще ги оставят мокри и няма да се грижат добре за тях.

Аз съм тръгнала на ясла на 10 месечна възраст,защото майка ми е била студентка и вече е била прекъснала един път следването си заради брат ми.По разказите на баба ми съм се чувствала много добре там,бързо съм се адаптирала и затова се надявам така да стане и с моята дъщеря.Мисля да я пусна на ясла когато навърши година и един месец,защото приема започва от септември ,а ако не успея да си намеря работа ще я погледам още малко.Но от приятелки знам ,че децата най-бързо се развиват именно там,сред свои връстници.Разбира се направих проучване коя е най-добрата ясла в квартала,като ги обиколих всичките и разпитах други майки -избрах препоръчаната от тях и пуснах молба.Естествено, не искам да си представям как ще се разделим със София някоя септемрийска утрин на вратата на яслата  и колко рев ще му удари тя ,че и аз но няма как !   

Дадох първото си дете на ясла на 1г и 2м - тогава бяхме студенти и нямаше друг начин, но сега съм твърдо за това детето да направи 3 години и тогава да го запиша на детска градина. Бях се зарекла, че ще гледам дъщеря си поне до 2 години, но се  получи така,че се върнах на работа преди да навърши 5 месеца. Сега я гледа баба й, но твърдо съм решила да расте в домашна обстановка до 3 години. Онази обич, внимание и търпение, сигурност и възможност сама да се превърне от бебе в дете , които можем да й дадем в къщи съм убедена ,че няма да намери в детската ясла!

И НА мЕН САмО ЯСлАТА мИ Е В ГлАВАТА. а бЕбЕТО НЯмА ОЩЕ 9м.

Четете ми мислите направо. Днес точно говорихме за яслата и май взехме решение да тръгне есента, т.е. на година и три месеца. Имам възцможност да остана вкъщи и да я гледам до 2 годинки, но най-вероятно няма да е така. Единствено се притеснявам от болестите, но дано се разминам с по-малко. детето рано или късно трябва да се раздели с мама и според мен колкото по-рано стане това, толкова по-лесно е.

Аз водя Габчо с мен в офиса, защото си е мой. Скоро, обаче той ще започне да пълзи, да иска да ходи...не знам как ще се справям. Смятам на 1 годинка да го дам в частна ясла. Чула съм, че там са малко деца, условията са много добри и не боледуват толкова. Хем не искам да го отделям от мен, хем искам да се научи да общува с други деца. Мислех и за детегледачка, но май в яслата ще ми е по-спокойно.

И пред нас стои този проблем .Чудя се кога да го дам на ясла , искаме се да е с/д  деца , а в същото време ми се струва ,че не е готов за ясла , свикнал е много  с мен , страхувам се че ще плаче и т.н.Казаха ми че юни месец и септември имало големи приеми, а при нас се чака няколко месеца ...смятам др.седмица да обходя яслите около нас и да видя какви са условията?