Какво ще направите, ако примерно две години след раждането на детето жена ви признае, че не е от вас?
- Публикувана: 10 фев. 2006, 11:09 ч.
- Последно мнение: 14 фев. 2006, 22:25 ч.
Какво ще направите?
Здравей, в подобна ситуация попадна един познат. Страхотен шок беше за момчето. Но при него за "добро" момичето си призна няколко месеца след като беше родила. Но не защото просто така е решила, а защото момчето разбра, че тя е имала връзка с него и още едно момче едновременно, и един ден, когато се връща по-рано от работа ги вижда в къщи заедно с другото момче, и тя тогава му казала !
Изнесе се от къщата му с бебенцето, той обаче продължи да го вижда за известно време, да и помага със средства, просто го обичаше. То носи неговата фамилия, дори след развода той си остана законния баща.
Жестоко е всичко това, но някак трябва да се намерят сили, да се излезе от тази ситуация, колкото и невъзможно да изглежда в момента.
Аз постоянно му казвам така на моя мъж, но той не ми вярва 
Хората са направили тестове за доказателство , жената може да си говори каквото си иска ! Детето си е дете, независимо кой се е пръснал семето за неговото появяване .И ако ти го чувстваш като твое -значи е твое и толкоз!
А доколкото жената , ако не си тръгнал да се разделяш с нея и си я обичаш просто прощаваш и продъжаваш напред.
Хората са направили тестове за доказателство , жената може да си говори каквото си иска ! Детето си е дете, независимо кой се е пръснал семето за неговото появяване .И ако ти го чувстваш като твое -значи е твое и толкоз!
А доколкото жената , ако не си тръгнал да се разделяш с нея и си я обичаш просто прощаваш и продъжаваш напред.
Аз постоянно му казвам така на моя мъж, но той не ми вярва
Хората са направили тестове за доказателство , жената може да си говори каквото си иска ! Детето си е дете, независимо кой се е пръснал семето за неговото появяване .И ако ти го чувстваш като твое -значи е твое и толкоз!
А доколкото жената , ако не си тръгнал да се разделяш с нея и си я обичаш просто прощаваш и продъжаваш напред.
Хората са направили тестове за доказателство , жената може да си говори каквото си иска ! Детето си е дете, независимо кой се е пръснал семето за неговото появяване .И ако ти го чувстваш като твое -значи е твое и толкоз!
А доколкото жената , ако не си тръгнал да се разделяш с нея и си я обичаш просто прощаваш и продъжаваш напред.
Иначе довечера ще питам мъжа ми как би реагирал и ще пиша пак,че много интересно ми стана!
От когото и да е детето,то едва ли има вина или заслуга за факта,чии гени точно носи.Понякога може да е за добро да не е точно твое.....Но винаги е за добро да му покажеш,че си струва точно ти да си му баща,да носи твоето име и да бъде възпитавано от теб.А майката.....тя винаги е част от двама ви,без нея не може.Има много по-страшно неща от изневяра с резултат-бебе.
Зависи от мъжа, зависи и от жената.
капитан нема , може ли да попитам, ти се съмняваш или имаш доказателства някакви/въпреки, че не се сещам за някакво друго сигурно доказателство от ДНК-тест/ и за това питаш?
Тук съвет едва ли някой би ти дал. Просто ти си знаеш ситуацията каква е. Това, че няколко жени питат мъжете си какво биха направили, за теб отговор на проблема ти ли ще ти даде?
Питам, защото от снощи ме вълнува един въпрос. Защо споделяме в тема тук личен въпрос, след като сме наясно, че 70% от отговорите ще бъдат съвети/от лични преживявания/ , като от тези съвети ще изберем тези, които са най-близки до нашето вътрешно усещане, и подкрепени от тези съвети, но не и от другите, ще сме си чисти пред съвеста, че сме постъпили правилно?
Извинявай за off-а в темата ти. Но ако наистина си в такава ситуация, ти сам, най-добре от всички можеш да решиш и да направиш нещо, каквото и да е то.
Не да слушаш разни хора дето мъжете им казали "Ще те изхвърля ..."
Всъщност 70 процента от отговорите не бяха съвети, но както и да е. А споделям, защото наистина не знам как бих реагирал в такава ситуация- все още не съм бил баща и не знам какво чувства мъжът към детето си, но ми предстои да узная. Въпросът е в това, че самото зачатие ми се стори малко неочаквано като се има предвид, че в предишни месеци не сме се пазили. А сега изведнъж от нищото-и хоп-бебе. Да не говорим, че точно в дните на предполагаемото зачатие не бяхме заедно. Абе нещата са малко на кантар-може и да съм аз, но може и да не съм аз бащата.
А споделям, защото наистина не знам как бих реагирал в такава ситуация- все още не съм бил баща и не знам какво чувства мъжът към детето си, но ми предстои да узная. Въпросът е в това, че самото зачатие ми се стори малко неочаквано като се има предвид, че в предишни месеци не сме се пазили. А сега изведнъж от нищото-и хоп-бебе. Да не говорим, че точно в дните на предполагаемото зачатие не бяхме заедно. Абе нещата са малко на кантар-може и да съм аз, но може и да не съм аз бащата.
"Ще я напусна заради това ,че не ми е дала право на избор и заради унижението от лъжата.Не мога да остана с такъв човек. Детенцето ще искам да си го виждам,тъй като ще съм си свикнал с него и си го обичам ,а и то ме обича.Какво е виновно горкото създание?" - Това е мнението на моят съпруг,когато го накарах да се пoстави в тази позиция.
Пиша, че по принцип, когато се пуска подобна тема такъв е процента на съветите, а не конкретно за твоята тема. За това и се извиних за off-а.
Някак ми се струва странно, че нямаш доверие на жената с която живееш или имаш връзка! Това, че ти се струва,че зачатието е в странен момент не означава непременно, че ти не си бащата, нали? Още повече, че казваш, че не сте се пазили предните месеци. Значи си искал детенце точно от тази жена.
Извинявай ако с някоя моя дума съм те засегнал. Просто за себе си съм убедена, че никой не знае със сигурност как би реагирал в такава ситуация докато не попадне в нея.
Успех ти желая ! И бъди разумен татко !
Някак ми се струва странно, че нямаш доверие на жената с която живееш или имаш връзка! Това, че ти се струва,че зачатието е в странен момент не означава непременно, че ти не си бащата, нали? Още повече, че казваш, че не сте се пазили предните месеци. Значи си искал детенце точно от тази жена.
Извинявай ако с някоя моя дума съм те засегнал. Просто за себе си съм убедена, че никой не знае със сигурност как би реагирал в такава ситуация докато не попадне в нея.
Успех ти желая ! И бъди разумен татко !
Мда, можеш например да поразсъждаваш в следната посока-
1. според мен много малко жени биха се наели да живеят с такава лъжа цял живот, още повече дори при едни елементарни изследвания на кръв на бебето истината ще блесне, освен ако нямаш същата кръвна група като евентуалния "донор"...
2. или трябва много да е обичала въпросния мъж и да иска навсяка цена да има детето от него, а ако сте женени и междувременно е станало ясно,че няма да бъде с когото иска и е вече късно за аборт....тогава няма друг ход, освен да ти каже, че е от теб...
3.или си въобразяваш!!!
Затова е напълно възможно бебето да си е твое и тогава следва да си зададеш въпроса ти какви сериозни основания имаш да не й вярваш... бебетата по някога идват точно така неочаквано:))
1. според мен много малко жени биха се наели да живеят с такава лъжа цял живот, още повече дори при едни елементарни изследвания на кръв на бебето истината ще блесне, освен ако нямаш същата кръвна група като евентуалния "донор"...
2. или трябва много да е обичала въпросния мъж и да иска навсяка цена да има детето от него, а ако сте женени и междувременно е станало ясно,че няма да бъде с когото иска и е вече късно за аборт....тогава няма друг ход, освен да ти каже, че е от теб...
3.или си въобразяваш!!!
Затова е напълно възможно бебето да си е твое и тогава следва да си зададеш въпроса ти какви сериозни основания имаш да не й вярваш... бебетата по някога идват точно така неочаквано:))
Всъщност 70 процента от отговорите не бяха съвети, но както и да е. А споделям, защото наистина не знам как бих реагирал в такава ситуация- все още не съм бил баща и не знам какво чувства мъжът към детето си, но ми предстои да узная. Въпросът е в това, че самото зачатие ми се стори малко неочаквано като се има предвид, че в предишни месеци не сме се пазили. А сега изведнъж от нищото-и хоп-бебе. Да не говорим, че точно в дните на предполагаемото зачатие не бяхме заедно. Абе нещата са малко на кантар-може и да съм аз, но може и да не съм аз бащата.
А споделям, защото наистина не знам как бих реагирал в такава ситуация- все още не съм бил баща и не знам какво чувства мъжът към детето си, но ми предстои да узная. Въпросът е в това, че самото зачатие ми се стори малко неочаквано като се има предвид, че в предишни месеци не сме се пазили. А сега изведнъж от нищото-и хоп-бебе. Да не говорим, че точно в дните на предполагаемото зачатие не бяхме заедно. Абе нещата са малко на кантар-може и да съм аз, но може и да не съм аз бащата.А може би още си в шок от новината и търсиш варианти да не поемеш отговорността?
АКо нямаш доверие на партньорката - зле, това е базата за една връзка.
Ако все пак искаш да сте заедно може да й предложиш нещо - като се роди детето ДНК тест и тогава сватба (или припознаване). От реакцията й ще разбереш истината.
Според мен да излъжеш някого, че е родител е гнусно мародерство. Всеки сам трябва да реши да осинови дете и с кого да го отгледа. Аз не бих искала лъжец да ми бъде партньор в отглеждането на децата-родни или осиновени.
А ти щом се съмняваш значи не е това "истинската" жена за теб. Без доверие нищо не може да градите заедно.
А ти щом се съмняваш значи не е това "истинската" жена за теб. Без доверие нищо не може да градите заедно.
А ти щом се съмняваш значи не е това "истинската" жена за теб. Без доверие нищо не може да градите заедно.
Мисля, че май липсва доверието във връзката ви, и то в доста голяма степен... досега тя имала ли е някаква връзка с някой друг и ако сте от доста време заедно, защо смяташ, че би те излъгала по такъв начин? И съм съгласна, че точно тези неща стават най- неочаквано, точно от веднъж
Така че... успокой се и знай, че женският организъм е много потаен и не може да се предположи, кога е заченала една жена Даже и лекарите не могат да ти кажат с абсолютна точност кога и как е станало. Мисля, че си въобразяваш... 
Никога не ми е хрумвало, че детето може и да не е от мен /преди да се роди де. Защото сега е очеИзвадно, че е мое/. Въпреки, че гинекологът, който следеше бременността на жена ми, видя че сакчетата са 2, т.е. близнаци. Ние и двамата нямаме в родите си близнаци. И след като му го казахме, той ме погледна и каза: "Питай жена си тогава кой е бащата". Последва кратко мълчание, след което се разхили и ме потупа по рамота.... 
Детето остава при мен а Жената 
да се спасява!!!!!!!! Браво !!!
Всъщност 70 процента от отговорите не бяха съвети, но както и да е. А споделям, защото наистина не знам как бих реагирал в такава ситуация- все още не съм бил баща и не знам какво чувства мъжът към детето си, но ми предстои да узная. Въпросът е в това, че самото зачатие ми се стори малко неочаквано като се има предвид, че в предишни месеци не сме се пазили. А сега изведнъж от нищото-и хоп-бебе. Да не говорим, че точно в дните на предполагаемото зачатие не бяхме заедно. Абе нещата са малко на кантар-може и да съм аз, но може и да не съм аз бащата.
А споделям, защото наистина не знам как бих реагирал в такава ситуация- все още не съм бил баща и не знам какво чувства мъжът към детето си, но ми предстои да узная. Въпросът е в това, че самото зачатие ми се стори малко неочаквано като се има предвид, че в предишни месеци не сме се пазили. А сега изведнъж от нищото-и хоп-бебе. Да не говорим, че точно в дните на предполагаемото зачатие не бяхме заедно. Абе нещата са малко на кантар-може и да съм аз, но може и да не съм аз бащата.Всъщност не винаги изчисления термин е верен и означава ,че точно тогава е забременяла. Аз например съм със закъсняла овулация и дори знам точния ден в който съм забременяла, но по изчисления излизаше друг ден и заради тъпите съмнения на бащата сега си живеем без него. Той вече го обича и иска, но ми съсипа цялата бременост и раждане с неговия тормоз. ДНК щеше да прави и други дивотии. А то откакто се е родило до ден днешен е абсолютно негово копие.
Моя би ме пребил, дори убил и изритал.
Явно не си съвсем наясно с физиологията на женската полова система.
Оплождане може да има и в ден, в които ти си мислиш,че няма да стане такова нещо.Овулацията зависи от много неща-стрес,диета,климат,психическо напрежение,хормонални проблеми.Само ако се тества с тест за овулация може да е сигурно,че точно в този ден е имало условия да се оплоди яйцеклетката.Влез да почетеш малко в проблемно забременяване как дори и тогава не винаги става....
А до това дали жените биха помислили мъж, който гледа дете,което не е негово ,за мухлъо-категорично не.По-скоро биха нарекли така мъж, който не се грижи за детето,което е направил ( или се предполага,че е направил).
Щом си задаваш този въпрос,струва ми се,или не си готов да станеш баща,или търсиш вариант да избягаш от отговорност.
Каквото и да е-бъди искрен с жената, с която си правил секс.Ако не и вярваш,което е доста обидно като отношение,направи тест за бащинство.Прави се преди да се роди бебето.Ако просто не ти се занимава с бебета-пак и кажи-може пък момичето да срещне мъж, който обича деца,но не може да има свои и да даде на детето това бащинско отношение,което може да даде само истински мъж по душа, не само по анатомични полови белези.
П.С.Моят съпруг казва,че без значение кой е бащата,той би се грижил за детето и би направил всичко възможно майката да е щастлива.
Оплождане може да има и в ден, в които ти си мислиш,че няма да стане такова нещо.Овулацията зависи от много неща-стрес,диета,климат,психическо напрежение,хормонални проблеми.Само ако се тества с тест за овулация може да е сигурно,че точно в този ден е имало условия да се оплоди яйцеклетката.Влез да почетеш малко в проблемно забременяване как дори и тогава не винаги става....
А до това дали жените биха помислили мъж, който гледа дете,което не е негово ,за мухлъо-категорично не.По-скоро биха нарекли така мъж, който не се грижи за детето,което е направил ( или се предполага,че е направил).
Щом си задаваш този въпрос,струва ми се,или не си готов да станеш баща,или търсиш вариант да избягаш от отговорност.
Каквото и да е-бъди искрен с жената, с която си правил секс.Ако не и вярваш,което е доста обидно като отношение,направи тест за бащинство.Прави се преди да се роди бебето.Ако просто не ти се занимава с бебета-пак и кажи-може пък момичето да срещне мъж, който обича деца,но не може да има свои и да даде на детето това бащинско отношение,което може да даде само истински мъж по душа, не само по анатомични полови белези.
П.С.Моят съпруг казва,че без значение кой е бащата,той би се грижил за детето и би направил всичко възможно майката да е щастлива.
знаете ли защо бебетата се усмихват на сън???защото Богородица им казва:"Ще взема баща ти!"-бебето се усмихва,то не знае кой е баща му ;Богородица казва:"Ще взема майка ти!"-бебето се разплаква,защото мама е една и точно се знае коя е:)
Не знам каква е дилемата на "капитана",но място за мисли и форумски разсъждения няма-или вярва на жената до себе си или не.Ако не и вярва -медицината е измислила метод за доказване на бащинство ..всичко останало е просто преливане от пусто в празно![/size][/color]
Не знам каква е дилемата на "капитана",но място за мисли и форумски разсъждения няма-или вярва на жената до себе си или не.Ако не и вярва -медицината е измислила метод за доказване на бащинство ..всичко останало е просто преливане от пусто в празно![/size][/color]
Препоръчани теми