Борите ли се с фобиите си? Има ли излекувани?

При вас поне шансът да ги срещнете е нищожен, ако не ходите на полето или в планината.

Ето аз вчера на спирката имах обезумял вид. Даже един клошар ми се присмя, че нещо не мога да се определя къде да чакам. А най-куриозното беше, че освен нищо неподозиращите гълъби имаше и два огромни охранени песа, които тичаха напред-назад, но виж от тях изобщо не ме беше страх. Не че си нямах едно наум, но никак не може да се сравни усещането с това на фобията.

Имам страх от гъсеници, ларви и всякакви такива гадости
Буквално се вдървявам при вида им.
Не обръщам особено внимание
Дъщеричката ми, която е на десет, преди около 4 години, беше гледала филм с батковците от махалата, за някакви буболечки.После единия калпазанин и беше пуснал калинка на врата.След този случай изпадаше в истерия при вида на муха, мравка и не дай си боже пчела.При едно качване в планината в колата беше влязла пеперуда и детето съвсем инстинктивно тръгна да отваря вратата в движение.Помогна ни баячка и леячка на куршум и не някаква бабка, а съвсем млада жена наследила умението от прабаба си.В  продължение на десет дни правеше някакви ритуали и успя да събере оловото от разпръснати малки топчици до едно цяло.Колкото и невероятно да ви звучи, при нас се получи.
Понеже имам чувството, че будната форумна съвест ще ме разпертушини относно, това, че 6 годишно дете е гледало страшен филм, спестете си го, няма да ви се обяснявам

Имам някакъв нерационаен страх от нелогичен арест, някакъв вид
затваряне в гето или лагер.

Преборих се със страха, като си изработих сценарий на действие: да
не влизам никъде безропотно, а да нападна най-близкия охранител, да
отнема оръжието му и да причиня максимални щети и хаос.

Имам -стах от височини(акрофобия),доскоро подценявана.Преди около месец бяхме семейно в  един Зоопарк.За забавление на посетителите има  път само от въжени мостове опасващи част от парка на няколко метра височина са  -като в джунгла,и няма опция да се върнеш,ако тръгнеш по въжения път,тъй като е еднопосочен и няма как да се разминеш с отсреща идващите.Качих се-защото и детето  и мъжът ми решиха че ще е много забавно-то за тях си и беше де,аз се престраших и реших че мога да преодолея  поне малка част от стаха си -това добре,докато масово деца и  други не решиха,че е върхът да започнат да люлеят въженият мост наляво-надясно със всичка сила.Най-гадното беше,че няма път назад-един път тръгнеш ли,или трябва да продължиш,или да си останеш там.Та  минах го въженият път,слязах ревяща и с треперещи крака и смея да твърдя ,че преди това приключение се стахувах дори по-малко от височини,отколкото сега.Иначе на дъщеря ми,която е на 3гд и половина и хареса много и с баща и се качиха и втори път.

Мислях,че съм единствената.Имам натрапчиви мисли свързани с това,особено след като гледам някой научно-популярен филм за Дахау,Аушвиц и т.н.Имам чувството,че вече съм била там,изпитвам нещо което не мога да обясня.А когато прочетох преди много време "Искрица живот" на Ремарк съпреживях всичко.

Пурко, не сме ли го "говорили" и преди това? Аз изпитвам нещо средно между нездрав интерес и истински ужас от всичко свързано с Холокоста. Ако са верни теориите за преражданията, имам чувството, че съм умряла в газова камера в някой лагер.
За 2014-та дори планирам екскурзия до Аушвиц. Малко налудничаво звучи, но просто трябва да видя това място. Като нездрава мечта ми е.

Подсетихте ме, с тия фобии и прераждания.
Имам страх от нож, особено ако го държи някой друг.
Сънувала съм и много сънища с ножове.
Дълбоко в себе си съм убедена, че някой предишен живот ми е завършил с нож.

В зоопарка във Виена има едни мостове ипътеки, които са из гората.Стига се до едни къщички, нещо като етно музей, кято нашия Етър.Мисля, че ревах два пъти  Приятелят ми ВИНАГИ ме прекарва през такива неща, мисли, че ще е много забавно, че ще си преодолея страха.Аз сядам и почвам да рева, хората ни гледат.
Тук до София има някакво Пасарел ли беше, не помня.Заведе ме до някакво езеро и се налагаше да минем по дълъг въжен мост.Те едни разхлабени и хлопащи дъски, аз съм се запънала и рева, а покрай мен минава жена с бебешка количка и ме гледа учудено.
Това лято на Крушунските водопади-нагоре еко пътека, дървени стъпълца, въжени мостчета.На едно хълмче застинах и казах, че не мога да сляза, по гъз се приплъзвах, приятелят ми ме моли 15 минути да сляза.
Иначе пяк във Виена, в Пратера се осмелих само в една детска къща с динозаври да вляза.Като ме мушнаха в един тресящ се асансьор.Пода неравен, онова се тресе и върти.Паднах на пода, защото загубих равновесие, разсърдих се, казах, че излизам.Но за да излезеш трябва да минеш през всички"препядствия".
Това не ме спря във Ватикана В самата катедрала има едни стълбички отгоре, в нещо кято тясно коридорче, кула. Качваш се по виещите се стълби и горе май е най-високатачаст и виждаш целия Рим. Тръгнах с приятелят ми да се качвам-няма прозорци, а на мен ми треперят краката и усещам, че се качвям много нависоко.Запънах се, казах, че нагоре не се качвам и си заслизах по стълбичките покрай всичките туристи.А там двяма човека се разминават почти в прегръдка. Слязох в крайна сметка долу, приятелят ми пък от друг вход слезе и се загубихме, после караници.
Ама си слязох, въобще не ме интересуваха пуфтящите германки и азиатци  

Въжено нещо нависоко? Забравете въобще за мен. Май много фобии имам.

И аз имам фобия от гълъби..смешно е за повечето хора и съм отнесла доста подигравки покрай това, но само аз си знам какво ми е в град като София където е пълно с тях. Сега си купихме първото жилище, голямо вълнение, радост и т.н.,  НО сме на последен етаж... със скосени прозорци и голяма тераса и първото, което ми мина през ума беше как ще ги затворя, за да не припари гълъб до там. Да не влезе през прозореца или да кацне на терасата. При вида им се разтрепервам, чувствам вътрешен ужас и погнуса от формата на тялото им, от това как си мърдат главата  Не ги мразя, винаги им хвърлям храна, особено зимата, жал ми е за тях. Но определено това ме мъчи много. Не си представям да съм с детето в парка с количка и да литне гълъб, аз изпадам в истинска паника, крещя, пишя и залягам. Мислех за консултация със специалист, но не зная дали има смисъл.

Ейй, само нередовни пациенти сме събрани тука
На мен, баба ми ми беше насадила страх да не закъснея и да не изпусна, нещо си, каквото и да било, влак, автобус. Непрекъснато ме стресираше, крещеше ми и ми вадеше душата като тръгвахме за някъде и най-редовно висяхме на някоя гара по цял час преди тръгнем.
Преборих се, като правех точно обратното, хич не ми пука сега какво ще изтърва, сега с леко сърце.
Веднъж, в един и същи ден изпуснах, самолет, влак и автобус. Е, поне се наспах.
По-добре отколкото да ми се свива сърцето за щяло и не щяло.

Имам фобия от кучета и живея в София, където се срещат на всяка крачка. Не знам дали някога ще свърши кошмарът ми. Но не искам да се боря с нея, смятам че страхът ми не е неоснователен.
Но ме е страх и от всякакви животни - коза, овца, крава, кон, влечуги и т.н., май (за разлика от теб) само от птици не ме е страх   а, да, и от насекоми също, безразлични са ми. Дивите животни няма и да споменавам, в гора/парк няма шанс да ме засече някой.

Неприятно ми е да съм в тълпа, но не мисля, че е чак фобия, мога да го преживея без паника, просто не ми е от любимите неща, затова избягвам концерти и др. подобни.

Каси,не помня
Всичко,което си написала ,все едно са мои думи.И не,не е налудничаво това с екскурзията,ако имам шанс и аз ще отида Не точно мечта ми,бих казала като потребност даже.


Иначе имам и страх от високо,не точно фобия,но много ме е страх

Да,въпросът е в това,че не мога да си представя доброволно пак да се подложа на този ужас с надеждата  да преодолея страха си.Малко неадекватен се получи поста ми,ама много се оказахме тези с фобиите

Не съм психолог,но съм на мнението на Негативна-трябва да се остави стимулът постепенно да действа върху нас,ама наистина постепенно.Друг начин не зная