И аз като другите- не съм взимала решение, кърменето си беше по дифолт плюс, че нейде като фон ми стоеше обясненията на мъжа ми за имунните тела в кърмата и липсата им в адаптираното мляко, което допълнително затвърждаваше мисълта, че кърменето няма алтернатива.
Освен това по въпроса дали ще имам кърма, не знам защо, но винаги съм си казвала "Е как така няма да имам, тя нали върви в комплект с бебето?"
Как стигнахте до форума ?
Чрез друг форум, зачетох се, стана ми интересно, после и полезно и така.
Питане и към " безобразно особените ентусиастки " :
Как станахте такива ?
Аз май не съм чак безобразно особена ентусиастка. Понякога ми писва страшно много, понякога като висне на гърдата ми 24часа ми идва да избягам, като ме нахапе до кръв- също, но знам, че е добре за детето, концентрирам се върху положителните усещания и така, колкото-толкова:)
Защо го правите ?
Кое защо правя- кърмя заради бебка най-вече. От време на време се опитвам да информирам другите майки за нещата, които не знаят още, заради техните бебки. Защото вярвам, че това е добро за тях и искам майките, които решават да не кърмят, да не кърмят заради техен избор, а не поради незнание и лоши съвети.