Шани, ние не призоваваме към това хората да си затварят очите, а към факта, че щом не е направено нещо на момента и каузата е загубена - човек трябва да гледа напред и да не се задълбава в "защо...ами ако....", защото това само те убива бавно и мъчително - къде от угризения, къде от безсилен гняв, къде от недоумение...
Човек когато не може с нищо да поправи миналото - трябва да го остави на спокойствие и да гледа в бъдещето - какво може да се направи, за да се заличат последиците от миналото.
Марго, миличка, ти не можеш да промениш миналото, но можеш много да направиш за бъдещето на своето дете. И вярно, че то няма да е леко... но пък то има всички шансове да се развива и да се интегрира! НО ти трябва да си до него - да го окуражавш, да го подкрепяш и да му помагаш!
Момичета, искам ад ви кажа и още нещо - детецата ни няма да се чувстват по-различни ако ние не мислим за тях като за такива! Това ми навя вчера поста на Любознателна - за това как ние техните майки се идентифицираме... и за това как ги възприемаме.. Често нашите емоции се прехвърлят върху децата ни без да усещаме. И ако по един или друг начин ние мислим, че децата ни са ощетени - има вероятност да прехвърлим върху тях тези ни чувства... Затова ако ги възприемаме просто като нормални деца, но изискващи малко повече внимание и грижи - ще им спестим, а и на себе си, неприятни емоции.
Особено в този случай - радвам се, че медицината е напреднала толкова и може да помогне на дечицата!
ЦЕлувки и горе главата - малките слънчица ще са добре, ще видите!
Човек когато не може с нищо да поправи миналото - трябва да го остави на спокойствие и да гледа в бъдещето - какво може да се направи, за да се заличат последиците от миналото.
Марго, миличка, ти не можеш да промениш миналото, но можеш много да направиш за бъдещето на своето дете. И вярно, че то няма да е леко... но пък то има всички шансове да се развива и да се интегрира! НО ти трябва да си до него - да го окуражавш, да го подкрепяш и да му помагаш!
Момичета, искам ад ви кажа и още нещо - детецата ни няма да се чувстват по-различни ако ние не мислим за тях като за такива! Това ми навя вчера поста на Любознателна - за това как ние техните майки се идентифицираме... и за това как ги възприемаме.. Често нашите емоции се прехвърлят върху децата ни без да усещаме. И ако по един или друг начин ние мислим, че децата ни са ощетени - има вероятност да прехвърлим върху тях тези ни чувства... Затова ако ги възприемаме просто като нормални деца, но изискващи малко повече внимание и грижи - ще им спестим, а и на себе си, неприятни емоции.
Особено в този случай - радвам се, че медицината е напреднала толкова и може да помогне на дечицата!
ЦЕлувки и горе главата - малките слънчица ще са добре, ще видите!
