Как да постъпя?

Тези момчета дразнят сина ти,защото той им обръща внимание,слязъл е на нивото им,
след като са му и приятели във ФБ,за какво говорим?
Такива като тях не провокират всички деца,а само тези,които са на тяхната честота,
с които им е интересно,той тренира и на тях им е интересно да видят какво би последвало,
ако се подиграват с него.
Синът ти просто трябва да спре да общува с тях и да обръща внимание на глупостите им.

Лекси, сериозни доводи си написала, но ще ти напиша своята гледна точка  .
Обидите са провокация, целяща реакция. А реакция ще има само ако обиденият реши, че е обиден. Ако пропусне провокацията по същество, няма да се случи нищо. Най-много провокаторът да преживее фиаско на простотията си.
И нека да приемем, че "навлиза в личното пространство" е проблем на собственика на това лично пространство. Приеми, че ако не обърне внимание на обидните думи, това дете няма да има никакъв проблем. ДА, обидите са вербална агресия, която хич не е за пренебрегване. Но отработването на механизми да се справиш с вербалната агресия се свеждат до това, да получиш подкрепа от родителите си ( в случая) как да се овладееш ти самия, за да можеш да изконтролираш ситуацията, в която някой те провокира и от теб зависи дали ще се случи нещо от там насетне или провокаторът ще се почувства неловко.

Лекси, сигурна съм, че ако изолираме всеки случай по отделно, ще избистрим най-най-най правилната, най-правдоподобната, законна и справедлива реакция. НО всичко това е неприложимо в "реалния живот". Училището е място, в което има много деца, с различни култури, поведения, възпитания...от първи клас още владеят обиди, провокират умело. Там е хубаво детето само да съумее да се справя с такъв сорт ежедневни проблеми.Сега са съученици, в по-горните класове, когато сменят засиления контрол, който го има в началния етап, и навлязат в свободното предвижване из училище, безконтролните междучасия, взаимоотношенията с много повече и все различни на възраст, възпитание, ценности съученици - тогава какво ще се случва?? Обиди ще има в изобилие, унижения - също. Какво правим тогава?

За училище ли става дума или за зоологическа градина?

Ели, поздравление за темата. Само мога да те подкрепя, за съжаление не мога да помогна с мнение.

Нем, за реалността говорим.... колкото и тъжно, страшно, золоогическиградинско да звучи.

И мен това ме интересува. Ако сега не се вземат мерки, какво ще стане после? Сега, въпреки контрола, е джунгла. А после? Подобие на затвор от филмите?

Контролът се взима от институциите, нали? Училището като институция се справя доста успешно с контрола, но учениците, които учат вътре не са излязли от един калъп. И да, училището е част от живота, а животът си е джунгла отвсякъде.

Сама как си го представяш да се справиш? Една, втора, трета жалба и? Ще получиш отговори на всичките, които на хартия ще ти харесат, реално, може би нищо няма да се промени. Няма да срещнеш уважение и разбиране от ръководството на училището, защото за тях това или не е значим проблем или трябва да започнат да си гонят учениците от училище и да си намаляват бюджета и издръжката по този начин. Невъзможно, нали? Защото всеки ученик носи пари, затова и на всяка цена ще бъде задържан, а не отпратен. Деца, които няма да се харесват на теб, на сина ти винаги ще има. Дразнители, провокатори, злобари, гадняри - също. Какво ще правиш? Вечна война с всяка неправда в училището? Най-много да постигнеш обратното, детето ти да чуе подигравки и от деца, до които ще стигне историята на раздразнената майка, подаваща жалби, търсеща спроведливост и нищо непостигаща... История, с която сигурно гореописаните двама герои ще се гордеят и ще разказват. Мен ако питаш, не си го причинявай. Помогни на детето си да не вижда, да не чува лошото, да не му обръща никакво внимание и със сигурност всичко ще завърши с щастлив край, а и занапред няма да има грижи.

Имате ли училищен психолог или медиатор?

При нас (за София става въпрос), такива деца правят поредица от срещи с училищен психолог. Психолога също така се среща и с класа, в който е буйното дете.  Това за съжаление не винаги помага.
Семейната среда си е най-важна и такива "изтървани" деца просто се роят все повече и повече.

След това следват оплакванията (писмени) от засегнати родители до директора.
При нас изключиха един буен ученик, но не и преди да постъпят официално множество оплаквания при директора.
Говоренията с учителката и психоложката, не решиха проблема. Родителите на детето бяха викани многократно. И за срещи с учителката, и за срещи с родителите на другите деца и  психоложката. Те не смятаха, че има проблем с буйният момък. На повечето срещи и не идваха - оправдаваха се постоянно, че са заети или имат по-важни неща.
Сега детето е в друго училище. Атмосферата в класа оттогава, рязко се промени. Часовете и занималнята са много тихи и приятни за всички.
Не съм си и представяла, че само едно дете може да влияе толкова отрицателно на всички.

За съжаление, случаите на такива деца се увеличават.
На родителите не им пука.
Учителите не се уважават и не са авторитет, нито за  родителите на такива деца, нито за отрочетата им.

Страшното е че в по горни класове, агресията приема брутален вид. Пълно е с информация, за прободени, пребити и осакатени деца, вследствие на такива "буйни" деца.

Говорила съм с учителките, вързани са им ръцете от правила и забрани. Общо взето, те самите не могат да направят много. Трябва да има инициатива и действие от самите родители.

Lioness, аз имам две момичета, общо впечатленията ми с тях са от 4 училища. Никога не са ги обиждали, унижавали, не са споделяли за такива неща... Вярно 2 от училищата са частни, но едното от ДУ си е съвсем квартално... Късмет ли сме имали, това че са момичета ли помага до някъде, но не сме изпадали в подобна ситуация. Сякаш с теб виждаме училищата по съвсем различен начин и това е стряскащо. Ако приемем, че училището е "джунгла", в която има всякакви типажи и няма надежда това да се промени съм съгласна, че "Обидите са провокация, целяща реакция. А реакция ще има само ако обиденият реши, че е обиден. Ако пропусне провокацията по същество, няма да се случи нищо" , но аз виждам съвсем други неща в настоящето училище на малката например - големи, които помагат на малки, деца, които се уважават и си помагат, неизползване на обидни думи... И вярвай ми, ако стане нещо подобно, много възрастни ще се намесят веднага и това ще бъде прекратено и наказано. А щом може да го има някъде, защо да го няма и другаде. Ако е толкова трудно да се наложат някакви норми на поведение в едно цяло училище, може да се почне от класа, занималнята и то с помощта на родителите, защото наистина учителите в някои ДУ са с "вързани ръце".

Преклонената главичка сабя не я сече, затова сме на това дередже, защото предпочитаме да се снишим, да се затаим, да се затворим в черупката си и да се правим, че лошото не съществува   Няма да спра да се изумявам от подобен начин на мислене, колкото и смислено и аргументирано да звучи.

Сами отваряме портите на злото, а после се чудим откъде ни е дошло. Ако с децата се работи на 7, на 8, на 9, докато все още са глина и подлежат на обработка и влияние, то на 12, 15, 17, ситуацията няма да е толкова критична. Но ако детските им забежки останат ненаказани, не се научат да носят отговорност и никой не ги санкционира, в един момент колкото и да си затваряме очите и да ги игнорираме, те ще ни застигнат.  Защото дори и на "игнориращите" могат да оберат дома им, да откраднат колата им, да ги нападнат в тъмната уличка с щанга... Това как се игнорира?

По отношение на децата, станали обект на тормоз - важно е да усетят подкрепа. Не само на семейството. На Закона, на общността, на институциите. Важно е да разберат, че ИМА правила, че те работят в интерес на ИСТИНАТА И СПРАВЕДЛИВОСТТА. И че когато човек е в ПРАВОТО СИ, трябва да се бори.
Аз не желая синът ми да живее с усещането, че светът е джунгла, през която трябва да преминава с широко затворени очи, и да си твори някакъв вътрешен сигурен свят, далеч от реалността. Искам да живее ТУК и СЕГА, в обществото, което сами правим да е такова, каквото е.

Законите и правилата, написани на хартия, няма да проработят, ако няма инициатива, и ако не го ИЗИСКВАМЕ.

Мила родна картинка: две деца разкатават фамилията на "всички"  Едва ли всичко живо е пропищяло от калпазаните 

Огромна е разликата между "преклонена главичка" и това да демонстрираш пренебрежение над простотията, хайде не ги слагайте под един знаменател.   "Преклонената глава" демонстрира съгласие, а липсата на внимание и игнорирането си е доста съществен "шамар от разстояние" (въпреки, че липсва каквато и да е агресия на този шамар).

BirdsFlu, чудесно звучи "Ако с децата се работи на 7, на 8, на 9, докато все още са глина и подлежат на обработка и влияние, то на 12, 15, 17, ситуацията няма да е толкова критична.". Зад тези твои думи чия отговорност се прокрадва? На родители, на учители (всъщност точно на тях, нали)? Ако родителите не са си възпитали детето по идеалния начини въобще не му обръщат внимание, а учителят не е магьосник, който да успее да пребори всички пропуски от "първите 7", то какво правим? Не, няма родителски комитети, които да намират "изпуснати" деца и да ги порицават на публично място. Има училищни комисии, директор, които са общо взето с вързани ръце и опитващи се да прилагат правилници, които са повече пожелателни, отколкото задължителни (психологът има право да работи с дете само ако родителят е заявил писмено това). Има МКБППМН, но за да се стигне до нея ти трябват жалби в полиция, разследване и доказване на някаква вина, която пък в прокуратурата ще ти се омаловажи с думите "извършено по увлечение". И пак стигаме до къде? Един зле възпитан "герой" на нашето време ще ти покаже, че живееш в България - страната на абсурдите. А такива деца има във всеки клас, във всеки випуск, а общо в училището не са 5 или 10, а доста повече. И даже да се направи кампания от много родители срещу едно такова дете и то да бъде преместено в друго училище, то не може да се направи кампания срещу 5, 10... А в страната на абсурдите, тези деца се "пазят", защото носят бюджет, който пък храни училището, а пък родителите им пишат жалби и викат телевизии, защото децата им са дискриминирани, което пък носи и лоша репутация на училището пред обществото(което не знае реално какво се е случило).
Така, тихо и кротко ще си споделяме въжделенията и ще стигнем до тъжните истини, за които дружно ще се съгласим - проблемите в училището, са като цяло проблеми огледални на обществото ни. Не живеем в идеален свят, живеем в шарен свят, изпълнен с правди и неправди.


Лекси, имаш късмет с твоите дечица, повярвай ми .

Съжалявам, Lioness, но никога не бихме постигнали съгласие по този въпрос. Видяла съм с очите си, как нещата работят, когато човек се бори за правата си, и няма да спра да се боря - дори не за мен и за моето дете, а за тези, които след това ще се възползват от постигнатото. Имам много примери, но не желая да навлизам в конкретика, защото нещата стават разпознаваеми, а аз държа на относителната си анонимност.

Въпрос на гледна точка, личен светоглед и принципи. В крайна сметка човек трябва да е в съгласие със себе си, не всички са социално отворени и отговорни, което е жалко, но е факт.

Останете си със здраве, Ели Дечкин е достатъчно зряла жена, със сигурност ще намери своето решение на неприятната ситуация.

Не е същото от другата страна. И принципни майки има, дето пак намират сили да живеят в мир със себе си, въпреки че някой не е доволен от поведението на децата им: то е дете, не е виновно, набеждават ми го - и толкова. Данните от случая ми звучат окуражително - две зверчета за цял випуск. Историята помни много по-брутални статистики.

Ели, изобщо не оставяй нещата така! В понеделник отиди да разговаряш с учителката и поискай среща с родителите. Ако няма реакцията или тя не те удовлетворява-писмена жалба до директора с разпечатките от ФБ. Продължат ли нещата-жалба до РИО. Изобщо не се връзвай на глупостите "да ги игнорира"," да не слиза на тяхното ниво", "нищо не може да се направи"...На децата трябва да се покаже, че има правила. Да, няма да превъзпиташ чуждите деца, но ще покажеш на твоето, че може да си отстоява правата и най-вече по какъв начин. Алекс е просто дете. Представи си, че утре освен да го псуват, го наплюят , ударят, изложат... и той им счупи носа ( да не казвам по-лошо!). Еми на 10 е, всякак може да реагира! Кой ще е виновен тогава!? Нали се сещаш, че никой няма да се интересува колко са го дразнили и какво са му говорили? И как тогава ще му обясниш, че те са били лоши, а сега той ще е наказан? Реагирай бързо и на момента, поне да се стреснат родителите и да вземат мерки. 

Историята отдавна е филмирана.
Всеки изказал мнение е прав в някоя точка.
Не е нужно да се обясняваме за всяко изречение, да го вадим от мненията и да тълкуваме.
Затова авторката пита за ,,Златната среда".
По мое мнение няма такава.
Ако касаеше мен и децата ми знам,че щях да съм от майките оправящи света.
На всеки етап от живота си човек може да попадне в такава ситуация и не може все да бяга.
А бе....може,ама какъв ще тоз живот.

Ели,аз бих избрала момента на изненада.
Нека не утре,защото все още ще се занимават с миналите празници.
Вторник,сряда организирай така нещата ,че на едно място да се съберат децата,отговорните в училище и задължително представители на институциите.
Изложи им проблема, обясни им че ако не се вземат мерки същите тези хора ще се съберат ,но този път ще се занимават с теб и твоето дете.
Тяхното бездействие ще доведе до действие на другиго.