Здравейте,
Да поясня- не съм майка, не съм и бременна, объркана съм, ако не трябва да съм тук - изтрийте темата!
Лутам се ... Много! Ще ви разкажа историята си!
На 21 години съм (ще правя 22), от малък град, студентка, но задочно, опитвам да се занимавам с това, което искам и мога най-добре. Преди 2 години срещнах сегашния си приятел, нещата се случиха много бързо, след 3 месеца отидох в чужбина при него, след още толкова се прибрахме в България. Живеем заедно, но нещата не вървят добре ... Няма я любовта, има навик ... Няма го топлото чувство на прегръдката, като се замисля никога не го е имало, беше привличане, сбъркано с любов! Тъжна съм, меланхолична, сякаш чак не ми се занимава със скандали и раздели ... Свикнах да съм тъжна. Не казвам,че ми е добре ... Но имам вина за това ...
Първата ми любов - четири годишна връзка! Истинска любов, израстнах с нея, започнах да мисля и разсъждавам с нея! Той ми даде много! Аз изглупях ... И често се връщам назад и съжалявам ...
Той замина да учи в далечен град, въпреки всичко си идваше два пъти в месеца за 2 дни, някога и по-малко ... Родителите му искаха да се развива, исках същото за него! Но те сякаш искаха да го отделят от мен... Те са видни хора, с добро самочувствие и средства, аз съм обикновено момиче - малко и наивно! Всяко лято го пращаха в чужбина - бригади, самостоятелно и т.н. .... Животите ни се промениха - той имаше една среда, аз в малкия град - друга. Аз още бях ученичка ... Исках внимание, любов, а него все го нямаше ... Пропилях 4 години на вятъра, той все още ме обичаше, искаше ме!!!! Изглупях - изоставих го преди да си дойде от чужбина, за да е по-лесно! Той беше обиден, тъжен и дълго време не ме забрави ... Общите ни приятели видяха, че убива мъката в алкохол, а аз се залъгвах, че ще намеря някой по-интересен, някой, който да е до мен постоянно ... Минаха 4 години откакто се разделихме - не го забравям! Не мога! Не намерих по-доброто, провалих се! Той е добре,замина в голям град, развива се, хвана си приятелка от родното градче, живеят заедно, искам да е щастлив! Много рядко го виждам, не смея да го заговоря - срам ме е ! Но постоянно питам за него, радвам се за него! Наистина! Затова никога няма да го потърся! Не го заслужавам, просто ... споделям!
Сега ... Толкова млада живея в рутина, която я има след поне 10 години в една връзка, надявам се дори да греша. Господи, той е толкова различен ... Егоистичен, прагматичен и лош с мен ... Имало е бой, обиди, гонения ... Толкова е грозно! Чувствам се зле, позволява си да ми говори като на куче ... "Върви чисти, сготви нещо ма" ...
Не съм лош човек, обичам света, обичам живота! Не го заслужавам и не знам как го позволих ...Как стигнах до тук?! Не знам дали ще го оставя, но със сигурност не искам да имам дете,което да страда заради глупавата си майка, която позволява да се случват такива неща пред детето й! Не искам! И в същото време стоя ... Стоя, а младините ми минават! Минават в обвинения, крясъци, злобни погледи, но не и в любов ... Дори на празниците не усещам любовта му! И своята любов към него - също! Няма такава!Не усещам сигурност и не се успокоявам с думите му! Не знам ...
Може би проблема не е в него, а в самите ни характери - просто не сме един за друг и постоянно се измъчваме! Опитвам се да разведря обстановката, да го накарам да се засмее - е, правя го, а мен кой ще ме накара да се усмихна искрено? Виждам хората на нашата възраст - излизат забавляват се, държат се за ръка, подаряват си красиви дни, а ние ... Ние просто си съществуваме! Дори не мечтая за сватба .... Мечтая! Но не и с него ... В същото време ... Знам, че като се прибера той е в къщи, напрегната съм около него, но е там , има го и понякога има хубави мигове ... Но май е по-добре да не сме заедно, ако лошите мигове са повече от хубавите, нали ....
Като изгубена съм и не знам дали ще успея да се намеря ...
Да поясня- не съм майка, не съм и бременна, объркана съм, ако не трябва да съм тук - изтрийте темата!
Лутам се ... Много! Ще ви разкажа историята си!
На 21 години съм (ще правя 22), от малък град, студентка, но задочно, опитвам да се занимавам с това, което искам и мога най-добре. Преди 2 години срещнах сегашния си приятел, нещата се случиха много бързо, след 3 месеца отидох в чужбина при него, след още толкова се прибрахме в България. Живеем заедно, но нещата не вървят добре ... Няма я любовта, има навик ... Няма го топлото чувство на прегръдката, като се замисля никога не го е имало, беше привличане, сбъркано с любов! Тъжна съм, меланхолична, сякаш чак не ми се занимава със скандали и раздели ... Свикнах да съм тъжна. Не казвам,че ми е добре ... Но имам вина за това ...
Първата ми любов - четири годишна връзка! Истинска любов, израстнах с нея, започнах да мисля и разсъждавам с нея! Той ми даде много! Аз изглупях ... И често се връщам назад и съжалявам ...
Той замина да учи в далечен град, въпреки всичко си идваше два пъти в месеца за 2 дни, някога и по-малко ... Родителите му искаха да се развива, исках същото за него! Но те сякаш искаха да го отделят от мен... Те са видни хора, с добро самочувствие и средства, аз съм обикновено момиче - малко и наивно! Всяко лято го пращаха в чужбина - бригади, самостоятелно и т.н. .... Животите ни се промениха - той имаше една среда, аз в малкия град - друга. Аз още бях ученичка ... Исках внимание, любов, а него все го нямаше ... Пропилях 4 години на вятъра, той все още ме обичаше, искаше ме!!!! Изглупях - изоставих го преди да си дойде от чужбина, за да е по-лесно! Той беше обиден, тъжен и дълго време не ме забрави ... Общите ни приятели видяха, че убива мъката в алкохол, а аз се залъгвах, че ще намеря някой по-интересен, някой, който да е до мен постоянно ... Минаха 4 години откакто се разделихме - не го забравям! Не мога! Не намерих по-доброто, провалих се! Той е добре,замина в голям град, развива се, хвана си приятелка от родното градче, живеят заедно, искам да е щастлив! Много рядко го виждам, не смея да го заговоря - срам ме е ! Но постоянно питам за него, радвам се за него! Наистина! Затова никога няма да го потърся! Не го заслужавам, просто ... споделям!
Сега ... Толкова млада живея в рутина, която я има след поне 10 години в една връзка, надявам се дори да греша. Господи, той е толкова различен ... Егоистичен, прагматичен и лош с мен ... Имало е бой, обиди, гонения ... Толкова е грозно! Чувствам се зле, позволява си да ми говори като на куче ... "Върви чисти, сготви нещо ма" ...
Не съм лош човек, обичам света, обичам живота! Не го заслужавам и не знам как го позволих ...Как стигнах до тук?! Не знам дали ще го оставя, но със сигурност не искам да имам дете,което да страда заради глупавата си майка, която позволява да се случват такива неща пред детето й! Не искам! И в същото време стоя ... Стоя, а младините ми минават! Минават в обвинения, крясъци, злобни погледи, но не и в любов ... Дори на празниците не усещам любовта му! И своята любов към него - също! Няма такава!Не усещам сигурност и не се успокоявам с думите му! Не знам ...
Може би проблема не е в него, а в самите ни характери - просто не сме един за друг и постоянно се измъчваме! Опитвам се да разведря обстановката, да го накарам да се засмее - е, правя го, а мен кой ще ме накара да се усмихна искрено? Виждам хората на нашата възраст - излизат забавляват се, държат се за ръка, подаряват си красиви дни, а ние ... Ние просто си съществуваме! Дори не мечтая за сватба .... Мечтая! Но не и с него ... В същото време ... Знам, че като се прибера той е в къщи, напрегната съм около него, но е там , има го и понякога има хубави мигове ... Но май е по-добре да не сме заедно, ако лошите мигове са повече от хубавите, нали ....
Като изгубена съм и не знам дали ще успея да се намеря ...
Ако е така, си помисли дали така ще промениш нещо, ще се почувстваш по-добре. Защото нещата ще стават по-зле - често дори по новините съобщават за резултати от подобни семейни отношения - инвалидност, дори смърт. А това, че не искаш дете, не е гаранция, че няма да се случи. И тогава потърпевш ще е и то. Една грешка не се поправя с друга, при това по-голяма грешка! А връзката с предишния приеми, че се е случила прекалено рано в живота ти - на 16 обикновено човек има много други неща на дневен ред пред това да изгражда дълготрайна връзка. Ако пък толкова ти тежи миналото, може просто да споделиш с въпросния човек какво те е накарало да се разделиш с него, да чуеш и неговата гледна точка. Защото може да ти тежи не толкова раздялата, колкото че не сте изяснили докрай обстоятелствата около нея - поне аз с такова впечатление оставам от написаното. Но в момента старата любов не ти е на дневен ред - първо се отърви от настоящия. Не знам какво толкова се луташ - от ясно по-ясно е, че трябва да го разкараш този, а като се махне той ще видиш, че и радостта и желанието за живот ще се върнат 
Я се стегни малко и вземи живота си в ръце, вместо да продължаваш да го поверяваш в ръцете на някой, който е ясно, че не цени нито теб, нито живота ти!
Благодаря ви, че давате мнението си, оценявам го от жени с по-голям опит и най-вече от жени, защото един мъж трудно би разбрал положението ми. Не ме е пребивал, но знам, че един мъж започне ли да те удря никога не спира! И е така! 