Как да възпитаваме децата си?

  • 774
  • 13
  •   1
Отговори
  • Мнения: 535
Здравейте!Най-накрая се реших да поискам мнението на други майки относно възпитанието на децата.Аз имам дъщеричка на 4г,а скоро очаквам и бебе.Дъщеря ми беше едно прекрасно бебе и до неотдавна кротко детенце,но от близо година се превърна в разглезено,недоволно от всичко дете.Може би тази промяна се дължи на това,че и осигорявам почти всичко за да се чувства щастлива.Напоследак си мисля,че децата които изпадат в лишения и трудности ценят повече родителите си.А как ние родителите да разберем кое е по-добре за тях,като винаги искаме те да имат най-доброто?Бих се радвала,ако споделите мнение по въпроса с мен. 

# 1
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Дени беше изключително кротко бебе, после-послушно малко момиченце, докато навърши 3г. А следтова...пази, Боже. Изживя го, просто трябва да имаш търпение. Причините наистина може и да са в това, че се стараем да ги задоволяваме, но сигурно си имат и своите периоди. Ние да не би всеки ден да сме на кеф. При нас нещата се оправиха чак след първата година на Василена, когато вече ходеше след кака си и викаше "дай". Чак тогава на Дени започна да и става ясно, че не е център на Вселената. Не знам, при вас нещата тепърва предстоят, така че ще ви трябва време. Говорете си, тя е достатъчно голяма, за да ти каже какво чувства. А ходи ли на градинка? Ако не ходи, пусни я преди да родиш, така няма да го приеме като отхвърляне, а и ще се научи да се съобразява.

# 2
  • Мнения: 625
  Да наистина,колкото повече им даваме,те толкова повече не го оценяват.
  Аз лично се опитвам да изискам нещо преди да дам Naughty

# 3
  • Резерват "Северозапад"
  • Мнения: 2 366
И аз мисля, че прекаленото задоволяване на желанията, а понякога и капризите на дечковците не е нито в тяхна, нито в наша полза.

# 4
  • Мнения: 294
Според мен всяка ситуация и дете са различни, но наистина не е много да задоволяваме постоянно всичките им капризи - трябва да има някакви граници, които да не се преминават. И аз правя всичко за да задоволя максимално детето си, но се старая да съм твърда за неща, които не трябва да му позволявам Stop. При нас мъжът ми разваля дисциплината, при него относшенията зависят повече от настроението му Close.
Вчера ми казаха една китайска сентенция относно отношенията на родителите с децата, беше нещо от рода на: "Родителите трябва да се отнасят с децата си от 0 до 3г. като с цар, от 3г. до 12г. като с роб, и от 12 нататък да са приятели." Според има нещо вярно макар, че това отношение като с роб малко не ми харесва да е толкова подсилено newsm78.
Всъщност всяка възраст си има своите чудатости и проблеми, които съчетани с характера на детето правят различни комбинации - понякога добри, понякога много изнервящи, понякога лоши! Родителите трябва да са търпеливи(макар, че е доста трудно понякога Close), тактични справедливи и строги, когато е необходимо - мисля, че трябва да се справим за доброто на децата ни! Simple Smile

# 5
  • София
  • Мнения: 7 242
Освен и аз да се присъединя към общото мнение Hug
От доста време забелязах, че задоволавайки повечето от желанията на дъщеря ми, всъщност й правя лоша услуга. Вместо щастливо и благодарно момиченце, резултатът е капризен и недоволен мърморко, който иска отново и отново. Всеки път се заричам, че ще съм по-строга, но... А случвало се е известно време да не й купувам нищо, тогава и най-малкото я е радвало. И аз се замислям, че май за детето е по-добре родителят да е егоист т.е. да се съобразява основно със своите, а не с неговите желания. Покрай децатачесто забравяме, че и ние сме хора със свои нужди и желания , а май не трябва. Правим им лоша услуга. Така те не могат да разберат кой кой е, какво е ролята му, каква е йерархията, което ги обърква. Нищо чудно, че после отговарят или се мислят за "центъра на Вселената", а мама - за обслужващ персонал. Тая китайска сентенция доста ми харесва Grinning

# 6
Както и други майки са споделили действително колкото повече получават децата толковаповеце се глезят но, не съм съгласна с твърдението че, като се  ги лишаваме ще ниценят повеце.
ние сме на принципа за да получиш трябвада дадеш и трябва да кажа че действа децата получават това което желаят но знаят че трябва да го заслужат. Hug Hug Hug 

# 7
  • Мнения: 1 731
Въпросът с възпитанието не е лсна работа,не казвам нещо ново и не откривам топлата вода със сигурност.Дъщяря ни като по-малка беше кротко дете,нямах грижи с нея.Където я оставех,там я намирах,на мръдваше. FlutterС изключение на 1-2 пъти когато ми е изчезвала от погледа.Аз я оставях и тя се оправяше,беше свикнала да си е сама.И сега е доста самостоятелна.От втори клас си пише сама домашните и не ме занимава,само когато нещо не и е ясно ,идва да пита.И така,радвам се че успях да и покажа,че и мама и тати имат право на време само за себе си.Малкия е по тарикат.Той сега се опитва всички да ни върти на пръста си.Доста се опъваме ,ама и той е доста упорит.При него ще е по-трудно с показване на границите. newsm78

# 8
  • Мнения: 380
Дъщеря ми беше едно прекрасно бебе и до неотдавна кротко детенце,но от близо година се превърна в разглезено,недоволно от всичко дете.Може би тази промяна се дължи на това,че и осигурявам почти всичко, за да се чувства щастлива.
Според мен щастливи деца са тези, които имат определени граници на позволено и забранено, а не презадоволените, но това си е моето мнение. Thinking

# 9
  • София
  • Мнения: 488
Дъщеря ми е на почти 7 години вече. Глезена е от първия си ден- от баби, татко си и т.н. Презадоволена, капризна и своенравнна до безкрай. До преди 1 година баба й я носеше "на ръце" и й угаждаше за всичко. Скарахме се и оттогава не я е виждала, но сега си давам сметка, че не е единствената, която е разваляла дисциплината. Татко й и до ден днешен й угажда. Резултат-вечно недоволна, разглезена, мрънкаща и всезнаеща. В комбинация и с бебе- познайте..... Забравих и ревнива.....

Още не съм открила рецепта за превъзпитание. Преди 1-2 години не се прибирах без някакъв подарък, но се отучихме след скандал с нея, при който тя захвърли играчката още на вратата- имала си такава вече.......

# 10
  • Мнения: 535
 NaughtyЗдравейте отново!Виждам,че много майки също като мен са объркани и не знаят от къде идва промяната в нашите деца,дали вината е у нас заради прекалената ни любов към тях или просто децата не ни разбират.Аз лично си дадох една равносметка за себе си -Прекалено доброто,невинаги посява добро т.е.нещата трябва да са по средата. Rolling Eyes

# 11
  • Мнения: 1 608
Отчети факта, че между 3 и 5г. карат първи "пуберитет" както се изрази нашата госпожа в детската.

# 12
  • Мнения: 3 740
Всъщност, това, от което децата наистина имат нужда, е любов и внимание, т. е. да им подаряваме времето си, а не предмети. Цялото недоволство и капризи идват от това, че те усещат, че с предметите ние "се откупуваме", плащаме за чувството си за вина, че не им обръщаме достатъчно внимание. Е, те пък ни се отплащат с претенции.
Детето знае, че една гоненица с мама или тате е по-интересна от лъскавата кукла на витрината и омесените на 4 ръце кифлички са по-вкусни от "купешките" кроасани. Ако и ние не го забравяме, ще имаме много по-малко ядове.

# 13
  • Мнения: 934
Трябва да се заредиш с много търпение и здрави нерви! Около появата на ново бебе могат да възникнат редица проблеми, дори и да няма пряко проявена  ревност. Като по-мънички ревнуват от бебето, след 4 години вече по-скоро си го изкарват на майката. Говоря за най-ужасното, отвратително разглезено поведение, което можеш да измислиш, плюс открити провокации, най-вероятно с цел да разбере дали, аджеба, мама все още ни обича, или не. Не ме питай през какво минах миналата година! Само обич и търпение трябва, но понякога просто не ми оставаха нерви. Иначе много я обичаме сестричката.
Нашия случай е малко краен все пак, де. Да не уплаша някого!

Общи условия

Активация на акаунт