Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 фев. 2014, 16:33 ч.

Обичате ли стихове? - 10

  • 160 494
  • 320
  •   1
Отговори
# 15
  • БЪЛГАРИЯ
  • Мнения: 257
ИЗГУБИШ ЛИ ЛЮБОВ

                     Понякога е тежко и боли,
             понякога светът край теб се срива,
             умират с писък твоите мечти
             и облак черен слънцето покрива.
             ...Любов загубил ,ти си победен,
             светът без цветове за теб остава.
             Не искаш и да знаеш,че е ден,
             липите- аромат ,че разпиляват.
             До болка празно могат да звучат
             словата на приятелите стари,
             които се опитват да гасят
             горящите в сърцето ти пожари.
             От думи няма смисъл.Те горчат
             дори с добро,когато се изричат...
             Днес вярваш ,че човекът е богат,
             когато е обичан и обича.
             Не искаш да достига ничий глас
             до мъката, дълбоко в тебе скрита,
             освен един- познат от онзи час,
             във който си се носил към звездите.
             Но вслушай се в дървесните листа
             и в шепота на вятъра крайбрежен...
             Не си отива всъщност любовта
             и не умира...Тя е неизбежност.

                                                 Вики Горанова

# 16
  • Мнения: 347
Страхотна тема  Heart Eyes Благодаря, Естелче  Hug

Това стихотворение на Е. Багряна много ми харесва и искам да го споделя с вас Simple Smile

Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.

Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.

Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.

Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.

Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.

Може би съм грешна и коварна,
може би сред път ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.


                                  

# 17
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Март

 Ще се простим отново с февруари.
И ще посрещнем със надежди март.
Ще се помъчим да оставим и неволи стари.
И ще опитаме да бъдем мъничко по-хард.


Във нас ще пазим спомените наши.
И като приказка ще са за друг.
Такава приказка, която плаши...
И дето не е за деца, за внук.

Ще се опитаме отново да живеем.
Отново и за втори, трети път.
И пак ще трябва ние да се смеем.
И да потърсим нашето в светът.


Защото болката остава само наша.
Защото никой няма да ни разбере.
Не искам никого с това да плаша...
Насън дочух шума и на море...

И тъй да се простим със февруари.
И с мартенички да посрещнем март.
Бъдете здрави, мили ми другари!
И просто подгответе се за старт.

Марѝ

# 18
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 001
Приказка за вятъра

Вятър лунната пътека
с пръсти палави погали,
в пелената водна с лека
ласка огън да разпали.
Сластно младата тръстика
се изви и вплете в здрача,
с румен дъх обагри лика
на брега, склопил клепачи.
Птица жадна се пробуди
и се стрелна към реката,
закипя кръвта й лудо,
залюля копнеж блатата.
Полъх споменът докосна
във покоите му стражни
и тревата сива в росни
шепи сгря с целувка влажна,
Вятърът се сви в уплаха
и тревожен скри се в ято.
Птицата крила размаха,
и стопи се в знойно лято.
И луната спря по пътя,
и тръстиката посърна.
И прошепна: Век да мътя,
нямам с нищо да отвърна.

# 19
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001




Трети март

 На този ден празнуваме нали?
На този ден и чувстваме се горди.
Забравяме за всякакви вини.
И сещаме се за онези орди...

На този ден страната ни трепти
 от знамената и от любовта ни.
И сякаш тихо някой ни шепти,
че точно ние днеска сме избрани.

Да носим имената си със чест.
Да бъдем БЪЛГАРИ и да сме силни.
Да имаме мечти, добрата вест.
И плодовете да берем обилни.

Честит да ни е, хора 3-ти март!
Помнете го, защото заслужава.
Да бъде празник! И да има старт
 за нови подвизи и наша слава.

Марѝ
bowuu
 

# 20
  • Мнения: 74
Не заповядвай на сърцето си.
То знае...
кога да потрепери от копнеж.
Кога да спре.
Или да проговори.
Да те побутне да вървиш....
или да спреш...

Не го насилвай да обича.
То ще знае.
Кога е истинско.
Кога не го боли.
Послушай го.
Повярвай му.
Обичай.
Единствено тогава ще си жив.

Не го насилвай на омраза.
То си знае,
че ще дари единствено любов.
Дори да страда,
да гори от болка в ада
от капчица любов
възкръсва за живот...

Пенка Фьодорова

# 21
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
На пръсти осми март пристъпва.
Добре дошъл му казвам аз.
Със него цветето напъпва...
И гледаме го ний в захлас.

На този ден празнуват всички.
И баби, майки и жени.
Бъдете здрави и обичани
 Марѝ сега ви честити...
Hug


# 22
  • Балчик
  • Мнения: 7 407
Мари, чуден поздрав. Hug

# 23
  • Пловдив
  • Мнения: 6 811
Мило непораснало момиче,
все така из облаци летиш,
приказките още ги обичаш
и с оная стара кукла спиш.
Виждаш я луната - чиста, кръгла,
без петно и без пукнатина.
На опашката за вятър - първа!
Първа. И последна. И сама!
Влюбваш се във хората наслуки:
тоз обичаш и обичаш друг.
На живота мъдрите поуки
ги захвърляш в кошче за боклук.
Стиховете в розово обличаш
и като дете им вярваш ти.
Смешно, непораснало момиче,
трудно е..., не, няма да го кажа!
Може би така е по-добре.

Камелия Кондова

# 24
  • Мнения: 7 199
Не ми е тъжно. Просто ми е празно.
И точно за това ми се мълчи.
Отдавна вече всичко съм разказала.
И нямам думи. Само тишини.
Ако не можеш в тях да ме намериш,
не се отчайвай. Ще те разбера.
Не се завръщай в тъжното ми вчера.
Аз имам своето несбъднато сега,
априлска вечер, ментов чай и песен.
Аз имам неначенати мечти.
Сега се уча да ми бъде лесно.
И точно за това ми се мълчи.

caribiana

# 25
  • Пловдив
  • Мнения: 6 811
Само тази вечер

Добър вечер! Търся топлина.
Ще отвориш ли за миг поне вратата?
Вярно късно е... Но знаеш - самота...
Неканена пристига, стяга ти душата...

Добър вечер! Търся две ръце.
В прегръдката им уморено да се сгуша.
И някъде далече допирът им да ме отведе,
далеч от болката, която ме измъчва...

Добър вечер! Търся две очи.
В които има нежност и човечност!
Но моля те, за миг поне вратата отвори!
Приюти ме само тази вечер...

Кольо Колев

# 26
  • Мнения: 3
     Grinning  Оичам, обичам, много обичам.  Толкова се зарадвах, че има такава тема! 
      Нова ли е, или аз едва сега ви откривам?  Hug  Heart Eyes

# 27
  • Пловдив
  • Мнения: 6 811
     Grinning  Оичам, обичам, много обичам.  Толкова се зарадвах, че има такава тема! 
      Нова ли е, или аз едва сега ви откривам?  Hug  Heart Eyes

10 по ред е, сега я откриваш  Peace


Момиче, защо в очите ти блестят сълзи?
Защо отказа да се бориш?
Сега студът към теб пълзи
ръце протягаш и се молиш.
Виждам цялата трепериш
сама - скрита ти седиш в мрака
спасение искаш да намериш
надяваш се, че някой някъде те чака.
Затвориш ли очи-
в съзнанието ти той се появява
присвиваш устни във усмивка плаха
мисълта за него всеки път те наранява,
но дори в съня си пак го срещаш -
вика те с очи, с ръка ти маха.

Влюбена си виждам...
Mного страдаш
Искаш да го мразиш,
а не можеш, няма как
и все повече боли, и все повече пропадаш
на дъното се озоваваш пак.
Казват времето лекува
дали ще излекува теб?
Цялата ти същност се страхува
кръвта ти се превръща в лед.
А той е така близо... и така далече
бориш се със себе си, опитваш се да го забравиш
как да кажеш на сърцето си да не го обича вече
предаваш се - няма какво да направиш.

Искаш да го срещнеш зная:
сякаш чакала си точно него цял живот
влюбена си, да, по очите мога да позная
рискувай, запознай се с него
- човек си, не робот!

Синая

# 28
  • Мнения: 0
Господи,
аз напуснах “ бордея “ и се връщам при Теб,
приеми ме смирено разкаяна.
Ето – в двора съм, на колене
и не зная какво да Ти кажа.
Идвах няколко пъти до “ Твойте врати „
криволичих по пътища мрачни,
сред пиянство замръквах -
сричах хули, сплетни
и ранявах, ранявах стократно.
Гордостта ми ме теглеше във заблуда назад
и ме хвърляше в бой без причина,
много битки загубих, много вяра пролях,
много скъпи приятели сринах.
Есента ме застигна – като танц на дервиш
разпиляла листата с изящество,
аз седя на колене – като Шамс от Тебриз
и Те моля да ме върнеш обратно.
И макар да е истина, че си всъщност във мен
и през цялото време те нося,
аз те губих в живота си – ден подир ден,
днес пристигам смирена и прося.




Маргало

 Heart Eyes


# 29
  • Мнения: 41
Страхотна тема  Heart Eyes
Това е едно от любимите ми стихотворения:

Я Bас любил
А. С. Пушкин

Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.

Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.


И въпреки че на руски звучи много по-добре, ето го и варианта на български:

Обичах Ви. И още дълго може
любов да тлее в моята душа,
но нека вече тя не Ви тревожи.
Не искам с нищо да Ви натъжа.

Обичах Ви без думи, без надежда,
ту плах роб, ту ревнивец несравним.
Дано с такава искреност и нежност,
дай Боже, Ви обикне друг любим...

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт