Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 фев. 2014, 16:33 ч.

Обичате ли стихове? - 10

  • 168 143
  • 332
  •   1
Отговори
# 330
  • Мнения: 5 642
”Пожелах си”

Какво си пожелах ли? Обич.
И пухкав, бял, пречистващ сняг.
Вълшебен миг. И топъл спомен.
И чиста радост в детски смях.
Да бъдат близките ми здрави.
Да сбъдвам нечии мечти.
С очи и жестове да галя.
И да блещукат светлинки.
Представих си за малко как
докосвам някого в душата
и украсявам му света…
А после украсих елхата.
Каквото и да ми се случва,
да бъде празнично и цветно.
Уроците си ги научих.
Сега е време за вълшебства! Nature Snowflake
          
                                      Яна Вълчева

# 331
  • Мнения: 8
Рождество

Разпуква зората с кристална въздишка,
оплита земята със ледена нишка,
пейзажът покрит е със бял пеньоар,
лениво наднича от сив будоар ...
Но да оставим на страна пейзажа,
за Коледата искам да разкажа,
на фона на красивата картина,
какво се случва долу, край комина ...
Такааа, да почнем със случайна къща,
там някой от чужбина се завръща,
запретнали са всичките ръкави,
че трябва всеки нещо да направи,
да сготви, изпере, изчисти,
да сипе манджи във чинии чисти,
да се изфука с чисто нова дрешка,
и всичко да е точно, и без грешка ...
Сега да видим друг апартамент,
окичен със богат асортимент,
от коледни украси и дрънкулки ...
Играчки, сякаш ледени висулки,
висят така окичили елхата,
подаръци отдолу за децата...
Надникваме и в още нечий дом,
там някой запасил се е със ром,
със марковото уиски и с ракия,
с едничка мисъл – „Днес ще се напия!“ ...
Такива има още доста,
а истината тук е много проста,
забравяме, че днес е Рождество,
прекрасно за душата тържество,
в което хора със лица открити,
докосват си сърцата и душите,
със мисъл чиста за светите небеса ...
Така на Коледа се случват чудеса!

# 332
  • Мнения: 5
А наши стихове имаме ли право да слагаме? Ако не, ще го изтрия.

Орфей с ръце във тъмното се брани,
прелитат черни, страшни птици,
събира още смелост да остане
във тази Дантева зловеща скица.

Не го очаква долу Адът,
очаква го самата Евридика,
в немилост даже Хадес страда,
Харон засажда трета трепетлика.

Инферии със сяра се лекуват,
мълчанието й им отваря рани.
И злото на заспало се преструва,
от страх Страхът престана да се храни.

Чистилището се разплака жално,
от слушане безкрайно оглушало.
Уви, не чу, звукът на арфа пламна
торба от черни ноти върху чисто бяло.

Харон мотиката захвърли,
инфериите в хор запяха,
Страхът отвори гладно гърло,
А Хадес облечкен заплака.

И боса Евридика се затича,
сърцето се напълни с кръв,
Орфей не беше спрял да я обича,
вървейки горд пред нея пръв.

Тогава страшното се случи,
любимият разкри лице,
изскърца арфата беззвучно.
Покрусата потри ръце.

Душата рязко спря да пее
напразно търсейки сълза.
Орфей не бе дошъл за нея,
той само стара болка погреба.


Общи условия

Активация на акаунт