Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 фев. 2014, 16:33 ч.

Обичате ли стихове? - 10

  • 154 086
  • 306
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 242
Молитва

Молитва нежно шепна във нощта
за моите звездички в небесата,
защото знам, че утре сутринта
любов и радост праща им зората.

Свещичка златна паля в тъмнината
за хилядите малки чудеса,
дарила ни със благодат земята
със всяка капчица роса.

За теб приятелю е таз молитва,
за твоите безбройни страхове.
Съдбата пак ти се усмихва
напук на всички грехове...

Ева Георгиева

Последна редакция: пт, 25 апр 2014, 22:40 от EniGeo

# 46
  • при моите деца .....
  • Мнения: 2 112
Днес е ден за Любов!

Нека всеки,
който се чувства призван -
да отвори Сърцето си!
Алвеоли от огън и плам
да пулсират към целия свят.
Да обичаме!
Ден Е призван!
За амнистия -
време разделно,
„ аматьор ” да си днес – непотребно е!
Барикадите вече ненужни -
да ги сринем с Любов!
Да сме чужди – е лекарска грешка,
диагнозата днес е – „Човешка“.
Всяко малко Сърце да докоснем.
Днес е ден за Живот!
Да започнем!

Маргало

# 47
  • Мнения: 69
Ивайло Цанов - стиховете му са уникални ...наскоро го открих случайно...

Ще те намеря в края на света,
заключена в дворец със седем ключа,
зад седмата врата на любовта,
която с любовта си ще отключа.

Ще сипеш недопития коняк
във чашата, приготвена за мене
и диво ще те любя – пак и пак –
сърцето ти до моето ще стене,
...
и гръм небесен кухите стени,
ще раздели на точно седем къса,
Небето ще заплаче. Ще вали,
пороят му земята ще разкъса,

а после от настаналия мрак
и късче кост, родено в знака Дева,
за седем нощи ще направя пак,
една несъвършена Ева...

# 48
  • Мнения: 69
и пак Ивайло Цанов


Ти цялата си светъл храм
във който диво се поселих.
Разбойник бях. Кръчмар презрян,
но себе си във теб намерих.

Отворих всичките врати,
от притвора чак до олтара
и хляб от плът ми даде ти,...
и капки кръв от вино старо.

В икона сбра за мен деня,
покров с косите си изплете
и осъзнах, че си една
предвестница на Боговете.

Наливам виното. Пиян.
И моля се от срам разплакан,
ти вечно да ми бъдеш храм,
дори и векове да чакам...

# 49
  • Мнения: 69
Търкули се животът и стана на топка,
и преседна във гърлото мекият залък.
Прекоси тишината кварталната котка,
като сянка, която се движи нататък.

От прозореца важно съседът ме гледа,
дълго кашля в нощта и разсърдено пуши,
разпилява се бавно трамваят изнервен
и се пука земята от дългата суша.

Ала няма да да плача сега. Ще говоря,
ако трябва на вятъра. Жив съм.И дишам.
Непотребен и бял, като камъче в двора
и забравена дума – добра и излишна.

Ще отворя вратата и тихо ще тръгна,
без да знам накъде. Ей така, напосоки,
а небето ще стане горещо. Ще гръмне.
И ще парят нозете ми топлите локви.

Но ще стигна накрая чертата последна,
ще почукам и дълго ще чакам на прага.
Ще отвори очите си Господ, ще влезна,,
за да може след мене душа да избяга

Ивайло Цанов

# 50
  • Мнения: 242
Сладък грях

Вълшебна нощ - луна, звезди и сласт,
вода кристална – две тела горят от страст...
Легло им е тревата мокра,
небето тяхната завивка топла.
Завихря ги света в тоз сладък грях,
превръщайки задръжките във прах.
Прегърнати преплитат свойте длани
в стенание от сладостта обляни.
Потъват в тишината пламенни и голи,
потокът само нещичко ромоли.
Душите им - отнесени в любовната игра
танцуват със светулките до сутринта.
В такъв разкош посреща ги зората.
Пристига и денят, огрян от красотата!

Ева Георгиева

# 51
  • Пловдив
  • Мнения: 6 805
EniGeo    bouquet


 Ти бягаш и се криеш...
Ти бягаш и се криеш...
А знаеш как теб желая!
Безумно влюбен съм във тебе,
Обичам те...и не си играя...
Отново бягаш и не смееш,
Чувствата си да признаеш...
Аз пък не мога и да скрия,
Огъня, който ме изгаря !
Луда страст е ... и още нещо !
Луд по тебе ....и за теб!
Да знаеше само,как силно искам,
С теб да си играя,всякак и навред!
Ако знаеше само що ще правя,
С твоето тяло-сладък грях!!!
Дяволът ще ми завиди и свали рогата,
От мен ще се почуства дори по-благ!
Ще те взема силно, с мъжка ненасита,
Нежно ще те хапя, с пръсти ще дера !
Всичко искам с тебе да опитам,
Абсолютно всичко, без да ме е срам !
С милувки страстни кожата от теб ще свалям,
С устни жарки – тебе ще горя !!!
Всяка тръпка твоя с жажда ще отпивам,
Без дъх ще те оставя, но само за сега !!!
После мила, нежен аз ще стана.
Не искам аз да свършва  всичкото това!
Искам мила, само с теб да бъда!
Искам да си моя!!!Да изживея любовта !!!
Нежен...Буен...Всякак ще ме имаш,
Че ме желаеш силно!Само дай ми знак!
Сласт върховна ще те карам да изпитваш,

Дори и от най-сладкото ще съм ти по-благ!
                              Емо Атанасов

# 52
  • Мнения: 242
Десиссслава, благодаря! За теб също smile3525

# 53
  • БЪЛГАРИЯ
  • Мнения: 256
                        Лодка в дъжда

          Дъждът вали, вали като преди...
          Пълзи и дълго дращи по стъклата,
          а аз и този път оставам прав
          във тишината.
          Като светулка плахо примижа
          една цигара някъде далече
          и аз дочувам шепот на жена,
          която тръгва, тръгва вече.

          Дали пътува и сега
          онази малка книжна лодка,
          която сгънах на шега
          над някаква дъждовна локва.
          А после пратих я към теб
          с молба при мен да се завърнеш,
          дори в това море от много дъжд
          ти до побързаш, да побързаш.

          Сега вали, вали дъждът по прозореца.
          От вестник стар изрязвам стих
          с много, много болка
          и препрочитам на глас как търси бряг
          в море от хора и дъжд
          книжна лодка.

          Дъждът и този път вали, вали...
          Пълзи и дълго дращи по стъклата,
          а аз запалвам клечка от кибрит
          във тишината.
          И само тази малка светлина,
          изгаряща от болка във ръката,
          дано покаже пътя към дома
          на лодката и на жената.

                   Това е моят любимец- Михаил Белчев! Съжалявам, ако вече е било публикувано!

# 54
  • Пловдив
  • Мнения: 6 805
В ръцете му - ръце на покорител,
и тази нощ усмихната ще спя.
А ти ще си отново само зрител
на нечия любов. В една ръка
със чаша попривършило уиски,
във другата - с полуугаснал фас,
ще искаш да прогониш всички мисли
от своята глава. Ала тогаз,
пред тебе, някой страстно ще целуне
момичето със розовия шал.
Страстта им пред очите ти ще лумне
и ти ще се почувстваш остарял.
Не с двеста, а със хиляди години.
Не - бавно, за минути... Изведнъж!
Припомняйки си всичките причини
да станеш тъй самотен. Ничий мъж.
Забравил точно как се изпотяват
ръцете му при допир със жена.
Забравил точно как се покоряват
най-слабите, най-сладките места...
Затрупал с прах сърцето и душата.
Изгубил всеки повод за живот.
Разбрал за кой ли път, че на земята
човек е просто никой без любов.
Аз исках от това да те предпазя,
но ти не го разбра. Не ме прие...

В прегръдките му утре ще се глезя.
А ти ще изтрезняваш. Със кафе.

Васка Мадарова

# 55
  • Мнения: 1 712
Вечер

Обичам тишината на нощта,
когато ти, дете, щастливо спиш.
Обичам шепота ти рано сутринта,
когато редом с мен вървиш

през кухнята към топлата ни стая,
където ще прекараме деня;
с магия и усмивка правя чая
и тихо слагам захарта.

По тихите ти стъпки, сине,
разбирам, че съм тук - и дишам, и живея.
Когато бавно пролетта отмине,
в прегръдката на лятото ще се люлея,

когато ти ще си баща, а аз - старица,
във скута ми ще сяда твоят син,
а в шепата ми, като броеница,
ще светят нашите безбройни дни.

Цитат
".....The Child bless thee & keep thee forever"

(Размисли по Bless the Child, Nightwish)

# 56
  • Мнения: 242
Ти си

За мен си слънцето в небето,
галещо ме сутрин със лъчи
и чувствам как изгаря ми сърцето,
отваряйки две сънени очи.

За мен си вятъра с полето,
рошещ нежно моите коси.
А как пронизва ми лицето
щом посоката си промени.

За мен вълната си в морето,
носеща ме властно на ръце.
Разбива се в брега и ето
превръщам се във пясъчно зрънце.

За мен луната си красива,
докосва устните ми във съня,
но в утрото отново се покрива
оставяйки ме да мечтая за нощта.

За мен си облачето бяло,
прегръщащо ме с пухкави криле.
Отваря свойто одеяло
и рея се в небесното поле.

За мен звезда си в небосклона,
пътя ми рисува в светлина.
Внезапно падне ли зад склона
загубвам се във тъмнина.

За теб не мога да забравя
дори далече по света,
защото всичко ми подсказва,
ТИ СИ магията на ЛЮБОВТА!!!

# 57
  • Пловдив
  • Мнения: 6 805
Чуй и следвай моите думи
не пилей напразно дните,
постарай се да си умен —
рядко случва се везните
на съдбата да са спрели.
Ще се дигаш или падаш,
ще владееш и печелиш,
ще робуваш и ще губиш,
ще ликуваш или страдаш
длъжен си да бъдеш тук
наковалня или чук!
Йохан Волфганг Гьоте

# 58
  • Пловдив
  • Мнения: 6 805
Аз съм истинска, истинска, истинска!
Без гримаси. Без фалш. Без преструвки.
Не участвам в измислена приказка.
Не потропвам със златни обувки.
Ако търсиш принцеса - объркал си.
В мен такава жена не вирее.
(Би избягала милата тутакси,
щом неволя в гърба ѝ повее.)
И в графата ти с мъжки момичета
няма как да се впиша. Изобщо!
Имам нужда да бъда обичана.
Не да нося на гръб денонощно.
В ничий образ не влизам. Те - ролите,
са запазена марка на други.
По сценарий играят актьорите.
Не предлагам такива услуги.
В моя свят не допускам от лесните
и достъпни за всяка момчета.
Имат място единствено честните!
(Те не се вкарват в цирк и в клишета.)
Аз съм истинска. Знам, че е плашещо.
Затова и малцина рискуват...
Но в замяна печелят най-важното -
Любовта, за която бленуват..

Васка Мадарова

# 59
  • Kопенхаген
  • Мнения: 665
Ще плачеш за децата си, Българийо,
макар че днес ги гониш със презрение!
От гаврата над хората измамени,
изчезна вече цяло поколение!
Децата ни Родината намразиха,
прокудени без капка уважение.
Бащината клетва, те не спазиха.
Изчезна вече цяло поколение.
Ще плачеш за децата си, Българийо,
щом детските площадки са история.
Родината е болка неизказана.
На картата сме вече територия.
Ще плачеш за децата си, Българийо,
че тука днес е раят на мръсниците .
Изсякохме горите си до корени,
от тук ще си отидат даже птиците .
Ще плачеш за децата си, Българийо,
за последно щом забият пак, камбаните.
Кой ще ни изпрати във отвъдното?
С обич кой ще ни превърже раните?
Пейо Пеев

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт