Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 фев. 2014, 16:33 ч.

Обичате ли стихове? - 10

  • 160 821
  • 320
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 371
За хвърчащите хора
 

Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.

и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!

А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,

и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,

но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?

Валери Петров

# 301
  • Мнения: 140
обичам стихове...и да чета и да пиша.
Ето един "мой" ( лично преживян)
 
''Изневяра"
Тя идва ненадейно като гръм,
почти невзрачна, ни тон , ни звън...
Коварно си оплита черните коси,
в чуждите, любовните съдби..
Но скрила се зад изписаното си лице,
омайва и разбива тя нечие сърце.
Красива и порочна плахо стъпва ,
Флиртува тя със любовта...
 а после се подсмихва тъй фалшиво,
прикривайки коварната ЛЪЖА...
Без срам и грях открадна тя от мен
ЧОВЕКА който беше смисъла на моя ден.
И го заплете с омагьосаните си коси,
упои го с най- отровните очи.
Обеща му ти любов за вечни времена,
и мислеше, че дълго ще да е така.
Но се обърка и не заеше добре,
че любовта от отрова не расте,
И ЧЕ ЛЮБОВТА НЕ СЕ КРАДЕ..
Откраднатата обич се чупи като лед,
защото тя не се воюва от грешни като теб!

# 302
  • при моите деца .....
  • Мнения: 2 149
ОСТАНИ ДЕТЕ, СИНЕ

Купувай цветя без повод.
Обяснявай се в любов.
Пиши стихове.
Целувай при всяка възможност.
Прегръщай силно.
Давай безкористно.
Поставяй се на второ място.
Прави малки неща,
които тежат тонове.

Всичко се оценява, сине.

Или когато заспиват до теб,
или когато се будят без теб.
Димитър Калбуров

# 303
  • при моите деца .....
  • Мнения: 2 149
Честит празник!  bg

Ти, Родино

Ти имаш хиляди лица, Родино –
девойка млада, старец и дете,
гора, връх снежен, розова градина,
бунтовно знаме, нива, къс небе.

Ти носиш много имена, Родино –
Копривщица, Калофер, Драгоман,
Преслав, Силистра, Плевен, Лом и Видин
и още Плиска, Дряново, Троян...

Ти пазиш толкова сълзи, Родино,
в реките Искър, Вит и Тунджа.
Затуй солено е морето синьо
и буйни са и Камчия, и Дунав.

Ти любиш своите чеда, Родино –
Апостола, Крум Страшни, Симеон...
Пастири, учени, царе, робини
в сърцето ти намират вечен дом.

За мен си всичко ти, Родино –
камбана, люлка, въглен, кръст,
вековен дъб, мед, старо вино,
хляб, сол, светиня, капка кръв.

Ивелина Радионова

# 304
  • Мнения: 7
Понякога

Понякога говорим, понякога мълчим,
понякога си спорим, друг път се гълчим,
искаме да любим, не искаме да мразим,
не искаме да губим, а искаме да пазим...
Така минават дните ни, секундите, минутите,
отекват във ушите ни и думите - нечутите,
сълзите ни - горещите, изтичат през очите ни,
догарят бавно свещите, да стоплят пак душите ни ...

# 305
  • Мнения: 7
Вяра, Надежда, Любов

Ти за мене си Вяра,
вярвам в теб, както вярва се в Бог,
ти за мене си божия кръст пред олтара,
и икона, молитва, пророк.

Ти за мен си Надежда,
както зрънцето малко живее за пролетен ден,
всеки път със копнеж и мечти те поглеждам
и забравям за вятър студен.

Ти за мен си Любов,
както мъж и жена се обичат
и мечтаят да тръгнат по пътя си нов
и със погледи нежно се вричат ...
Ти си Вяра, Надежда, Любов!


# 306
  • Мнения: 19
Откъс от
Песента на тревите - Катя Маринова

"Шушне вятърът - верен доносник,
че със него е тръгнала
есен
по пътеки среднощни и скоро
ще танцуват в нозете ѝ
кестени.
Забрадена с мъглица и шума
тя се смее в червено и
сякаш
по косите ѝ огън се втурва,
заиграл се на жмичка със
лятото.,"

# 307
  • Мнения: 7
Грешка

Направих грешка,
не разбрах каква е, малка ли, голяма,
реших, че жертвам пешка,
а излезе, че ми взеха дамата...

Получи се, че е игра обречена,
а то, дали е истината разсъблечена?

Наказаха ме строго за провала,
поех за себе си вината, цялата,
а бе сърцето в ореол обвито,
сега стои от страх на топка свито...

# 308
  • при моите деца .....
  • Мнения: 2 149
Един сезон, а толкова любов! Heart
Събрал е в себе си прекрасност и утеха.
И случват ни се (за добро или за зло)
отново неуспехи и успехи...
Един сезон, изпълнен с красота...
Вълшебствата валят навред над всички.
Завиваме се често с тишина,
а после се събуждаме звездички.
Един сезон, събиращ твоя свят
и ясно проектиращ го насреща.
Използва той небесната дъга,
за да рисува приказки горещи...
Един сезон, разгърнал се навред,
прошепващ чрез съня ти нещо важно.
Докосва ни пак всичките поред
и весело ни кани на паважа...
Един сезон - обичам го с душа!
Оглеждам се във него и притихвам.
Прекрасница за мен е Есента!
Прегръщам я и нежно се усмихвам.

Десислава Церовска

# 309
  • при моите деца .....
  • Мнения: 2 149
Неделя е ... днес поне не бързай ,
постой без думи  - с чашата кафе ...
Навън е тихо още ...ти не бързай  -
в надпревара с времето сме все .

Защо ли винаги сме тичали припряно -
на крак изпивахме поредното кафе ,
разделяхме задачите по равно
и всеки бързаше незнайно за къде ...

Изминаха години неусетно,
подгонени от бързащия ден ...
Не може да премине ...не е честно
животът ни от хаос подреден .

Не може да ги няма тези наши
любими ритуали насаме .
И да говорим само за задачи ...
днес време е за романтичното кафе .

Неделя е ... Пак станали сме рано ,
пак пълни са и чашите ни две ...
Не бързай ... още няколко минути само .
Не спреш ли ти ... то времето ще спре.

stela50

# 310
  • Мнения: 7
Вижте го

Вижте го, колко е малко,
а с толкова много живот!
Кажете ми, не е ли жалко,
наоколо с толкоз народ,
така да седи и да вехне,
без грижи, слънце, вода
и някой просто да клекне,
в природата, или в града,
да сложи семенце нежно,
на топло във рохката пръст,
да го зарови прилежно,
със мисъл за божия кръст ...

# 311
  • Мнения: 3 066
СИРОМАШКО ЛЯТО
Разграбваме последните остатъци от пира-лято.
Последен шанс за сиромаси като нас
да се почувстват и за ден богати.
Ако не може ден, да е поне за час.
Наливаме си чаша изветряло вино.
С далечен привкус на крайбрежни жарки нощи.
Последен полъх от едно горещо минало.
Защо ли чувствам пеперуди във стомаха още,
когато трябва пеперудите да са умрели вече?
Но не. Скрои им номер циганското лято,
и дрехата пашкулена за миг съблече.
Отнякъде се взе и завъртя южнякът,
събра на купчини нападалите листи.
Измете ги. Напъха ги под храстите.
И стана във душите чисто, чисто...
като на грешник, най-подир приел причастие.
Опитах се да го запазя този ден,
като монета в скъсания джоб на малък просяк.
Но се изниза. Някъде далеч пред мен
се мятаха петичките му боси.

Светла Гунчева


Преобладават лошите неща.
Добрите като през воал прозират.
Най-сигурното нещо на света:
родените живеят и умират.

Разделите са път към самота,
която към самите нас завръща.
Реши ли да си тръгне любовта,
остава споменът.
И празна къща.

Но въпреки това у нас крещи
онази мъничка човешка нужда:
до някого с надежда да заспим,
а той в ръцете ни да се събужда.

И в името на сигурната смърт
очакваме, мечтаем и се смеем…
Какво пък!
Може би едва отвъд
започваме тепърва да живеем.

Добромир Банев

# 312
  • Мнения: 139
Това, което казва, не е важно.
Думите му
бързо се топят на слънце.
Но начинът, по който прави паузи,
бълбукащите звуци на смеха му,
я правят доверчива.
И закопчават бързо нежността и
завинаги към неговия вик.
Зове като елен.
Като еленът, който си е свършил зимите,
преглътнал е мъхът на недоволствата,
изял си е сеното и обидата....

И сега очаква само нея –
единствена да му е
като смърт
измежду другите любови.
 
В. Христова

# 313
  • Мнения: 3 366
Тоз Живот не е бърза поръчка,
и не е сътворен по калъп.
Всяко време назад се не връща.
Всеки спомен до болка е скъп...
Ако имаш минути за губене,
загуби ги. Без капка вина.
Ала после не гледай учудено
след отлитаща своя мечта...

Не прескачай крещящи въпроси.
Няма кой – само ти отговаряш.
Всеки отговор – с теб ще го носиш,
подозирам дори – до безкрая...

Но пък този товар ще е лек,
ако обич в багажа прибавиш.
Не е трудно да бъдеш Човек.
Правиш само добро. И раздаваш.

Мира Дойчинова

# 314
  • Мнения: 371
Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.

Евтим Евтимов

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт