Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 фев. 2014, 11:58 ч.

Дали някой знае какво ми е? :(

  • 5 203
  • 51
  •   1
Отговори
  • Мнения: 246
Здравейте! Искам да помоля за помощ... защото съм много отчаяна.

Преди година и 8 месеца родих своята дъщеричка. На 4-я ден след раждането започнаха много силни болки в корема. Посетих гинеколога, при когото раждах, пускаха ми излседвания - нищо. Започна се едно обикаляне между гастроентеролози, гинеколози, ендокринолози - нищо. Всички изследвания бяха добри.

С хиляди уговорки гастроентеролог ми направи фиброгастроскопия. Единственото, което се появи там беше, че жлъчката връща сок в корема. Но казаха, че тази болка, която имам не идва от там и с предписаните медикаменти ще ми мине до месец. Но! Пак нямаше полза. Cry Препоръчаха ми да отида на психолог/психиатър. 2 месеца съм пила АД, отново без резултат. Започнах психотерапия. Не съм ходила много - 15-тина пъти. Но сякаш тези 2 жени не бяха "моите" хора. Не почувствах полза, дори минимална.

Болката в началото беше остра, силна, не се повлиява от никакви медикаменти и обезболяващи. Започна треперене в ръцете и краката, нервност, изпотяване.. От около 4 месеца е на периоди. Винаги ме боли, но не толкова силно, че да пречи на ежедневието ми. 3-4 дни в седмица боли много и не мога дори да стоя на място. Нервно ми е, тревожно... Предполагам, че това не можене да се справя с коремната болка, започна да предизвиква в мен чувство на тревожност, че не мога да се грижа за детенцето си.

Не можех да я храня, да я къпя, дори да й се порадвам. Имах и имам много кротко дете. Спи по цяла нощ без да се събужда, а аз.... аз будувах и не можех да й се насладя! Започна много да ме е страх от старостта и от смъртта.

Предполагам, защото я свързвам с болести... Та аз сега не мога да се справя с една болка в корема, а тогава? Мога ли да преодолея тези страхове някак? Искам и аз да бъда, като другите майки, да се радвам на детенцето си, да бъда до нея и да й давам обичта си.

Страх ме е, че някой ден няма да ме има.. Страх ме е! Cry

Моля ви, помогнете ми!! Cry БЛАГОДАРЯ!

# 1
  • Мнения: 453
Предполагам, че е на психологична основа. Защо не заминеш на почивка един два дена някъде и да се разсееш, ако може някой друг да гледа детето? събери се с компания или отиди само с мъжа си. може да отидете в някой близък град или нещо такова.

# 2
  • В тъмната гора.
  • Мнения: 2 052
Тревожност, панически атики с изпотяване и треперене..откъдето и да го погледнеш трябва да се обърнеш към добър психиатър и най-вече ти да си дадеш кураж. Явно следродилната депресия се е задълбочила, а може да е преминала в друго.

Последна редакция: ср, 12 фев 2014, 12:54 от ~Мишел~

# 3
  • Бургас
  • Мнения: 4 470
Ами според мен пак отиди на ендокринолог,тази нервност и изпотяване може да са от щитовидната жлеза,при мен след раждането тя разбута всичко

# 4
  • Мнения: 246
Днес бях на ендокринолог, пуснаха ми изследвания + ПКК, ще видим какво ще излезе.
Бях и на гинеколог вчера, защото цикълът ми изобщо не е в час. Взеха ми и цитонамазка.

Това ми е най-тежко, че ми казват, че нищо ми няма и изследванията са идеални, а болката не спира.
Не ме разбирайте погрешно, радвам се, че съм здрава, но от друга страна, ако имаше нещо, поне щях да знам какво да лекувам.

Не намерих нито полза от АД, нито от психотерапията.
Тъжно ми е.  Cry

Съпругът ми много иска да имаме второ дете и мисли, че нещата ще се оправят след това, но пък ако стане по-зле?

Офф

# 5
  • Варна
  • Мнения: 302
Защо не си направиш ЯМР, може би там ще се види, ако има нещо притеснително?

# 6
  • Мнения: 246
Защо не си направиш ЯМР, може би там ще се види, ако има нещо притеснително?

Правила съм Скенер на КО. Казаха, че за тези меки тъкани е по-добър той.
И там всичко беше наред ..

# 7
  • Мнения: 4 941
Щеше да се види, ако има нещо притеснително и при направените изследвания. Щом са добри, значи няма основания да се мисли за нещо притеснително.

Понякога някои проблеми стават хронични. За съжаление.
CveTuRchE, на първо място се опитай да се успокоиш! Тази нервност и потиснатост, мисли за старост и смърт, всичко идва от проблема, че лечението не помага за коремната болка. Трябва да го преодолееш. Мисли за друго. Ангажирай се с всевъзможни приятни неща.  

А същевременно не спирай да търсиш дори и алтернативни начини на лечение.

Болката свързана ли е с хранене, ходене до тоалетна, в коя област на корема е?

# 8
  • Мнения: 819
Да не би да е някакво страстване? Хормоните как са? Confused

# 9
  • Мнения: 4 502
Правена ли е колоноскопия?

# 10
  • Мнения: 4 941
Раждането естествено ли беше или секцио?

# 11
  • Бургас
  • Мнения: 4 470
Правена ли е колоноскопия?
Да,ако всичко друго е наред не е зле и колоноскопия

# 12
  • Мнения: 246
Колоноскопия не съм правила.
Болката е около пъпа и нагоре. Дърпаща, теглеща. Не е свързана с хранене. Опитах се да забележа дали примерно, когато се ядосам или нещо се изнервя, тогава да ме заболи, но и тогава не. Просто не я свързвам с нищо. Нито мога да разбера от какво се засилва, нито от какво намалява. Нямам разстройство, запек... Когато много ме боли, дори тази част под ребрата ми хлътва навътре.
Става ми неспокойно, че не мога да я спра. Sad

Раждането беше нормално и много лесно.

Опитвам се да не мисля, да си замествам мислите с други неща, но те пак нахлуват и адски много ме е страх.
Мисля си, че някой ден детето ми ще ми обърне гръб и тогава ме е страх от самотата.
Явно ще съм от онези "обсебващи" майки.....  Confused

Страх ме е, че няма да мога да я науча да цени онези мъничките неща в живота...

И всичко това започна, след като родих.

Тъжно ми е, че пропуснах всички тези моменти с нея,а те никога няма да се върнат. Сякаш не мога да й се порадвам истински.  Cry

Не знам към кого да се обърна и от кого да потърся помощ..

# 13
  • Мнения: 453
тези симптоми  ми приличат на тези  след родилна депресия

# 14
  • София
  • Мнения: 2 506

Не намерих нито полза от АД, нито от психотерапията.


Според мен трябва да се лекуваш с АД.
Понякога е нужно време, за да се намери точния АД, а също и да подейства.
Трябва да намериш психиатър, на когото да се довериш за лекарствата, които ти изписва и с когото да обсъждаш как ти влияят. Има различни водове АД, понякога е достатчъна монотерапия, понякога се налага да се включат два АД.
Ако действително се чувстваш така саморазрушително, моят съвет е да се възползваш от медикаментозно лечение.
Няма смисъл да се терзаеш така, при положение, че има решение поне за спокойствието ти.
Това разбира се не изключва търсенето на медицинско решение на проблема ти, но би ти помогнало да си по-спокойна междувременно.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт