Защо лъжат децата

Лени, на тази възраст не е въображение.
И моята ме послъгва, както сама казва, "за да не се ядосвам" или защото я е страх, че ще има неприятен разговор. Всъщност по-скоро я е страх да не ме разочарова, въпреки, че аз рядко я критикувам. Често лъже и защото я мързи. Моисля, че това е неизбежен етап. Важното е ние да покажем, че не го одобряваме и той да си отмине.
Реакцията ми е може би прекаленно мека. Просто казвам, че знам, че това не е така и няма смисъл да ме лъже. опитвам се и да не и се карам много, за де не се страхува да сподели следващия път.

А защо лъжат възрастните?

Детето ми все още не е на този етап, но помня аз защо лъжех: За да избегна последствията, за да придобия някакво положение сред другите деца, защото ми се щеше да е истина това, което казвам. Вярвах си с две думи.

Защо не попиташ сина ти защо те е излъгал, когато го хванеш? Не намирам лъжите като голямо провинение, но смятам да се опитам да покажа на Дариа, че лъжат само слабите хора, които не могат да понесат истината за себе си и света или се страхуват от постъпките си.

Айде стига бе
 
Да не би да се познават - защото винаги като го питам - защо ме излъга и отговора е - "Защото не исках да се ядосваш"
Не знам просто как да постъпя вече. Моите реакции специално за лъжите винаги са по-остри. Не бих се карала за 2-ка в училище, спречкване с другарче или счупена семейна ценност, но за лъжа просто побеснявам.
И то не от друго, а от мисълта че сега лъжите са невинни, наивни и лесно се хващат, но се притеснявам да не се запази като тенденция защото според мен доверието и разбирането между родител и дете е много важно нещо.
Винаги подчертавам, че наказанието /ако има такова/ или реакцията ми са именно заради лъжата, а не заради причината, която я е породила, но все пак не мога все още да се преборя с това.  

Да ти кажа детските лъжи са по-различни и слава богу. Те обикновено целят да прикрият някоя пакост, която не е чак толкова страшна или пък непоправима. Докато възрастните често лъжат за да си придадат тежест или пък да си припишат качества и положение които нямат. Децата не са такива лицемери. Но дали от невинните детски фантазии /лъжи/ се преминава и към тези на по-голяма възраст - не бих искала да научавам ако имам избор.

Всеки път това правя - питам - защо???
Нали знаеш че няма проблем, ако знам истината ще оправим нещата. И това е самата истина.
Аз съм толерантен родител разбирам и прощавам доста неща - когато има някакъв пробем по-скоро давам препоръки и съвети  и му давам право на избор. Никога не се налагам с решения.
Именно затова не мога да схвана - защо лъже.

Лени - нашите 2-ма големи, да не ходят в една и съща занималня, че са "болни" от една и съща болест .

 


Сега сериозно. И моята ни послъгва. Може би вече около 10-ина пъти сме й изнасяли лекции с баща й. Все се прави, че ни разбира и така, до следващия път.
А когато я хванах за 1-ви път бях направо смазана целия ден  . Място не си намирах . Аз, която отделих 6г. от моя живот само на нея, лишавах се от какво ли не заради нея, а тя така да ми се отплаща...

Баща й също на няколко пъти й даваше примери как хваща хората, които се опитват да го лъжат и как ги наказва. Тя прояви за пореден път разбиране..., но не е спряла с опитите си да послъгва. Вбесявам се направо

Говорих й, наказвах я (да не гледа ТВ, да не ходи на РД и на гости, да си седи в стаята, НЕ Й ГОВОРИХ 2 ДНИ - ама никак!!!) и да ти кажа, ефекта за сега не е 100%-ов.

Сложна работа. Хайде ще следя Темата

Не одобрявам лъжата, от който и да било, под каквато и да било форма, не зависимо кой я изговаря и какво е оправданието за това. Сина ми е още малък, но ако ми се случи да разбера, че лъже, ще има последици.

какви? 

Според мен защото всеки от зачеването си се сдобива и с чувство за самосъхранение. Както ти е казал синът ти, излъгал е, защото е искал да избегне евентуалната поучителна пледуария, наказание и т.н. Мисля, че когато са по-малки дори не осъзнават истинските последствия от лъжата, но са усетили, че могат да си спестят неприятносит с родителите ако излъжат за някоя неприятна случка, в която имат пръст. Снощи синът ми ме попита точно в тази връзка защо не е хубаво да се лъже. Имали сме разговори на тема лъжата, казвала съм му, че е по-добре да ми каже за нещо че е виновен, отколкото да излъже, защото рано или късно за лъжата се разбира и тогава не само, че ще отнесе наказание за белята, но и за лъжата. А и ще ни разочарова страшно много.   Обяснявала съм му, че хората имат доверие по между си и ако излъжеш някого ти го нараняваш, а после дори да казваш истината той никога няма да ти вярва, вечно ще смята, че продължаваш да го лъжеш. Синът ми си обяснява нещата по-материално, снощи направи сравнение от сорта, че ако кажеш на някого,ч е си си купил БМВ, а той те види в Трабант ще разбере, че си го излъгал/момчешка му работа - колата е на първо място / Та за това си мисля, че детските лъжи са именно за да прикрият пакост, водени от чувството за самосъхранение, а не лъжите, които изричат възрастните.

Уффф ама големи са тарикати начи - пък аз се притеснявах да не би моя да е някакъв уникален екземпляр.
Така като ви слушам - не е чак толкоз необичайно значи макар че това с нищо не помага на решението на проблема.
Вече се чудя какви наказания да измислям - хем да не са някакви драконовски мерки, хем все пак да се постресне и да има ефект.
А как смяташ Шани - дали пък и ние не сме прекалено чувствителни - щото и на мен това ми беше първата мисъл - какво не съм преживяла заради него и с какво ми се отплаща. Връщам се назад в годините - много рядко съм лъгала родителите си.
Всъщност само баща ми като станах пуберка го лъжех, защото беше изключително строг и не ме пускаше никъде, та бях принудена да измислям какви ли не чудеса за да ида с приятелки / и не само/ на вила примерно.
Но пък майка ми винаги е знаела къде съм, с кого съм - знаеше и когато си имах вече приятел - и и беше пределно ясно, че не се гледаме в очите цяла нощ.
Брейййй не е лесно!

Ще се посъветваме с таткото и ще приложим някое подходящо наказание. Ще има много разправии и говорене и ако пак се случи същото....  тежко ми и горко, какво ще мисля вече не знам, затова ще следя темата с интерес. Дано има мами които са се справили с този проблем и да дадат акъл, на нас неопитните.
Ей това много ме притеснява, дано не ми се наложи да се занимавам с такива проблеми. 

Все пак си мисля, че не можем да променим децата си, ако те самите не го пожелаят, те трябва сами да се убедят, че това е нещо нередно. Защото само с приказки не става. Въпроса е как ние да ги убедим, че не е редно да лъжат и всяка лъжа има последици, колкото и да не изглежда така и да им се струва, че това ще им помогне до известна степен.

Моята е виждала и прекрасно ги знае последиците. Изпита ги. Мълчанието ми я смаза. Не я будех дори за школо, а тя на всеки час се будеше и гледаше часовника, да не закъснее.
Ефекта бе временен. Това ме озадачава и ме кара да си мисля, че съм безсилна пред проблема.

Не си спомням да съм лъгала родителите си за какво и да е било. И ако все пак се е случвало, си е било за моя сметка. Но май съм го проумяла в една доста по-напреднала възраст от 8г. 

П.П: Лени - едва ли сме твърде чувствителни. Няма родител, който да не го заболи от лъжата на собственото му дете.

Лени, сама казваш, че с разговорите има голям напредък. Аз бих заложила на тях и не бих наказвала за лъжата, ако виждам, че го прави от страх или притеснение "да не се ядосвам". Бих работила в тази посока, както казваш, да разбере че ще понеса и най-неприятната новина (както и върху реакциите си при новините ).
Ето една сравнително "млада " дикусия с подобна тематика:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=69183.0

Мерси за линка - както се казва - явно няма нищо ново под слънцето.Не искам да съм лош пророк, но и аз не съм си мислила че ще ми се наложи - нито пък съм предполагала че е толкова разпространено - именно затова подобни дискусии между родители ми се виждат добри - особено ако всеки е пределно откровен.

 Аз самата винаги съм била разбрано дете, дори и като съвсем малка. Когато ми кажеха няма пари да ти купим  нещо аз проявявах разбиране, като ми казваха, че трябва да ходя на седмична детска градина, за да могат да работят пак проявявах разбиране, въпреки, че в по късните си години осъзнах, че са имали и други възможности (не е било вярно че са нямали пари( взимаха 100лв. Дневно, докато другите хора взимаха месечно 100лв.), а че не им се е давало за мен), не е единственото решение да зарежеш детето си и да го виждаш 1 седмично, за да работиш и т.н., но това е др. въпрос.
Много ми е чудно как може децата да не проявяват разбиране, когато родителите им казват че това не е добро за тях. Това е характерно за пубертета да се разбунтуват и да не слушат.

  наскоро четох някакв тема за лъжите при децата и си помислих, че с това не съм се сблъсквала още и ето вчера и моята щерка ме излъга - спокойно, гледайки ме в очите. Като я попитах защо го е направила и тя мълчи, дори не иска да обясни, като настоях - даде някакво измислено и безсмислено обяснение.
  Още нямам подход за да  преодолея тези неща. Направо не знаех как да реагирам(после се сетих за разни четени книги и се зачудих - защо ги чета, като в конкретния момент никога не се сещам как да реагирам).
  Аз като бях малка лъжех мама(не много и не за важни неща, но все пак), защото ми се караше . Татко не сме го лъгали, защото не ни е било страх - каквото и да му кажехме, той реагираше адекватно и рядко ни се караше ако си признаем нещо.
  Ще следя темата и аз.

Като ви чета започвам да си мисля, че е от възрастта. Няма да се впускам в подробности, но и моят син послъгва, и говорим, и обясняваме, ефекта е нула. За наказанията да не говорим-без комп., тв, без приятели и помощ за у-ще.Е, ефект няма."Ми мамо, аз не знам защо те лъжа.не искам, ама..." Така че , просто продължавам да обяснявам, да наказвам, и да се надявам, че като порасне още малко ще разбере че наистина е много гадно да се лъже.

Мисля си, че като по - малки лъжат от страх - от наказание, или да не ни разочароват. Като по - големи се заразяват едно от друго и това е един вид героизъм - да измислиш такава лъжа, че да не те хванат.

Не знам какво ме чака, опитвам се да действам от сега, ноооо...

Добре де, защо толкова трагично го приемате това с лъжите?

Може би като бивша лъжла /по едно време никой за нищо не ми вярваше, което беше добре дошло за сестра ми тя стоварваше всички пакости в/у мен / нещо не схващам какво толкова ужасно има в лъжите?

Естествено е да се лъже с оглед да се самосъхраниш, да се предпазиш и т.н. , но се израства.

В една друга тема разказвах за моите безброй лъжи и въпреки тях ей ме на - не съм станала престъпник /адвокат станах/ и вече не лъжа /поне в живота/ 

Защо децата лъжат?

Защото следват модела създаден от родителите.

Не скачайте веднага. Просто помислете какво сте ги учили досега.
Детето между 1 и 3 години е напълно искрено. То казва без да се интересува пред кого: "Не искам чичкото да ме целува, защото мирише лошо", на домакинята "Не искам да ям супата, хич не е вкусна". Сигурна съм, че имате подобни случки. Най-честата реакция /и аз съм го правила/ е: "Не се говори така, маме" А защо - за да не обидиш, да не нараниш чувствата на някой.

Дъщеря ми много се противеше на дребен елемент от етикета:
- Как си?
- Добре
В прав текст ми каза: - Защо ме караш да лъжа. Не, не съм добре!!!!

Дребните "лъжи" са част от ежедневното ни комуникиране и родителите учат децата да лъжат.

Идва момент, в който детето разбира, че може да приложи тактиката и към родителите си. Защо пък да ядосва излишно мама?

Дъщеря ми още не ме лъже. Е, за дребни неща опитва, но при директно зададен въпрос - не. Засега само "забравя" да ми каже  

Когато беше около 3 годишна разграничихме заедно що е то "дребна" лъжа. Но и спрях да лицемернича. - т.е. не се възмущавах на откровено "невъзпитаното" й държане. В бъдеще очаквам да се появят повече лъжи и се надявам те да са дребни. Надявам се с разбиране и прошка да избегнем лъжи за важни неща. Но вероятно в пубертета ще е доста трудно.

Хе хе хе хееееееееееееееееееееееееееееееееееее
 
Иса голям си шемет - чудех се аз какво градивно да намеря в ситуацията - ако това е предвестник на професионалното му развитие ще се принудя да си трайкам.
Ми така де ще вземе да стане некой айдукат момчето - има данни пък и баща му е такъв
Благодаря ти, че ме развесели така      

Детето ти е направило пакост. Ти не му се караш, а обясняваш и му даваш съвети. Но то усеща, че наранява чувствата ти. Ядосваш ли се, макар и да мълчиш?
Моята майка рядко ми се е карала. Но винаги бях наясно кога едвам се сдържа. Хем не ми се кара, хем се чувствах като шамаросана. Имало е случаи да предпочитам да ме набие, вместо да ме гледа осъдително без да ми се кара.  

Сигурна съм, че сега децата ми по същия начин усещат моите реакции.

Аз всъщност исках да кажа, че не е толкова ужасно да се лъже и ей ме на - порастнах, човек станах, че и не лъжа...
Но и както ти си го разбрала пак е добре. Помагай му сега на младежа да се ошлайфа 

Иса и аз се развеселих, заклевам се 

Ама който е лъгал родителите си, далеч не е стигнал, пък знам аз.
И ако с мен и с баща си не сподели, с кого? Кой ще я изслуша, кой ще й даде правилния съвет?
Лъжата си е лъжа. Порок. От най-гадните. Не толерирам. Ще се боря.

Тук има интересна статия: Как да научим детето на честност

http://www.biberonbg.com/info/istina.htm

освен от страх от наказание и да не ни обиждат, аз си мисля, че децата лъжат и защото искат един вид да се отделят от нас, да имат свои тайни, да са по-самостоятелни. ей вчера, например, гледам я голяма с някакво ново герданче. питам я от къде го има и получавам отговор "не знам. намерих го тук някъде из къщи...". повече от очевидно е, че ме лъже. дадох и да разбере, че не и вярвам, но не настоях да ми каже истината. може и да греша, но аз намирам за нормално да имат тайни от мен и баща си, не настоявам да знам всичко. важното е да не се лъжем за важни неща.
а смятате ли, че премълчаването е лъжа?

Извинявайте, че се изказвам неподготвена, но искам да попитам какви са лъжите на децата ви? В смисъл за какво лъжат? Защото моят е поукрасявал истории, ама мен това никак не ме притеснява, камо ли пък да наказвам 

Сериозно питам, не се майтапя, ако някой е склонен да ми каже някоя конкретна лъжа, че то и мен това ме чака сигурно в бъдеще и темата ми е интересна. Иначе и аз като Иса не се тръшвам много много от идеята за лъжата. Много по-зле би ми подействало сина ми да нарани дете или животно, тогава компромиси не може да има. 

Ето две конкретни

Щерката, на 8 г.

Питам я: Ади, имаш ли домашно по математика?
Отговор: Не, нямам
Аз: Сигурна ли си, че нямаш - и вчера каза така
Тя: Да, сигурна съм, нямаме домашно

Аз я моля да ми даде тетрадката и виждам, че не само, че е имала, ами и го е написала... но ужасно грешно - едва ли не е попълнила каквито цифри и паднат.
Не бих се ядосала затова, че не е разбрала материята, напротив - щяхме да седнем, да й обяснявам, да пише. Но тя иска да избегне това (ученето), лъже, че няма домашно, за да й разреша да си играе на компютъра.

Скарах се, обясних, че й се карам не заради сгрешеното домашно, а за това, че ме лъже.
Наказах я с два дни без достъп до компютъра.

Мони, 4 г.
Днес вечерта. Ади я взе майка ми. Не бях влизала в детската стая и не бях обърнала внимание какво има на бюрото й. Прибрахме се с Мони от детска градина. Той влезна в стаята, преоблече се и се заигра. Когато влезнах при него видях разпилени почти всички флумастри на Адриана по бюрото, половината без капачки, голяма част от капачките по земята, надраскани някакви драскулки на много листчета. За съжаление понякога и Ади ги прави все още тези неща и го питам Мони: Ти ли извади флумастрите и надраска така?
Отговорът му: Не, не съм аз, не съм ги пипал, Адриана е била.
Приех го за истина.
Прибрах флумастрите, хартиите и т.н. и.... забелязах ръцете му - целите изподраскани с флумастри (а 5 мин. по-рано си бяха съвсем чисти).


По-стари случки.
Ади миналата година на морето.
Беше валял дъжд. Бяхме на къмпинг, тоалетната е обща и се минава през една полянка, за да се стигне до нея.
Вечерта ходехме заедно с Ади до тоалетната, с чадър, като по пътя се смеехме, пеехме "Две калинки" и прескачахме локвите, но една голяма локва по средата на пътеката не можахме да прескочим и цопнахме в нея.
На следващата сутрин, вече изпекло слънчице, Ади първа тръгва към тоалетната. Облечена в светъл панталон. Казвам й да внимава с локвите. Прибира се, но цялата е омърляна ужасно - мокра, "кална" (тенденциозно го пиша в кавички).
Тя каза, че не успяла да прескочи локвата.
Тръгнах и аз към тоалетната, но... с изненада забелязах, че ВСИЧКИ локви са изсъхнали и няма НИТО ЕДНА локва по цялата поляна. Няма локва, в която да може да е паднала.
И в случая даже не толкова лъжата ме ядоса, колкото последвалия разговор.
Попитах я "В коя локва падна, Ади?", а тя отговори нещо от рода на "Точно сега на теб няма да ти показвам"
Впоследствие се оказа, че е паднала в най-голямата гадост в тоалетната 

В училище й писали забележка.
Тя откъснала страницата от тетрадката, на която била забележката, за да не я видя като й проверявам тетрадките.
На следващия ден залепила страницата и ме подписала 



 В един отбор съм с Лени и Шани.

Направи ми впечатление нещо особено

и


Аз също не съм лъгала родителите си.
Предполагам и това е една от причините да приемаме толкова болезнено лъжите, пък дори и "безобидни".



П.П. Лени, май отдавна не сме се виждали, за да се успокоим взаимно 
Крайно време е да поправим пропуска.

А мене кой ще успокои...

Лъжата на щерката, Тесс, е безобидна:

Сипала съм й да яде. След 100 часа висене й казвам, че е време да свършва и си продължавам със заниманието. Не я следя. След малко ми носи олизана чиния. "Изядох всичко - готова съм!". ОК. Браво маме, така те искам - прегръдки, целувки...
За вечеря отварям хладилника и вадя манджите. Отварям капака на лучената манджа и се втрещих  . Ми то пълно с плуващи картофи от другата манджа.
Викам аз щерката - изяде ли всичко? ДААААААа!. А това, дето плува какво е? Мииииии , мамо, ама то...такова....

И дали е ударила, оскубала брат си...дали си е прибрала нещата...дали си е наредила качествено чантата...в този род. За сега. Все още твърде безобидни, но знае ли човек, дали няма да й се харесат и за в бъдеще за станат и по-страшни лъжите.

Та такива и подобни са лъжите, но са си лъжи. И то изречени в лицето ми . Непримирима съм 

аз до сега съм се ядосвала сериозно само на две лъжи. единия път направо побеснях, защото лъжата беше за кражба - албена, тогава на пет-шест години, беше взела от братовчедките си някакви глупави значки и ми каза, че са и ги подарили. другия път се ядосах когато силвия(беше на 6г.) ме беше излъгала, че приятелчето и не искало да идва у нас, защото искало да си играе и с брат си освен с нея и затова трябвало все тя да ходи у тях. оказа се, че все тя ходела, защото казвала, че аз не разрешавам да играят у нас. и двата пъти имаше големи сканадали, имаше и наказания. иначе послъгват за дреболии, за които не мога да си представя, че дори те си въобразяват, че им вярвам. обикновено в такива случаи си им казвам, че не са ме прекарали, но го обръщам на майтап. като се замисля, правят го много рядко.
а аз родителите си почти не съм лъгала, но и почти не съм споделяла.

Ами аз не съм се сблъсквала досега с по-сериозна лъжа явно, ще очаквам включване.  Сещам се веднъж за покривката на масата, която открих скъсана на ръба, детето ми обясни че "сама се е скъсала", но може и да е вярно, както и да е, няма да тръгна за това да му се карам в интерес на истината.

Спомням си обаче много ясно една моя детска лъжа. Значи едно момиченце беше донесло в детската страхотна салфетка паяжинка, нали знаете колко бяха модрени  Каза ми, че ще ми я даде срещу 1 лев  Това си беше сериозна сума тогава. Аз съответно казах вкъщи, че ни искат по 1 лев за театър. Баща ми разбира се ги даде на учителката и работата се разплете. Мога да ви кажа аз защо излъгах - защото желанието ми да имам въпросната салфетка в този момент беше много по-силно от ВСИЧКО друго. Между другото - никога не съм наказвана от родителите си, имала съм много голяма свобода за почти всичко - и след ранната детска възраст изобщо не съм ги лъгала за нищо.  Така че може и без наказания от детето да стане човек, така си мисля аз, ама може и да се лъжа, времето ще покаже 

Виждам, че има линк към моята тема, но да се включа и в тази.
Така от зад на пред ще карам.
Шани, напълно разбирам яда ти. Ако не се вземат мерки безобидните лъжи ще преминат в по-големи след време. Като видят, че номера им минава, защо да не продължат да го прилагат? Освен това, другото което ме притеснява като лъже дъщеря ми е, че се прекъсва връзката между двете. Много държа да има пълно доверие в мен, да ме чувства приятелка и да споделя всичко.
Присъединявам се към твърдението, че повечето деца лъжат за да прикрият белята, която са направили. И аз винаги съм обяснявала, че няма да се разсърдя толкова на това, което е направила, колкото ако ме излъже. В същото време не мога да отмина с безразличие 2-ката по четене, защото предишната вечер се е размотавала и е забравила да си научи стихотворението, само и само да я предразположа да не ме лъже. Затова винаги обяснявам, че лъжата не е изход, че човек е трябва да носи отговорност за постъпките си, и че семейството е за това – да споделяме, да се подкрепяме и да си помагаме.
Дълго време нямах никакъв резултат в борбата с лъжата. Всеки път дъщеря ми казваше, че съжалява, че повече няма да се повтаря и в крайна сметка продължаваше да лъже. В началото все казвах: “Ако още веднъж се повтори вече ще те накажа” и все й се разминаваше. После започнах да наказвам. Един-два пъти я излъгах нарочно за да й покажа, че и на нея не й е приятно да я лъжат. И през цялото време говорене, говорене, говорене. Сега, когато сама дойде и си признае за нещо лошо, което е направила не пропускам първо да я похваля, че не се е опитала да излъже и чак тогава обръщам внимание на постъпката. В същото време ако е нужно не й спестявам наказанието, ако може минава само с разговор и обяснения.
В заключени да кажа, че е нужно много търпение, обяснения и постоянство за да се преборите с лъжата.
Успех.  Дано съм била полезна.

Според мен е важно не само за какво се отнася лъжата, но и колко е голямо детето, което лъже!

При съвсем мъничките деца /от 1 до 3 годишните/ наличието на лъжа е признак на висока интелигентност - НЕ се майтапя!

За да излъжеш някого успешно, ти вече трябва да си осъзнал, че когато другият го е нямало в стаята, той не би могъл да знае какво точно е станало и затова знаеш, че можеш да кажеш неистина - а това е въпрос на интелект, нали?

Не толерирам лъженето. Но и не всяка лъжа заслужава мъмрене/наказание.
Има и безобидни лъжи, и благородни, и разкрасяващи действителността. И приказките са лъжа, нали? И дядо Мраз... и т.н.

Златната среда и тук е най-доброто нещо! И личният пример! С приятелски поздрав - Деси.

/аз много рядко съм лъгала родителите си, но това е по моите спомени все пак!, първо защото те самите имаха строго отношение към лъженето, и второ - защото не изпитвах страх да кажа истината за мое провинение.../

 
Лъжата е порок - признак на слабост, мързел или лош характер. Доверието между хората се гради с години, а може да се загуби за един миг, след една лъжа / било то благородна, поради желание за прикриеш някого или просто от нежелание да видиш собствената си непригодност /. Казват, че който вдигне ръка веднъж, ще го повтори рано или късно. Аз мисля, че който излъже веднъж безнаказано, ще продължи смело напред. Не бива наказанието да е драконовско, но не бива и безнаказано да се подминава опита на малчугана да лъже. Трябва да се поговори на момента за това, колко ни е заболяло от факта, че ни няма доверие да сподели с нас проблема, който го е накарал да излъже. Доверието между родители и деца се гради всеки ден с примера, който им даваме, с ежедневни разговори за проблемите, които се явяват.
Мисля, че ще ви помогне поговорката " На лъжата краката са къси" и приказката за лъжливото овчарче. Смятам, че така най-добре децата ще разберат какво искаме от тях и защо го искаме.

"Лъжата е порок - признак на слабост, мързел или лош характер." 

Хайде сега някой да ми каже, че има дете, което НИКОГА не е лъгало? Е, какво - всички деца значи са слаби, мързеливи и с лош характер ли? Мисля, че няма нужда да правим антични трагедии от нещо, през което всеки преминава!

и аз не съм много съгласна.
току-що питах мъжа си дали е лъгал като дете и той каза "разбира се". после го питах защо, и той каза "защо не". помолих го да обясни, и той каза, че като дете винаги е имал наоколо си "нещо възрастно, което непрекъснато мрънка, изисква, обяснява, говори, пита и налага мнение". че е много независим, вярно е. може би децата просто имат нужда да правят нещата  както си искат без да дават всеки път обяснения, които ние като родители винаги бихме изисквали.
аз лично за себе си си спомням, че също послъгвах за абсолютни глупости. не съм била опърничаво дете, не съм бягала от час, все "читанка" съм била и в малките класове, и в гимназията, по срещи и дискотеки не съм се пребивала да ходя, родителите ми са страхотни и винаги (и тогава) са били. ей, честна дума, нямам обяснение защо съм лъгала. и спомени от тогава няма. може би е нещо несъзнавано - да се включат психолози фройд-исти и юнг-исти, че да дадат по-смислено обяснение.

и аз не съм съгласна с  Ефросина, това което е написала мисля че е валидно само за възрастни и зрели хора, в никакъв случай не и за деца

Шани,
размя ме случката със супата 

аз като дете най много лъжех за яденето  просто всичко ме преследваха и какви ли не наказания съм имала за да си изям това или онова  и просто нямаше спасение за мен освен да лъжа  баба ми ме е гонила по улиците с филиики намазани с незнам си какво си, и цялата махала играе с мен на гоненица, докато децата не се светнаха за какво е цялата работа, и казаха да им нося филийките, винаги имаше гладни 
Една вечер баща ми каза че докато не си изям пржолата няма да стана от масата, и бях сигурна че го мисли напълно сериозно, те отидоха да гледат тв, аз си играх с хляба, вилицата и тн, баща ми Х...пъти идва да ме проверява докаде съм стигнала  и накрая като ми омръзна изхвърлих всичко през балкона  извиках го аз и му казвам че всичко съм изяла  и той на 7.мото небе  но след 2.сек ме попита а къде е кокала от пържолата  / сто пъти му казвах че не ми се яде, че не съм гладна, ама като няма файда  то това си беше на дневен ред/
 
Искам да кажа че родителите колкото и да се стараят, просто за някой неща децата предпочитат 100х да излъжат и да рискуват че няма да ги хванат  мисля че няма дете което да не е лъгало, кой каквото иска да пише, мойте лъжи бяха главно от хранително естество  но всичко се надживява, а в пуберитета са къде къде по страшни лъжите 

Трудно ми е да кажа как ще процедирам с мойте деца като ги хвана в лъжа 

Мдаааа включвам се пак в купона. Та значи лъжите са доста и разнообразни - гледам, че Мамма вече е описала и част от "нашите любими" - учебната серия е просто "Приказка без край"
Нямахме домашно, Госпожата каза, че това е за другия път, написал съм си вече и т.н. и т.н.
Сега направих един интересен паралел назад във времето навремето точно във втори клас сестра ми носи в тетрадката забележка "Без Домашно по ..." баща ми и майка ми кротко и напомнят, че домашните трябва да се пишат - сестра ми чинно сяда и написва въпросното домашно.
Представете си какво преживява баща ми когато на другия ден отваря тетрадката и вътре се мъдри същия надпис като вчера.
Баща ми вече позагубил търпение пита сестра ми - "Е какво е това сега?"
А сестра ми / с невинен поглед каза / - "Ами това е за следващото домашно!!!!
Аз като цяло винаги съм си била ученичка и никога не съм лъгала за учене - никой не ме е контролирал,е случвало се е да получавам и по-слаби оценки, но никога родителите ми не са се карали и аз прилагам същата тактика.
Отсега съм обяснила на сина ми, че не е страшно да се получи ниска оценка , а когато това се случи да се опита да разбере защо - и да научи това заради, което я е получил. Показвала съм му мои бележници и студенстки книжки - за да види, че съм имала всякакви оценки. Но като си забравя нещата направо ме хващат бесните.
По-малките деца пък около 4-6 години лъжат /комбинирано с кражби/ - всъщност звучи доста по срашно - истината е че те още не правят съществена разлика между свое и чуждо и като харесат нещо искат да се сдобият с него. Взимат си книжката или играчката и я носят в къщи. Тук според мен е важно как ще реагира родителя - ако не обърне внемание - може да се задълбочи проблема. Аз полека обяснявам, че играчката е на друго дете, че то ще страда ако я загуби, че трябва да му бъде върната и давам пример - с наши любими играчки - колко ще ни е мъчно, ако някой  ни ги вземе. Та това го преодоляхме вече.
Но темата определено ще е с продължение.
Онзи ден примерно ме излъга, за това какво е закусил - ей така без никакъв смисъл - точно това го питах - защо ме лъже за дреболии - попитах просто от любопитство какво е ял.
Първо каза че е ял мюсли, веднага се осъмних защото масата беше изключително чиста и никъде не се мяркаше купичка. Казах му, че не е ял мюсли - тогава каза че е ял сандвич - погледнах в хладилника всички продукти за сандвичи си стояха недокоснати - е тогава вече се ядосах.
Питах го - добре защо ме лъжеш???
Оказа се, че е ял шоколадови бисквити - и понеже заради  алергични прояви му позволявам по малко от шоколадовите неща решил човека да излъже!
Казах му, че ако ми беше казал от самото начало какво е ял - нямаше да се сърдя - просто щях да му напомня, че не трябва да се набляга на шоколада и толкоз. И наистина така щеше да стане.
Точно това ме изкара извън равновесие - никога не бих му се скарала, ако ми каже истината - ама никога, много ги обичам и просто не бих си разваляла отношенията с тях без сериозна причина. Но тези безпричинни глупави лъжи ме вбесяват, обиждат и изкарват извън равновесие
Уффф много се разприказвах - сега наблягам над идеята на Иса - 

Лени - още малко материал по Темата:
http://www.deteto.info/pages/HIDDENFRAMES.HTML (почти най-долу в дясно с оранжеви букви е анонса).

Лъжата е една от вродените човешки "способности",свързана със съхранението на прочутата "троица" АЗ,Мене,Моето.Не е свързана с лошо възпитание,но при наличие на такова има тенденция да се развива и закрепва в устойчиво поведение.Естествено свързана е с интелекта.Тя носи в себе си страх от наказание,нежелание да се извърши дадена дейност(мързел),егоизъм - изобщо всички останали "чудесни"човешки качества.
"Аз не го направих,мамо,батко беше!"
"На мен не ми се пишат домашни,ще излъжа,че нямам."
"Колелото си е мое, ще излъжа,че е счупено, и няма да го дам на Митко."

Чета, чета с интерес при това!
При нас нещата са на периоди - след сравнително супер държание - онзи ден отново се вкючихме ей така за спорта
Но борбата продължава - определено почвам да си мисля, че децата се страхуват от нас /говоря общо за всички родители/ и реакциите ни и затова лъжат.
Сега точно това се мъчим да убедим сина си, че каквото и да се е случило - като го знаем ще намерим решение и ще оправим нещата.

Същото и при нас...пероди...за какво ли не. 

Но за страха си много права. Това е истината. Сега е времето да се преборим И с това явление - страх от родител. Респект, уважение - да! Но страх - НЕ!!!

Добре деее - ама защо решават тези малки главици, че трябва да ги е страх - а сега де!
Аз съм умерено строга - дори за някои неща разрешавам повечко свобода - давам му възможност на избор и вкус за храна, дрехи и занимания и не се намесвам освен ако не е нещо много фрапиращо. Излишно подчертавам, че не е страшно да се получи дори и 2-ка - важното е тя после да бъде коригирана, като това заради, което е получена се научи и запомни.
Не мога да намеря явно границата 
То ако следваме тази логика ще излезе, че ние сме виновните. Не че съм далеч от мисълта, че родителя винаги има "вина" и в положителния и в отрицателния случай на поведение на детето си.
Но тогава защо малкия, който е доста по див и непокорен не ме лъже - отношението и към двамта по основните възпитателни жалони е еднакво.

Защото малкия е все още неосъзнат "лъжлив герои"...но с ярък пример, няма начин да ти/ни се размине 

Аз имам своите моменти на слабост (ярост  ) и щерката ми има страх. И сега какво става на практика, че аз съм в дъното на проблема лъжа при нея  ...
Не звучи неправдоподобно, ама...

Ееее чакай сега, всеки има такива моменти. То при такива екземпляри не може да не избухнеш ни веднъж. Нито пък върви да ги оставиш на произвола на съдбата и да си правят каквото си искат - ама въпреки всичко - толкоз ли сме страшни бе
Пък аз си мислех, че съм пич 
Явно ми се иска    да е така