Боят, като възпитателно средство ?!

Подобно на Rali, Лекси и Reza - да, смятам, че когато родителя е направил грешка трябва дас е извини. Ако моите родители ми се бяха извинявали, то тогава щяхме да сме наистина приятели в трудните пубертетски години, а и след това. Пак подобно на Rali, баща ми никога не си признава грешките и това ме вбесява (а и не само мен). Не желая нито аз, нито децата ми да бъдат такива. Безгрешни хора няма и колкото по-рано го осъзнаят децата ни, толкова по -добре.
За "караниците" у дома между родителите-смея да твърдя,че ние нямаме такива. По-скоро са недоразумения, които се изглаждат доста бързо, с много такт и търпение. Аз съм тази, която е склонна към избухване:oops:  , и то от около 4 месеца, т.е. откакто започнах доста стресова работа.  ..... с което не се гордея, разбира се....

Значи, на първо място съжалявам че се включвам по темата малко късно, но все пак искам да споделя моето мнение, защото темата определно ме вълнува , а и от доста време чета и се интересувам от детска психология. Та по темата, честно да си кажа, дори малко се дразня когато чета майки , които пишат, че никога не са викали или пошляпвали детето си (както неведнъж се спомена никой не говори за бой и пребиване   а за леко шляпване) Не, че казвам че е невъзможно но как си мислите дори и да има такива случаи, дали наистина атмосферата в такова семейстово е напълно идеална и здравословна. АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ СМЕ ХОРА С ПРИСЪЩИ ЧОВЕШКИ РЕАКЦИИ и съм сигурна, че на никой родител нервите му не са железни, т.е съм сигурна, че дори да не е давал никаква външна изява на емоциите си , той ги е имал, а следователно ги е подтискал... е нима е по добре да подтискаме всички емоции ида ги задържаме,  и най накрая да получим ефекта бомба със закъснител...примерно да сме пели песнички когато детето е направило нещо по сериозно и в един момент за нещо дребно да му се накараме...не се ли обърква тогава детето съвсем ??? Ни най малко искам да кажа , че трябва най безотговорно да изливаме всичките си емоции(все пак родителите са зрелите и разумни големи хора), и също така, мога да цитирам следното: " Пробелмът не изчезва в момента, в който си изпуснем нервите !!! ", НО и  задържането им едва ли би имало много добър ефект и още повече  мисля, че в това да се скараш на детето си или да го шляпнеш няма нищо толкова страшно, стига да се прави с необходимата култура за това, без да нараняваме достойнстовото и самочувствието на детето  и нека не забравяме че децата разбират не по думите на възрастните, а по очите им !!!!
Съжалявам за дългия пост, но както казах темата ме вълнува особено !!!

Излиза, че пошляпването е за облекчаване на родителските нерви . Мерси аз нямам нужда точно от такова. Малко ми е детето още, но се надявам никога да не прилагам такава шляпология. Предпочитам да ме вижда как едва се сдържам, но не я шляполосвам още повече, че .
А иначе трупам опит като чета темата и се радвам, че я има във форума.

Съгласна, но нямах предвид че така трябва да си облекчаваме нервите всеки път когато имаме нужда от това, най добре е да не се налага никога, но пък не мисля че има и такива родители ,които никога не се изнервят, когато детото не иска да чуе и да разбере... просто това е невъзможно и тогава стискането на зъби може да се отрази по зле на детето отколкото да му покажем че това негово поведенеие не ни харесва...а сега дали ще шлямнем по дупето или ще повишим малко тон, не е равнозначно на това да се разфучим като тайфун и да уплашим детето !!! И преди всичко аз съм ПРОТИВ насилието - и психологическото и физическото над децата !!!!

ЖЕЛАНИЕТО за пошляпване идва най-вече от това. Вероятно е дълбоко вкоренен инстинкт, защото се е случвало точно "да ме сърбят ръцете" да я шляпна понякога. Старая се обаче да НЕ ГО правя. Някой ми беше казал, че добър начин да си успокоиш нервите е да броиш до 10. Трудно се постига, но си струва човек да опита.
Аз съм категорично против боя, но ми се случва да повишавам тон, шляпвала съм дупе и ръчичка (много леко и само в краен случай, като за мен е особено важно да ми личи, че не го правя от яд). Понякога я наказвам, когато ми прави на инат.