Кое е по-добре?

Ако трябва да избирам дали да съм стара мома или самотна майка, то определено бих избрала първото Но това го казвам от позицията на нормално омъжена, с две деца. Много е тъжно едно дете да расте само с един родител, и после когато родителя остарее, да се вкопчи в детето и да почне да натяква-ако не беше ти, заради теб... Ако съм стара мома поне ще мисля само за собствения си задник, ще ходя на екскурзии, ще се срещам с разни дядки по градинките, ще обикалям хипермаркетите да си купя евтин лук, ще клюкарствам, ще гледам сериали, ха ха! Сега сериозно-отглеждането на дете е голяма отговорност и когато това става само от единия родител, жертвите и саможертвите са големи. Което пък неминуемо рефлектира върху детето. Повечето майки, които съзнателно раждат деца, за да не са сами, представа си нямат какво ги чака. Защото детето не е само за разтуха и компания. Отглеждането и най-вече възпитанието е трудна работа, личния пример на родителя е много важен, има ситуации, в които майката чисто физически не може да се справи сама. Неслучайно и в природата много животни отглеждат децата си по двойки.

От позицията на майка с две деца определено бих предпочела да съм "стара мома" пред това да ги отглеждам сама.

А какво правим с разведените, когато бащата си е бил камшика нанякъде и ни грижи, ни пари, ни вест, ни кост от него? Не виждам особена разлика в двата случая, децата все си растат с един родител.
Ами вдовиците? Коя от вас и къде се е застраховала, че както днес има мъж до себе си, утре няма да остане сама като куче и да се наложи да си отгледа съвсем сама децата?
Не мога да повярвам, че това го пишат зрели и уж съвременни жени...

На въпроса - разбира се, че самотна майка е по-добре, но! при условие, че може сама (или с помощта на близки) да се справи финансово с отглеждането на детето/децата.
Идеята "аз сега ще родя, пък после ще му мисля от кого да прося дрехи и храна" никак не ми допада.

Е, що такъв избор? Свършиха мъжете ли нещо по света?
Всяко едно "положение" е временно...
Дете бих имала при всички случаи...

Зависи от възможностите на самотната майка.

Ако жената избере да бъде сама /стара мома/, ще остане копнежа да бъде майка. Ако избере да роди дете и се случи така, че има трудности, независимо от какъв характер, рефлектиращи върху детето, все ще минава мисълта, ако не бях го раждала нямаше да страда.
От трета страна обаче, детето е стимул, който прави и чудеса.

Не знам да е задължително да си омъжена, или да имаш деца.
Копнежа за брак, не означава автоматично копнеж да родиш и обратно, какво остава да се съпоставят. Както се живее и с двете, така се живее и без тях, така се живее и само с едното.
Не искам да правя сравнение, но за себе си бих предпочела стара мома. 

Ха ха тъй като тогава не продължих разговора, си го продължавам тук. То е ясно,  че всеки си говори от неговата позиция,  затова и аз така.
Разбира се, че исках като имам дете, детето ми да има майка и баща обвързани. Ама не стана. С моя бивш нещата се объркаха тотално и като се роди бебето,  след огромен скандал, събрах багажа и дим да ме няма.  Вътрешно се ядосвах в началото за цялата ситуация,  но да кажа, че детето е грешка или родено ей така за идеята - тц, не мога. Ще го гледам сама, бащата,  като му уври главата,  може да си я вижда, ако иска. Детето е най-хубавото нещо,което имам, ммъжете идваха и си отиваха. Може никога да не срещна мъж, с който да живеем спокойно и да се разбираме. Стара мома го разразбирам като жена, ккоято е сама и без деца. Ами ако си отиват годините,  а тя иска дете, дори да го гледа сама?
Ами ако нещо се случи с мъжа ти и останеш сама? Ако си ббременна,  развеждаш се, а не можеш да направиш аборт, защотолекарите ти казват, че повече деца няма да имаш? Все ситуации на мои колежки, които по една или друга причина, са самотни майки, независимо дали се казват "вдовици", "разведени" и т.н. Не се получава винаги да намериш подходящия човек,  да се установите и планирате кога да имате дете. Затова за мен е лееко наивно "по-добре стара мома, отколкото самотна майка", казано в този контекст, защото има жени, които не искат деца, нямат връзка, но да - те се чувстват по-добре без деца.
Малко ми е неясна мисълта,  защото не съм спала и на живо заеквам чак, но това си е мое мнение - да си самотна майка, която може да си гледа детето, не е срамно, не е безотговорно, но е трудно, да. Не обича м да ме съжаляват, нито да ми казват, че не трябвало да се разделям с бащата или дори, че било грешка да раждам. Или че по-добре стара мома.

Съгласна съм със  svetlina*, някак не е дефинирано какво всъщност се разбира под "стара мома" и "самотна майка". Ако стара мома е жена без деца и несключила брак е едно, ако е  без деца и без мъж изобщо, е съвсем друго.  Подобно е и при Самотната майка, макар, че  трудно бих определила жена с дете като самотна. Та ако общото  между старата мома и  самотната майка е само неналичието на мъж, предпочитам второто (то не че вече имам избор де  ), защото  някак логично е да искаш да имаш нещо хубаво, отколкото да го нямш.

Самотна майка. В живота нищо не е сигурно, освен това, че репродуктивните възможности на жената изчезват рано или късно. Подходящ мъж може да се срещне във всяка възраст.

Тежък избор, но ако така се поставят нещата, или-или, категорично бих избрала да имам дете със или без мъж. Тежко е, трудно е, признавам, че и за детето има негативи...Но позитивите са повече. Аз съм от жените, на които детето е първо и най-важно. Нито професионалните успехи, нито материалното благополучие, нито пътешествията, нищо не ми е донесло такава радост и щастие, каквито са ми дали децата.
И все пак, моля се да не ми се налага да ги отглеждам сама

И двата варианта са "добре" за жената, когато са резултат на личен избор и добре обмислено решение. Имам такива познати, уважавам избора им. А на тези, които са избрали да не се омъжват и да нямат деца, уважавам много и постиженията им в различни области, някои от които жена с деца просто не би могла да има.
 _{Моля да не ме засипвате с примери на майки-многомашиннички с блестяща кариера и пет дребни дечиня, или да ми разказвате личните си истории за впечатляваш баланс, защото каквото и да си говорим, едното винаги е за сметка на другото.}

И двата варианта не са "добре" за жената, когато са стечение на неблагоприятни житейски обстоятелства, точно обратни на това, което съответната жена иска за себе си.


По отношение на децата, нещата са крайно относителни. Ако изборът на "модел" е между хармонични отношения и стабилно семейство с един родител, и проблемни отношения и нездравословен климат в такова с двама, да се робува на идилични картинки "мама, татко и аз", е крайно ограничено.

Старата мома накрая става самотна стара мома с кучета, котки и прелитащи любовници. Едно дете, макар и трудно отгледано, изпълва сърцето и живота.

Какво толкова има да се върти и суче какво било старата мома! То е пределно ясно - жена, която никога не е създавала/имала сввое семейство - тя и мъж (или сега вече и еднополови семейства).

 BirdsFlu ,  да  - съгласна съм, че да имаш деца или да нямаш такива , е въпрос на избор (за съжаление обаче не винаги), не съм съгласна обаче, че хората, решили да нямат деца са по-успешни кариерно.Напротив, когато имаш отговорности в повече и любов в повече (което дава детето) те прави по-адаптивен, по-гъвкав, с нова гледна точка и по този начин и по-успешен. Няма да давам примери,защото не желаеш такива, но честно казано не се сещам за много успешни кариери на жени, които сами са си реширли да са бездетно кариерни. Сещам се обаче за един наш известен композитор,който сам си гледал дъщерите - беше казал, че  до четирстата си някъде  година, не можел да разбере жените, които не желаят да имат деца и ги съжалявал...след това, когато момичетата му порастнали и си поели по пътя, вече променил мнението си и само им съчувствал. Човек е многопластов и определено сигурно е мъка, когато не запълни пластовете си - децата са пласт, който по никакъв начин не пречи на другите такива, само надгражда.
За съжаление и  Andariel  е права,  ненапластването те води без да искаш  до илюзорна несамотност...тъжна и  фалшива.