Търсехме просто разходка, а се оказа еднодневно пътешествие назад във времето. И в самите нас...
*******************
Смятахме да се разходим до Кокалянския манастир,а след това и до крепостта Урвич.Бяхме чели коментари,че в споменатия манастир не приемали с добро око вярващите,които го посещават!?!...Внезапно решихме да импровизираме.Така се оказахме по един много лош горски "път",водещ към Пасарелския манастир "Св.Петър и Павел".Осеян с дълбоки дупки /тогава локви/ и клони,надвиснали над пътя.Пътувайки така,настигнахме една жигула.Бе спряла насред пътя.От нея слезе,накуцвайки,възрастен човек,извади кирка и започна да поправя пътя.Явно не бързаше,затова слязох и се разговорихме.Оказа се,че всъщност той и съпругата му/седеше в жигулата/,поддържат пътя и манастира.
-Мъчим се тука,момче-започна човекът.-Опитваме се да правим нещо,че да може да се минава.Ей и тия клони...Драскат колите,отблъскват хората от манастира...Впоследствие закарахме съпругата му до храма,а мъжът `и остана назад по пътя,извади дърворезачката и започна да орязва клоните на дърветата,надвиснали над пътя.
ИСТОРИЯТА
Манастирът "Св.Петър и Павел" в Пасарел вероятно е възникнал през 15 в. още в началото на турското робство.Намирал се е на стария път София-Самоков.Оттам минавали много колари-българи.Вярата им била силна и всеки помагал с каквото може.Така постепенно била построена църквата,а след това и цял манастирски комплекс.Монасите отглеждали различни полски култури,добивали и продавали мед.Въобще-кипял живот.Постепенно манастирът от духовно средище прераства в огнище на българщината...През 1853г. храмът е изпепелен,но само след 10 години нашите предци успяват отново да го изградят.През 1898г. манастирът е управляван от калугер Васил,който го ограбил и разорил.И отново родолюбивите българи връщат живота в тази обител.Докато не идва 1944година...
СОДОМ И ГОМОР
Скоро след това новата атеистична власт започва да действа.Взето е решение да се построи яз.Искър.Работниците ползват помещенията в манастира като общежитие...Постепенно многото манастирски имоти са разпилени,а манастирът започва да се руши.Селяните от Пасарел колят добитък насред двора на обителта...Впоследствие го доразрушават,а със строителните материали от духовното средище си построили домове,селскостопански постройки,обори...
Началото на края
На 29 юни 2003г. храмът е осветен отново.
-Моят съпруг-започна разказа си бабата-сънувал Света Богородица.Тя му казала,че ако иска да живее трябва да се грижи за манастира.Така започнахме...Когато за първи път дойдохме,вратата на параклиса беше разбита.На пода,в средата на храма,беше изкопана огромна дупка от иманярите.Тъжна картина.Постепенно постегнахме поне дотолкова,че вярващите да има къде да се помолят.Направихме и беседка.Откраднаха пейките...Онази сграда също се срути/сочи постройката срещу нас/.Само параклисът остана,но ние нямаме сили вече..Покривът тече,а стенописите се съсипват.Ходихме в Дирекцията по вероизповеданията/б.а. към МС/,в Светия синод.Казват ми"Снимайте го".Какво да снимаме?Ей,къде е София!Да дойдат да видят!Никакво внимание и помощ отникъде...Нейсе дадоха 5 хил.лв/Построената сграда с тези средства е отстрани на параклиса/ и дотам.Дойде едно момче за реставрация на стенописите и вика:От 100 хил.лв почваме.Само като начало това,де.Откъде тези пари?Откакто моят дядо сънува Св.Богородица,си прави 6 операции на крака.Чак 6-тата излезе успешна..Често ме питат дали след нас ще има кой да се грижи за храма.Няма-отвръщам.Няма кой...
/СЛЕДВА/
*******************
Смятахме да се разходим до Кокалянския манастир,а след това и до крепостта Урвич.Бяхме чели коментари,че в споменатия манастир не приемали с добро око вярващите,които го посещават!?!...Внезапно решихме да импровизираме.Така се оказахме по един много лош горски "път",водещ към Пасарелския манастир "Св.Петър и Павел".Осеян с дълбоки дупки /тогава локви/ и клони,надвиснали над пътя.Пътувайки така,настигнахме една жигула.Бе спряла насред пътя.От нея слезе,накуцвайки,възрастен човек,извади кирка и започна да поправя пътя.Явно не бързаше,затова слязох и се разговорихме.Оказа се,че всъщност той и съпругата му/седеше в жигулата/,поддържат пътя и манастира.
-Мъчим се тука,момче-започна човекът.-Опитваме се да правим нещо,че да може да се минава.Ей и тия клони...Драскат колите,отблъскват хората от манастира...Впоследствие закарахме съпругата му до храма,а мъжът `и остана назад по пътя,извади дърворезачката и започна да орязва клоните на дърветата,надвиснали над пътя.
ИСТОРИЯТА
Манастирът "Св.Петър и Павел" в Пасарел вероятно е възникнал през 15 в. още в началото на турското робство.Намирал се е на стария път София-Самоков.Оттам минавали много колари-българи.Вярата им била силна и всеки помагал с каквото може.Така постепенно била построена църквата,а след това и цял манастирски комплекс.Монасите отглеждали различни полски култури,добивали и продавали мед.Въобще-кипял живот.Постепенно манастирът от духовно средище прераства в огнище на българщината...През 1853г. храмът е изпепелен,но само след 10 години нашите предци успяват отново да го изградят.През 1898г. манастирът е управляван от калугер Васил,който го ограбил и разорил.И отново родолюбивите българи връщат живота в тази обител.Докато не идва 1944година...
СОДОМ И ГОМОР
Скоро след това новата атеистична власт започва да действа.Взето е решение да се построи яз.Искър.Работниците ползват помещенията в манастира като общежитие...Постепенно многото манастирски имоти са разпилени,а манастирът започва да се руши.Селяните от Пасарел колят добитък насред двора на обителта...Впоследствие го доразрушават,а със строителните материали от духовното средище си построили домове,селскостопански постройки,обори...
Началото на края
На 29 юни 2003г. храмът е осветен отново.
-Моят съпруг-започна разказа си бабата-сънувал Света Богородица.Тя му казала,че ако иска да живее трябва да се грижи за манастира.Така започнахме...Когато за първи път дойдохме,вратата на параклиса беше разбита.На пода,в средата на храма,беше изкопана огромна дупка от иманярите.Тъжна картина.Постепенно постегнахме поне дотолкова,че вярващите да има къде да се помолят.Направихме и беседка.Откраднаха пейките...Онази сграда също се срути/сочи постройката срещу нас/.Само параклисът остана,но ние нямаме сили вече..Покривът тече,а стенописите се съсипват.Ходихме в Дирекцията по вероизповеданията/б.а. към МС/,в Светия синод.Казват ми"Снимайте го".Какво да снимаме?Ей,къде е София!Да дойдат да видят!Никакво внимание и помощ отникъде...Нейсе дадоха 5 хил.лв/Построената сграда с тези средства е отстрани на параклиса/ и дотам.Дойде едно момче за реставрация на стенописите и вика:От 100 хил.лв почваме.Само като начало това,де.Откъде тези пари?Откакто моят дядо сънува Св.Богородица,си прави 6 операции на крака.Чак 6-тата излезе успешна..Често ме питат дали след нас ще има кой да се грижи за храма.Няма-отвръщам.Няма кой...
/СЛЕДВА/
Как да обясниш, че монашеството е повече от обикновения живот, че има хора с друг тип стремежи?! Няма начин. Страшното в случая е, че хората с тази представа за монашеството не са процент, дори да е голям. Всички смятат така. 