Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Враца
  • Мнения: 871
Вчера във  Враца имахме среща със инспектори от София в отдел "Закрила на детето".Обсъдихме и дадохме предложение да има компетентен психолог при съобщаването на родителите на "лошата " новина.Защото за всички нас последствията от диагнозата са  трайни.И предполагам , че както за мен беше истински шок , така е било и за вас.  smile3518 След аудиограмата той беше  в ръцете ми и те ми казват: Ами- да , не чува ,ще му сложим апаратчета,ако не проговори -иплантанти.Въздуха ми спря...нещо ми стисна гърлото...не можех да проговоря да кажа на близките ми в коридора какво са казали за Криси.Не знам , но после като се разплаках... newsm45.пак не мога да им кажа.Като се сетя косата ми настръхва. smile3511Т а мисълта ми бе : те ще ходят из цялата страна да обсъждат и с други родители.Вие как мислите нужно ли е? newsm78

# 1
  • При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
  • Мнения: 3 607
Разбира се, че трябва да има. Само, че няма! Има тук таме проблясъци, но като цялоо...

# 2
  • Мнения: 87
Задължително трябва да има, те  не биха могли да сменят диагнозите на децата ни , но биха го казали по разбираем начин.
Когато на нас ни "съобщиха"  - "ама Вие незнаете ли ,че Той може да е момиче?????????????" бяхме с детенце на 17 дена и със свекърва ми , аз едва не припаднах и незнаех на кой свят се намирам ,  а тя горката има проблеми със сърцето и едва се свести. Кърмата ми спря за минути , дете плаче , че е гладно и отгоре на всичко се появи някякъв тип дето ми обясняваше , че за мен било по-добре да оставя детето си в дом, пък аз съм била млада ще имам друго дете.

# 3
  • Мнения: 2 543
Разбира се, че трябва да има. Много добре знам как в ИСУЛ съобщават новините. Добре, че си бяхме подготвени, че най-вероятно Йоан не чува. Но Руми (рехабилитаторката ни) ни е разказвала, че лекарите са я карали тя да успокоява родители, на които току-що е съобщена диагнозата.  Shocked Представи си до каква степен лекарите са неподготвени за това, което им е ежедневно задължение. Или пък просто им е по-лесно, не знам. Crossing Arms Ама, трябва, абсолютно си права. Но не го виждам в близко бъдеще. Tired

# 4
  • Мнения: 1 710
Определено трябва да има, защото на нас и без това нищо не ни е спестено. Трябва да кажа, че по наше време в болницата на Чавдаров с това се занимаваха психоложката и логопедката. Те ни казаха и ни подготвяха постепенно. Мисля, че това беше страхотно за нас. Не знам при вас сега как е, но се надявам все още някъде да има разум и наистина да се мисли и за родителите.

# 5
  • Мнения: 212
              Да!!! Абсолютно!
 Необходимо е да се помогне в един такъв момент на родителя, за да преработи проблема и да може да се справи след това. Всъщност това е една голама загуба - загубата на здравото дете. В литературата се нарича реакция на траура, защото етапите през които минава човек са равносилни на загубата на близък. Всъщност зависи колко значимо е нещото за човек. Например в Щатите правят терапия при загуба на домашен любимец. Едно време се смеехме като студенти с проблема на загубеното коте, но дефакто проблема си е огромен и на всеки му трябва доста индивидуално време докато го преработи. Както и да се справи и осъзнае чувствата, които го заливат. Много важно е обаче психологът да знае какво ще прави и как!
 Всъщност самия форум и рубриката в него представлява  посвоему един особен вид взаимно подпомагане. Затова по света има и родителски групи и асоциации.

# 6
  • Мнения: 4 414
да, разбира се, че трябва! както и трябва не просто да ти изплющят новината, а да ти разяснят какви са рисковете, шансовете...за мен беше важно да зная най-добрия и най-лошия възможен изход - никой нищо не ми обясни...добре, че има интернет...другото, което никой не прави е да ти кажат как да продължиш, какви лекари да търсиш, какви организации има на хората с твоя проблем...вместо това, "съветът" обикновено е "остави го в дом. ще си родиш друго, здраво дете!" ей това не ми го побира главата #Cussing out #2gunfire #2gunfire

# 7
  • Мнения: 2 327
Може би наистина има нужда от психолог... Но може и лекарите могат малко по-нормално да съобщават новините.
При повечето тук новината е била следствие на изследвания. При нас дефекта е по рождение и е видим. Съобщиха ми го докато лежах в следродилната зала. Диагнозата се оказа грешна на всичкото отгоре... Споменът ми е как гинекологът ми ме държи за ръка докато педиатърката ми обяснява, че детето ми е с увреждания. Беше посред нощ и там не пускат външни хора... Добре, че той се оказа човек...
Може би за лекарите ние сме просто случаи и те не могат да се ангажират емоционално. Но родителите имат нужда от някакво успокоение и увереност. Поне да им се обясни как да продължат, какво могат да направят и какво да очакват.

# 8
  • София, в офиса
  • Мнения: 1 269
Да, трябва да има психолог, който не само да следи каой какво и как схте го каже и възприеме, ами после и с родителите да поработи, за да не четем постове за виновни майки или бащи.
Ама трябва и лекарите да се научат, че родителите са живи същества и трябва да има психолог, който да научи лекарите как да говорят с пациентите си

# 9
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
Категорично "Да", трябва да има.


............за мен беше важно да зная най-добрия и най-лошия възможен изход - никой нищо не ми обясни...добре, че има интернет...другото, което никой не прави е да ти кажат как да продължиш, какви лекари да търсиш.......................

  Много, много вярно... за съжаление и аз точно това, което описва Агнешка, го изпитах на гърба си.
  Само че при нас лошото беше, че първоначално ме "зашлевиха" с потресаваща диагноза /която слава, Богу, се оказа невярна!/, като дори не ми обясниха какво значи. И когато аз САМА разбрах какво всъщност значи написаното от докторите, направо се побърках. И никой не ни каза, че всъщност проблемът на детето не е за невролог, а за неврохирург. Ако имаше някой, който адекватно да ми обясни ситуацията, нямаше да се забавим с лечението на детето, а и аз щях да приема нещата по съвсем различен начин.

# 10
  • Мнения: 462
Какво да ти кажа...според мен би било добре...но аз си мисля, че има и друг много голям проблем в тези ситуации. При нас се случи нещо много по-неприятно. Никой лекар не говореше за лечение на детенце, а само за това как трябва да го оставя в дом и как съм млада още и че живота е пред нас...А върха на сладоледа беше, когато една докторка, уж гений в тая област ми каза, че детето ми било кухо и за нищо не ставало...А кажете ми сега, това приказки ли са към родител, узнал, че любимата му рожба е в беда...

# 11
  • Враца
  • Мнения: 871
                Чета и се чудя???Тези лекари родители ли са ? newsm78
 Защото според мен никой не може да стои така безучастно  пред чуждата болка!Та нали това са нашите деца.Твоето ...моето...и другото...те всички са си наши!Аз почти винаги плача когато видя или разбера за чужда трагедия! smile3518 Какви сърца носят???
Колкото и ежедневието  им да ги е абстрахирало от професията им..и те са РОДИТЕЛИ.Но много се замислям какви? newsm12

Последна редакция: чт, 23 фев 2006, 08:34 от margo_vr

# 12
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
Би трябвало да има психолог, ама едва ли скоро ще стане подобно нещо... И все пак, ако лекарите се постараят да вложат малко усилия и да изградят някакъв нормален подход за съобщаване на подобни "новини", би било някакъв напредък.
Прекрасно знам в Исул как съобщават за загубата на слуха, такава психологическа травма нанасят на родителите, която е равна на ужаса да разбереш, че детето ти има проблем. При нас лекарката се стресира, след като грубо съобщи новината и видя реакцията на мъжа ми, който буквално откачи, почна да си скубе косите, гледаше и обикаляше като луд (ех, тези мъже, ние слабият пол винаги понасяме тежестта...) и докторицата се уплаши и смени тона и почна да обяснява как имало "светлина в тунела", ето кохлеарна имплантация и т.н. Добре, че бях чувала случайно какво е това нещо, защото определено не се впусна в много подробности, пък една друга лекарка казала на мъжа ми " Ма какво толкова, вие сте знаели, щом сте дошли..."  #Crazy Е можеш ли да знаеш??? Ти отиваш на едно изследване, забелязал си някакъв проблем с детето, но и през ума ти не минава най-страшната мисъл, че е най-лошата в случая диагноза. Кокошки!
И все пак си е до човек, явно не всички лекари са така, колкото и да се стремиш да не се ангажираш с проблемите на пациентите, все пак си има и по-човешки начин за поднасяне на такива вести и не е кой знае колко трудно да се намери.
А пък за това, че не дават информация да не говорим, нито обясняват какво точно представлява диагнозата, нито какво може да се направи, нито къде да се ходи на рехабилитация - нищо, добре че имаме Интернет, а който няма, безобразие...

# 13
  • Мнения: 4 414
ние имахме невероятен късмет, че попаднахме на страхотна неонатоложка...Ния се роди преждевременно, но при изписването видими проблеми нямаше...жената продължи да ни следи и при първи съмнения ни прати на точното място, т.е. при Чавдаров...е там вече ми трябваше психолог - попададаш на едно място, в което има толкова много мъка и болка, че и здрав да си, ще се поболееш...
аз знам английски, имам интернет, имам и приятел моя възраст с ДЦП..знаех какво да питам - конкретно и пак не получих отговори на много въпроси...ето това е нещото, което трябва да се промени в нашето здравеопазване - лекарите да спрат да се цупят, когато им задаваш въпрос, да спрат да го приемат като изпитание за своята компетентност и да разберат най-после, че трябва да са партньори с родителите...и че не може да правя каквото ми кажат с детето си, без да съм наясно с всички + и -...не могат да ми кажат "оставете детето в дом", без да ми кажат всички останали алтернативи...съгласна съм с Нина, че психологът трябва да говори и с лекарите...всички са зле финансово, всички работят много и вземат по-малко, отколкото мислят, че заслужават. това не е причина да кажеш на едни родители: 'детето ви е глухо/сляпо/с ДЦП - какво толкова?! вие все едно не сте знаели!'. и без психолог мога да кажа, че трябва да си абсолютно закърнял, за да направиш такова нещо!
извинете ме, че толкова много писах, ама направо ми иде да вия като се сетя за такива неща!

# 14
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 475
Направо си е задължително....
Родителите имат нужда от освен от информация, и от помощ - какво да правят отсега нататък, как да се държат с детето, с любопитните околни...
А за "лекарите" нямам думи... За съобщаването на новината - аз я подозирах, защото виждах някаква сянка на небцето, всъщност съм виждала цепнатината... та тогава се държаха прилично...
Но после, когато Насе не можеше да се храни, "д-р" Пантелеева от гастроентерологията ми заяви, че детето си е мое, проблема си е мой. Ако се обезводни от глад, щели да го приемат и да му сложат системи.
И когато друга лекарка все пак сложи сонда на Насе, слушах зад гърба си мърморене "тая я мързи да храни детето"
Нямам думи просто.
А в клиниката за ДЦП човек наистина се сблъсква с толкова много мъка и проблеми, че самото присъствие там разстройва. Толкова пъти съм си тръгвала оттам разплакана, дори и без конкретен повод, просто се насъбира - всичките тези дечица и умислени майки...

# 15
  • Мнения: 117
Ох, може ли да се намеся и аз? В главата ми се въртят много неща, които ми се иска да напиша, но вероятно ще ви отегча. Сблъскал съм се с много родителска болка и с учудващо безразличие.
Трябва, но едва ли е възможно да се осъществи, защото става дума за пари. Всички ние (пациенти и лекари) сме подложни на геноцид, в старанието на държвата да абдикира от грижата за здравето на хората.
Истината е, че на много колеги липсва умението да контактуват. Същото важи и за отсрещната страна. Никой, никога няма да е подготвен за лошата новина. Това най-вече важи за условията на нещо, възникнало изневиделица. Никой не обча лоште новини и бяга от тях. Обконовено вестоносците на лоши новини ги убиват, нали.
А за грубостта. Толкова често се сблъсквам снея и в двете посоки. Самият аз съм бил нагрубяван незаслужно и дори безпричинно от родители, роднини и майки( някои от тях пишат в този форум Simple Smile ). Бил съм и груб и непохватен в общуването си с родители. Стремя се обаче всеки дан да се уча и от моите грешки и от грешките на колегите си. Не забравяйте, че разговор винаги се води минимум от двама. И неумението на едната страна води до недоразумения и понякога обида.
Не трябва да се забравя, че медицината не е всесилна. Понякога мънкането на лекарите е просто защото и те не знаят. И обратното, ясно и категорично изречени неща, повтяряни многократно не достигат до съзнанието, което не иска да ги приеме.
Най-доброто е да няма лоша новина. За съжаление това също не възможно. Живота е това и винаги ще има някои, които да поднасят и други които да ги чуват. В един момент ние ще сме от едното страна на бариерата, в друг от другата.
Тъй като всеки от нас е потенциален реципиент на лоша новина, значи ли това, че трябва винаги да имаме психолог под ръка? Кой от вас и колко пъти е ходил на психолог?
Просто е невъзможно.
Мнението ми е, че лекарите, работещи в условията на спешност трябва да са подготвени за поднасяне на такива новини(във всички интензивни неонатологични отделения съществува протокол за това), а там където се касае за хронични състояния е мястото на психолога, за продължителна работа с пациентите(родителите).
Но това е само в сферата на пожеланията все още.
Ох изцвинете ме за непадредения постинг но вече е доста късно.
Искрено се надявам по-скоро нещата да се променят.

# 16
  • Враца
  • Мнения: 871
Съгласна съм със др.Yonov  ,че във всички  интензивни неонатологични отделения
 трябва да има протокол.Но изглежда  Враца и от това се отдалечава.Шест часа след ужасно трудно почти фатално раждане никой педиатър все още не беше погледнал бебенцето ми и когато дойде знаете ли какво ми каза:Ти си виновна, имала си тежко раждане.Аз едва се крепя , ако погледнеш детенце да се разплачеш от вида му , и накрая аз съм виновна.Такъв абсурд никога не бях срещала. #Crazy

# 17
  • Мнения: 4 414
Мнението ми е, че лекарите, работещи в условията на спешност трябва да са подготвени за поднасяне на такива новини(във всички интензивни неонатологични отделения съществува протокол за това), а там където се касае за хронични състояния е мястото на психолога, за продължителна работа с пациентите(родителите).
точно това си мислех и аз. за съществуването на такъв протокол не съм и подозирала...но в крайна сметка всичко е въпрос на човечност и не зависи от правилата. това "ти си виновна!" в родилните домове/пък и където и да е/ никога не съм го разбирала newsm78. с мен всички лекари се държаха много добре и много внимателно, но естествено, се намери една санитарка, която да ми каже: "ей така най-мразя като стане! ти не си се лекувала, сега детето страда!" #Crazy честно казано бях подготвена за подобни безумия и просто не и обърнах внимание...обаче много майки биха получили чувство за вина, а то е последното нещо, от което се нуждаеш в такъв момент.

# 18
  • Мнения: 117
Искрено съжалявам. Напълно ми е ясно в какав аситуация сте попаднали. Виждал съм я хиляди пъти. Лош късмет, самоуверен акушер-гинеколог и бездушен неонатолог(който впрочем е требвало да бъде извикън от АГ по време на раждането). Поне това мога да заключа от думите ти.

# 19
Мисля че трябва да има психолог които да смекчава удара от лошата новина.Само като си спомня как ни съобщиха за заболяването на малката ни принцеса.Беше кошмарно. Аз и съпруга ми незнаехме къде се намираме. Когато се прибрахме всички гледаха в мен с въпроси без да се замислят че самата аз имах нужда от отговори. Денонощно плачех и се питах защо точно тя, а отговор намаше. Понякога ми е много трудно но ще се боря до край.

# 20
  • Мнения: 1 393
Според мен е нужен психолог,но не всеки ще иска до говори с него.На мен като веднъж ми съобщиха безкайно лоша новина и дойде психоложка(не беше в България)бях толкова шокирана,че не пожелах да говоря с нея.А и като знаех,че няма да разбере истинската ми болка,а разговора е част от работата и и ми се уби всякакво желание.Затова разни хара,разни идеали...

# 21
  • Мнения: 816
Психологията е наука и всеки медик трябва да я изучава, и я изучава още по време на следването си. Но психологията е и част от личността и ако един човек си е груб и нетактичен едва ли психологията ще го промени. Казвам това, защото смята, че всеки лекар, сестра или човек работещ в сферата на медицината трябва да има способността да бъде и психолог, да утешава, да се усмихва, да дава надежда, да бъде добър!
Самата аз съм работила в детско отделение, я което няма в наличност психолог, и съм била свидетел както на безумно отношение от страна на доктори, така и от много мило и безкрайно съпричастно такова. И като страничен наблюдател съм виждала каква е реакцията на родителите.
ДА, добре би било да има и отделен психолог, при положение, че самите лекари ( сестри) не са такива, уви.

Общи условия

Активация на акаунт