Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 22 апр. 2014, 17:22 ч.

Осиновяване на деца, живели в приемни семейства

  • 67 909
  • 132
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 770
Темата има за цел споделяне на личен опит, съвети, статии... свързани с осиновяването на деца живяли в приемни семейства преди осиновявянето.
Мисля, че темата е специфична и има малко информация по нея, защото приемната грижа в България се развива по-интензивно последните няколко години.

Знаете, приемната грижа е социална услуга, идваща да замени институционалното отглеждане на деца. Тя е временна грижа и въпреки, че в наредбите касаещи приемната грижа е дефинирана като краткосрочна - до 6 месеца, средно срочна - до 3 години и дългосрочна - до навършване на пълнолетие на детето, тези срокове са твърде условни. Условни са, защото социалните от ОЗД има указание да вписват в регистрите за осиновяване всички деца (непотърсени 6 месеца след изоставянето им), без значение в какъв срок са настанени в приемните семейства, поддържат ли връзка с биологичните си роднини, от колко години живеят с приемните си родители и колко свързани с тях се чувстват.

Приемните семейства вече са около 2 000 за цялата страна, ще стават и повече. България има "задача" да затвори всички интституции за деца във вида, в който съществуват в момента. Разбира се част от тях, ще бъдат преобразувани в Центрове за настаняване от семеен тип, Дневни центрове...

Отглеждането на деца в семейна следа вместо в институции има своя смисъл и полза за децата. В обучението на кандидат осиновителите е сериозно застъпена темата за привързаността (на Болби), нейните нарушения и последиците от това за всеки един аспект от развитието на децата. Много е писано в темите тук, има и много хубави лекции на Теа (в закована по-горе тема) по въпроса.
Та в приемни семейства, децата имат възможност да се свържат емоционално с обгрижващите ги възрастни и така да растат и се развиват по оптимален начин.

Последна редакция: ср, 23 юли 2014, 09:30 от Редактор*

# 1
  • София
  • Мнения: 770
Много често се поставя въпроса какъв е смисълът в това детето да създава емоционална връзка, която в последствие ще бъде прекъсната, не е ли твърде тежко, жестоко... за детето.
Да, за детето е много тежко, преживява сериозна загуба, страда, но страданието да живееш в институционалния емоционален и социален вакум е в пъти по-голямо. Специалистите се обединяват около това, че ако детето е успяло да създаде сигурна емоционална връзка с обгрижващите го възрастни, то ще е в състояние да пренесе този си емоционален опит и способност да се свързва и към осиновителното си семейство, при подходящите условия.
Разбира се на това не трябва да спътва безмисленото местене на деца от дом, в приемно семейство, после в осиновително, понякога пак в дом.

Знаете, че преди да бъде настанено едно дете в приемно семейство то се вижда с приемното семейство с определена честота, т. нар. период на напасване. Периода на напасване е между 4 и 6 седмици, често е подчинен на изготвен план за честотата на вижданията, гостуване в семейството, срещите се наблюдават от социалните работници и се изписва доклад за това как е протекло "напасването", дали детето се адаптира, има доверие, чувства се спокойно със...

При осиновяването такъв регламентиран период нямат и в тази връзка осиновителите не могат да бъдат задължени да виждат детето толкова често, колкото е необходимо за да се "адаптира" и опознае новото си семейство.
Тук ще цитирам писано в друга тема:
"Това, което може да направите е да виждате детето възможно най-често преди да го вземете в къщи. Всеки ден, през ден...Вероятно сте ангажирани, свързано е със средства, но е изключително важно да разберете, че за адаптацията на детето за месеци напред както и за емоционалното му здраве е важно, то да отиде при хора, които вече познава, чувства се комфортно с тях, има им доверие, свикнало е.

Осиновяването на дете от приемно семейство се различава от осиновяването на дете от институция основно по това, че  детето в приемно семейство има изградена привързаност към приемната си "майка" и раздялата с нея ще е голяма загуба за него, съпроводено със силна скръб, гняв, затваряне, отчаяние... Децата от институции обикновено си тръгват с "охота" от там.
Шока за детето едновременно да изгуби единствената си фигура на привързаност и да отиде при почти непознати хора е огромен.

За пример, в Германия, в случаите на преминаване на толкова малко дете от приемно семейство в осиновително, отнема толкова време, колкото е необходимо на детето за да може "само да тръгне" към осиновителното си семейство. Има случаи в които това отнема месеци. В България интересите на децата са на заден план, местят ги като "стока".

В интерес на вашето дете е да ви познава добре преди да дойде и да заживее с вас, във ваши ръце е това да се случи. Няма законово регламентиран преход, който да следи за готовността на детето да прекъсне една връзка и да започне нова...от вас зависи."


# 2
  • София
  • Мнения: 985
Здравейте!

Задавам въпроса си и тук. Осиновяваме дете на годинка и два месеца. Детето живее в приемно семейство от повече от година. Връзката между малката и приемната майка е много силна. Това даже е слабо казано. Връзката е като между майка и дъщеря. За детето ще бъде изключително тежка раздялата с приемното семейство. Моля за съвети как да направя прехода по-лек за детето.  Приемните родители живеят на другия край на страната и няма как да осъществяваме често контакти с тях. Какво мога да направя, за да облекча поне малко това мъниче, което ще бъде много тъжно и уплашено без хората, които са се грижили за него до този момент.

Друг утежняващ фактор е това, че приемното семейство е от турски произход и детето не разбира български.

Благодаря предварително на всички!

# 3
  • Мнения: 83
Здравейте!

Задавам въпроса си и тук. Осиновяваме дете на годинка и два месеца. Детето живее в приемно семейство от повече от година. Връзката между малката и приемната майка е много силна. Това даже е слабо казано. Връзката е като между майка и дъщеря. За детето ще бъде изключително тежка раздялата с приемното семейство. Моля за съвети как да направя прехода по-лек за детето.  Приемните родители живеят на другия край на страната и няма как да осъществяваме често контакти с тях. Какво мога да направя, за да облекча поне малко това мъниче, което ще бъде много тъжно и уплашено без хората, които са се грижили за него до този момент.

Друг утежняващ фактор е това, че приемното семейство е от турски произход и детето не разбира български.

Благодаря предварително на всички!

Поли, децата пет пари не дават за това, че семейството е приемно, временно или, че са там за малко. Това е често пъти тяхното единствено семейство, което са имали и това са техните мама и татко и няма лесен начин да отидат на друго място без раздялата да е тежка. Разбрах от другата тема, че не можете да пътувате и че мислите след като вземете малката да и отделите около седмица отпуск за адаптация. Кака, всички искаме да дойде възможно най-бързо времето, когато ще си вземем детето вкъщи, но трябва да си дадем сметка, че децата също имат чувства и страдат. Представи си първия ден на дъщеричката ти вкъщи - уплашена, разделена от семейството си и от познатия и свят, на ново място с хора, които дори езика и не знаят. Как ще я успокоиш, когато не те разбира? Как ще я утешиш? Не ме разбирай погрешно, просто помисли няма ли някакъв начин щом не можете да пътувате постоянно, то поне да опиташ да си вземеш 1 седмица отпуск и да отидеш в града на приемното семейство, за да прекараш максимално повече време с детенцето? Така малко от малко поне теб ще познава и няма да те чувства като чужд и непознат човек. Също така говори със социалните и настоявай, поне докато детето е при тези хора, да му говорят на български език. Това е твоето дете и ти имаш право да изискаш да се съобразят с теб, не с тяхното удобство. Ум не ми го побира как са ги избрали за приемно семейство, което да отглежда деца без да знаят български. Това е направо не безотговорно, а престъпно. Но и да го коментираме, и да не го коментираме е факт и в твоя случай няма как да се промени. Хубавото е, че детенцето е много мъничко и надали знае много думи, дори и на турски. Пък и много по-лесно ще се приспособи, отколкото ако бе по-голямо. Но се въоръжи с много търпение и много любов, много повече, отколкото предполагаш ще ти е нужно. Wink И още нещо - не зная твоите дечица на колко години са, но преди да ги пратиш при баба им бих те посъветвала да изпробваш да посрещнат и те с вас малката. Често пъти децата, събрани с други деца, приемат по-лесно новата обстановка. Те не плашат така, както възрастните.  Simple Smile

ПП : Не зная какво са Ви учили Вас на курса, но ако са Ви говорили за любимата играчка и любимото одеалце, то възползвай се от този урок. Ако не са, то казвай и ще обясня. Може пък да действа, де да знае човек - психолозите бяха много убедителни.  Simple Smile И горе главата - ще се справите.  Simple Smile

# 4
  • Мнения: 607
Здравейте!

Задавам въпроса си и тук. Осиновяваме дете на годинка и два месеца. Детето живее в приемно семейство от повече от година. Връзката между малката и приемната майка е много силна. Това даже е слабо казано. Връзката е като между майка и дъщеря. За детето ще бъде изключително тежка раздялата с приемното семейство. Моля за съвети как да направя прехода по-лек за детето.  Приемните родители живеят на другия край на страната и няма как да осъществяваме често контакти с тях. Какво мога да направя, за да облекча поне малко това мъниче, което ще бъде много тъжно и уплашено без хората, които са се грижили за него до този момент.

Друг утежняващ фактор е това, че приемното семейство е от турски произход и детето не разбира български.

Благодаря предварително на всички!

    Не се сещам за друг вариант, освен да останеш на хотел в техния град, за да се виждате толкова време,колкото е необходимо. Или да поканиш на гости у вас приемната майка с детето. Което тя може и да не приеме. Или от раз да прекъснеш връзката на детето с приемното семейство ,когато го вземеш след делото, с всички евентуално произтичащи последствия  за детето.

# 5
  • София
  • Мнения: 770
От другата тема сподели, че ще прекарате седмица с детето преди да го вземете - това е чудесно. На тази възраст дори и да не разбират добре думите, децата попиват емоциите, ориентират се по лицеизраза, тона на разговорите... Опитайте се да бъдете в колаборативни отношения с майката, дай й да разбере, че мислите за доброто на детето, благодарна си й за грижите, които е полагала за него, искаш да се случи опознаването по възможно най-добрия начин. Ако детето усеща, че приемната му майка е спокойна, "харесва" ви и се разбирате ще е в пъти по спокойно отколкото ако е обратното.

Опитай се през този период да участваш в обгрижването му, в рутинните неща - да го нахраниш, да участваш в къпането, да го приспиш - привързаността се изгражда през грижите. Опитайте се да разберете повече за ежедневието му, какво обича, кога, в колко часа, как се успокоява и се придържайте към тази му рутина поне в началото, когато дойде в къщи.

Помолете за колкото се може повече любими негови вещи - одеалце, играчка и не бързайте да ги перете като се приберете  Grinning, децата обичат познати миризми.

Би било чудесно ако приемната майка му каже няколко думи, ако го "пусне" пожелавайки му хубави неща - "Това са твоите мама и тате, ще бъдеш с тях завинаги, те много ще те обичат..." но това май не зависи от вас. Обаче и ти можеш да му ги кажеш тези неща, нищо че не разбира още всички думи. Вземете снимки ако има такива, важно е на по късен етап, когато си говорите за историята му да има какво да му покажете, но и да няма, достатъчно е да има какво да му разказвате.

Ще бъде повече плачливо в началото, като дойде у вас или твърде притихнало детенцето. Проявявайте повече разбиране и търпение. Внимавайте със стимулите, няма нужда да вижда много хора и да посещава много места през първите дни и седмици, това допълнително ще го изчерпва емоционално.
Вероятно ще хапва повечко (ще бъде постоянно гладно), децата използват храната за да се успокояват. Възможно е също да отказва да се храни, но е по-малко вероятно. Не бъдете настоятелни и в двата случая, следвайте детето. Добре е когато се храни да е седнало в теб. Още по-добре би било ако все още има млечно хранене от биберон да се храните гушнати, с очен контакт помежду си.

Мисля, че писа, че имате и други деца, те много помагат за адаптацията на малчовците.

Всичко ще бъде наред  Hug Успех!

# 6
  • Мнения: 136
Здравейте!
Предстои ми осиновяване на момиченце на година и месец от приемно семейство. Вече сме провели две срещи като втората беше по-продължителна - повече от два часа играхме в детски център. Аз също смятам, след делото до взимането да се срещаме ежедневно по максимално много време, като ще се опитвам да я храня, преобличам, гушкам, забавлявам....Казали сме на приемното семейство новото име, за да й говорят и свиква с него. Разучила съм от какво се разстройва, как се успокоява, какво обича да хапва...Забелязах, че се заиграва с дечица, което ме зарадва тъй като имам роден син на 3 г. и половина.
Чакам насрочване дата на делото и събирам информация за лек за детето преход към нашето семейство.

# 7
  • София
  • Мнения: 770
Ох, не знам да я започвам ли тази тема със смяната на имената, че винаги става въргал. Обаче не е добра идея да сменяте името на дете на такава възраст.

# 8
  • София
  • Мнения: 985
Lindt, едно огромно благодаря   bouquet Много полезна и ценна информация.

Anitwo, едната седмица за адаптация няма да е след взимането на детето, а между делото и взимането му. Децата ще са с баба си през това време. При пристигането на малката у дома, те ще са вкъщи и ще бъдат заедно с нея. А за адаптация след осиновяването съм отделила неограничено време. Работя от вкъщи и ще сме си постоянно заедно. Дано само да успея да облекча ситуацията за нея поне малко. Моля те, сподели това за любимата играчка или одеалце.

# 9
  • Мнения: 83
Lindt, едно огромно благодаря   bouquet Много полезна и ценна информация.

Anitwo, едната седмица за адаптация няма да е след взимането на детето, а между делото и взимането му. Децата ще са с баба си през това време. При пристигането на малката у дома, те ще са вкъщи и ще бъдат заедно с нея. А за адаптация след осиновяването съм отделила неограничено време. Работя от вкъщи и ще сме си постоянно заедно. Дано само да успея да облекча ситуацията за нея поне малко. Моля те, сподели това за любимата играчка или одеалце.

Веднага споделям. В курса ни учиха, че малките деца и бебетата се адаптират по-лесно, когато са обградени от познати им миризми. Съветваха ни да разговаряме с управата на дома и да поискаме да ни дадат одеалцето и любимата играчка на детето. Не мисля че ще е проблем да купиш едно ново одеалце и да го замениш за неговото, както и играчка или играчки. Дори ако трябва направи замяна за възглавничка, шише, гърне и каквото ползва най-често и с което е свикнало. Надали ще ти откажат приемните родители. Колкото повече са му познати нещата, с които е обградено, толкова по-добре. Също така ни съветваха да се осведомим с какъв прах за пране перат и да вземаме същите в началото - така поне миризмите ще са му познати. Осведоми се с какво я хранят. Съветваха ни в началото същата марка каши, пюрета и т.н. да използваме. Така детето поне ще се чувства малко по-спокойно, обградено от познати неща и миризми. И не пери одеалцето му поне в началото. Няма да е лесно, никога не е лесно, но малката е на възраст, когато децата по-бързо се приспособяват.  Simple Smile

# 10
  • Мнения: 73
Наистина е хубаво да се използват същите препарати/прахове за пране. Споделям от моя опит: В първите няколко дни вечер моята дъщеря много трудно заспиваше, въртеше се неспокойно, пъшкаше, понякога и плачеше. Какво ли не опитах, но трудно се успокояваше. Докато един ден видя сред дрехите си една жилетка, която беше дала приемната майка и за която знаех, че е нова и не я е носила. Прегърна си я и някак много лесно заспиваше с нея. Жилетката беше нова, т.е. не може да е свързана с някакви спомени за нея. В началото мислех, че е защото е пухкава, едва по-късно разбрах, че миризмата й /жената я беше изпрала преди да я даде/ е позната и това я успокоява. И още нещо. Приемните родители й бяха направили албумче, което дадоха. В него имаше и една снимка с тях. В първите дни често разглеждаше албумчето, спираше се на тяхната снимка и я галеше. И това я успокояваше. След 2-3 седмици спря да търси албумчето.

# 11
  • Мнения: 136
Ох, не знам да я започвам ли тази тема със смяната на имената, че винаги става въргал. Обаче не е добра идея да сменяте името на дете на такава възраст.

Споделям мнението и благодаря!  Sad

# 12
  • София
  • Мнения: 770
Също така говори със социалните и настоявай, поне докато детето е при тези хора, да му говорят на български език. Това е твоето дете и ти имаш право да изискаш да се съобразят с теб, не с тяхното удобство.

 Grinning така с рогата напред рядко се получава добре. Детето става на осиновителите едва след като изтече седем дневния срок след делото за осиновяване. Изисквания и претенции на какъв език да се говори на детето и с какво име да бъде наричано (още преди това име да е официално) са неуместни.

Друг е въпросът как е удобрено приемно семейство, в което се говори само на турски, но предполагам че не е единствено.

# 13
  • Мнения: 136
Идеята с името дойде от социалните, дори те помолиха приемното семейство да се обръщат с новото име.

Ние осъществяваме и видеовръзки със скайп.

# 14
  • София
  • Мнения: 985
Не мога да настоявам за такова нещо. Както и не мога да настоявам да я наричат с новото й име. Виждам, че на приемната майка й е достатъчно тежко в момента и не искам да я натоварвам и с това. Не й е първо дете, което гледа, но се вижда, че й е много мъчно заради предстоящата раздяла. Не ми пречи, че говорят на детето на турски език, защото по-важното е, че расте в семейство и се вижда, че тези хора я обичат и се грижат много добре за нея.

Относно името - и ние ще го променяме. Но сме решили, докато детето се адаптира и свикне с нас, да го наричаме с истинското име. Ще я приучим към новото на по-късен етап, когато вече се чувства по-спокойна с нас. Надявам се, че това решение е адекватно.

Много ми хареса идеята с познатите вещи. Ще говоря с приемните родители ние да купим нови за част от познатите й неща.

Мислехме детето да спи първоначално в легълце в нашата стая и по-нататък във времето да я преместим при кака й и батко й. Но впоследствие разбрахме, че детето спи заедно с приемната майка на едно легло и не заспива без нея. Другите ни две деца никога не са спали с нас и никога не са били приспивани. Откакто са се родили знаят, че дойде ли време за спане, те трябва да си отидат в стаята и не сме имали проблеми в това отношение. Предполагам, че сега подходът трябва да е друг. Ясно е, че  в началото не мога да оставя малката сама в леглото и в стаята и просто да си изляза. Но правилно ли ще бъде да я оставя да спи на леглото при нас? Аз, ако трябва да съм честна, с удоволствие бих спала с нея до себе си и да си я гушкам цяла нощ. Пък и си мисля, че после, след време, покрай децата ще мога лесно да я преместя в тяхната стая. Но може и да греша...

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт