Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 22 апр. 2014, 17:22 ч.

Осиновяване на деца, живели в приемни семейства

  • 66 656
  • 132
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 709
П.П. Сега зачетох темата, наистина е много полезна и съм изключително благодарна на Линд и останалите съфорумки за изчерпателната информация и разяснения! Hug  bouquet

Последна редакция: сб, 20 сеп 2014, 12:10 от Chandra_Den

# 31
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Децата имата нужда както от значим човек, така и от сигурна почва под краката си. Имат нужда от истинско семейство, което да им даде тази сигурност. Приемното семейство не може да изпълни тези функции. Неговата роля е децата да не губят връзката със семейна среда докато им се осигури истинска семейна сигурност, истински техен дом, истински роднини, макар и станали такива чрез присаждане, или докато не бъдат реинтегрирани в биологичното си семейство.

Да, ако детето живее по-дълго в приемното семейство може да възникне взаимна привързаност и точно за такива случаи законът е предвидил приемните родители да могат да осиновят детето с предимство. Никой не ги спира да предприемат такава стъпка ако наистина са възникнали родителски чувства. Това за мен би бил идеалният вариант, защото със сигурност осиновяването ще бъде успешно. Виртуално познавам такива семейства и много се радвам за тях. Така че няма смисъл да правим драма от това, наистина.

Приемното семейство е значимо за детето на определен етап, но то не става семейство за детето. Приемната майка може много силно да се привърже към детето, но тя не става истинска негова майка докато наистина не пожелае завинаги да се свърже с него. А това може да стане само чрез осиновяване и поемане на всички последици от този акт - права и задължения, както и с всички права които би придобило детето.

"Според мен значим възрастен , е и БМ, и ПР и осиновителят.Всеки един от тях е значим и в този смисъл всеки от трите периода в живота на детето е еднакво значим за изграждане на менталността. Мозъкът, психиката, поведението, характера и здравето се градят във всеки един период във взаимодействието на детето с възрастния."

Ако говорим за осиновяване и възпитание на малки деца и с това твърдение не мога да се съглася напълно. Генетичното наследство от БР е факт, наследството от живота, който е водила БМ по време на бременността също е факт, факт е и шокът и последиците изживян от детето по време на изоставянето. Всичко друго е в ръцете на истинските родители в реалния живот на детето, а това са осиновителите. Те са тези, които имат правото да изкореняват всякакви вредни от тяхна гледна точка навици създадени у детето преди да се срещнат, те са тези които изграждат поведението му по свое усмотрение, те са тези които се грижат дълготрайно за психиката му, както и за здравословните му навици. Защото тяхна и само тяхна е отговорността и задълженията за всичко това от определен момент нанатък.

Още веднъж искам много дебело да подчертая, че в разразилата се дискусия начин изразявам мнението си. Продължавам да се прекланям пред хората, които стават приемни родители и помагат на децата да запазят връзката със семейната среда. Много добре съзнавам отговорността с която се натоварват, трудностите с които се сблъскват. Може би бих поддържала връзка с приемни родители на децата си, но само като с хора, които са помогнали на моето дете в труден момент за него, никога не бих признала ролята им в живота на моите деца наравно с моята, както и значимостта в живота им наравно с тази на БР.

И още едно уточнение - всичко което пиша се отнася за краткосрочната приемна грижа за бебета и  малки деца.

Последна редакция: сб, 20 сеп 2014, 12:51 от Форест Гъмп

# 32
  • София
  • Мнения: 4 976
Може би бих поддържала връзка с приемни родители на децата си, но само като с хора, които са помогнали на моето дете в труден момент за него, никога не бих признала ролята им в живота на моите деца наравно с моята, както и значимостта в живота им наравно с тази на БР.
С последното не мога да се съглася, поне относно нашия случай. Изоставено недоносено новородено, 2м лекувано в болница. Ако беше пратено в институция нямаше да е детето, в което се превърна (не искам, а и не мисля, че е редно да влизам в подробности).
За ролята на новото семейство няма спор, на тях им предстои тепърва много време заедно.
При нас се знаеше, че реинтеграция няма да има, такива бебета според мен трябва директно да се осиновяват (все има семейства, които ще вземат новородено). После пък за 2м разлика от законоустановения срок за привързване не ни позволиха да я осиновим.

# 33
  • Мнения: 378
Chandra_Den, като изваждаш отделни малки изречения от целия мой текст, написан в друга тема, никой не може да разбере аз какво съм искала да кажа, а още по-малко се разбира на теб какъв ти е проблема. Защо се интересуваш само какво желае ПР и какво осиновителите, а изобщо не те е грижа какво е най-добре за детето?

Форест Гъмп: " Децата имат нужда както от значим човек, така и от сигурна почва под краката си. Имат нужда от истинско семейство, което да им даде тази сигурност. Приемното семейство не може да изпълни тези функции. "  Напротив, всичко което осиновителите дават на детето, го дават и приемните родители! Няма разлика. По един и същи начин мога да  отглеждам биологично, приемно и осиновено дете. За детето е едно и също дали ще е при приемно семейство или при осиновители. Мога да му прехвърля собствен имот, за да ме наследи. А смяната на трите имена изобщо не е желателна. По-добре е осиновителите да не променят нито едно от имената на детето. Може само леко първото име да бъде променено. Например: от Борис на Бисер или от Борислава на Бориса. В книгите достатъчно аргументирано е обяснено защо не е добра идея да се променя името. Аз не нося фамилното име на моя съпруг, то не ми е необходимо.

Искрено се надявам управляващите да вземат мерки и да бъде забранено осиновяването на деца от приемни родители. Тогава тази тема ще отиде в архива. Тогава няма да има плачещи биологични родители, на които са им отнели децата, защото изпуснали срокове. Тогава няма да има деца, страдащи по приемните си родители. Тогава няма да има излъгани приемни родители, които са пожелали да осиновят приемното дете.

Децата не са наши или ваши. Те са синове и дъщери на живота, който им принадлежи.

# 34
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277

Искрено се надявам управляващите да вземат мерки и да бъде забранено осиновяването на деца от приемни родители. Тогава тази тема ще отиде в архива. Тогава няма да има плачещи биологични родители, на които са им отнели децата, защото изпуснали срокове. Тогава няма да има деца, страдащи по приемните си родители. Тогава няма да има излъгани приемни родители, които са пожелали да осиновят приемното дете.

Децата не са наши или ваши. Те са синове и дъщери на живота, който им принадлежи.


Категорично не мога да се съглася с това. Приемното семейство има основна роля в преходния период, когато дете е останало без родителски грижи, докато бъде осиновено или бъде дадено за дълготрайно отглеждане. По-горе писах, че дълготрайно отглеждане е подходящо за деца, които не са загубили връзка с биологичното семейство. В такива случаи - да. Но... за деца трайно и завинаги изоставени е най-подходящо осиновяването, което ще им даде нови корени. Разбира се, че ще се сменят имената. Моите деца познават само един баща - съпруга ми. Може би за бащино име и фамилно име трябва да носят имената на един непознат за тях човек, който дори не си е направил труда да ги види? Аз лични имена не съм сменяла. По мои си причини и считам, че бях права.

Приемната грижа е професия - трудна, свързана с болезнени моменти, но но изключително необходима според мен. Нужни са добре обучени хора, които са готови да приемат в дома си и помагат на деца в риск. Постоянно се появяват нови случаи и за тях трябва да има къде да бъдат настанени във всеки момент. Нагласите на приемните родители, които пишат по-горе са нагласи на осиновители. Може би нещо куца в системата на проучването и отсяването на семейства, които се занимават със същинска приемна грижа и такива които са настроени само за дълготрайна.

Нали искаме да затваряме институциите? Как да стане, ако децата остават винаги при приемните родители за постоянно? Едно да остане, две да останат и толкова - даденото приемно семейство излиза от списъка на тези, на които може да се разчита за следващото дете.

Не е все едно отглеждането на приемно и на осиновено дете. Осиновителят разполага с всички родителски права и има много повече задължения. Един малък пример - на мои познати се наложи детето да пътува в чужбина за състезание. Трябваше да се извади декларация в рамките на 1 ден. Ако детето беше в приемно семейство - просто нямаше да отиде, защото нямаше как толкова бързо да се даде разрешение. И не ми сравнявайте прехвърлянето на недвижим имот с наследяването, нямат абсолютно нищо общо.

И пак ще се повторя - тук пишеха няколко приемни родители, които осиновиха децата си и никой не им попречи на това. И ги осиновиха именно защото чувстваха, че не е все едно да отглеждаш приемно и осиновено дете и че именно за детето е по-добре да бъде истинска част от истинско семейство. Една майка сподели колко е тръпнала дъщеря ѝ да бъдат сменени имената и колко разостна е била когато това се е случило. Вярвам  на нея, защото виртуално я познавам като чудесен човек.

# 35
  • Мнения: 709
Аня, съчувствам ви от сърце за случилото се!  Hug Аз затова писах, че отношенията с ПР не са"по подразбиране", защото всяка ситуация си е уникална.

Инера, съвсем коректно съм Ви цитирала, вмъквайки източника и който желае, може да кликне върху линка от цитата и да прочете цялото Ви мнение. Темата НЕ Е друга, а по молба на съфорумци решихме да я продължим тук, за да не спамим мястото на (кандидат-) мамите 40+. От къде съдите, че не ме е грижа, какво е най-добре за детето? Предполагам, че всички пишещи тук се водим основно от грижата за децата. Но в случая се коментираха отношенията между приемните родители и осиновителите, кой - кого отмъквал, от къде. И преди ми направи впечатление, че споделяте мнение, което е чудесно, но някак задължително вмъквате и по някое обвинение към осиновителите, което според мене е излишно. Затова реших да пиша. От една страна наистина ми стана странно да чета за това, как на детето трета майка му идвала в повече, как си му било добре при приемното семейство, как някои осиновявания приличали на отвличане - напомни ми на нещо познато, от друга страна исках да изразя и една позиция на (кандидат-) осиновител. Предположих, че ще Ви е интересно да научите, по каква причина е възможно някои осиновители да прекъсват връзката с приемното семейство. Понякога поведението и възгледите на приемното семейство действително НЕ СА в интерес на детето. Ако ПР при вече известен и утвърден факт на осиновяване обясняват на детето (знам от първа ръка за такъв случай), как то не се нуждае от осиновяване, как си му е добре в приемния дом и никой няма да го обича толкова много, как те не искат да се разделят с детето, нормално е то да се раздвоява. Да, то действително започва да се чувства така, сякаш го отвличат. Но в същото време приемните родители не са готови да го осиновят, за да му дадат сигурността, от която то се нуждае (да се обвържатс него трайно и юридически и както казва Форест Гъмп: "[...] с поемане на всички последици от този акт - права и задължения, както и с всички права които би придобило детето"). Случая, който познавам отблизо, е такъв. ПР дори са определилии като "НАГЛО" това, че някой ги е попитал, дали искат да осиновят приемното дете. Е, в момента контакта с приемните родители е прекратен В ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО! И не от ревност, а защото подобна настройка (от рода на "Добре си ти беше при нас, ние не искаме да си тръгваш") от страна на приемните родители действително е пагубна за вече осиновено пораснало дете.

Много ми е болно, че съществува тази "война" с приемните родители, че не са изяснени позициите и ролите. Защото осиновителите и приемните родители действително трябва да КООПЕРИРАТ В ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО. Всички знаем, че настройките на приемните родители и на осиновителите се предават и на децата. Без значение, дали обвиняваме законите, приемните родители или осиновителите, в крайна сметка потърпевши от нашия негативизъм са ДЕЦАТА. И независимо, дали приемните родители виждат проблемите си в закона, в осиновителите, в емоционалната си обвързаност към децата или във финансовата си зависимост от работата, ако те не нямат ясен отговор на въпроса: "Кой съм аз в живота на детето? - 'Детегледачка'? 'Майка' по значимост равна с биологичната? 'Топъл дом, грижи и любяща прегръдка, преди детето да намери своите родители'? Или нещо друго?", ако те не са наясно с ролята си, от това объркване страда ПРИЕМНОТО ДЕТЕ. Разбира се, че е възможна и ревност от страна на осиновителите - не е непознато дори майки (все едно биологични или осиновители) да ревнуват дори от бабите, от лелите или от някоя възпитателка или гледачка. И ако те проявяват негативизъм, детето пак би страдало...

Аз не коментирам закона, защото него не мога да променя. Но толкова много бих се радвала, ако със семейството ми имаме щастието да попаднем на приемни родители, които не поставят под съмнение осиновяването на детето - дали е добро за него или не; отворени са към нас и можем заедно да изградим отношения, които да са оптимални най-вече за детето. А си признавам, че чувайки от познати и четейки тук малко се притеснявам и ми се струва, че има какво да се променя в нагласите. В интерес на една плавна адаптация и в интерес на детето!

Всъщност, като вариант за краткотрайно настаняване на мене най ми допадат защитените жилища. Там децата намират семейна среда, но работещите са наясно и със задачата си и с ролята си в живота на детето. Затова никой не гледа осиновителите накриво, хората дават пълна информация, помагат при адаптацията и като цяло всичко протича в добри взаимоотношения и оптимално.

Последна редакция: нд, 21 сеп 2014, 01:25 от Chandra_Den

# 36
  • Мнения: 378
В защитените жилища децата намирали семейна среда???? Там давали пълна информация???? Та това е същия дом за сираци със същия персонал дори.

Според вас колко осиновители разрешават реални срещи на приемните родители с детето, след като го вземат? Според мен не са повече от 10%. Защо осиновителите пречат на детето да се адаптира по-лесно?

# 37
  • Мнения: 609
      Ако ми позволите, искам да поясня последния си постинг, защото ми се струва, че остана неразбран.  Споменах за изграждане на менталността и се надявах някой да пише по темата.. Пак да поясня- има дял в науката, който разглежда изграждането на мозъка под влияние на въшните стимули.  Според него ВСИЧКО преживяно от детето и всеки човек, който е  оставил трйна следа в живота му, образува в съзнанието му неврологични връзки, сложната плетеница от които определя уникалността на неговия характер, поведение , съдба. В този смисъл всичко преживяно от детето има своята значимост за него . Искала съм да кажа само това и нищо друго.

    Никъде не съм сравнявала БМ, ПР и осиновителите. Откъде накъде ? Никъде не съм давала преценки кой от тях може да е по - добър за детето. Никой не може да даде такава преценка. Съмнявам се също, че Закрила на детето имат правилна преценка.  Нито пък съм коментирала кой каква заслуга има в отглеждането и възпитанието на детето. Смята се, че майката изоставяйки детето си, нанася непоправима травма в душата му. Но изоставянето също е дало отпечатък в изграждането му като поведение и характер, за добро или лошо, кой може да каже!?
   Към осиновителите имам най-добри чувства.  Приемам ги като приятели и съмишленици.
    Това, което мислят и чувстват приемните родители, никой не може да го разбере докато не го преживее  и почувства.
     Същото се отнася и за приемните родители-докато не осиновят, няма как да разберат как се чувствува осиновителят.
 Но ако всеки се опита по-внимателно да чете другия и да се постави на неговото място, може да се получи повече взаимно разбирателство.
 Съгласна съм с Инера, че децата не са на никой. Те са божии чада и той бди над тях и направлява живота им.

Последна редакция: нд, 21 сеп 2014, 10:17 от Танюшка

# 38
  • Мнения: 709
Инера, това е фейсбук - профила на една фондация (и защитена жилище), която много ми допада:
https://m.facebook.com/zanashitedeca

Лично аз познавам осиновители, които срещат децата с приемните родители и такива, които не го правят. Причините за прекъсване на контакта с ПР описах по-горе - неправилно разбрана роля на ПС в живота на детето, скептецизъм и лошо отношение към осиновявавето и към осиновителите, а понякота някои деца споделят и че са пошляпвани от ПР (пак подчертавам- случаи всякакви, всичко е индивидуално). Според мене за да протече гладко една адаптация не са необходими просто срещи с ПР, а и правилното отношение към процеса от страна на всички страни. Чести срещи с ПР през първоначалния период на адаптация в повечето случаи не са възможни заради разстоянията. Затова оптимално е, осиновителите да си вземат време и да гостуват редовно на детето преди да са го осиновили, за да може то да се запознае с тях, а защо не и да посвикне леко и да ги хареса. Но не рядко в този период тъкмо приемните родители са тези, които възпрепятстват контакта. Между другото, понеже ние чакахме 3 месеца до осиновителното дело на дъщеря си, аз напуснах работа и ходех всеки ден в дома (беше ДМСГД) - не от ревност или заради себе си, а за да му е по-лесно на детенце, идвайки у дома. Е, и за да се наслаждавам на всяка секунда заедно... Simple Smile В момента все още поддържаме контакт с персонала, който дъщеря ни познаваше и преди да си дойде у дома.

Тук ставаше дума за проблеми в отношенията между ПР и осиновители.От описан подобен случай в другата тема тръгна конкретната дискусия.Но има и много положителни примери.Аз също се прекланям пред приемните родители, които са поели нелеката задача да осигурят съществуване, здраве, дом, любов, възпитание на едни беззащитни малки личности! Със сигурност полагат много усилия и в немалко отношения срещат трудности. Поклон и пред онези, които са избрали доброволната приемна грижа, без да я превръщат в професия! Искрено се възхищавам на тяхната отдаденост! Децата имат нужда от Вас!

# 39
  • Мнения: 609
 Инера: 

Искрено се надявам управляващите да вземат мерки и да бъде забранено осиновяването на деца от приемни родители. Тогава тази тема ще отиде в архива. Тогава няма да има плачещи биологични родители, на които са им отнели децата, защото изпуснали срокове. Тогава няма да има деца, страдащи по приемните си родители. Тогава няма да има излъгани приемни родители, които са пожелали да осиновят приемното дете


     Подкрепям ! Как може да стане това?

Също да се разреши на ппр да избират профила на дете по критерий-срок на приемната грижа.

 Има деца   за дългосрочна приемна грижа, с отнети родителски права, неподлежащи на осиновяване. Аз имам нагласа за такъв профил на дете. Но нямат право да го кажа. Защо нямам право да заявя нагласата си?
 И защо не настаняват при ПС деца от раждането им до пълнолетие? Държавата няма пари за заплати  ли?
      

    

# 40
  • Мнения: 411
Чета и не разбирам. В кои случаи се налага дългосрочна приемна грижа? Ако БР не се интересуват от детето, нали след 6 м. трябва да се впише в регистрите за осиновяване? А ако БР се интересуват, но детето е изведено заради насилие в семейството, предполагам, че социалните биха могли да помогнат на майката да започне на чисто и да си прибере детето, т.е. макс. 1 г. на детето в приемно семейство.

# 41
  • Мнения: 709
Танюшка, и според мене би било по-добре, ако приемните родители можеха сами да определят, дали да работят в областта на краткосрочната или на дългосрочната приемна грижа (ясно е, че "профила на дете" няма как да избират). Но предполагам, че това не се случва точно, защото тогава трудно биха се намирали приемни родители, решили да работят в областта на краткосрочната приемна грижа.

Коментирах емоционалната страна на въпроса (настройките), а не юридическата, защото (както писах) не вярвам да можем да променим законите. Но и аз мисля като вас, че премната грижа и осиновяването не трябва да се случват едновременно на едно и също дете. И преди съм изказвала скептично мнение относно прословутата програма за деинституционализация. Не разбирам, защо трябва да сме горди от това, че участваме като "опитни зачета" в експериментален проект, който ако проработел, щели да го въведат и на Запад. На Запад, където все още има институции, макар броя на децата без родителска грижда да е много по-малък. Знам, например, че в Германия домовете не се закриват по причина на това, че има недостиг на приемни родители (при население над 80 милиона!). А и къде трябва да живеят децата, нуждаещи се от постоянно медицинско обслужване? В болниците ли? Ако западните величия в социалната политика бяха сигурни в успеха на този проект, щаха да си го въведат и без наша помощ, не ли? Simple Smile А ние поставяме срокове, бързаме да действаме, да отчетем "резултат", без да сме се погрижили за "качеството. И без да сме се съобразили със спецификите у нас. На Запад се осиновяват сравнително малко деца, а за повечето малчугани в нужда се осигурява приемна защита. У нас има закон, според който ако една майка не е потърсила детето си 6 месеца, то автоматично влиза в регистрите за осиновяване и без декларация за отказ от родителя. Освен това в България масово се изоставят деца от родители - роми, живеещи при най-ниски социални и културни условия, деца с тъмна кожа, които (за съжаление!) са трудно осиновяеми в страната...

Ние бързаме да затворим институциите и понеже съвсем закономерно има недостиг на възможности за настаняване, се занижават (значително!) критериите спрямо ПР и защитените семейни къщи. Отделно самата процедура е много недообмислена. Инера беше писала, че в Германия приемни деца НЕ СЕ осиновяват. Да, така е. Там има и краткотрайна приемна грижа, но за деца, които поради различни обстоятелсвта в обозрим (или предварително зададен) срок ще се върнат в биологичните си семейства. Приемната грижа е алатернатива за дете, чиито законови родители остават биологичните. И в този случай за детенце е много важно, приемните родители да са "отворени" към биологичните родители и да нямат конфликт с тях...

Според мене дете с декларация за отказ би трябвало да бъде вписвано в регистрите за осиновяване и осиновено във възможно най-кратък срок, дори и от родилния дом, а децата, изведени от семействата по социални индикации, трябва да бъдат настанявани в приемни семейства и да имат контакт с биологичните си родители. Изобщо, приемната грижа не би трябвало да е стъпало преди осиновяването.

Но за съжаление у нас закона е друг, у нас приемната грижа често е краткотрайно настаняване преди осиновяването, което замества досегашните институции. Приемните родители са запознати с тази особеност и се захващат с дейността информирано и осъзнато. Затова те трябва някак да разберат мястото си в цялата тази процедура и в живота на детето. Никак не е лека задачата на приемните родители у нас, защото те трябва да "омиротворят" детенце както с биологичните родители (раздялата с тях), така и с осиновителите, които ще са трайното семейство в живота на детето.  

И защо не настаняват при ПС деца от раждането им до пълнолетие? Държавата няма пари за заплати  ли?
И какво става СЛЕД пълнолетието?  newsm78

Последна редакция: вт, 23 сеп 2014, 14:58 от Chandra_Den

# 42
  • София
  • Мнения: 4 976
Напълно съм съгласна! Деца, които подлежат за осиновяване да бъдат осиновявани (не през 2 семейства, та в 3-то). Особено за бебетата. Според мен жената, оставила детето си в родилния дом го е мислила, премисляла, не мисля, че някоя с лека ръка го оставя. 9 месеца е премисляла достатъчно решението си, после в родилния дом като го види и не си промени мнението и си тръгне сама, какво има да се чака още? Така хем за детето се намира постоянен дом, хем осиновителите няма да чакат с години, хем и няма да има като нас разочаровани ПР, ползвани за инкубатор. Сега, друг е тук въпросът, че има кандидат-осиновители, които умишлено не искат новородено или малко бебе, вероятно страхувайки се да не се окаже след време детето със заболяване. Надявам се повечето да не разсъждават така, защото е много жалко.

А приемната грижа да е само за деца, които временно не могат да живеят с биологичните си родители.

Само, че на практика в БГ е съвсем различно... И май скоро няма да се промени...

# 43
  • Мнения: 609
  Така е, Аня, скоро нищо няма да се промени, държавата ни е бедна и със слаба социална политика. Аз познавам БР, които искат да си гледат децата, но не могат, защото са бедни, болни, безработни. Децата им са в социални и в приемни домове. Държавата не им помага достатъчно да се лекуват, да си намерят подходяща работа и тези хора с години не могат да си стъпят на краката и да вземат децата си при себе си. За тях трябва да има дългосрочна приемна грижа, но държавата няма пари за заплати на ПР. ЕС уж помагат с фондове за приемна грижа, ама май парите отиват не за заплати на приемни родители, а бог знае за какви глупотевини.
 Някои  БР   са с психически проблеми и умствено не добре . В другите европейски държави такива родители ги обучават как да се справят в живота  и в родителството. Тук никой не ги обучава. Лично познавам една такава БМ. Детето й беше години наред подхвърляно в домове. Когато си  поиска детето и си подаде молба за реинтеграция, молбата мистериозно изчезна. Използват че жената умствено не е добре и не може и не знае как да си търси правата.
   Ето това според мен е  най-болния проблем и от него трябва да се започне. Държавата да помага на социално слаби родители и да отглежда децата им в приемни семейства КОЛКОТО време е необходимо, докато  родителите станат в състояние да си приберат децата.Без знаение колко години ще отнеме , ако ще и десет, петнайсет и повече години. Как има деца ,които прекараха цял живот в институция- защо да няма за тези деца приемно семейство ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ?
 

Последна редакция: вт, 23 сеп 2014, 18:24 от Танюшка

# 44
  • Мнения: 411
А според мен ако БР искат да си гледат децата, държавата трябва да подпомага тях, вместо да дава парите на приемните семейства. Като цяло извеждането на децата от семейството трябва да става единствено в случай на насилие, във всички останали случаи трябва да се търси вариант семейството да остане заедно. Дори и БР да са болни, по-добре е да им се подсигури асистент и да им се дават помощи, отколкото да се отделят децата уж за тяхно добро.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт