Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 22 апр. 2014, 17:22 ч.

Осиновяване на деца, живели в приемни семейства

  • 66 681
  • 132
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 4 976
Така е, за децата е по-добре да си останат в биологичното семейство. Освен може би в случаите на психични заболявания и насилие. Както майката, на която й взеха 2-те деца и ги разделиха в 2 приемни семейства, заради 400лв сметка за ток.

# 46
  • София
  • Мнения: 4 976
Така е, за децата е по-добре да си останат в биологичното семейство. Освен може би в случаите на психични заболявания и насилие. Както майката, на която й взеха 2-те деца и ги разделиха в 2 приемни семейства, заради 400лв сметка за ток.

# 47
  • Мнения: 609
А според мен ако БР искат да си гледат децата, държавата трябва да подпомага тях, вместо да дава парите на приемните семейства. Дори и БР да са болни, по-добре е да им се подсигури асистент и да им се дават помощи, отколкото да се отделят децата уж за тяхно добро.

   Съгласна съм.  По принцип така както казваш, е правилно, но е неосъществимо за нашата бедна държава.
   Има БР с тежки инвалидизиращи заболявания, които са дали децата си за отглеждане на държавата. На тези хора, колкото и да им се помага, те пак не могат да се грижат за деца и семейство. Държавата няма ресурс цял живот да ги лекува. Дори и личен асистент да имат, тези асистенти обгрижват родителя, а в същото време няма кой да се грижи за детето. Тогава е нужно приемно семейство. Понякога спецификата на техните заболявания ( някои псих.състояния) им пречи да гледат нормално децата си. Казват че искат детето си, но реално не могат да се грижат за него. Но не го дават за осиновяване.
Тогава пак е нужно ПС.
    vanibo, ти защо си против приемната грижа ?
 
    

Последна редакция: вт, 23 сеп 2014, 21:27 от Танюшка

# 48
  • Мнения: 609
Танюшка, и според мене би било по-добре, ако приемните родители можеха сами да определят, дали да работят в областта на краткосрочната или на дългосрочната приемна грижа (ясно е, че "профила на дете" няма как да избират). Но предполагам, че това не се случва точно, защото тогава трудно биха се намирали приемни родители, решили да работят в областта на краткосрочната приемна грижа.


Ние бързаме да затворим институциите и понеже съвсем закономерно има недостиг на възможности за настаняване, се занижават (значително!) критериите спрямо ПР и защитените семейни..

И защо не настаняват при ПС деца от раждането им до пълнолетие? Държавата няма пари за заплати  ли?
И какво става СЛЕД пълнолетието?  newsm78

    След пълнолетието, детето може да остане да живее при приемното семейство или да излезе на квартира, да си търси работа и да поеме своя път в живота.
    За деинституализацията, сега срокът за затваряне на интституциите е удължен до 2025г. Демек още 15 години ни отпускат.
  Чандра, по какво съдиш, че изборът на приемни семейства в България е неадекватен?   От лични наблюдения, от прочетено в таблоидите, от филми за приемни семейства ? Имаш ли познати приемни семейства?

    Аз мисля, че сред българските приемни семейства ще се намерят желаещи и за краткосрочна, и за дългосрочна , и за спешна приемна грижа.

# 49
  • Мнения: 709
За деинституализацията, сега срокът за затваряне на институциите е удължен до 2025г. Демек още 15 години ни отпускат.
Стана ми интересно, кой ни ги отпуска тези 15 години?
Танюшка според мене колкото и да се удължава срокът за затваряне на институциите, проблемът няма да става по-малък. Защото по мое мнение за да е успешна "деинституционализацията",  не трябва тя да представлява просто създаване на приемни родители като алтернатива на институциите, а най-напред би следвало да се променят законите - кои деца да се вписват в регистрите за осиновяване, кога и как да става това, в кои случаи да се предлага приемна грижа. Отделно, във връзка със закона, замисляли ли сте се за това, че в България все още има тайна на осиновяването? Това означава, че ПР не могат да апелират за срещи с осиновените си приемни деца, ако осиновителите са решили да запазят тайната. И на мене ми се стори странно, че по време на подготвителните курсове се говори за това, колко важно за детето е да бъде информирано от рано за факта на осиновяването и да знае каквото е възможно за биологичния си произход, но закона явно защитава друга позиция.  newsm78

Чандра, по какво съдиш, че изборът на приемни семейства в България е неадекватен?   От лични наблюдения, от прочетено в таблоидите, от филми за приемни семейства ? Имаш ли познати приемни семейства?
Социалните работници от подготвителния курс споделиха за проблема. За това, че са принудени да не са толкова взискателни както към необходимите качества на ПР, така и към възрастта им. Танюшка, нима ти не си чувала за този проблем? Или прие думите ми лично? Разберете, че не всяко изречение е отправено към вас в частност. Разбира се, че има много стойностни приемни родители, но аз говорих за това, че законът и нуждите у нас ПРИНУЖДАВАТ социалните работници да снижат критериите както към ПР, така и към осиновителите, ако щете. Отделно (повярвайте, ДАЛЕЧЕ не е отправено лично към който и да е приемен родител), проблеми в приемната грижа съществуват навсякъде по света. Но темата тук беше друга...

Аз мисля, че сред българските приемни семейства ще се намерят желаещи и за краткосрочна, и за дългосрочна , и за спешна приемна грижа.
Понякога няма как да се предвиди, дали една приемна грижа ще е дългосрочна или не, всичко зависи от потребностите и интереса на детето. И тогава се получава разминаване между очаквания на ПР и реалност. Аз, честно казано, не вярвам да са много ПР, готови да отглеждат бебета максимум по 6 месеца - година и да се разделят с тях, но може и да греша. Във всеки случай Инера сама пише:

Най-много 2 години  остават [приемните деца] при ПР и заминават по направление. И предимно новородени от родилното се настаняват при ПР. Затова и много приемни родители взеха да се отказват от приемната грижа

Признавам, лично аз не бих могла да стана приемен родител - нито в България, нито в чужбина... Така, че темата ме вълнува единствено като кандидат-осиновител и като гражданин. Едва ли ще променим законите, но поне в ситуацията, в която сме да направим най-доброто...

# 50
  • Мнения: 609

    Чандра, написаното в темата приемам като добронамерена, градивна критика, отправена към приемната грижа по принцип. Не приемам нищо лично , персонално към мен. А това, което ми се струва дребнаво заяждане , него просто го подминавам.
 За тайната на осиновяването и каква е стратегията на приемните родители по този въпрос. Приемният родител не трябва да издава имената на осиновителите и техния адрес.   Ако близки, приятели  и познати  на приемния родител след осиновяването питат къде е детето, как е . Според това колко близки хора са те и какво доверие има в тях, приемният родител има право да им отговори например така-детето вече не е при мен, осиновено е, от добри хора, които много го обичат. Детето е много добре, щастливо е. Нищо повече, никакви сведения кои са осиновителите, къде са.
 А дали приемния родител ще вижда детето, каква връзка има с тайната на осиновяване?
    Не знам как се прави подбора на приемни родители.Не е моя работа да знам. Не знам дали критериите са занижени, но виждам че има достатъчно кандидати за премни родители, измежду които могат да изберат подходящите. Това е работа на социалните работници, занимаващи се с подбора.
     Защо според теб ПР не искат новородени бебета?

# 51
  • Мнения: 30
Бих искала да изложа мнението си за осиновяването на дете от приемно семейство. Не знам колко от участващите в тази дискусия са го направили?! Аз съм! Приемното семейство е най-хубавото нещо, което се е случило на детето ми преди да го осиновим. У  нас дойде едно прекрасно, здраво дете без каквото и да било дефицити- весело, усмихнато, възпитано, с прекрасна социална адаптация дете, мило, внимателно, неагресивно, сговорчиво, (на 2 години е без памперс, храни се сама, знае кога и се спи, заспива самостоятелно, сяда самостоятелно на гърне и т.н. и т.н.) Беше свикнала с мисълта, че мама и татко ще я вземат вече - прегърна ни, когато отидохме да я вземем, седна си в столчето, помогна ми да закопчеем коланите, помаха на изпращачите и се прибрахме вкъщи. Нали не си въобразявате, че това можеше да се случи без активното съдействие на приемната майка и семейството и! Поклон на такива хора! Спрете да "дърпате" теоретично децата между осиновители и приемни родители. Не забравяйте, че светът е шарен - съдбите на децата в нужда са различни, нуждите им са различни - нека всеки да направи най-доброто за детето, с което го срещне съдбата (приемна грижа или осинояване), не плюйте по принцип общо.... За съжаление изоставените деца няма да свършат, те трябва да има алтернатива - приемна грижа или осиновяване, или център за настаняване за по-големите... Осиновяването е кардинално решение на проблема с липсата на семейство, но другите са нужни и важни... Успокойте се и върнете градивния тон на дискусията.
Относно контактите - в момента ние поддържаме връзка без да включваме детето, защото аз смятам, че така е най-добре, поне докато свикне, че ние сме мама и татко достатъно твърдо за себе се и тогава ще се срещне отново с леля ......, която се е грижила за нея, докато дойдат мама и татко.... За по-нататък животът ще покаже!

# 52
  • Мнения: 709
А дали приемния родител ще вижда детето, каква връзка има с тайната на осиновяване?
Законът не предвижда отворено осиновяване - все едно дали във взаимоотношения с биологични или с приемни родители. Освен това той пази тайната на осиновяване, т.е, ако родителите са решили да оставят този акт в тайна, нормално е те да не срещат детето с ПР, като трети човек няма право да разкрива тайната.

Защо според теб ПР не искат новородени бебета?  
Това е писала Инера, вероятно тя има отговор...

Игам, страхотно позитивно включване, Благодаря за споделени чудесен опит!

# 53
  • Мнения: 609
igam_k,  чудесен пост!
 Надявам се по- често да се включваш в темата.

Чандра, верно е, че законът в България не е предвидил отворено осиновяване, но  осиновителят и приемният родител може да се договорят на приятелска основа  да се виждат. Това не може никой да им забрани. И се чудя това нарушава ли по някакъв начин тайната на осиновяване? Не може за всичко да имаме закони, не е и необходимо.

# 54
  • Мнения: 709
Започнахме да си чешем езиците (в случая - клавиатурите;)), а не ми се задълбава... Аз затова не исках да коментирам принципно закона... Simple Smile

Пожелавам успех на всички, пишещи тук - приемни родители, кандидат - осиновители, осиновители...

# 55
  • Мнения: 64
Нека всеки постъпва както си реши и според ситуациите, които са възникнали.Ние няма да оправим нито законите, нито отношенията между хората, нито можем да направим някой по-добър, по-отговорен.Но нека повече хора като Igam_k да пишат, ако има такива, както и обратния вариант.Така може да се породят  дискусии, като има достатъчно примери.Нека само не се обиждаме, всички се объркваме в дадени моменти и не е нужно да се подиграваме.Всеки се опитва да си изясни някой проблем и затова са форумите, ако можем да дадем съвет - добре, ако не, по-добре да си замълчим.Хора всякакви, кои правилно избрани, кои - не.И неправилно избраните не са виновни - за това отговорност носят други - над тях.Така че, момичета, нека всеки да е щастлив и малко по-добър.

# 56
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Igam_k, и аз много благодаря за твоята публикация. Точно това за мен е основната функция на приемната грижа - поемане на дете в риск, обгрижване в семейна среда и подготовка за евентуалното му осиновяване, с което на практика се решава намирането на истинско семейство за дете, останало завинаги изоставено от биологичното си семейство. Дано се намерят достатъчно такива семейства или самотни жени, за да може всяко изоставено дете никога да не попада зад стените на класически тип институция!  Praynig

Колкото до осиновяването направо от родилния дом - аз съм на мнение, че не трябва да се прави. Познавам много добре трепетите на кандидат-осиновителя, очакванията му и желанието детето да се появи в семейството колкото се може на по-ранна възраст. Но все пак си мисля че колкото и да е бил обмислян, премислян и твърдо взиман по време на бременността отказът от детето, подписването на декларацията-съгласие от биологичните родители не трябва да става непосредствено след раждането, а първо да се направи опит да им се помогне да задържат детето, и най-вече да се изчака и преминаването на следродилния период на майката.

И още нещо искам да напиша, което ми се върти в главата в последните дни като си спомня тази тема. Не мисля, че е полезно от психологическа гледна точка едно дете да расте дълги години в професионално приемно семейство. Според мен при случаите в които детето ще се настанява за дълъг период от време, до навършване на пълнолетие най-подходяща е доброволната приемна грижа.

# 57
  • Кравешкия рай
  • Мнения: 1 933
По повод осиновяванията директно от родилния дом - мога да кажа каква е практиката в Швейцария и ще се въздържа от оценки добра или лоша е тя.
В Швейцария няма домове за сираци, има само приемни семейства. На година се раждат около 20-25 деца, които се дават за осиновяване и за тях кандидатстващите семейства (само и единствено семейство може да кандидатства за осиновяване) са около 60. Детето се осиновява най-рано на 13 седмична възраст - на майката се дава срок 2 х 6 седмици да размисли и си вземе детето от приемното семейство. След изтичане на този срок, детето се дава за осиновяване.

# 58
  • Мнения: 709
Аз имам преки наблюдения от Германия. Там БР могат да дадат декларация за отказ най-рано 8 седмици след раждането на детето, а при родени близнаци минималния срок е 12 седмици. Дори, когато една БМ е непълнолетна, тя трябва да даде съгласието си за осиновяване ЛИЧНО. По правило отказа на бащата също се изисква. Когато родители решат да дадат детето си за осиновяване, те са задължени да преминат известен брой консултации при социалните, да поговорят за проблемите, довели до това решение и да обсъдят възможностите за помощ. (Не е по темата, но може да ви е интересно - младите момичета, решили да правят аборт, също трябва да преминат такива консултации)

Но каква е процедурата за децата?
Дете, за което се очаква, че ще бъде осиновено, в повечето случаи още от родилния дом отива в дома на кандидат-осиновителите, които евентуално ще бъдат негови родители. Един вид кандидат - осиновителите за този период са приемни родители. Това е съвсем легална процедура, за която съществува понятието: "Приемане с цел осиновяване" ("Adoptionspflege"). След, като детето е получило декларация за отказ, то бива осиновено, НО... не съвсем.  В Германия "следосиновителния период" (Adoptionspflegezeit) трае около година - две и чак след това се извършва същинското осиновително дело. През този "следосиновителен период" законов "настойник на детето" са социалните, като през това време БР все още имат право да оттеглят декларацията си за отказ....

В Германия децата в риск се настаняват предимно в приемни семейства, но има и институции, които, обаче, трябва да отговарят на изисквания и предписания, събразени с научните познания задетското  развитие (физическо и психическо). Там действително рядко се осиновяват деца, настанени при приемни семейства или в по-голямата част от случаите приемните семейства са и бъдещите осиновители. Колкото и да се говори, че сме по западен модел, съвсем различни са системите там и тук. Едно важно различие на приемната грижа в Германия е, че там приемните деца НЯМАТ декларация за отказ от биологичните си родители и съответно родителските права продължават да са на БР (макар, че закона е дал известна свобода във връзка с вземане на важни решения и на приемните семейства)... А за дете с декларация за отказ най-добрия вариант е скорошно осиновяване, по възможност от БР директно при осиновителите, без да се прехвърля насам - натам по различни семейства. Но както споменах в друг постинг, у нас особеност е, че (1) непотърсени над 6 месеца деца от БР автоматично влизат в регистрите за осиновяване (странно решение) и (2) има много като цяло здрави деца, които трудно ще намерят осиновители веднага след декларацията за отказ, защото деца с ромски етнически произход у нас са трудно осиновяеми. Грубичко, но факт.

Моята идея в крайна сметка е, че биваше законите да са направени така, че децата по възможност да преживяват по-малко раздели.

# 59
  • Мнения: 9
Здравейте , прочетох темата преди три-четири месеца , когато ми предстоеше осиновяване , затова сега искам да благодаря на много от дамите , чиито съвети послушах. Благодаря и на съдбата , че детето ми е било точно в това ПС - страхотни , добри и грижовни хора , при което е била настанена още като новородено бебе . Живеят в едно забутано село , но просто са природно интелигентни и по-важното , наистина благородни хора и детето ми е било възможно в най-голяма степен компенсирано за шока , който е преживяло при раждането си - да бъде изоставено от майка си . Разбира се раздялата с ПС беше трудна , осем месеца за едно бебе не са малко време , но смятам , че сега  е щастлива поне малко с нас. 
Изпитвам невероятна жал към моето дете , за това , че майка и я е оставила и все се питам съвместимо ли е с обичта , която изпитвам . От една страна се радвам , че е при мен и ме гушка и ми се усмихва , от друга страна внезапно започвам много да се ядосвам , че някой може да изостави едно бебе .

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт