Здравейте! Отдавна чета във форума без регистрация, а причината да се регистрирам днес, е поредното огромно разочарование, което изпитах тези дни. Не ми се говори пред приятелки, имам си своите причини да не ми се споделя, а ще се пръсна от болка, мъка и безсилие. Ще се опитам да кажа с няколко изречения какво ме мъчи.
Омъжена съм от 2 години. Бяхме голяма любов, поне за мен беше. Този мъж ме беше обсебил напълно. Той е хубав, висок, умен. Така ми говореше, така ме гледаше - губех ума си
Срещнах го след края на една моя връзка. Възстановявах се още, а той така ме връхлетя, че забравих всичко и всички. Не ми се влиза в подробности, мъчително ми е, но много скоро след първата ни среща ми предложи брак и се оженихме. Аз летях в облаците. 
Отидохме да живеем в негов, собствен апартамент, в неговият град. Загърбих родители, приятели, работа, но се чувствах на седмото небе близо година и няколко месеца. Не работех, правехме бебе, уж. Мъжът ми е със собствен бизнес, изкарва добри пари, пътува. Често се налагаше да отсъства, но поддържахме винаги постоянна връзка. На рождения ми ден, миналият септември не успя да дойде, прати ми цветя и подарък по куриер. Каза ми, че се налага да отсъства, нещо което приех за нормално. Отсъствията след това зачестиха. Междувременно, аз забременях ... Тъй като първите месеци ми прилошаваше често, понякога и по цял ден, го помолих да празнуваме Коледа и Нова Година у дома. Уж, се съгласи, но когато наближиха празниците му се обадили приятели и ни поканили на някаква вила. Но, тъй като на мен ми било зле, отказал от мое име и се съгласил да присъства само той. Почувствах се ужасно - предадена, самотна. Не му показах чувствата си, легнах си и цяла нощ плаках. Празниците изкарах сама. Не казах на нашите, излъгах ги, че сме заедно у дома.
Януари, пътуванията бяха дълги По точно, беше почти винаги някъде - трябвало да отиде, бизнесът бил в колапс... Вярвах му. До 13.02.
Планирах вечеря - за нас, двамата на 14.02. Вече не ми прилошаваше толкова и се надявах на една хубава вечер - само за нас. Толкова самотна се чувствах.
На 13.02 разбрах, че има любовница. Никога няма да забравя - пренебрежението му, безразличието, когато му казах, че знам. Каза ми, че не искал да се развежда, че ме бил обичал, но имал своите нужди. Аз съм била все болнава, притеснявал се да прави секс с мен и ..така. Само дето не умрях от плач. Бременните наддават, а аз отслабнах. Толкова ме заболя.
Продължи да ходи при любовницата си, даже не се криеше. Иначе ми говореше мило, тревожел се бил за мен и ''бебчето''ни. Носеше ми подаръци.
На 1.03 се прибрах при нашите. Баща ми е бесен. Иска да подавам молба за развод, а аз се чувствам толкова слаба и изтощена, че не ми се занимава с никого и с нищо.
Само се питам в какво и къде сгреших и толкова сляпа ли съм била?
Преди няколко дни, мъжът ми дойде да ме търси. Скара се с татко, нямало да се развежда. Детето си нямало да остави....
Опитвам се да съм спокойна. С мама гледаме да не говорим за ситуацията, че много се напрягам. Тя пък вдига кръвно. Споделяйки с вас, се надявам, да отпуша малко напрежението.
Омъжена съм от 2 години. Бяхме голяма любов, поне за мен беше. Този мъж ме беше обсебил напълно. Той е хубав, висок, умен. Така ми говореше, така ме гледаше - губех ума си
Срещнах го след края на една моя връзка. Възстановявах се още, а той така ме връхлетя, че забравих всичко и всички. Не ми се влиза в подробности, мъчително ми е, но много скоро след първата ни среща ми предложи брак и се оженихме. Аз летях в облаците. Отидохме да живеем в негов, собствен апартамент, в неговият град. Загърбих родители, приятели, работа, но се чувствах на седмото небе близо година и няколко месеца. Не работех, правехме бебе, уж. Мъжът ми е със собствен бизнес, изкарва добри пари, пътува. Често се налагаше да отсъства, но поддържахме винаги постоянна връзка. На рождения ми ден, миналият септември не успя да дойде, прати ми цветя и подарък по куриер. Каза ми, че се налага да отсъства, нещо което приех за нормално. Отсъствията след това зачестиха. Междувременно, аз забременях ... Тъй като първите месеци ми прилошаваше често, понякога и по цял ден, го помолих да празнуваме Коледа и Нова Година у дома. Уж, се съгласи, но когато наближиха празниците му се обадили приятели и ни поканили на някаква вила. Но, тъй като на мен ми било зле, отказал от мое име и се съгласил да присъства само той. Почувствах се ужасно - предадена, самотна. Не му показах чувствата си, легнах си и цяла нощ плаках. Празниците изкарах сама. Не казах на нашите, излъгах ги, че сме заедно у дома. Януари, пътуванията бяха дълги
По точно, беше почти винаги някъде - трябвало да отиде, бизнесът бил в колапс... Вярвах му. До 13.02.Планирах вечеря - за нас, двамата на 14.02. Вече не ми прилошаваше толкова и се надявах на една хубава вечер - само за нас. Толкова самотна се чувствах.
На 13.02 разбрах, че има любовница. Никога няма да забравя - пренебрежението му, безразличието, когато му казах, че знам. Каза ми, че не искал да се развежда, че ме бил обичал, но имал своите нужди. Аз съм била все болнава, притеснявал се да прави секс с мен и ..така. Само дето не умрях от плач. Бременните наддават, а аз отслабнах. Толкова ме заболя.
Продължи да ходи при любовницата си, даже не се криеше. Иначе ми говореше мило, тревожел се бил за мен и ''бебчето''ни. Носеше ми подаръци.
На 1.03 се прибрах при нашите. Баща ми е бесен. Иска да подавам молба за развод, а аз се чувствам толкова слаба и изтощена, че не ми се занимава с никого и с нищо.
Само се питам в какво и къде сгреших и толкова сляпа ли съм била?
Преди няколко дни, мъжът ми дойде да ме търси. Скара се с татко, нямало да се развежда. Детето си нямало да остави....
Опитвам се да съм спокойна. С мама гледаме да не говорим за ситуацията, че много се напрягам. Тя пък вдига кръвно. Споделяйки с вас, се надявам, да отпуша малко напрежението.
а така си мисля.