Смуча си пръста - моля, не ме безпокойте

Както почти всеки ден, ето че  и днес с бебе Мишел (9 мес.) ни се случва познатия сценарий:
„Ах, колко е пораснал! Ах, че е сладък! Очички като маслинки и какви дълги мигли...аууу, АМА ТОЙ СИ СМУЧЕ ПРЪСТА!!!”
И какво се очаква да кажем в отговор на това благоразумно-загрижено възмущение? Ами да, естествено, че си го смуче – с голямо удоволствие и с пълната подкрепа на мама!
Не че на нас по някакъв начин ни пречи, но за да не потръпват лелите и бабите (че и някои доктори) от ужас при вида на тази крайна родителска безотговорност да се остави детето да си смуче пръста, решихме все пак да нахвърляме на бързо някои съображения:
1.  Доказано е, че бебето започва да си смуче ръцете още в утробата на майката. Това е съвсем естествен процес и едно от първите сетивни усещания, които изпитва и може да възпроизведе и след раждането си. Няма да влизаме в повече подробности относно травмата от раждането и колко важни са тези познати от вътреутробното развитие преживявания, за да се почувства детето сигурно в тотално различната среда, в която попада.
2. Рефлексът на сукане е от ключово значение за оцеляването на човешкото същество. Освен фактът, че така бебето си набавя храна, през така наречената „орална фаза на развитие” (по З. Фройд), сукането е основен източник на удоволствие и има ключово значение за цялостното преживяване за света и формирането на личността.
3. Смученето под всякаква форма обикновено помага на детето да се успокои. От всички обекти, подходящи за смучене обаче, единствено ръцете са непрекъснато на негово разположение и под негов контрол още от раждането!
4. Алтернативата на пръста най-често е биберона – удобен начин да запушим устата на ревящото човече, много благодарим! И забележете само колко добре го приемат гореспоменатите лели и баби, няма и следа от благонравното възмущение. Ок, ние пък избираме да чуем бебешкия рев и заедно да потърсим истинската му причина. Не съществува новоредено, което да плаче за биберон - иначе природата щеще да го снабди с един, нали?
5. Смученето на пръста, за разлика от смученето на биберон, не може да „маскира” други нужди, като например глада. В началото на развитието, когато на бебето още му е трудно само да изплюва биберона, е възможно майката да не успее веднага да отличи признаците на глад. Със смукането на пръста, подобен проблем не съществува. Да не говорим пък за т.нар. „объркване на зърното”, последващите проблеми с кърменето и в крайна сметка, евентуално преминаване на АМ.
6. Един от основните аргументи против смукането на пръста са „страшните” истории за деца, които са си смукали пръстите едва ли не до пубертета. Забележете обаче, че на всички такива деца от най-ранна възраст им е било забранявано да смучат, а понякога са прилагани и драстични мерки като връзване в ръкавица, мазане с горчиви мехлеми, наказания и т.н.! На практика така се е формирала фиксация върху нещо, което иначе щеше да си отпадне естествено с развитието на детето и преминаването към следващата „анална фаза на развитие”.
7. И нещо от личен опит – благодарение на малките пухкави пръстчета, бебе Мишел почти никога не плаче, просто защото има собствен винаги достъпен метод за самоуспокояване. Приспива се самичък още от началото на 2-рия месец, а нощни събуждания на практика няма, понеже усиленото смукане насън е достатъчен знак за мама, че е време за млякото. Отделно, че от 7-месечен пие вода от най-обикновена чаша - явно функцията на биберона, въведен след определена възраст, се оказва пълна загадка, което си има и своите минуси де.
Та така...
Благодарим за благонравните съвети на всички доброжелатели, ние ще продължаваме със смукането на пръста. И даже имаме различни начини на смукане – когато сме гладни, когато ни се спи, когато сме малко отегчени или уплашени... Във всички тези случаи смукането на пръста е в крайна сметка самостоятелност и свобода, начин да реагираш в „трудна” ситуация и да се почувстваш по-добре и по-уверен в себе си.
Естествено всичко съпроводено с мнооого ама мнооооого гушкане от мама