Втори Ден на перинаталната загуба в София

  • 15 785
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 266
Мили мои,

тази година по случай Деня на перинаталната загуба – 13. юни – Фондация “Макове за Мери” съвместно с Дома на киното организира прожекция на филма “Losing Layla” // “Сбогуване с Лейла” на австралийката Ванеса Горман.

Филмът е заснет с домашна дигитална видеокамера и документира живота на Ванеса и нейния партньор Майкъл. Той започва със спор за това дали да имат дете и завършва там, където никой никога не е предполагал…

След 5-годишна връзка Ванеса и Майкъл се озовават впримчени в “модерна война”. Тя е разкъсвана от копнеж да стане майка, докато той иска да избяга надалече. В крайна сметка Ванеса първа “пуска бомбата” и забременява. След щастлива безпроблемна бременност раждането започва. 20 часа по-късно бебето страда и лекарите пристъпват към спешно секцио. Лейла се ражда в критично състояние с дихателна недостатъчност и Майкъл, неохотният “донор на сперма”, изведнъж се оказва в ролята на баща, умоляващ дъщеря си да живее. Осем часа след раждането Лейла умира в прегръдките му.

В дните, седмиците и месеците след смъртта ѝ, камерата заснема някои от най-суровите, ярки и безпощадни образи на скръбта, които някога сме виждали. Но “скръб” е просто една дума, която описва преминаването през толкова много емоции – има сълзи и отчаяние, зваист и гняв, но има и смях, любов и красота, които извират от дълбините на най-страшния кошмар за всеки родител.

“Сбогуване с Лейла” е емоционално пътешествие, което ни разказва за загуба, която често все още се омаловажава и тежи “по-малко” от други смърти и загуби. Филмът е историята на двама любовници, прекосяващи територията на сърцето, опитващи се да изживяват своята истина и своята скръб толкова открито и искрено, колкото живеят своята любов и своята радост.

Заповядайте с нас на това пътешествие, а след прожекцията можем за кратко да поговорим за нашите собствени истории, да почетем нашите загубени бебета и да поговорим за бъдещето на Фондацията.

Благодарим на нашите партньори от Дома на киното! Благодарим на Ванеса Горман за това, че безвъзмездно ни предостави правата за прожекция на филма.

Кога? – 13. юни 2014 год.; начало 18 часа
Къде? – София, Дом на киното, ул. Екзарх Йосиф 37

Моля, заявете присъствие на ФБ страницата на събитието: https://www.facebook.com/events/1412327309053713/?fref=ts

# 1
  • Мнения: 773
И каква ще е ползата за нас да гледаме такъм тежък филм?

# 2
  • Мнения: 1 266
И каква ще е ползата за нас да гледаме такъм тежък филм?

Това е покана, нали, не е задължително  Wink

Иначе пиша специален текст по темата, но - накратко - аз лично, след като ни почина бебето, обърнах света за хора с истории като моята. Може би денонощно, в продължение на месеци, правех само това - четях блогове и книги - лични и професионални, гледах документалки, тв репортажи и филми, записвах собствените си преживявания. Станах абсолютен експерт по траур и тъгуване. Докато в един момент се наситих. Имах огромна нужда да видя, че и други са като мен, изпитвали са същото, но че се оцелява. Имах и нужда от тези неща, за да се свързвам със собствените си чувства, да ги провокирам, да не позволя да бъдат погребани някъде неизживени под "това не се е случило" и "за това не говорим". За мен смисълът на такива филми и на този филм в частност е точно този, да останем свързани с преживяванията си, да не се отрязваме от тях. Да видим, че не сме сами, и че се оцелява. И да видим едно различно доближаване до темата за смъртта, различно от това, на което сме свикнали тук. Разрушаване на табуто, на мълчанието и на изолацията, в които загубата ни затваря.

# 3
# 4
  • Мнения: 773
Благодаря ти за отговора.
Мисля, че те разбирам, хубав блог. Съжалявам за загубата ти.

Да видим, че не сме сами, и че се оцелява.

 Peace

Мен ме подразни решението на Ванеса да забременее от мъж, който не иска да поеме отговорност. Факт е, че много жени с проблемни връзки пробват да оправят нещата по такъв, меко казано неразумен начин.
И после печелят пари от филм.
... 

Преди около два месеца семейство пуснаха клип и фотографска сесия на бремеността и загубата на бебето им обречено да умре часове след раждането. Семейство със здрави деца, вярващи в Бог, радващи се на бремеността и на краткото време прекарано с ангелчето.
Хареса ми. Може би защото се препокрива с моите разбирания за семейсто, любов, как нещата трябва да се случват и т.н.

И в двете истории има повод за дълбоки размисли.

# 5
  • Мнения: 1 266
Мен не ме "дразнят" решенията на другите хора за личния им живот. Била съм в твърде много ситуации, не мога да съдя никого... (е, не говорим за грубо погазване на морални принципи, лъжи и убийства, нали)
Също не ми е направило впечатление да е искала да си оправя връзката, просто е искала дете (на почти всяка цена). А за печеленето от филм... ами, пак не го виждам точно така. Намирам правенето на този филм за нещо изключително "добро" за човечеството - не знам дали си гледала филма. Други хора пишат книги за преживяванията си, и те "печелят" от тях. Най-малкото има производствени разходи, етц.

# 6
  • Мнения: 1 266
Пак аз.
Ако искате в края на филма да изпишем името на вашето бебенце с посвещение ("Посвещава се на..."), пишете ми до няколко дни. Дори бебето ви да е нямало "официално" име, ние винаги ги наричаме някак... Все пак този Ден е за нас, родителите, в памет на децата ни.

# 7
  • Мнения: 1 266
По желание на родители филмът ще бъде показан и във ВАРНА -
18.06.2014 г.
18 ч.
гр. Варна, бул. Мария Луиза №4 ет.3, ап. 31
Пространство и за родители Стъпка по стъпка

Ако искате да организираме прожекция във вашия град, пишете ми. Ще ми трябва малко чисто организационно съдействие. Зала, мултимедия.

# 8
  • Мнения: 90
Съжалявам, че няма организация в Пловдив за да се правят срещи с родителите....

# 9
  • Мнения: 1 266
Мишеловска, Фондацията се опитва да работи за цялата страна. Скоро ще покажем филма в Пловдив, ще потърся и психолог, който да води срещи. Друг вариант е родител, вече минал по този път, но засега никой не е проявил интерес.

# 10
  • Мнения: 72
Здравей Коте! Сега влязох и прочетох за този филм тук.В нашия град го няма все още,но аз да си призная честно не знам дали бих могла да го изгледам.Попадала съм през последно време на доста такива филми или реалити програми, в които става въпрос за перинаталната загуба. До такава степен изпитвам мъка и болка докато гледам,че не мога да си поема въздух през сълзи.И през цялото време се питам как по дяволите съм преживяла това нещо,откъде съм намерила толкова сили? Имаш късмета,че хората до теб са позволили ти да изживееш загубата си,така като си намерила за добре.Че говорят с теб за това.Но аз например нямах този късмет.Изживявам загубата си единствено и само с .... мен.След като загубих бебенцето си се опитах да бъда силна,за да не тревожа излишно хората около мен.Да де, ама близките ми  сметнаха,че всичко е наред и вече е време да забравим за това.Никой,абсолютно никой не искаше да говорим за това,дори и съпругът ми.Сякаш не се бе случило.Тема табу.Тогава намерих подкрепа тук във форума.Наскоро една приятелка ме пита,защо си причинявам това,защо мисля още за това и няма ли вече да забравя? Абе тия хора шегуват ли се? Това не е някакъв кошмар ,от който да се събудиш и всичко да е по старо му.Мисля ,че този филм трябва те да го гледат,за да могат да придобият поне бегла представа за това,което изпитват хората.Но съм сигурна,че и това няма да помогне,защото "И има едни други, малко дебелокожи, на тях е ок да им умират бебетата, те могат да го понесат… "
Съжалявам,ако не е по темата,но исках да споделя  Hug

# 11
  • Мнения: 90
Бих искала да гледам филма Losing Layla, но не мога да намеря бг субтитри. Би ли помогнал някой.

Общи условия

Активация на акаунт