Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 18 юни 2014, 08:23 ч.

ДНЕС МИ Е МЪЧНО, ЗАЩОТО...17 ТЕМА

  • 68 378
  • 108
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 3 166
Съжалявам от все сърце за загубата на мъничката ви Александра... Каквото ида кажа, няма да отнема от болката ви. Предстоят ви тежки и мъчителни дни. За съжаление просто минаваме през тях. Непонятно защо. Орисия вероятно.
 Поклон пред скръбта ви!
Ако имаш нужда да говориш за нея и загубата й - насреща съм! Hug Понякога човек има нужда да изкаже гласно нещата.
 Flowers Rose Flowers Rose за Александра...

# 91
  • Мнения: 398
Загубих втора бременност.Първата преди 6 месеца-мисед аборт.Пуснах всички възможни изследвания...всичко идеално.А сега извън маточна.Болката е огромна.На моменти съм силна,после рухвам.И не ми се живее.Боли....сърцето ми се къса.

# 92
  • русе
  • Мнения: 277
Преди 47 дни загубих сина си Ясен, единадесетгодишен. Днес ми е мъчно, защото, докато подготвях китарата му, която ще дам за спомен на  неговия приятел, в калъфа й намерих портмонето на Ясен, с парите му вътре и картата му от библиотеката....

Последна редакция: пн, 25 юли 2016, 19:17 от mirelkata

# 93
  • Мнения: 1 930
Ох, милата....моите съболезнования!
Само мога да си представя какво е в душата ти...Желая  ти много сила, доколкото можеш да имаш в този момент както на теб, така и на семейството ти! Hug

# 94
  • Мнения: 1 060
 Cry Hug
Съболезнования от мен. Единствено мога да кажа, че времето притъпява болката и става поносима...

# 95
  • постоянно
  • Мнения: 5 578
Мирелката ,
 само мога да те прегърна  Hug и предложа най-искренните си съболезнования. Мъката ти е голяма , Бог да пази децата ни  Praynig

# 96
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Преди 47 дни загубих сина си Ясен, единадесетгодишен. Днес ми е мъчно, защото, докато подготвях китарата му, която ще дам за спомен на  неговия приятел, в калъфа й намерих портмонето на Ясен, с парите му вътре и картата му от библиотеката....

Съболезнования и голяма прегръдка за теб.

Защото знам какво е.

Моят по-голям син беше на 10, когато го изгубих. Близо 2 месеца не се завърнахме в апартамента. Но един ден просто трябваше. Това е нашият дом. И започна голямото разчистване. Тогава си спомням, че и аз като теб намерих портмонето на детето си. Със снимките на дядо му, баща му, икона на Св. Георги........

Той самият се казваше Георги.

Много години изминаха от тогава.

На няколко пъти опитах да вляза в църква.

Не ми се получава.

Различно е.

А сега и след смъртта на съпруга ми-съвсем.

Не знам на кого да се моля...

# 97
  • Мнения: 142
Изпратихме татко. Надявам се да е някъде на по-добро място... Лошото е, че не мога да се разплача, шокът е голям и в гърдите ми има топка...Не мога да повярвам, че вече го няма

# 98
  • постоянно
  • Мнения: 5 578
Рани,
 съжалявам за загубата ти.  Sad

# 99
  • Мнения: 866
Момичета, ужасно съжалявам за това, което ви се е случило...

# 100
  • Мнения: 393
Днес ми е мъчно,защото трябва да се подготвя за раждане на мъртвото си бебче...Не знам какво ме очаква,дали ще мога да го видя..Боже,пази децат ни!

# 101
  • Мнения: 1 060
Съжалявам много!

# 102
  • София
  • Мнения: 1 095
Преди 2 месеца загубихме свекър ми.Сигурно е странно да напиша ,е ми липсва той.Беше уникален човек.Липсята му се усеща адски много.Някак нищо не е същото.Той беше повече от баща ми зя мене.
Момичета,съболезнования за дечицата ви.Другата такава болка няма.Прегръщам ви силно

# 103
  • София
  • Мнения: 680
На този ден преди 8 г. родих мъртвия си син. Не преставам да си представям как би изглеждал...Не е истина, че болката намалява с времето, просто свикваме с нея и става част от нас.

Мъчно ми е и защото хората около мен забравиха, дори баща му...а толкова имам нужда да поплача на нечие рамо. Благодаря, че ви има.

# 104
  • постоянно
  • Мнения: 5 578
На този ден преди 8 г. родих мъртвия си син. Не преставам да си представям как би изглеждал...Не е истина, че болката намалява с времето, просто свикваме с нея и става част от нас.

Мъчно ми е и защото хората около мен забравиха, дори баща му...а толкова имам нужда да поплача на нечие рамо. Благодаря, че ви има.

Мегислава ,
 не мисля , че таткото е забравил . Може би го е страх да говори за това  с риска да не те разстрои отново. Винаги сме тук ако имаш нужда от рамо .  bouquet
За мен 16.08.2005 все едно се случи вчера - помня и най-малките детайли от него , а минаха вече 11 години. Не искам да забравям , това са ми единствените спомени с първото ми детенце ,,,,,,  Sad

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт