Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 29 авг. 2014, 13:23 ч.

Случи ми се нещо странно XI

  • 126 936
  • 739
  •   1
Отговори
# 1
  • Мнения: 4 199
Последните страници на старата тема ме заинтригуваха, така че се записвам да следя  с интерес.

# 2
  • Мнения: 4 099
Мен също. Тръпки ме побиха от историите на Алекс и Дорис.

# 3
  • Мнения: 1 635
запис и от мен.
Да не е съвсем гол - понякога настръхвам от навързани случайности. Наскоро пътувах за Банско, в Разлог един човек задържа автобуса да си търси телефона. Така и не го намери, но забави автобуса с десетина минути. Когато малко по-късно влизахме в Банско, точно на входа на града беше станала тежка катастрофа с моторист и две коли. Всичко се беше случило буквално преди минути, още нямаше линейка и полиция. Няма да описвам какво и как се виждаше по пътя, беше най-ужасното нещо, което съм виждала.
Ако човекът не беше задържал автобуса щяхме да гледаме от първите редове, да не кажа, че можеше и участници да станем. Късмет, провидение, случайност... не знам.  

Последна редакция: пт, 29 авг 2014, 13:56 от Нения

# 4
  • в най-нежната прегръдка
  • Мнения: 1 368
Последното ми напомни нещо... Преди 5-6 години се прибирам от Свищов за София. Път, който съм минавала десетки пъти с колата, сигурно мога и със затворени очи да го мина. Всичко е наред. Изведнъж коляното ми започва да притреперва, все едно се е схванало. Намалих скоростта драстично и си запълзях нататък. И зад един завой - ужасна катастрофа, току що станала, като в предишния пост. Подминах мястото и кракът ми от раз се оправи.

Втората история мисля, че съм я разказвала назад по темите, но се сетих за нея покрай хлапето на Дари. Остъклен балкон, чувал с картофи на него. Клякам до чувала с гръб към остъклението да избирам картофи. В този момент с периферното зрение виждам баба си (починала преди години), застанала встрани и леко зад мен. Втрещявам се и тръгвам да се обръщам към нея, а тя рязко ме блъска с ръце. Ударът беше абсолютно реален като усещане. Както съм клекнала, губя равновесие и падам настрани. И в този момент черчевето със все стъклото се стоварва на мястото, на което бях клекнала. Баба, естествено, вече я нямаше.

Аз съм реалист по принцип, но тайничко се радвам, че може би някой от горе ме пази...


Интуиция,

# 5
  • Мнения: 420
Сещам се за нещо , което мъжът ми ми е разказвал . До неговото село е имало местност , стръмно дере , което е трябвало да бъде почистено на времето .Тогава  огромна машина пада и изтрепва /премазва буквално маса войничета . Военните не могли да изкарат машината и тя до ден днешен си седи там , местните също са опитвали да я вадят или поне парчета от нея (за скрап  Mr. Green) , но без успех . На дъното на дерето има чешмичка и горска пътека . Мъжът ми разказва , че местните - познати и приятели , баби и т.н. говорели , че там е стават странни неща с години. Естествено като млад той не вярвал на приказките и един ден като се разхождали с приятели се хванал на бас , че може да слезе до чешмата сам през нощта . Облогът бил да донесе кутия с цигари и кибрит , които неговите приятели ще оставят там през деня ( там живо пиле не минава ) . Всичко било ок , отиват през деня , оставят цигарите и кибрита и чакат да падне нощта . Става вече доста късно и мъжът ми взима фенера и тръгва , момчетата са горе и го чакат да се върне .
Думите му бяха :" Вървях на долу и от време на време се обръщах да видя светлините от фенерите горе , в един момент стана много студено (средата на лятото е ) , тихо , не се чуваха нито хората горе , нито животни (звуци от гората) , но не ми пукаше и продължавах на долу . В един момент усетих силен полъх , сякаш някой изтича до мен , но нямаше никой , продължих . Вървейки на долу чух , че някой ходи до мен и от ляво и от дясно - светих на всякъде , нямаше жива душа. Стана още по студено , започнаха да се чуват звуци около мен , но нямаше нищо , сякаш хората вървят около мен . Поглеждах на горе и виждах фенерите на приятелите ми там , да се движат .Стигнах до чешмата на края - кутията беше отворена , липсваше една цигара , имаше изгорена клечка кибрит (ние оставихме не разпечатана кутията ). Тръгнах обратно - пак същото , звуците , спрях се и около мен от време на време сякаш някои тичаше - този полъх не беше все едно духа вятър , защото вятър нямаше . Поглеждах в страни , но там човек не може да мине - храсти и тръни от всякъде . Продължих , виждах приятелите си горе в далечината , когато чух някои да тича зад мен , бързо  , чупеше съчките на земята .Спря точно зад мен , обърнах се с надеждата да фрасна някой от моите приятели по мутрата , но там нямаше никои , чух  задъхване и  пак същия студен полъх . Запалих цигара и я оставих да изгори сама , изгоря за секунди , сякаш  някой дърпаше с все сили . Качих се горе , всички бяха там , казах , че нищо страшно няма , но излъгах . Моите приятели бяха бели като платна искаха по - бързо да се махаме от там , всички са слушали като деца историите за това място . Втори път не отидох там , както и никой от селото и околните села , дори през деня хората заобикалят това място . " Историята за това място ми я разказа и един познат и жена му , от Велинград , с които се запознахме преди има няма 2 години .

# 6
  • Deutschland
  • Мнения: 2 278
Зaпис в новaтa темa. Ще питaм бaбaтa зa още истории, некa се видим сaмо!

# 7
  • Мнения: 415
Привет!
От известно време чета темата,но реших и аз да споделя.
Преди 6-7 години решихме да празнуваме Нова Година на вилата на една приятелка,а тя е в непосредствена близост до гробищата.Не бях много навита,но реших че няма да се цепя от компанията.Всичко мина нормално,решихме да слизаме към града  и все се шегувахме,че сигурно ще си вземем някой призрак.Първо минаха мен да оставят,един приятел ме изпрати до вратата на входа и се качи отново в колата и духнаха.Извиках асансьора и се качих.Но почти веднага асансьора заседна между 1 и 2 етаж.Почнах да натискам отново копчето,но вратата на 1-я етаж взе да се блъска,все едно някой се опитва да я отвори.Помислих,че са се върнали и някой от тях си прави шега с мен.Тогава се сетих че входната врата се заключва.Набрах същия приятел и го питам дали не са те,а той категорично отрече.През това време все опитвах с копчетата,но асансьора не помръдваше, с аварийната ръчка също не успях да си отворя никоя врата.Като затворих телефона и вече бях видимо паникьосана асансьора сам слезе на 1-я етаж.Там нямаше никой,входната врата си беше затворена.На бегом се качих по стълбите,като все имах чувството,че някой е след мен,че всеки момент ще ме дръпне за краката.Успях да си отключа и веднага събудих майка ми да й разкажа.Тя ме успокой и ми каза да не си внушавам.Легнах си при нея.Започваше да се развиделя и като се почна едно поскърцване...А бяхме сами в апартамента.Когато изпече както трябва слънцето и спря.Тогава тя промърмори,че явно наистина съм си взела някой призрак с мен.

За пояснение-вярвам,и то доста в такива неща.

# 8
  • Мнения: 7 002
Ще следя и аз темата  и на мен са ми се случвали доста странни неща.Два пъти съм предусещала смърт на хора,за които не е имало никакви предпоставки да починат TiredСъщо така с приятеля ми в началото много често си предавахме мисли телепатично и много се шашкахме след това Mr. GreenСлед време споделих за телепатията с един познат психолог и той реагира супер спокойно и ми обясни ,че се получавало мислене на една вълна (с някакви термини,не помня вече) и било нормално да си обменяме информация по този начин Shocked

# 9
  • Gotham City
  • Мнения: 6 253
Някак като че ли ми стана по-скоро тъжно, отколкото страшно от историята с войничетата  Cry
А за кое село става въпрос, да си поразгледам в нета?

Бонболинаааааааа, тръпки ме побиха! #Crazy

# 10
  • София
  • Мнения: 161
Записвам се да ви следя, много интересни истории и случки разказвате. А някои са доста плашещи...

# 11
  • Мнения: 5 122
Настръхнах, докато чета историята с войниците.

# 12
  • Gotham City
  • Мнения: 6 253
Ох момичета, зачетох се в старите теми от скука, и попаднах на тази история

Аз не знам дали съм разправяла тази история, но една нощ сънувах, че съм тръгнала за ул. Кокиче Номер 2 и задължително трябва да отида, но не стигам и се събуждам. И така 2 нощи подред един и същи сън. Реших да проверя в бгмапс дали въобще има такава улица в София.
Е има и се намира в близост до Римската стена. Първо си мислех, че съм гледала/слушала някаква реклама и че там има магазин. Отидохме с мъжа ми (и той по моя акъл) в един дъжд, едно чудо. На Номер 2 се намира една много много стара къща на 2 етажа с огромни дървета в двора. На прозореца седеше котка - напълно черна, а в двора имаше някаква кола.
Исках да видя и кой живее там, но не можах да се реша да вляза в двора и да почукам на вратата. Ако излезе някой, какво ще му кажа? Сънувах ви адреса   Shocked Crazy Laughing

След време минавах на близо и пак се отклоних и минах от там. Все същото.

Мисля, че съжалявам, че не знам кой живее там и дали има смисъл съня ми или е просто някакво съвпадение.



Веднага хвърлих око в Гугъла каква е тази къща, е тръпки ме побиха


Знам, че не е много по темата, ама някак... не се сдържах!

# 13
  • Варна
  • Мнения: 13 295
Е, какво и е на къщата, гледам и сателитна антена си има Laughing

# 14
  • София
  • Мнения: 2 723
Привет!
Скрит текст:
От известно време чета темата,но реших и аз да споделя.
Преди 6-7 години решихме да празнуваме Нова Година на вилата на една приятелка,а тя е в непосредствена близост до гробищата.Не бях много навита,но реших че няма да се цепя от компанията.Всичко мина нормално,решихме да слизаме към града  и все се шегувахме,че сигурно ще си вземем някой призрак.Първо минаха мен да оставят,един приятел ме изпрати до вратата на входа и се качи отново в колата и духнаха.Извиках асансьора и се качих.Но почти веднага асансьора заседна между 1 и 2 етаж.Почнах да натискам отново копчето,но вратата на 1-я етаж взе да се блъска,все едно някой се опитва да я отвори.Помислих,че са се върнали и някой от тях си прави шега с мен.Тогава се сетих че входната врата се заключва.Набрах същия приятел и го питам дали не са те,а той категорично отрече.През това време все опитвах с копчетата,но асансьора не помръдваше, с аварийната ръчка също не успях да си отворя никоя врата.Като затворих телефона и вече бях видимо паникьосана асансьора сам слезе на 1-я етаж.Там нямаше никой,входната врата си беше затворена.На бегом се качих по стълбите,като все имах чувството,че някой е след мен,че всеки момент ще ме дръпне за краката.Успях да си отключа и веднага събудих майка ми да й разкажа.Тя ме успокой и ми каза да не си внушавам.Легнах си при нея.Започваше да се развиделя и като се почна едно поскърцване...А бяхме сами в апартамента.Когато изпече както трябва слънцето и спря.Тогава тя промърмори,че явно наистина съм си взела някой призрак с мен.

За пояснение-вярвам,и то доста в такива неща.
Като филм на ужасите. ... И, аз вярвам. Също вярвам и в това "да не дърпам, Дявола за опашката" Наистина може и да е самовнушение, но когато ти се случи, си е чиста проба ужас.  Hug съчувствам ти! Съчувствам и на участниците в останалите истории.
Мъчно ми е и за войничето, на което му се е пушило цигара...
п.с. По стечение на обстоятелствата, днес ще ходя на гробища. Мъчно ми е, за моите хора Sad Липсват ми. Мир на праха им!

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт