Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Мнения: 2
В св. кръщение човек се умива от първородния грях и от всички грехове, сторени до кръщението.  Християните смятат, че в деня на кръщенето човек умира и се възкресява пречистен и готов за нов  духовен свет живот.

# 16
  • Мнения: 49
Тайнството Кръщение е такова свещенодействие, при което вярващият чрез трикратно потапяне на тялото в осветена вода и призоваване на името на Пресветата Троица Отец, Син и Свети Дух се омива от първородния грях и от всички грехове, които е извършил до Кръщението, и става член на Христовата Църква. Това Тайнство е установил Господ Исус Христос. Чрез това тайнство той се избавя от духовната смърт; от греха, който е причина за смъртта; и от проклятието, постигнало нашите прародители.
Действията на Кръщението, накратко са следните:
- чрез него се дарува освобождаване от прародителския грях и от всички други грехове, направени от онзи, който се кръщава;
- второ, кръщаващият се избягва вечното наказание, на което подлежи всеки както за вродения грях, тъй и за собствените смъртни грехове;
- трето, Кръщението дарува блажено безсмъртие, защото освобождавайки човеците от сторените по-рано грехове, прави ги храмове на Бога.

При Кръщението човек получава от Бога Ангел-Пазител, който го предпазва от всяко зло и чрез съвестта му го ръководи по пътя на спасението. Тайнството Кръщение се извършва само веднъж и никога не се повтаря.

Моето момиченце още не сме го кръстили,надявам се скоро да направим едно хубаво кръщене. Grinning

# 17
  • Мнения: 418
Първото тайнство, което се извършва над човека, който иска да стане член на Църквата Христова, е Кръщението. В тайнството Кръщение човек умира за греховния живот, духовно се възражда и влиза в Божието семейство. Без кръщение човек не може да стане християнин и да се спаси.В кръщението човек се очиства, умива и избавя от греховете си.За да може да приеме човек това тайнство, трябва да има вяра, да се разкае за всичките си грехове, трябва да се откаже от сатаната и от всичките му дела и да пожелае да се съедини с Христа.

В момента на кръщението човек получава от Бога ангел пазител, който го съпътства цял живот, внушава му добро, пази го от зло и чрез съвестта му го ръководи по пътя на спасението.Тайнството Кръщение се извършва само веднъж и никога не се повтаря. То е духовно раждане. Както човек телесно се ражда само веднъж, тъй се и кръщава само веднъж.Кръщението е необходимо за всички хора от самото начало на техния живот. Затова се кръщават и децата още от най-ранната им възраст. С вярата на кръщаващия свещеник, на родителите и на кръстниците се  запълва недостигът от съзнание в децата. Благодатта Божия действа при това независимо от възрастта. Кръстниците обаче се задължават от Църквата наравно с родителите да научат новокръстените деца на истините на православната вяра.
Кръщението се извършва така: на кръщавания се дава име обикновено на някой светец. След това се четат заклинателни молитви за прогонване на злия дух от кръщавания, понеже всеки, който има в душата си първородния грях, е като роб на дявола. Кръщаваният (а при децата кръстникът) се отказва от сатаната, обещава да вярва в Христа и да Му служи и прочита Символа на вярата. После се освещава водата и кръщаваният се потапя три пъти във водата с думите: „Кръщава се Божият раб (името) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Светаго Духа, амин". Това е най-главният момент от кръщението. Върху новокръстения невидимо слиза в това време Светият Дух, очиства го от греховете и го възражда за нов християнски живот. На кръщавания се дава бяла дреха в знак, че е очистена душата му, и кръст, за да следва Христа. Некръстеният не може да приема никакви други тайнства. А кръстеният, станал веднъж член на Църквата, добива право да се ползва от всички нейни благодатни тайнства.
Светото тайнство Миропомазване обикновено се извършва непосредствено след кръщението. Ако кръщението ни ражда за нов живот, миропомазването ни дава благодатна сила, която ни служи за възрастване в духовния живот и за укрепване в доброто. Миропомазването свежда над нас благодатните дарове на Светия Дух, благодарение на които разумът на човека се просвещава, за да може да познае истината, чувствата се очистват, за да могат да обичат Бога и волята се укрепва, да може да върши добри дела.Видимата страна на тайнството се състои в кръстообразното помазване със свето миро разните части на тялото, при което се произнасят думите: „Печат на дара на Светия Дух, амин!" Печатът обикновено служи като знак на принадлежност или потвърждение на някоя заява. Печатът, сложен върху една вещ, означава, че тая вещ принадлежи на оногова, чието име носи печатът. Печатът на Светия Дух показва, че човекът, който е получил този печат, е осветен от Светия Дух и принадлежи Богу. С печата на Светия Дух се помазват кръстообразно челото ­ за освещаване ума и мислите; гърдите ­ за освещаване сърцето и желанията; очите, ушите, ноздрите и устата ­ за освещаване чувствата; ръцете и нозете ­ за освещаване делата на човека и цялото му поведение. По такъв начин целият човек се освещава, става храм Божи и жилище на Светия Дух. Оттук следва за нас поуката, че трябва строго да се пазим от всяко зло и от всеки грях, за да не оскверним душата и тялото си, посветени Богу, и да не изгубим благодатта на Светия Дух, дадена ни чрез светото тайнство Миропомазване.

# 18
  • Мнения: 161
Кръщението или кръщенето в християнството се разбира като едно от седемте тайнства или символичен акт, при когото се издейства (при тайнството) или символизира очистване от греха както и смърт на стария човек (за стария живот) и възкресение за нов живот на вярващия човек.
При кръщението по тайнствен начин се осъществява слизането на Свети Дух над новопокръстения.
Православната и част от протестантските църкви възприемат мнението, че кръщението става действено тогава, когато кръстеният го осъзнае. Като цяло обаче основните християнски общности са единодушни, че кръщението е пътят, по който се изчиства "първородният грях" и на вярващия се дават сили за духовно израстване.

# 19
  • Пловдив
  • Мнения: 2 588
Цитат
Първо­то тайн­с­т­во, ко­е­то се из­вър­ш­ва над чо­ве­ка, кой­то ис­ка да ста­не член на Цър­к­ва­та Хрис­то­ва, е кръ­ще­ни­е­то. В тайн­с­т­во­то кръ­ще­ние чо­век уми­ра за гре­хов­ния жи­вот, ду­хов­но се въз­раж­да и вли­за в Бо­жи­е­то се­мейс­т­во. Без кръ­ще­ние чо­век не мо­же да ста­не хрис­ти­я­нин и да се спа­си. „Ако ня­кой се не ро­ди от во­да и Дух (т.е. ако не се кръс­ти), не мо­же да вле­зе в цар­с­т­во­то Бо­жие“, каз­ва Сам Хрис­тос (Ио­ан. 3:5). Той е ус­та­но­вил то­ва св.  Тайн­с­т­во с при­ме­ра Си, ка­то се кръс­тил на ре­ка Иор­дан, и ус­та­но­вил за всич­ки то­ва тайн­с­т­во,ко­га­то ре­къл на апос­то­ли­те: „Иде­те, на­у­че­те всич­ки на­ро­ди, ка­то ги кръ­ща­ва­те в име­то на От­ца и Си­на и Све­та­го Ду­ха“ (Мат. 28:19). В кръ­ще­ни­е­то чо­век се очис­т­ва, уми­ва и из­ба­вя от гре­хо­ве­те си.



За да мо­же да при­е­ме чо­век то­ва тайн­с­т­во, тряб­ва да има вя­ра, да се раз­кае за всич­ки­те си гре­хо­ве, тряб­ва да се от­ка­же от са­та­на­та и от всич­ки­те му де­ла и да по­же­лае да се съ­е­ди­ни с Хрис­та.



В мо­мен­та на кръ­ще­ни­е­то чо­век по­лу­ча­ва от Бо­га ан­гел па­зи­тел, кой­то го съ­път­с­т­ва цял жи­вот, вну­ша­ва му доб­ро, па­зи го от зло и чрез съ­вест­та му го ръ­ко­во­ди по пъ­тя на спа­се­ни­е­то.



„Кой­то по­вяр­ва и се кръс­ти, ще бъ­де спа­сен, а кой­то не по­вяр­ва, ще бъ­де осъ­ден“, го­во­ри Хрис­тос (Марк. 16:16).



Тайн­с­т­во­то кръ­ще­ние се из­вър­ш­ва са­мо вед­нъж и ни­ко­га не се пов­та­ря. То е ду­хов­но раж­да­не. Как­то чо­век те­лес­но се раж­да са­мо вед­нъж, тъй се и кръ­ща­ва са­мо вед­нъж. Св. ап. Па­вел го­во­ри: „Един е Гос­под, ед­на е вя­ра­та, ед­но е кръ­ще­ни­е­то“ (Еф. 4:5). За­то­ва и в Сим­во­ла е ка­за­но: „Из­по­вяд­вам ед­но кръ­ще­ние за про­ща­ва­не на гре­хо­ве­те“.



Кръ­ще­ни­е­то е не­о­б­хо­ди­мо за всич­ки хо­ра от са­мо­то на­ча­ло на тех­ния жи­вот. За­то­ва се кръ­ща­ват и де­ца­та още от най-ран­на­та им въз­раст. Гос­под Иисус Хрис­тос е ка­зал: „Ос­та­ве­те де­ца­та и не им пре­че­те да дой­дат при Ме­не, за­що­то на та­ки­ва е цар­с­т­во­то не­бес­но“ (Мат. 19:14). И св. апос­то­ли след­ва­ли то­ва пра­ви­ло и при­е­ма­ли де­ца­та в Хрис­то­ва­та Цър­к­ва. Ко­га­то св. ап. Пе­тър оти­шъл при езич­ни­ка Кор­ни­лия, кръс­тил не­го и це­лия му дом ­ и мал­ки и го­ле­ми.



С вя­ра­та на кръ­ща­ва­щия све­ще­ник, на ро­ди­те­ли­те и на кръс­т­ни­ци­те се  за­пъл­ва не­дос­ти­гът от съз­на­ние в де­ца­та. Бла­го­дат­та Бо­жия дейс­т­ва при то­ва независимо от възрастта. Кръстниците обаче, се задължават от Църквата наравно с родителите да научат новокръстените деца на истините на православната вяра.



Някои лъжеучители проповядват, че не бивало да се кръщават деца. Но ние знаем, че кръщението в Новия Завет застъпва мястото на обрезанието във Вет­хия За­вет. Как­то об­ряз­ва­не­то се е из­вър­ш­ва­ло и над де­ца, тъй и кръ­ще­ни­е­то мо­же да се из­вър­ш­ва и над де­ца. Ако де­те­то ум­ре нек­ръс­те­но, как ще се спа­си? А се­га всич­ки ония де­чи­ца, ко­и­то са по­чи­на­ли след кръ­ще­ни­е­то, са ка­то ан­ге­ли на не­бе­то.



Кръ­ще­ни­е­то се из­вър­ш­ва та­ка: на кръ­ща­ва­ния се да­ва име обик­но­ве­но на ня­кой све­тец. След то­ва се че­тат зак­ли­на­тел­ни мо­лит­ви за про­гон­ва­не на злия дух от кръ­ща­ва­ния, по­не­же все­ки, кой­то има в ду­ша­та си пър­во­род­ния грях, е ка­то роб на дя­во­ла. Кръ­ща­ва­ни­ят (а при де­ца­та кръс­т­ни­кът) се от­каз­ва от са­та­на­та, обе­ща­ва да вяр­ва в Хрис­та и да Му слу­жи и про­чи­та Сим­во­ла на вя­ра­та. Пос­ле се ос­ве­ща­ва во­да­та и кръ­ща­ва­ни­ят се по­та­пя три пъ­ти във во­да­та с ду­ми­те: „Кръ­ща­ва се Бо­жи­ят раб (име­то) в име­то на От­ца, амин, и Си­на, амин, и Све­та­го Ду­ха, амин“. То­ва е най-глав­ни­ят мо­мент от кръ­ще­ни­е­то. Вър­ху но­вок­ръс­те­ния не­ви­ди­мо сли­за в то­ва вре­ме Све­ти­ят Дух, очис­т­ва го от гре­хо­ве­те и го въз­раж­да за нов хрис­ти­я­н­с­ки жи­вот. На кръ­ща­ва­ния се да­ва бя­ла дре­ха в знак, че е очис­те­на ду­ша­та му, и кръст, за да след­ва Хрис­та. Нек­ръс­те­ни­ят не мо­же да при­е­ма ни­как­ви дру­ги тайн­с­т­ва. А кръс­те­ни­ят, ста­нал вед­нъж член на Цър­к­ва­та, до­би­ва пра­во да се пол­з­ва от всич­ки ней­ни бла­го­дат­ни тайн­с­т­ва.



В слу­чай на смър­т­на опас­ност за нек­ръс­те­но де­те, ако наб­ли­зо ня­ма све­ще­ник, кръ­ще­не­то мо­же да се из­вър­ши от все­ки хрис­ти­я­нин или хрис­ти­я­н­ка. Взи­ма се чис­та во­да, по­та­пя се или се по­ръс­ва с нея бол­но­то де­те, ка­то се про­и­з­на­сят ду­ми­те: „Кръ­ща­ва се Бо­жият раб (да­ва му се име) в име­то на От­ца, амин, и Си­на, амин, и Све­та­го Ду­ха, амин“. Ако след то­ва де­те­то оз­д­ра­вее, кръ­ще­ни­е­то над не­го не се пов­та­ря. Све­ще­ни­кът про­чи­та са­мо про­пус­на­ти­те мо­лит­ви и из­вър­ш­ва над де­те­то сво­е­то тайн­с­т­во ми­ро­по­маз­ва­не.



През вре­ме­то, ко­га­то се е раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ло хрис­ти­я­н­с­т­во­то меж­ду езич­ни­ци­те, чес­то се е случ­ва­ло да се кръ­ща­ват въз­рас­т­ни хо­ра. По­то­пе­ни във во­да, те са по­лу­ча­ва­ли чрез Све­тия Дух прош­ка за всич­ки свои пре­диш­ни гре­хо­ве и за­поч­ва­ли нов жи­вот. Го­ля­ма про­мя­на нас­тъп­ва­ла при то­ва у тях. Жи­во­тът им се очис­т­вал от всич­ко гре­хов­но и по­роч­но. Нра­ви­те им се об­ла­го­ро­дя­ва­ме. Жес­то­ки­те ста­ва­ли крот­ки и ми­лос­ти­ви. Гор­ди­те се сми­ря­ва­ли. Жи­ве­е­щи­те раз­път­но ста­ва­ли це­ло­мъд­ре­ни. Виж­да­ли то­ва не­по­вяр­ва­ли­те и са­ми на­че­ва­ли да чув­с­т­ват пре­въз­ход­с­т­во­то на но­ва­та ре­ли­гия над ези­чес­т­во­то.



В пър­ви­те ве­ко­ве на хрис­ти­я­н­с­т­во­то има­ло слу­чаи, ко­га­то езич­ни­ци­те, не­о­чак­ва­но оза­ре­ни от вя­ра в Хрис­та, би­ли уби­ва­ни, без да им се ос­та­вя­ло вре­ме да се кръс­тят с во­да и дух. Св. Цър­к­ва е при­е­ма­ла про­ли­ва­не­то кръв­та им за Хрис­та ка­то пъл­но­цен­но и ва­лид­но кръ­ще­ние, на­ре­че­но кръв­но кръ­ще­ние. Сам Иисус Хрис­тос е на­ре­къл Сво­е­то стра­да­ние на Гол­го­та и про­ли­ва­не­то на кръв­та Си кръ­ще­ние (Мат. 22:22).

 

# 20
  • Мнения: 8
Кръщенето символизира доста неща за вярващият човек като очистване от греха, както и смърт на стария човек (за стария живот) и възкресение за нов живот на вярващия човек.

# 21
  • Мнения: 29
Кръщението или кръщенето в християнството се разбира като едно от седемте тайнства или символичен акт, при когото се издейства (при тайнството) или символизира очистване от греха както и смърт на стария човек (за стария живот) и възкресение за нов живот на вярващия човек.
При кръщението по тайнствен начин се осъществява слизането на Свети Дух над новопокръстения.
Православната и част от протестантските църкви възприемат мнението, че кръщението става действено тогава, когато кръстеният го осъзнае. Като цяло обаче основните християнски общности са единодушни, че кръщението е пътят, по който се изчиства "първородният грях" и на вярващия се дават сили за духовно израстване.

# 22
  • Мнения: 321
Кръщенето/кръщение е едно от седемте тайнства и  символизира очистването на човека от греховете  на духа, подготвянето му за нов живот. Кръщението е тайнството, което въвежда човек в редицата на християните. Без да е кръстен, човек не може да се нарече християнин. Избира се кръстник, който да води  духовното израстване на новопокръстения.
Кръщенето е ритуал, който се извършва само веднъж в живота, както раждането и смъртта.

# 23
  • Мнения: 1 069
"Ейджиън Парадайс" благодари на всички за участието.

Наградите отиват при потребители тоничка8512 и adoration_. Честито!

Ще се свържем с вас чрез лично съобщение във форума с информация как ще получите своите ваучери.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт