Публикувана: 20 окт. 2004, 00:21 ч.
Последно мнение: 26 окт. 2004, 15:29 ч.

Боят II или други средства?

2 711
29
1

1
2
Всички

20 окт. 2004, 00:21 ч.

Мнения: 5 500

Стана ми интересно обаче и реших да пусна тази тема.
Какво ще направите ако порасналото ви дете започне да взема наркотици, изнася вещи от дома, продава ги за да си купува дрога, бяга от училище и изобщо прави едни такива неща с които ужасно ви ядосва. Как ще решите проблема Ще го биете или ще му говорите, или има друг начин :

# 1 20 окт. 2004, 00:40 ч.

Ако (пази Боже) се стигне до положението което описваш, мисля, че единствено помощ от професионалисти би довела до някакъв ефект. Ако потупването по дупето свърши някаква работа при малко дете, подобна реакция за голям човек си е направо нелепа.

# 2 20 окт. 2004, 00:47 ч.

Мнения: 3 562

Извинете

аз съм госта Laughing

# 3 20 окт. 2004, 08:21 ч.

Мнения: 5 500

Значи дайте да се разберем, не смесвайте темите
Не желая темата да е продължение, зададох конкретен :

# 4 20 окт. 2004, 09:05 ч.

Мнения: 704

Ако детето ми е започнало да взима наркотици и да изнася къщата и аз едва тогава се усетя - ами мисля, че нещата ще са отишли много далеч и че причината ще е у мен и в съпруга ми. Защо: ситуацията, която описваш е много сериозна и това не би ме ядосало, а разстроило и наскърбило. Това би означавало, че е прекъсната връзката между нас като родители и детето, че то няма нужната подкрепа, обич, разбирателство и дрън, дрън... Надявам се никоя майка от нас да не изживее подобен ужас...
Колкото до методите на възпитание, ами ние /подчертавам ние, защото трябва и двамата родители да на едно мнение/ сме за даването на алтернатива, на свобода на решения, по-скоро бих искала да съм приятел с моята дъщеря, като я науча, че всеки трябва да носи отговорност за решенията, които взима, именно защото му е дадена свобода да избира. Сори, стана много дълго.

# 5 20 окт. 2004, 09:18 ч.

София
Мнения: 7 242

Съгласна съм с всичко казано от Vali, но ако не дай Боже се стигне до там, стига да имам материалната възможност ще отида да живея на друго място - нова обстановка, нова среда, ново училище и т.н. и ще опитам да се "сближа" отново с детето ми, да го разбера и да му помогна....

# 6 20 окт. 2004, 09:20 ч.

Варна
Мнения: 6 863

Афро, колко пораснало дете?
При големите с бой не става мисля аз, и с потупване не става. Там трябва висш пилотаж - дипломация на високо ниво. Проблемите които си изредила си имат предистория, и ако по време на нейното писане родителите не са могли да ги усетят и засекат, ще им остане само да се борят с последиците.
Та конкретен отговор - не, на 15 години например, боя е безсмислен. Разговори, консултации със съответните специалисти и единствената цел е порасналото дете да осъзнае проблемите си, да се съгласи, че има проблеми и да пожелае да ги разреши. Това е трудната част, след това с помоща на родители, приятели и т.н. шансът за успех е много голям.
Кажи ти как мислиш...

# 7 20 окт. 2004, 10:32 ч.

Мнения: 8 769

Цитат на: Flash*

Проблемите които си изредила си имат предистория, и ако по време на нейното писане родителите не са могли да ги усетят и засекат, ще им остане само да се борят с последиците.

Така че, всичко започва от най-ранна възраст-възпитанието, разбирането, приятелството-ВСИЧКО. Не мисля,че можем да обсъждаме хипотетични ситуации точно от този род, защото никой не знае точно в каква посока ще се развие и промени детето му, какви ще са взаимоотношенията в дома, как самите родители ще се променят и т.н. и т.н. Прекалено е сложно и субективно. И може да се окаже, че ако НЕ ДАЙ БОЖЕ на някоя от нас това се случи, мнението й тук да е коренно различно от постъпките й тогава.....
П.С. Афродита, ако ти мислиш че можеш да набиеш 15 годишен младеж.... Rolling Eyes

# 8 20 окт. 2004, 12:49 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: Туфи

Цитат на: Flash*

# 9 20 окт. 2004, 12:56 ч.

Мнения: 1 975

Пази боже такива работи да НЕ стават......... Sob

Това и аз мисля че зависи много от възпитанието Rolling Eyes

# 10 20 окт. 2004, 17:28 ч.

Мнения: 1 071

От прочетеното дотук не видях нито един конкретен отговор...Някой спомена консултация с психолог или специалист-има ли такова нещо изобщо у нас?!Спомням си че в един друг форум една майка имаше подобен проблем-момчето й я биеше и тя го бе завела на психолог,а той казал-ами нищо не може да се направи,те сегашните деца са такива...и моят е същият...Е,какво да прави жената тогава,към кого да се обърне?!
За съжаление и аз не знам отговора на тоя въпрос и честно казано се надявам никога да не се сблъсквам с него.Нещата като цяло обаче са много сложни и винаги са резултат от възпитание,детство,семейна среда.И не знам до каква степен са поправими.

# 11 22 окт. 2004, 08:47 ч.

Ами как да има конкретен отговор? Трябва да има и конкретна ситуация. Подходът към всеки човек е различен. МНого елесно така- да сим говорим какво бих направил, какво не бих направил. Но когато се изправим пред проблема?

# 12 22 окт. 2004, 08:49 ч.

Мнения: 17 407

аз съм госта

# 13 23 окт. 2004, 19:40 ч.

Мнения: 5 500

Цитат на: Anonymous

Именно за това питам :

# 14 23 окт. 2004, 19:57 ч.

Мнения: 5 500

Цитат на: Flash*

Вярно е, ситуации много...
Например дете, като казвам дете имам предвид дете м/у 10 и 15 год. Горе-долу възраст в която се запознават с тия неща. Та дете, задоволено от всякъде, но без нужното внимание от родители и опитва дрога, от скука, от изчанчване ако щеш, зарибява се, когато родителите открият проблема е вече късно...
Друг случай, от любопитство, става зависим. Днес ще спра, утре, но край няма...Родителите работят за едната заплата, едвам плащат сметки, то поради липса на пари, изнася вещи и продава за едната гадна дрога. И не може да спре. Родителите изнервени, внимание 0...
Имам приятелка, семейство напълно нормално. Финансово са добре, не богати. Две дъщери, обичани деца. Първо едната, после другата. С хапчета. Защо?
Кое е причината?
Питах я как се справиха с проблема. Беше им адски трудно, каза ми: само с добро и само с говорене, само и единствено.
Но, на бивша колежка на майка ми, синът й точно по описания начин изнася и продава вещи от дома, с говорене не стана, и продължава така...
За това питах, какъв е начина? Да чакам да ми дойде до главата ли, за да питам?

# 15 23 окт. 2004, 20:25 ч.

Мнения: 8 769

Цитат на: AFRODDITA

Питах я как се справиха с проблема. Беше им адски трудно, каза ми: само с добро и само с говорене, само и единствено.
Но, на бивша колежка на майка ми, синът й точно по описания начин изнася и продава вещи от дома, с говорене не стана, и продължава така...
За това питах, какъв е начина? Да чакам да ми дойде до главата ли, за да питам?[/color][/b]

Сама си си отговорила на въпросите. Какво повече има да се каже? Sign Exclamation

# 16 24 окт. 2004, 06:14 ч.

Мнения: 2 655

Има няколко вида мерки.
Първите започват от "люлката". При всеки удобен случай, се обяснява и говори на тази тема. Не с недомлъвки или премълчаване, а открито лице в лице. Дават се примери и се ожсъжда с детенцето/та на дълго и широко. Ограмотяват се родителите и децата едновременно- видове дрога, зависимост, белези, скрити прояви и т.н.
Вторите започват от възрастта на съзряването. Една майка или родителите никога не бива да пропускат промяната в поведението на детето, която ниминуемо съпътства пътят към дрогата. Очите - не пропускайте да гледате детето в очите. Те най-добре ще разкрият душата му и какво става в нея, а и ще разберете взема ли дрога / за по голяма част от различните видове/.
Третите започва, когато е вече твърде късно за първите две.
Аз лично напускам работа, продавам имота и отивам в най-забутаното село в Балкана. Там на чист въздух и силна храна, далече от дрогата ще се боря рамо до рамо със съпругът ми разбира се. Има 6 месечен период на изчистване. После още толкова поне за да съм сигурна, че всичко е наред. Ще се въоръжа с търпение и книги и ще го науча на селски труд от ранни зори / ще му скъсам д... от бачкане, за да няма време да мисли за глупости. И така докато ада свърши.

ДА ПАЗИ ГОСПОД ДЕЦАТА МИ ОТ ДРОГАТА!
ДАНО НИКОГА НЕ МЕ СПОЛЕТЯВА ТАЗИ БЕДА!

Имам доста опит с такива деца и разбити семейства. Кошмарно е. Вземайте мерки с времето, АФРОДИТТА е права, че пита от рано.

# 17 24 окт. 2004, 08:51 ч.

Мнения: 5 500

Цитат на: Туфи

Цитат на: AFRODDITA

Сама си си отговорила на въпросите. Какво повече има да се каже? Sign Exclamation

Жалко е щом смяташ така

# 18 24 окт. 2004, 08:53 ч.

Мнения: 5 500

Цитат на: Pela

Благодаря ти, Pela Да не дава Господ да стигаме до третите мерки

# 19 25 окт. 2004, 08:43 ч.

Мнения: 8 769

Цитат на: AFRODDITA

Цитат на: Туфи

Цитат на: AFRODDITA

Сама си си отговорила на въпросите. Какво повече има да се каже? Sign Exclamation

Жалко е щом смяташ така

без коментар!

# 20 25 окт. 2004, 09:48 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

...за съжаление има случаи, в които нищо неможе да се направи. На моя приателка сестра и я пратиха в Испания да се лекува, а тя се върна след седмица сама...

Ако човека няма желание да се отърве...никой няма да може да го направи вместо него.

Можем да се надяване да не ни идва до главите и обясняване на децата това-онова...та барем попият нещо...

# 21 25 окт. 2004, 11:12 ч.

Мнения: 5 500

Цитат на: Туфи

Цитат на: AFRODDITA

Цитат на: Туфи

Цитат на: AFRODDITA

Сама си си отговорила на въпросите. Какво повече има да се каже? Sign Exclamation

Жалко е щом смяташ така

без коментар!

И това е най-правилната ти постъпка щом нямаш какво да кажеш Няма нужда да разводняваш темата с безмислени постинги.

# 22 25 окт. 2004, 11:16 ч.

Мнения: 8 769

Цитат на: AFRODDITA

Всчики постинги са безсмислени, когато се говори хипотетично, уважаема Афродита. Не е тук мястото да се търси съвет точно по тези проблеми-тук очевидно майките НЕ са препатили, и не им го пожелавам. По-скоро трябва да се търси мнение от такива, които са минали по този път(както видях че ти си направила), или от специалисти. Тук не виждам нито една от двете категории хора...или поне засега не са се включвали.