Имам приятелка, чийто бивш съпруг е епилептик. Детето им е вече на 30 години и досега не се е проявила при него.
- Публикувана: 28 фев. 2006, 17:26 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2006, 01:46 ч.
Колебая се дали да имам бебе
Според статистиката, която намерих 2% от всички хора имат някаква форма на епилепсия, а децата на епилептици имат 5% вероятност да развият епилепсия. Т.е. това, че ти имаш епилепсия увеличава риска за бебето ти само със 3%. На мен този риск ми се вижда доста нисък. Разбира се, решението е твое. И последно-- има значение дали твойта епилепсия е генерализирана или не. Ако не е, рискът да я предадеш на детето е по-нисък. Успех с взимането на решение, но аз на твое място не бих се лишила от удоволствието да съм майка...
Момичета,
много ми е криво. Току що говорих с мъжа ми, който тотално се е смахнал
. Допреди време се беше побъркал за бебе, сега обаче категорично не иска и да чуе 
. Дали е чел нещо или и говорил с някой. Кой го знае какво е мислил тези дни. Той работеше извън София и исках като се прибере да съм напълно подготвена с решението за бебе или поне с всички възможности. Обаче той съвсем ме хвърли в музиката 
. Говорихме си надълго и нашироко по телефона и той съвсем сериозно ми заяви да мисля за осиновяване . Ама ми е гадно сега и тъжно едно
много ми е криво. Току що говорих с мъжа ми, който тотално се е смахнал
. Допреди време се беше побъркал за бебе, сега обаче категорично не иска и да чуе . Дали е чел нещо или и говорил с някой. Кой го знае какво е мислил тези дни. Той работеше извън София и исках като се прибере да съм напълно подготвена с решението за бебе или поне с всички възможности. Обаче той съвсем ме хвърли в музиката . Говорихме си надълго и нашироко по телефона и той съвсем сериозно ми заяви да мисля за осиновяване . Ама ми е гадно сега и тъжно едно 
Миличка, ще си имаш здраво детенце! Епилепсията, която е придобита не се наследява. А и лекарствата няма да ти пречат на бременността, защото ще пиеш фолиева киселина, но просто в по-големи количества. Не се колебай! роди си детенце, даже и две! Има безброй случаи на болни от епилепсия, даже и двамата родители, със съвсем здрави деца. Отидете заедно със съпруга ти при добър невролог и поговорете сериозно. Препоръчвам клиниката СВ. Наум - д-р Димова. Много мила и внимателна жена! Успех и не се отказвай!
Не се отчайвай.
Сигурно някой му е повлиял.Но ти ще имаш възможност,като се върне да отидете заедно на консултация при специалисти.
Смятам,че тежкото мнение на един специалист по генетика или неврология(?),ще е решаващо и за неговото решение,а не приказките в кварталната кръчма.
Искренно се надявам,да стане така,и тогава вече да вземете най-правилното решение!
Успех!
Сигурно някой му е повлиял.Но ти ще имаш възможност,като се върне да отидете заедно на консултация при специалисти.
Смятам,че тежкото мнение на един специалист по генетика или неврология(?),ще е решаващо и за неговото решение,а не приказките в кварталната кръчма.
Искренно се надявам,да стане така,и тогава вече да вземете най-правилното решение!
Успех!
Ако искаш пусни си темата в "Деца с увреждания"....
Не знам какво да ти кажа. Съвет не мога да дам, но мога да ти споделя какво мисля, след като се нагледах в болницата за деца с ДЦП какво мисля за втората си бременост /а то важеше и за първата, без да съм видяла ужаса/ - че и при най-малко съмнение за нещо нередно бих махнала бебето и бих осиновила дете. Няма гаранция и тогава... но поне няма аз да съм отговорна.
Може би съм страхливка, или слабачка - но аз не мога и сега да спя спокойно от притеснения /знанията са нож с две острието/, а камо ли иначе.
Единственото което адски ме притеснямва е лекарствата които пиеш - то и така има риска от малформации, камо ли при пиене на лекарства.
Посъветвай се с ГЕНЕТИК и ако има начин си направи всичко изследвания - и на теб и на мъа ти, а и да си 100% сигурлна, че си епилептичка - щото съм се нагледала на грешно поставени диагнози.
Успех, дано не те обидя с поста си или не те нараня.
Не знам какво да ти кажа. Съвет не мога да дам, но мога да ти споделя какво мисля, след като се нагледах в болницата за деца с ДЦП какво мисля за втората си бременост /а то важеше и за първата, без да съм видяла ужаса/ - че и при най-малко съмнение за нещо нередно бих махнала бебето и бих осиновила дете. Няма гаранция и тогава... но поне няма аз да съм отговорна.
Може би съм страхливка, или слабачка - но аз не мога и сега да спя спокойно от притеснения /знанията са нож с две острието/, а камо ли иначе.
Единственото което адски ме притеснямва е лекарствата които пиеш - то и така има риска от малформации, камо ли при пиене на лекарства.
Посъветвай се с ГЕНЕТИК и ако има начин си направи всичко изследвания - и на теб и на мъа ти, а и да си 100% сигурлна, че си епилептичка - щото съм се нагледала на грешно поставени диагнози.
Успех, дано не те обидя с поста си или не те нараня.
Здравей,
съвсем си права в това, което казваш и точно това са моите притеснения. От няколко месеца чета един форум за жени с епилепсия, който е преди всичко американски и много се чудя. Момичетата там си пишат - ами пия тези и тези лекарства, забременях и детето ми сега има това еди какво си заболяване На няколко пъти ми е прозвучавало адски безотговорно. Разбира се, няма никакви гаранции, може пък всичко да е нормално, много често е. Стискам палци на ръцете и краката на всички смели майки, които искат бебче и са в моето положение нещата да са нормални Обаче днес мъжът ми направо по телефона 
беше толкова категоричен. Явно трябва като се прибере пак да говорим и заедно да ходим по доктори. Докато се карахме изведнъж той ме попита - добре де, какво лошо има в осиновяването, първоначално не можах да реагирам, направо ме застреля с този въпрос
Иначе за диагнозата е сигурно уви, но съм го приела.
Ох, благодаря ви момичета, объркано ми е и криво
съвсем си права в това, което казваш и точно това са моите притеснения. От няколко месеца чета един форум за жени с епилепсия, който е преди всичко американски и много се чудя. Момичетата там си пишат - ами пия тези и тези лекарства, забременях и детето ми сега има това еди какво си заболяване
На няколко пъти ми е прозвучавало адски безотговорно. Разбира се, няма никакви гаранции, може пък всичко да е нормално, много често е. Стискам палци на ръцете и краката на всички смели майки, които искат бебче и са в моето положение нещата да са нормални Обаче днес мъжът ми направо по телефона беше толкова категоричен. Явно трябва като се прибере пак да говорим и заедно да ходим по доктори. Докато се карахме изведнъж той ме попита - добре де, какво лошо има в осиновяването, първоначално не можах да реагирам, направо ме застреля с този въпросИначе за диагнозата е сигурно уви
, но съм го приела.Ох, благодаря ви момичета, объркано ми е и криво
Съжалявам, че поста ми ще те натъжи още повече.
Уви много е труден избора. Много.
Дано вземеш правилното решение. Държа само да ти кажа, че никой не би те обвинил каквото и да решиш - то не е и морално според мен когато има реален шанс да бъде всичко ок /но не приемам когато е 100% сигурно, че ще е увредено детето да се ражда - аз не го приемам/.
Целувки игоре главата! Сигурна съм, че ще се справите с всички трудности и перипетии.
Уви много е труден избора. Много.
Дано вземеш правилното решение. Държа само да ти кажа, че никой не би те обвинил каквото и да решиш - то не е и морално според мен когато има реален шанс да бъде всичко ок /но не приемам когато е 100% сигурно, че ще е увредено детето да се ражда - аз не го приемам/.
Целувки игоре главата! Сигурна съм, че ще се справите с всички трудности и перипетии.
Изборът е основно ТВОЙ, но и на мъжа ти. Не го вини, че изпитва страх. Искам да ти кажа, че когато родиш дете с проблем, е ужасно да се питаш дали ти не си причинила по някакъв начин това на бебчето си? Много тежи, дори самата мисъл за това... и ужасно боли, когато гледаш най - скъпото си същество да се мъчи...
А в твоят случай е още по - сложно и тежко, защото имаш пълните основания за тревога.
Но и има вероятност болестта да не се предаде. Така че задължително се консултирай с генетици и невролози.
Успех!
А в твоят случай е още по - сложно и тежко, защото имаш пълните основания за тревога.
Но и има вероятност болестта да не се предаде. Така че задължително се консултирай с генетици и невролози.
Успех!
Обаче днес мъжът ми направо по телефона беше толкова категоричен. Явно трябва като се прибере пак да говорим и заедно да ходим по доктори. Докато се карахме изведнъж той ме попита - добре де, какво лошо има в осиновяването,
беше толкова категоричен. Явно трябва като се прибере пак да говорим и заедно да ходим по доктори. Докато се карахме изведнъж той ме попита - добре де, какво лошо има в осиновяването, И аз ще кажа като мъжа ти. Нямам деца, но ако имам, 50% е шансът да родя дете с моя дефектен ген за производство на колаген. Проявата на синдрома е много чупливи кости, ранна остеопороза и нарастваща слухова загуба с начало в пубертета. Не мисля, че е честно да дам живот на чуващо дете, което след 10 години ще сложи първия си слухов апарат и ще страда като мен. Другите подробности около синдрома никак не са приятни също.
Решили сме да осиновим. Засега не сме готови, пазим се от забременяване, но знам, че ако случайно забременея, не мога да направя аборт, просто не мога да махна човече, което съм създала с човека, когото обичам. Затова се пазим и след още 3-4 години ще осиновим детенце.
Дано всичко да се оправи и да си имате едно здравичко бебче!!! 
за мен отговора е Да.
заслужава си, давай.
болестта рядко се предава по наследство, а и добър лекар ( а не форум) , може да каже със сигурност какви са рисковете и в какъв стадий на бременността ти могат да се установят, за да се вземат евентуални мерки.
по-скоро ме притесняват лекарствата и евентуалното им спиране по време на бременносттта.
освен това гаранции за никой няма - може да се предизвика от стрес ( както е и твоя случай). а с тази болест се живее.
няма нищо общо с ДЦП! това си е мъка отвсякъде. познавам такива деца. и са прекрасни деца. но аз не искам дете с ДЦП!
за епилептиците сигурно не е лесен живота, но на диабетиците да не би да им е леко? или на хипертониците? аз имам наднормено тегло - и тва се предава по наследство! мъжа ми е късоглед. и това се предава по наследство. дядо ми страдаше от намален слух, и това се предава.... и тн. сещам се за онзи филм.. гатака, където всички бяха перфектни и само те летяха в космоса. другите метат.
да, знам, че епилепсията не е лека работа. не искам да звуча безотговорно.
жените изказали се преди мен са много по-предпазливи. уважавам това.
но щом не е тежко психическо заболяване - няма да се плашиш!
от съобщенията ти просто личи че ще бъдеш прекрасна майка!
кураж.
заслужава си, давай.
болестта рядко се предава по наследство, а и добър лекар ( а не форум) , може да каже със сигурност какви са рисковете и в какъв стадий на бременността ти могат да се установят, за да се вземат евентуални мерки.
по-скоро ме притесняват лекарствата и евентуалното им спиране по време на бременносттта.
освен това гаранции за никой няма - може да се предизвика от стрес ( както е и твоя случай). а с тази болест се живее.
няма нищо общо с ДЦП! това си е мъка отвсякъде. познавам такива деца. и са прекрасни деца. но аз не искам дете с ДЦП!
за епилептиците сигурно не е лесен живота, но на диабетиците да не би да им е леко? или на хипертониците? аз имам наднормено тегло - и тва се предава по наследство! мъжа ми е късоглед. и това се предава по наследство. дядо ми страдаше от намален слух, и това се предава.... и тн. сещам се за онзи филм.. гатака, където всички бяха перфектни и само те летяха в космоса. другите метат.
да, знам, че епилепсията не е лека работа. не искам да звуча безотговорно.
жените изказали се преди мен са много по-предпазливи. уважавам това.
но щом не е тежко психическо заболяване - няма да се плашиш!
от съобщенията ти просто личи че ще бъдеш прекрасна майка!
кураж.
Според статистиката, която намерих 2% от всички хора имат някаква форма на епилепсия, а децата на епилептици имат 5% вероятност да развият епилепсия. Т.е. това, че ти имаш епилепсия увеличава риска за бебето ти само със 3%. На мен този риск ми се вижда доста нисък. Разбира се, решението е твое. И последно-- има значение дали твойта епилепсия е генерализирана или не. Ако не е, рискът да я предадеш на детето е по-нисък. Успех с взимането на решение, но аз на твое място не бих се лишила от удоволствието да съм майка...
Освен това напълно подкрепям казаното от lenilaf.
Мисля, че епилепсията не пречи да се живее пълноценно.
Когато е предизвикана от стрес НЕ се предава по наследство.
Освен това през време на бременността ще си направиш амниоцентеза.
И изобщо информирай се и прецени.
Пожелавам ти да вземеш правилното решение. И много, много щастие!
Съжалявам, че поста ми ще те натъжи още повече.
Уви много е труден избора. Много.
Дано вземеш правилното решение. Държа само да ти кажа, че никой не би те обвинил каквото и да решиш - то не е и морално според мен когато има реален шанс да бъде всичко ок /но не приемам когато е 100% сигурно, че ще е увредено детето да се ражда - аз не го приемам/.
Целувки игоре главата! Сигурна съм, че ще се справите с всички трудности и перипетии.
Уви много е труден избора. Много.
Дано вземеш правилното решение. Държа само да ти кажа, че никой не би те обвинил каквото и да решиш - то не е и морално според мен когато има реален шанс да бъде всичко ок /но не приемам когато е 100% сигурно, че ще е увредено детето да се ражда - аз не го приемам/.
Целувки игоре главата! Сигурна съм, че ще се справите с всички трудности и перипетии.
постингът ти не ме натъжава, но просто през цялото време си мисля все за това, сестра ми все ми казва - ама ти си се вманиячила за бебе
, че то може ли да се вманиячиш . Днес си говорих пак с мъжа ми и той се шегува до колкото може горкият, че една от причините сега да не иска бебе, че прочел, кой знае къде , колко мъчително и болезнено било раждането и не искал да се мъча . Видях надписа под твоето име, та предлагам всички мъже да могат следващият път да бременеят те 
в моя случай ще бъде идеално. Другата седмица съм при невроложката и ще питам пак
. Успокой се. Посети специалистите, който са ти препоръчали момичетата. Убедена съм, че това са едни от най-добрите. Проучи внимателно проблема с тях и едва след това вземи окончателно решение. Най-важното е да си спокойна и да не се предаваш. Горе главата, битката тепърва предстои!