Как да бъда по-добра и по-търпелива към детето ми?

Събуждай го по-рано сутрин, измаряй го от разходки,
без количка на по-дълги разстояния.
Щом не му се спи, значи не е уморено или е спало до късно.
Малката е на 2г и 7м и заспива чак към 15ч. но тя е поспаланка, спи до 9 сутринта.
Знам, че от шоколадови изделия се превъзбуждат и не искат да спят.
Скрий бои и флумастери, да няма лесен достъп до тях, ще боядисате догодина,
не се ядосвай.

Напълно нормално е да изтрещиш при гореописаните обстоятелства - не си машина.
Както е напълно нормално и почти 3-годишно дете да не спи следобеден сън (моето спря на 2 г., а е имало опити и преди това). Сега е на 6, жива съм, все още понякога си изпускам нервите.
Единственото решение, което ми хрумва, е да не си 24 часа с него - дали ще посещава детско заведение/почасови занимания или ще го гледа близък, все едно е.
Другото си е рецепта за бърнаут.

Благодаря,  не е с количка,постоянно кара колело,тича,лудее с децата. Той спи до към 8:30-09:00 ,но тъй като аз заспивам към 2през нощта(готвене,чистене пък и даже работа от в къщи) сутрин не мога да отлепя преди него. Ще трябва да се стегна явно.
Малко ме успокоява мисълта,че има и други деца,които отказват следобеден сън. Тъй като всички около мен смятат че всяко едно дете до 7годишна възраст трябва да спи. То е ясно, че е хубаво да спи на обяд за растежа, нервите и пр. Но моето дете твърдо отказва. И това ме побърква. Ще взема предвид съветите ви. Много благодаря.

Здравей, miliontravel . Разбирам те напълно, защото и аз гледам сама сина ми, откакто се е родил - има баща, но както и при вас нашият баща е все на работа, а родителите ни са възрастни и болни, така че не могат да ми помагат. Всичко свъзрано с отглеждането на малкия, според мен, е въпрос на нагласа, усет и много любов, която главно идва от майката - тоест от нас с теб като майки.
На нагласа - да съумяваш да съпоставяш така нещата, че да са най-благоприятни и за двете страни - тоест и за детето, и за теб - да се забавлява с нещо интересно за него, как точно - това е въпрос на твоя усет - интересна играчка, елка, дистанционното на уредбата, на телевизора, нещо, което ще му фиксира вниманието дори в кухнята, където си ти - моят много обича да си играе с картофите, лука, чесъна в щайгите, да преподрежда торбичките, обича от една купа пълна с връзки за обувки да пресипва връзките в друга купа с едни щипки за пържене и прочее.... така, докато той е зает с безопасни игри, ти можеш да измиеш чиниите....
Въпросът с храненето го решавам като ям с него или след него, но той продължава да е на стола за хранене. Приготвям и неговата храна, и моята, и сядаме заедно на масата да ядем - аз на масата, а той леко встрани на своя стол за хранене, на който слагам и някоя играчка, в която се залисва, докато яде и така яде по-бързо. Когато свърши със своето ядене, му давам, докато ям от моето и така стои спокоен в неговия стол - знае, че докато не се нахраня и аз, няма ставане.
С виковете, въпросът се решава с много любов при нас (е, не че, и на мен не ми се случва да викам, когато прави нещо опасно и така го спирам да не се нарани примерно). Когато се ядосам, гледам гневът ми да "изтече" от мен и да го заместя с умиление и наставничество, ако мога така да го опиша... Примерно, ядосала съм се и ми иде да го нагрубя и натупам, но замествам веднага гнева с умиление и разочоравоние и му казвам: "О, не, името му. Виж, направи беля, дай сега лошата ръчичка" - той я дава и аз леко я тупвам и му обяснявам, че не бива да прави така, а той може и да плаче, но накрая го гушвам и ми е минало, както на него, така и на мен. Важно е, според мен, да знае, когато направи беля, че това не е хубаво, че за белята има наказание, което той трябва да изтърпи, но накрая винаги трябва да чувства мамината любов и нежност за да няма озлобяване. Сега вече сам идва, когато направи беля и казва "мама, бум, бум"-тоест мамо съборих, счупих, или прочее нещото и подава сам ръчичка, после плаче (не от болка, защото определено наказанието не е със сила, а от това, че е направил нещо лошо, а не е трябвало) и накрая идва да се гушим и цункаме. Важното е да усеща твоята любов. Според мен, виковете само стресират детето.... дано да съм ти била поне малко полезна 

Да и то много,  дано намеря твоето търпение. Наистина с викове не става. .. дано не съм закъсняла,  и да съм обърнала положението на лошата страна.  Изпитвам страшни угризения за поведението си. И броя само.лошите неща, които правя на сина си (викове и т.н.) благодаря

Имам две деца. и двете не спят, откакто навършиха 2 г. Малкото е почти на 3. Събужда се сутрин около 10ч. и вечер към 22.30ч. едва я приспивам. Честно казано, повече се уморявам психически, а и от липсата на време за мен. Ето, тази нощ още не съм си легнала, наслаждавайки се на тишината и личното време за Релакс.
И аз не обичах да спя през деня, като дете; чела съм, че нуждата от сън се определя и от наследствеността, не само като часове, но и като цикли . Когато голямото ми дете спря да спи, това и се отрази и в ДГ-караници и заплахи от госпожите, преструваше се, че спи и т.н. С малкото дете само един път съм хабила нерви и усилия да я приспя на обяд-всичко завърши с рев от нейна страна и чувство за вина от моя.
Спи само в колата и понякога с ММ, като видим, че става нетърпима, я качваме в колата и обикаляме града, докато заспи и после се прибираме вкъщи, премествайки я в леглото и. Но при вас явно таткото е доста зает и няма как да ти помага, а не разбрах ти ползваш ли своя кола-нашата е обща и на ММ е нужна повече. Та не знам този номер дали би минал при вас?
Другото, което правя-тя много обича детски песнички на английски със съответните им клипчета и повтарящи се думички. Пускам или тях на компютъра, или детско филмче на телевизора, което е съобразено с възрастта и. Тя полягва на дивана, сякаш се изключва психически, но не заспива. Все пак ми осигурява време да свърша нещо вкъщи, да хапна или просто да се гушна до нея с книга в ръка-така хем съм до детето, хем съм на друго място.
Друго-като усетя, че вече яко ми лази по нервите, я водя в детски център, където изкарва около 2 часа. Аз може през това време да пия кафе или да обикалям тъпо по магазините, дори и без да пазарувам, все си е почивка. Раздялата е добро средство за сваляне на напрежението  
И още нещо-тя обича да се къпе. Вкарвам я в банята, във ваничката и, с безопасно количество вода и играчки. Не се отпочива така, но позволява да измиеш пода, примерно или да пуснеш прахосмукачка, като едновременно наглеждаш хлапето.  

Иииии, виж там....дано таткото те отменя в грижите понякога, а ти да си отпочиваш, защото , дори и да не те намрази детето, ти сама ще се намразиш  
Щом си така самокритична и търсеща промяната, не е късно! Знаеш ли, в такива моменти аз си повтарям "Някой ден децата ми ще пораснат и няма да имат нужда от мен...може би ще ми е самотно и ще се чувствам излишна. Да, къщата ми ще е чиста и подредена, стените няма да са надраскани, ще имам много време за себе си, но може би ще мечтая да съм млада, те да са малки и наново да прекараме всичкото това време заедно!"  

Моето никога не е спало много.На 2г. спря след обедния сън.Първо приеми мисълта,че
утре детето няма да спи ,а ти няма да изчистиш и да готвиш.Направи така,че да сте
на вън във времето когато трябва да спи на обед.Ако можеш например от
15ч. до 18ч .Би трябвало да заспи по рано.Дай му да ти помага.Като миеш чинии да е до теб
на стол и да прави нещо.Като готвиш една тенджера на него с листо зеле да къса или друго.
Обяснявай как работят нещата и това което правиш.И каквото и да правиш на
детето му писва.Тогава зарязваш всичко и започваш да играеш с него.Половин час
и то ще се успокои.Ние прекарвахме много време на вън.Сега също.Може да стане в 6ч
и вечер в 22ч. още да не спи.

Детето вероятно иска да играеш с него. Когато хапваш го слагай с теб на масата, или яжте заедно, или му връчи някой пъзел, моливи за оцветяване, книжка и се занимавай с него, докато ядеш. На моя син всичко, което правим заедно му е интересно, когато не му обръщам внимание му е скучно и търси какво забавно и непозволено нещо да свърши. Прекарвайте максимално време навън.

Събота и неделя поне няма ли кой да ти помага? Ако има, зарежи чистенето за уикенда, аз през седмицата само готвя и мия чинии. Прахосмукачка пускам рядко, когато е вече е доста неугледно, прах също.   Няма как, такъв е моментът. Не може всичко да е перфектно, важно е с детето да се чувствате добре. Ако няма как, го хващай да ти "помага" в чистенето - но с неща, които ще са му забавни - дай му един парцал и да ходи да бърше прах, ще стане на маймуна, но ще се занимава с нещо, което му е хубаво, докато ти чистиш.
Простирай пералните вечер след като той заспи, за 5 мин. работа е, но няма да остава сам без контрол, докато ти нямаш видимост към него от балкона.
Относно готвенето - оптимизирай готвенето - една салата домати със сирене и варено яйце е чудесна вечеря (+/- чаша мляко). Едно парче месо на сухия тиган с една салата също, никакви мусаки, пълнени чушки и тем подобни. Нищо пържено, защото изисква да висиш само над тигана. Тъкмо и по-здравословно. Аз готвя само супи и меса със зеленчуци във фурната - всичко се слага наведнъж в тенджерата/тавата и после се готви само. Ако се наложи може да се изключи и да се включи наново по-късно.  
Горното буквално цели да си над главата му непрекъснато, но така ще хващаш всяка беля в зародиш, преди да се е случила и няма да си изпускаш нервите толкова често. Аз по моя син съм забелязала, че когато крещя и той крещи. Когато играя с него е супер щастлив и любвеобилен.
Няма ли да ходи сега на детска градина? Ако и това ти тежи, повтаряй си, че е временно само.

Няма спасение, всичко, което са казали по-горе е вярно. Моята е на 5. Сутрин става в 8, вечер заспива в 12. Вчера сме били от 12 до 7 навън, и пак заспа в 11:30.  Като ходя на работа, прибирам се в 6 и още 6ч смяна. Вкъщи е всичко наопаки, опитвам се да намеря жена да ми помага, особено безуспешно. А моето дете е кротко!!! Факт е, че и аз и се карам понякога особено вечер когато цял час се мъча да я приспя, после се чувствам виновна
С времето ще започне да се заиграва сам. Но пак си е ангажимент да го наблюдаваш какво ще сътвори. И като ми кажат: А второ? Аз с едно се нервирам, как се оправят с две не знам

Ами причината сигурно е че детето не се изморява достатъчно или става късно. Имах същия проблем от 2 до 2,9 години, не искаше да спи, понякога и аз си изпусках нервите и виках, но после се примирих и започнах да я приспивам по-рано вечер, та да ми останат 3 часа спокойствие. Обаче дъщеря ми спеше до късно, понякога чак до 9 часа, а сега от 2 седмици ходи на градина и става рано, та от градината казаха че спи следобед без проблем - а аз си мислех че няма да иска да спи там  и ми беше притеснено. Така че явно късното ставане и недостатъчно игра са били причина да не спи следобед.

Пък и да, на почти 3 години много деца вече нямат нужда от следобедния сън така че може би трябва просто да пренагласиш дневните ви навици. То децата не спят следобед доживот, та все ще дойде момент в който да не очакваш да спи. Аз от личен опит знам, че проблемът с неспането идва от това че очакваш и се надяваш да заспи. Като престанеш да очакваш заспиването ще видиш че и без него може да си планираш деня някак си.

Ами не е точно така, моята също спря да спи на две годишна възраст. В детската градина спи, НО там им се карат: "затворете очите", "тихо", "не говорете" и т.н. думи, които тя ми е казвала и дори един път разказа, че в сборната група госпожата ги пошляпала по дупето, защото си говорела с едно момиченце. Въпреки че там спи, събота и неделя вкъщи не мога да я сложа да спи. То аз не си представям как спи наобяд и тогава кога ще заспи вечер...в 1 Децата са различни, имам приятелка, на която детето  също на 5, събота и неделя спи.

miliontravel, имах същия проблем с голямата ми дъщеря около вашата възраст. Отне ми около месец да се усетя, че нищо хубаво не правя като я карам да спи насила. Тя плаче, аз се ядосвам. И прекратихме следобедния сън. Около две седмици беше кисела вечер преди лягане, но след това свикна. А аз се преродих направо - детето започна да заспива в 8 вечерта без проблеми.

Помисли как можеш да си преорганизираш деня. Остави на заден план чистене и готвене. Обръщай малко повече внимание на детето и скоро то ще ти отвърне с повече самостоятелни занимания. Съветите да правите домашните задачки заедно е много полезен. Малката ми щерка (2г.6м.) с огромно желание бърше прах, слага покривка, носи вилици (гледам да не ѝ давам пълни чинии, защото понякога ги разлива ) и т.н.

И не се оставяй без храна и сън. При мен поне половината от ситуациите, в които съм крещяла на децата, са резултат от това, че не съм се хранила нормално и не съм спала.

Въпреки че много експерти казват, че след 3 г. няма нужда от сън следобед, като че ли се отразява добре.

Баба ни едно време ни учеше, че човек "поне трябва да се опъне" и да си почине. В тоя смисъл е добре майката да даде пример- не да натиска детето, а заедно с него да покаже, че е време за релакс. Трудно е, защото е по-лесно да възбудиш дете, отколкото да го успокоиш. Но не е невъзможно.

Моят е на пет и също може без сън, но после става кисел. Затова приложих техниката от Британските бавачки- просто го изпратих в стаята с една идейка строгост. На третия ден вече отива сам, разглежда си книжка и както не му се спи, така е заспал. Вечер ляга в 9, пак по същия принцип.

Колкото до нервите- идеалното решение е някой друг да погледа детето някой и друг ден. Имаме нужда от почивка. Вижте темата за Любимата възраст- има периоди, в които не си понасяш собственото дете.

Освен това между 2 и 3 е ужас по принцип...

Ох, как те разбирам. Голямото ми дете беше така- не спеше следобед. Ставаше рано, лягаше късно, не спираше да тича по цяла сутрин из парка, но не спеше следобед! Спеше в колата по 10-15 минути , понякога и вкъщи за по 5-10. Буквално!
Когато стана на 3.5 изведнъж започна да спи, сега е на 5 и спи по час- два следобед.
Не знам какво можеш да направиш, аз нищо не можах да измисля, нищо не успях да постигна за толкова време. Стисках зъби, стараех се да не избухвам (не винаги ми се получаваше) и живеех с налудничавата вяра, че един ден това ще се промени. Хубавото е, че наистина в един момент се промени.
Друго- бях зарязала готвене и чистене. Правех го само когато е крайно необходимо. Използвах всяка минута, в която спи за да спя и аз, поне да лежа, ако не да спя.
Успех и дано скоро да има промяна!