В днешна България се смята за абсолютно нормално да направиш аборт. И това не се осъжда...майките може да си премахват децата съвсем безпроблемно...Смятате ли, че това е нормално?
Аз също съм част от тези майки и чак сега осъзнавам постъпката си - колко е абсурдна...Направих го абсолютно хладнокръвно, без да ми мигне окото, преди 7 години, и никога не съм имала угризения... до този момент, когато, след съмнения за бременност обстойно проучих темата за аборта, снимков материал и т.н. Тогава прогледнах и си дадох сметка какво ссъм направила - бях категорична, че ще дам живот на това дете (въпреки, че щеше да е трето и макар, че съпругът ми беше против да го раждам). Но се оказа, че просто цикълът ми не се е бил регулирал след раждането ( преди 7 месеца родих второто си дете) и не съм бременна.
А защо не съм се предпазвала, не знам... Истината е, че допускаме да забременяваме, защото знаем, че , ако се случи - има алтернатива - аборт.
Ако се забрани аборта, много повече ще се предпазваме...със сигурност. В Испания тази година забраниха аборта - само е допустим в случай на изнасилване , заболяване на майката или увреждане на плода.
А в България сме на едно от челните места по аборти. Не е ли време да осъзнаем , че с това, уж "безобидно" и "нормално " деяние, всъщност отнемаме най- великия дар на човека - ЖИВОТА. Това същество никога няма да види живота, никога няма да порасне, да създаде свое семейство... жестоко е - очите ми се пълнят със сълзи... А ние поставяме пред това - хиляди причини , които да оправдаят постъпката ни - кариера, не му е сега времето, таткото не иска, нямаме финансова възможност...И всичко това на фона на живота на това невинно създание... А всъщност коя причина би могла да оправдае отнемането за отнемането на човешки живот ?
Аз също съм част от тези майки и чак сега осъзнавам постъпката си - колко е абсурдна...Направих го абсолютно хладнокръвно, без да ми мигне окото, преди 7 години, и никога не съм имала угризения... до този момент, когато, след съмнения за бременност обстойно проучих темата за аборта, снимков материал и т.н. Тогава прогледнах и си дадох сметка какво ссъм направила - бях категорична, че ще дам живот на това дете (въпреки, че щеше да е трето и макар, че съпругът ми беше против да го раждам). Но се оказа, че просто цикълът ми не се е бил регулирал след раждането ( преди 7 месеца родих второто си дете) и не съм бременна.
А защо не съм се предпазвала, не знам... Истината е, че допускаме да забременяваме, защото знаем, че , ако се случи - има алтернатива - аборт.
Ако се забрани аборта, много повече ще се предпазваме...със сигурност. В Испания тази година забраниха аборта - само е допустим в случай на изнасилване , заболяване на майката или увреждане на плода.
А в България сме на едно от челните места по аборти. Не е ли време да осъзнаем , че с това, уж "безобидно" и "нормално " деяние, всъщност отнемаме най- великия дар на човека - ЖИВОТА. Това същество никога няма да види живота, никога няма да порасне, да създаде свое семейство... жестоко е - очите ми се пълнят със сълзи... А ние поставяме пред това - хиляди причини , които да оправдаят постъпката ни - кариера, не му е сега времето, таткото не иска, нямаме финансова възможност...И всичко това на фона на живота на това невинно създание... А всъщност коя причина би могла да оправдае отнемането за отнемането на човешки живот ?
За мен абортът никога не бил алтернатива на предпазването , в смисъл - в 21 век логиката "ако стане, има аборт" е много меко казано безотговорна.
